№ 3
гр. , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Х. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия И. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Х. Гълъбов Гражданско дело №
20205610100885 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че с Рамков Договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта №***. ищецът „Райфайзенбанк България“ЕАД отпуснал на
ответника Р. С. С. кредитен лимит в размер на 1000 лева. По искане на клиента банката
преиздала вече издадената карта, като за новата карта бил подписан нов Рамков Договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта ***г. Въпросният кредит бил напълно
усвоен от С. на 01.03.2018г. Същият се предоставял от Банката и можел да бъде използван
само посредством картата, като в рамките на един отчетен период можело да се ползват само
средства до размера на одобрения от Банката кредитен лимит. Кредитът бил револвиращ,
т.е. позволяващ на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на Договора,
като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част. Кредитният лимит
възстановявал размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин погасената
част от главницата отново можело да бъде използвана. С Договора страните уговорили
възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит- редовна лихва. Тя се начислявала върху
усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за времето от края на
отчетния период до пълното погашение и се събирала служебно от банката от кредитния
лимит или за сметка на неговото надвишаване. Ответникът изпаднала в забава по отношение
на заплащането на погасителните вноски, като не били платени 8 такива за периода от
16.04.2019г. до 16.11.2019г. С оглед на това неизпълнение на задълженията за плащане, до
Р.С. било изпратено писмо, което достигнало до посочения от нея адрес и съответно се
1
считало за получено. На 19.11.2019г. била осчетоводена предсрочна изискуемост на всички
вземания на Банката по Договора за кредит. Банката предприела действия за принудително
събиране на вземанията си, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК. В тази връзка в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.
№1966/2019г., по което съдът издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на длъжника
да заплати на заявителя сумата от 1000 лева- изискуема главница, възнаградителна лихва в
размер на 64,90 лева за периода от 16.03.2019г. до 16.06.2019г., обезщетение за забава в
размер на 2,81 лева за времето от 16.04.2019г. до 16.06.2019г., изискуема такса в размер на
54,92 лева, начислена за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г., законна лихва за забава за
периода от 29.11.2019г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на
175 лева. Така издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника-длъжник при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца-заявител възможността
да предяви за вземанията си установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Предвид
това, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Р. С. С.
дължи на ищеца сумата от 1000 лева- изискуема главница, възнаградителна /редовна/ лихва
в размер на 64,90 лева за периода от 16.03.2019г. до 16.06.2019г., обезщетение за забава в
размер на 2,81 лева за времето от 16.04.2019г. до 16.06.2019г., изискуема такса в размер на
54,92 лева, начислена за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г., законна лихва за забава за
периода от 29.11.2019г. до изплащане на вземането, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1966/2019г. по описа на РС-Димитровград.
При условията на евентуалност, в случай, че установителния иск по чл.422 от ГПК бъде
отхвърлен като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, иска
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк
България“ЕАД горепосочените предсрочно изискуеми суми по Рамков Договор за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта №***. и Рамков Договор за издаване и ползване
на безконтактна кредитна карта ***г. Претендира присъждане на направените в заповедното
и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът Р. С. С., чрез назначения й от съда особен представител адв.г. К.,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са
допустими. Намира предявения главен иск за изцяло неоснователен, тъй като уведомлението
направено с исковата молба, от който момент длъжника изпада в забава, не може да бъде
получено от особения представител, който е в обективна невъзможност да предаде тази
покана на лицето, което представлява. Счита, че за да може да се претендира неизплатената
част от револвиращия кредит по кредитната карта, Договора за кредитната карта изцяло
следва да бъде развален поради неизпълнение от страна на длъжника, което в случая не
било направено, тъй като не били настъпили падежите на непадежиралите вноски. Оспорва
обстоятелството, че ответника е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита с уведомително писмо изх.№001-84613, което е било изпратено до адреса на
длъжника, но не му е било връчено. Известието за доставяне и обратната разписка не носели
подпис на лице, което ги е съставило и не представлявали документ по смисъла на ГПК. От
2
тях не ставало ясно какво е било изпратено, като се оспорва, че това е било уведомлението
за предсрочна изискуемост на кредита, предмет на исковата молба. Оспорва описаните
документи- известие за доставяне и обратна разписка, приложени към исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Рамков Договор
***/01.03.2018г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, сключен между ищеца и ответника, първият е
издал на името на втория основна безконтактна кредитна карта с чип RaiCARD Fix, като
същата е била получена на 01.03.2018г. Срокът на валидност на издадената от Банката
кредитна карта бил 3 години, а разрешения за ползване кредитен лимит 1000 лева.
