№ 1663
гр. Варна, 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500596 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ"
АД, чрез адв. Петър М., срещу Решение № 162/17.01.2023Г. по гр. д. № 14133/2022г. по
описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
„Електроразпределение север“ АД обективно съединени искове, както следва:
1./за заплащане на сумата от 5 495.38лв. – представляваща разликата между
заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос
ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно
напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв. Момчил, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 21.12.2021г. до
окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;
2./ за заплащане на сумата от 5550.05лв. – представляваща средствата, с които
ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите на
преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59
от ЗЗД;
3./ за заплащане на сумата от 5812.77лв. – представляваща средствата, с които
ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“ за целите на
преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр.
1
чл.59 от ЗЗД;
4./ за заплащане на сумата от 106.68лв. – представляваща средствата, с които
ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“ за целите на
преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2021г . ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр.
чл.59 от ЗЗД, както и е осъден да заплати сторените от ответника съдебно-деловодни
разноски в производството в размер на 3284 лева.
Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е необосновано, като е
извършена и извършена превратна преценка на наличния по делото доказателствен
материал. Счита изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на правото на
собственост върху енергийните обекти за вътрешно противоречиви, като са достигнати при
повърхностно и избирателно възприемане на ангажираните в хода на производството
писмени и най-вече гласни доказателства, и неправилно тълкуване на нормативната уредба.
Изначалното отричане на прехвърлителния ефект на Нотариален акт № 170/27.12.2022г. се
базирало на погрешното разбиране на съдебния състав, че енергийните съоръжения са
непременно публична държавна собственост и притежаването им от частноправни субекти е
изключено, още повече, че правоприемството не е оспорено от ответната страна.
Въззивникът сочи, че в отменената и в актуалната нормативна уредба съществуват редица
правни възможности и хипотези, при които собствеността върху енергийните обекти може
да се притежава от трети юридически или физически лица. Посоченото разбиране било
поддържано последователно от законодателя в Закона за електростопанството от 1948 г. и
този от 1975г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от първия нормативен акт изрично се
посочвало, че се изключват от обсега на закона ония чисто заводски електроцентрали, които
не са свързани с обществената електроразпределителна система. Отменилият го нормативен
акт от 1975г. въвеждал идентично изключение в чл. 8, ал. 2. Отделно от това в фигурирали
най-малкото две хипотези (чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 2), при които енергийни обекти могат да
бъдат собственост и на частни субекти, което не би било допустимо при всеобхватна
изключителна държавна собственост. Допълнителен довод в подкрепа на застъпената теза са
и разпоредбите на §67, ал. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ(отм.) на §4, ал. 1 от заменилия го Закон за
енергетиката /ЗЕ/. Неправилното разбиране на съдебния състав досежно вида на
собствеността и възможните й титуляри е рефлектирало и в несъстоятелния извод, че тя не
може да се придобие по силата на изтекла придобивна давност. Давностният срок започнал
да тече с влизане в сила на ЗС на 01.06.1996г., а мораториумът бил въведен, считано от
31.05.2006г., като бил отменен от Конституционния съд, считано от 08.03.2022г. В
посочения период била изтекла както давността за добросъвестен владелец, какъвто ищец
бил въз основа на представения нотариален акт, така и десетгодишния давностен срок,
приложим в хипотеза на недобросъвестно владение. Жалбоподателят твърди още, че
2
първоинстанционният съдебен състав е приел погрешно фактическата обстановка по казуса,
като най-важният пропуск на съда бил да констатира, че в действителност всички
съоръжения са обслужвали само един единствен потребител към датата на преминаване на
собствеността в неговия патримониум, като именно това бил релевантният момент. Нещо
повече, първоинстанционният съд не е обсъдил и придал значение на извънсъдебните
признания на ответника относно собствеността на енергийните обекти, желаейки да ги
изкупи от ищеца са своите нужди.
Неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно правото на
собственост върху процесиите енергийни обекти предопределила и неправилното
отхвърляне на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД. В заключение излага становище за
ирелевантност на обстоятелството, касаещо издателя на фактурите относно заплатените
такси за пренос. Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на исковете.
Отправя доказателствено искане по чл. 192 от ГПК за задължаване на третото
неучастващо лице Служба по вписванията - Каварна да представи копие от Нотариален акт
за собственост № 137/05.12.1996г. на КРС, описан в Нотариален акт за покупко-продажба №
170, том V, per. № 3980, HOT. дело № 529 от 27.12.2002г., вписан в Служба по вписваният с
вх. № 2732 от 27.12.2002г. под Акт № 187, том IV, дело № 1122/2002г.
На основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК моли да бъдат приложени като доказателства
по делото, нововъзникналите такива, а именно: Нотариален акт № 31, т. Ill, per. № 7497, дело
№ 325 от 20.07.2022г. на нотариус Георги Георгиев, с район на действие Районен съд – Русе;
Нотариален акт № 40, т. Ill, per. № 3808, дело № 371 от 18.08.2022г. на нотариус Петър
Марковски, с район на действие Районен съд – Каварна и нотариален акт № 114, т. VI, per.
