РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник , 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500721 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.
Подадена е жалба вх. рег. № 266/19.10.2020 г. от Началника на „Дирекция за
национален строителен контрол“, с адрес *** чрез процесуален представител К. Ц. И.,
против отказ на държавен съдебен изпълнител да извърши искано изпълнително
действие обективиран в Постановление от 01.10.2020 г., по изпълнително дело №
20151740400010 по описа на СИС при Районен съд Трън за 2015 г. По изложените в
жалбата оплаквания се иска отказа да бъде отменен като неправилен и
незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело – В. М. З. с ЕГН:
********** и адрес *** оспорва жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и тези
съдържащи се в приложеното ксерокопие на изпълнително дело № 10 по описа на СИС
при Районен съд Трън за 2015 г., намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от лице – легитимирано да
обжалва, както и е подадена против акт на съдебен изпълнител, подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК. Изложеното прави жалбата процесуално
1
допустима, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
В съдебно изпълнителна служба при Районен съд Т. е образувано изпълнително
дело 20151740400010 по молба на „ДНСК“ „Регионална Дирекция Национален
Строителен Контрол“ гр. П. въз основа на изпълнителен лист от *** г.,издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № *** г. постановена по ЧГД № 16 по описа на РС
Трън за 2015 г. по силата, на който длъжникът В. М. З. с ЕГН: ********** и адрес ***,
е осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с
ЕИК/БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление в ***, сумата от
1358,83 лв., представляваща главница по вземане, основаващо се на извършени
разходи при изпълнение на влязла в сила и реализирана по принудителен ред Заповед
№ *** г., издадена от Началника на РДНСК П. за премахване на незаконен строеж:
„Стопанска постройка“, находяща се на в УПИ ***, в кв.** по плана на ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 1358,83 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2015 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 27,18 лв., представляваща държавна такса.
По изпълнителното дело са предприети действия за принудително събиране на
сумите, като по молба на взискателя, принудителното изпълнение е насочено към
недвижими имоти, собственост на длъжника, а именно – 1/3 идеална част от дворно
неурегулирано дворно място с площ от 500 кв.м., застроено с жилищна постройка,
находящо се в землището на ***, при граници: братя С. и имоти на АПК; УПИ, отреден
за парцел ** с пл. № *** с площ от 720.00 кв.м., и УПИ ***, с площ от 810 кв.м., ведно
с МЖС с площ от 60.00 кв.м. и двата имота находящи се кв. ** по плана на ***. По
искане на взискателя са наложени възбрани върху посочените имоти.
С молба вх. рег. № 266/19.10.2020 г. взискателят е поискал, съдебния изпълнител
да извърши опис, оценка и публична продан на 1/3 идеална част от дворно
неурегулирано дворно място с площ от 500 кв.м., застроено с жилищна постройка,
находящо се в землището на ***, при граници: братя С. и имоти на АПК. С
Постановление от 01.10.2020 г. държавният съдебен изпълнител е отказал, да извърши
поискания опис. Изложил е съображения, че това е единственото жилище на длъжника,
което той обитава и ползва с оглед това и на основание чл. 444, т. 7 от ГПК, според
който несеквестируем е единствения недвижим имот, имащ характер на жилище и
предназначен за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и неговото семейство
и по отношение на него не може да се насочва принудително изпълнение.
Обективираният в Постановление от 01.10.2020 г. отказ е незаконосъобразен.
Видно от данните по изп. дело № 20151740400010 по описа на СИС при РС Т. за
2015 г. с постановление от 06.11.2017 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана
върху 1/3 идеална част от дворно неурегулирано дворно място с площ от 500 кв.м.,
застроено с жилищна постройка, находящо се в землището на ***, при граници: братя
С. и имоти на АПК. С Постановление от 17.12.2019 г. е наложил възбрана върху УПИ,
отреден за парцел ** с пл. № *** с площ от 720.00 кв.м., находящ се кв. ** по плана на
*** и с Постановление от 20.12.2019 г. е наложил възбрана върху УПИ ***, с площ от
810 кв.м., ведно с МЖС с площ от 60.00 кв.м. находящ се кв. ** по плана на ***.
От приложените по изпълнителното дело копия от Декларации по чл. 14 от ЗМДТ
подадени от длъжника В. М. З. се установява, че той е декларирал като основно
2
жилище сградата находяща се в УПИ ***, с площ от 810 кв.м., която е и негова
индивидуална собственост.
Както се установява от молба вх. рег. № 266/19.10.2020 г. взискателят е поискал,
съдебния изпълнител да извърши опис, оценка и публична продан на 1/3 идеална част
от дворно неурегулирано дворно място с площ от 500 кв.м., застроено с жилищна
постройка, находящо се в землището на ***, при граници: братя С. и имоти на АПК.
Предвид на това, неправилно държавният съдебен изпълнител е приел, че е
поискан опис на несеквестируем имот. Няма съмнение, че УПИ ***, с площ от 810
кв.м., ведно с МЖС с площ от 60.00 кв.м. и двата имота находящи се кв. ** по плана на
***, представлява несеквестируемо жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Но това
не се отнася за 1/3 идеална част от дворно неурегулирано дворно място с площ от 500
кв.м., застроено с жилищна постройка, находящо се в землището на ***, при граници:
братя С. и имоти на АПК. Този имот може да бъде самостоятелен предмет на
прехвърлителни сделки, респективно – да бъде самостоятелен обект на принудително
изпълнение. Затова защитното действие на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК не се
разпростира и върху дворно неурегулирано дворно място с площ от 500 кв.м.,
застроено с жилищна постройка, находящо се в землището на ***, при граници: братя
С. и имоти на АПК.
Като незаконосъобразен, отказът следва да бъде отменен и в този смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на държавен съдебен изпълнител, обективиран в Постановление
от 01.10.2020 г. по изпълнително дело № 20151740400010 по описа на СИС при
Районен съд Трън за 2015 г. като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3