Картодържателят дължал месечна погасителна вноска, която не можела да бъде в размер по-
малък от 20 лева. Банката имала право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния
лимит, непадежиралите вноски и операции, разсрочени на равни месечни вноски, ведно с
дължимите такси, лихви и комисионни, за изцяло и предсрочно изискуеми, след писмено
предизвестие до картодържателя, ако той не спази което и да е условие от Договора. В
Рамковия договор страните се договорили, че картодържателят трябва да уведоми незабавно
Банката за настъпили промени в първоначално попълнените данни в Искането, в противен
случай всички уведомления, извлечения и други подобни, изпратени от Банката на адрес,
посочен в Искането се считали за надлежно връчени с изпращане на адреса. Банката имала
право без предизвестие да прекрати договора, при неспазване на което и да е задължение
и/или отговорност по настоящия договор от страна на картодържателя. Посоченият в
искането адрес за кореспонденция на всяка от страните щял да се счита за адрес за
кореспонденция на съответната страна, на който насрещната страна по Договора щяла да
изпраща всички предвидени в него уведомления, съобщения и друго документи.
Съгласно Заявка за услуги и/или промяна на параметри и статус по безконтактна
карта от 19.02.2019г. ответникът е поискала да й бъде преиздадена горепосочената кредитна
карта, като на 05.03.2019г. страните са преподписали Рамков Договор ***.
Видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх.№001-84613/24.10.2019г.,
ищецът е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на Договор ***/01.03.2018г. за
издаване на кредитна карта. Посочено е, че за периода от 03.04.2019г. до 24.10.2019г. тя не е
заплатила дължимите просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер и в
дължимия срок, което представлявало неизпълнение на Договора. Предвид това,
картодържателят е уведомена, че Банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички дължими по Договора суми- непогасена главница, ведно с дължимите
такси, разноски, лихви и наказателни лихви, които към 24.10.2019г. са в размер на 1122,63
лева. Писмото е изпратено до посочения от ответника в Договора неин адрес чрез Български
пощи. От представената разписка за доставяне обаче е видно, че пратката не е била връчена
на Р.С., тъй като не е била потърсена в срок от нея, като същата е върната на ищеца на
3
19.11.2019г.
Предвид неизпълнението на Р.С. на задълженията й по горепосочения Договор, на
29.11.2019г. в РС-Димитровград „Райфайзенбанк България“ЕАД е депозирала в РС-
Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
своя длъжник. В тази връзка е било образувано ч.гр.д.№1966/2019г., по което на
03.12.2019г. съдът е издал Заповед №1073 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК. Със същата на Р.С. е било разпоредено да заплати на заявителя сумата от 1000 лева
главница, редовна лихва за времето от 16.03.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 64,90 лева ,
обезщетение за забава за периода от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 2,81 лева,
изискуема такса за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г. в размер на 54,92 лева, законна
лихва от 29.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева -
платена държавна такса и 150 лева –юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед била
връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице Е.Д., което съдът кредитира, като обосновано и безпристрастно дадено, Р.С. е получила
кредитна карта RaiCARD Fix на 01.03.2018г. Минималната погасителна вноска за тази карта
е фиксирана, съгласно кредитния й лимит и е в размер на 20 лева. На 05.03.2019г. по искане
на клиента Банката е преиздала картата, като на същата дата и процесния договор е бил
преподписан от страните. Според вещото лице за периода от 01.03.2018г. до 28.11.2019г.
задълженията на ответника по кредитната й карта са в размер на общо 1122,63 лева.
Кредитополучателят не е заплатила месечните погасителни вноски с падеж 16.04.2019г.,
16.05.2019г., 16.06.2019г., 16.07.2019г., 16.08.2019г., 16.09.2019г., 16.10.2019г. и 16.11.2019г.
От банковите книги на „Райфайзенбанк България“ЕАД експертизата установява, че
неизплатените задължения от Р.С. за редовна лихва за периода от 16.03.2019г. до
16.06.2019г. е в размер на 64,90 лева; дължимото обезщетение за забава за времето от
16.04.2019г. до 16.06.2019г. е 2,81 лева; Неплатените такси за периода от 01.03.2019г. до
16.06.2019г. са в размер на 54,92 лева. Към 24.10.2019г. дължимите по Договора суми-
непогасена главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви, които към тази дата са в
размер на 1122,63 лева. Предсрочната изискуемост на тези задължения е била отразена в
счетоводните регистри на ищеца на 29.11.2019г. Според вещото лице, всички вземания на
Банката към ответника по процесния Договор в общ размер на 1122,63 лева са с редовно
настъпил падеж, преди 29.11.2019г.- датата на обявяване на предсрочна изискуемост.