№ 3621, дело № 582 от 18.08.2022г. на нотариус Обретен Обретенов, с район на действие
Районен съд – Балчик.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
"Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Н. Б., с който последната се оспорва като
допустима, но неоснователна. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил
иска по чл. 59 от ЗЗД, вр. с чл.117, ал. 8 от ЗЕ, като недоказан и неоснователен, тъй като
ищецът не е собственик на процесните обекти, за ползването на които претендира
обезщетение. Коректни били и изводите на съда, че процесните трафопостове са изграждани
преди 1998г., и при изграждането си са попадали под разпоредбите на тогава действащата
нормативна уредба – или на Закона за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.71 от
27.03.1948г. отменен с § 5 от ПЗР на Закона за електростопанството - ДВ, бр. 95 от
12.12.1975г.), или на последвалия го Закон за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от
12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.). При приложение на посочените
нормативни актове се достигало до извода, че ищцовото дружество не притежава и не може
да притежава правото на собственост върху процесния трафопост, още повече предвид
факта, че същото дори не е и страна по разпоредителна сделка. Отделно от това,
въззиваемият излага твърдения, че ищецът не е доказал фактическия състав на иска по чл.
3
59 от ЗЗД. Не било установено в рамките на процеса в какво се изразява ползването на
процесния обект от ответното дружество и съответно в какво се изразява обогатяването на
ответното дружество. Отсъствало и обедняване на ищеца, доколкото дружеството не е
лицензирано да получава приходи от процесиите съоръжения.
Правилно съдът отхвърлил иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, като недоказан и
неоснователен, като констатацията му, че ищцовото дружество не е собственик на
процесиите енергийни обекти е достатъчно условие за да обуслови посочения решаващ
извод на съдебния състав. В допълнение сочи, че след като се извършва трансформация от
20 KV 0,4 КВ за сметка на „Електроразпределение Север" АД правото на собственост върху
енергийните обекти поначало е ирелевантно при преценка за дължимостта й. Редът и
условията за заплащане на цена за пренос се определя с Правила за търговия с електрическа
енергия, като съобразно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ следвало да се направи извод, че всички
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа заплащат цени за пренос и
достъп и тези компоненти от цената не се определят в зависимост от ползване на конкретно
захранващо съоръжение, а се разпределят равномерно между всички клиенти в съответствие
с общите разходи по цялата електроразпределителна и електропреносна мрежа. С оглед
гореизложеното въззиваемото дружество отправя искане за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение с присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По отношение на доказателствените искания от страна въззивника:
Искането по чл. 192 от ГПК за задължаване на третото неучастващо лице Служба по
вписванията – Каварна да представи актове за собственост се явява неосноватлено, тъй като
не е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което би могло
да обуслови неговата допустимост за при въззивната проверка на решението. Процесуалният
представител на ищеца е оттеглил искането си на проведеното на 13.10.2022 г. заседание по
делото, поради което съдът е отменил на основание чл. 253 от ГПК определението си, в
частта, с която са изискани посочените документи. Несъбирането на доказателствата е
станало единствено поради процесуалното поведение на страната, поради което твърденията
за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд са
неоснователни.
От друга страна, искането за прилагане като доказателства по делото на нотариални
актове от 20.07.2022г. и 18.08.2022г., е основателно тъй като същите са възникнали в хода на
процеса и се явяват нови по смисъла на чл. 262, ал. 2 от ГПК, поради което са допустими.
Предвид изложеното, и доколкото са релевантни към предмета на спора, същите следва да
бъдат приети като доказателство по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 596/2023г. на 16.05.2023 г. от 09:00 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника по чл. 192 от
ГПК за задължаване на третото неучастващо лице Служба по вписванията - Каварна да
представи копие от Нотариален акт за собственост № 137/05.12.1996г. на КРС, описан в
Нотариален акт за покупко-продажба № 170, том V, per. № 3980, HOT. дело № 529 от
27.12.2002г., вписан в Служба по вписваният с вх. № 2732 от 27.12.2002г. под Акт № 187,
том IV, дело № 1122/2002г.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ Нотариален акт № 31, т. Ill, per. № 7497, дело № 325 от
20.07.2022г. на нотариус Георги Георгиев, с район на действие Районен съд – Русе;
Нотариален акт № 40, т. Ill, per. № 3808, дело № 371 от 18.08.2022г. на нотариус Петър
Марковски, с район на действие Районен съд – Каварна и нотариален акт № 114, т. VI, per.
№ 3621, дело № 582 от 18.08.2022г. на нотариус Обретен Обретенов, с район на действие
Районен съд – Балчик.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5