Наказателната лихва е определена съобразно чл.47 от Договора при изцяло или частично
неплащане на месечните погасителни вноски в посочения срок, като Банката е начислила
обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената дължима от
картодържателя сума. Няма извършени плащания от ответника след датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
4
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника визирано в Заповед
№1073/03.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
РС-Димитровград по ч.гр.д.№1966/2019г.
Между страните не се спори, че на 01.03.2018г. са сключили Рамков Договор *** за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCard
Gold/ BILLA Visa Classic, съгласно който Р.С. е получила на 01.03.2018г. кредитна карта
RaiCARD Fix с кредитен лимит 1000 лева. Няма спор и че този кредитен лимит е бил изцяло
усвоен от картодържателя още на 06.03.2018г. Безспорно установено е, че на 05.03.2019г.
страните са преподписали горепосочения Рамков Договор ***, като кредитната карта на
името на ответника е била преиздадена от страна на Банката. Не се спори, че Р.С. не е
погасила дължимите месечни погасителни вноски за периода от 16.04.2019г. до
16.11.2019г., както и не е извършила плащания по задължението си след издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК от съда на
03.12.2019г.
Спорно по делото е уведомил ли е ищеца надлежно длъжника за предсрочната
изискуемост на задължението му по процесния договор, както и редовно ли е било връчено
това уведомление на ответника. В този смисъл спорно по делото е настъпила ли е
предсрочната изискуемост на задълженията по Договора, така както твърди ищеца в
исковата си молба.
На първо място съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че доколкото
процесния договор, сключен между страните е за срок от 3 години, считано от датата на
подписването му, то крайния падеж на задълженията по него настъпва на 01.03.2021г.
Видно от представените по делото доказателства е, че Р.С. първоначално е сключила
договора за кредитна карта с ищцовото дружество на 01.03.2018г., като срока за действие на
същия е бил действително три години. На 05.03.2019г. обаче тя е преподписала договора,
като ищеца й е преиздал кредитната карта. Видно от съдържанието на този втори договор е,
че съгласно чл.168 същия влиза в сила от датата на подписването му от двете страни и
предаването на картата от Банката на картодържателя. Доколкото този договор за
преиздаване на кредитната карта на ответника е бил подписан от страните на 05.03.2019г.,
то тригодишния му срок на действие изтича на 05.03.2022г.
На следващо място, съдът намира за неоснователно твърдението на Банката-ищец, че
е уведомила надлежно Р.С. за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по
процесния договор. Действително още на 06.03.2018г. ответника е използвала целия
предоставен й лимит от 1000 лева по кредитната карта, като за нея е възникнало задължение
да върне на ищеца тази сума, ведно с начислена възнаградителна лихва на отделни месечни
вноски, размера на всяка от която не може да бъде по-малък от 20 лева. Според
5
представеното като доказателство по делото Уведомително писмо изх.№ИЗХ-001-
84613/24.10.2019г. изпратено от Банката до длъжника, последната не е заплатила дължимите
месечни вноски за периода от 03.04.2019г. до 24.10.2019г. Това съдът намира за безспорно
установено и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която също посочва, че кредитополучателя не е заплатила месечните погасителни вноски с
падеж от 16.04.2019г. до 16.11.2019г. Всичко това е дало основание на Банката –кредитор да
уведоми с горепосоченото писмо ответника, че всички дължими по договора суми
автоматично стават предсрочно изискуеми и незабавно платими. Въпросното писмо е било
изпратено на адреса на Р.С.в Димитровград, ул.“***, но същото е върнато на подателя
невръчено на адресата с отбелязване, че не е било потърсено в срок от последния.
Съгласно ТР №4/18.06.2014г. т.18 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
В настоящият случай безспорно е налице неизпълнение – неплащане, на
задължението по договора за кредит от страна на длъжника. Съдът намира обаче, че не е
налице второто условие за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по
кредита, а именно надлежното обявяване от ищеца на ответника на тази предсрочна
изискуемост на вземането.
Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване
не е осъществено, то кредитора следва да е положил усилия за откриване на длъжника. В
този случай трябва да се изследва дали са предприети всички действия за откриване на
длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.
Представеното по делото писмо с обратна разписка е върнато с отметка, че пратката не е
потърсена от адресата в срок. Направените отбелязвания по кореспондентската пратка бяха
оспорени от особения представител на ответника в настоящото производство, въпреки което
ищеца не представи други доказателства в подкрепа, че е изпълнил всички свои задължения
за издирване на длъжника си и уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора. При предприетия начин на уведомяване, фактическото връчване
не е осъществено поради твърдяно бездействие от страна на получателя. Независимо от
това, в конкретния случай кредиторът не е положил необходимите усилия да изпълни
задължението се за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви
6
предсрочната изискуемост на кредита. Представеното от ищеца известие за доставяне
№001-84613 не носи подпис от лицето, което го е съставило, поради което не съставлява
документ по смисъла на ГПК. Липсват каквито и да е доказателства, че пощенски служител
е посетил адреса на ответника, за да му връчи уведомителното писмо. Не става ясно колко
пъти е бил посетен този адрес и на кои дати е станало това. Предвид това, съдът не може да
приеме, че адресатът въобще е бил търсен на адреса си за връчване на въпросното
уведомително писмо от пощенските служители. С оглед на изложеното, съдът счита, че
ищецът не е уведомил надлежно ответника за обявената предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредитна карта, поради което такава не е настъпила към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-
Димитровград на 29.11.2019г.
Водим от горното съдът счита, че предявения от ищеца иск с правно основание
чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че ответника дължи на
„Райфайзенбанк България“АД сумите визирани в Заповед №1073/03.12.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1966/2019г. по описа на РС-
Димитровград, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на предявения установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът разгледа предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск от страна на ищеца.
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС,
ТК уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба
изявление т.е. с връчване на ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и
осъдителен иск за вземанията. Приема се, че при назначен на ответника особен представител
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата молба и на уведомление
за предсрочна изискуемост на особения представител, се счита, че е налице надлежно
уведомяване и на длъжника ответник.
С оглед на това, съдът счита, че с връчването на препис от исковата молба и на
приложението към нея документи, включително и уведомление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, на особения представител на ответника, кредитът се счита за
предсрочно изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства е връчен на особения представител на ответника на 08.01.2021 г., от който
момент цялото задължение по договора за кредит, става предсрочно изискуемо.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
предвид това, че след м.юни 2019г. са спрени да се начисляват лихви, то непогасените
задължения по процесния договор са идентични на тези и към 29.11.2019г., след датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Редовната и непогасена
7
редовно изискуема главница е в размер на 1000 лева. Начислената редовна/ възнаградителна
лихва за периода от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. е в размер на 64,90 лева, а редовната
изискуема лихва за забава за времето от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. е в размер на 2,81 лева.
Общият размер на дължимите от ответника такси за периода от 01.03.2019г. до 16.06.2019г.,
дължими за надвишаване на кредитния лимит- 4бр. по 10 лева и за остатък от годишна
такса- 14,92 лева.
Доколкото по делото не се установи след издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК и след депозиране на исковата молба в съда на
06.03.2020г. ответника да е изпълнила така посочените от експертизата задължения по
процесния договор за кредитна карта, съдът намира така предявения от ищеца евентуален
осъдителен иск за същите суми за изцяло основателен и доказан.
Предвид това, ответника Р.С. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по
процесните договори за издаване и ползване на безконтактна кредитна карти изискуема
главница в размер на 1000 лева, изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на
64,90 лева за периода от 16.03.2019г. до 16.06.2019г., изискуемо обезщетение за забава за
периода от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 2,81 лева, изискуема такса в размер на
54,92 лева за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г., ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 06.03.2020г. до окончателното му изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса, възнаграждение
за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представите в
общ размер на 983,54 лева. В тази сума е включено и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 300 лева, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК.
Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.422 от ГПК, на ищеца не
следва да бъдат присъждани деловодни разноски по ч.гр.д.№1966/2019г. по описа на РС-
Димитровград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул.“***кспо 2000,
представляван от А***, против Р. С. С., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.”***, с
правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че Р. С. С.,
с ЕГН **********, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК ***, по Рамков
договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта № ***., сумата от 1000 лева
/хиляда лева/ главница, редовна лихва за времето от 16.03.2019г. до 16.06.2019г. в размер
на 64,90 лева /шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, обезщетение за забава за
8
периода от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 2,81 лева /два лева и осемдесет и една
стотинки/, изискуема такса за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г. в размер на 54,92
лева /петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва от
29.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№1073/03.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1966/2019г. по описа
на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. С. С., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.”***, ДА ЗАПЛАТИ на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Лозенец“, бул.“***кспо 2000, представляван от А***, по Рамков Договор
***/01.03.2018г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта и по Рамков
Договор ***/05.03.2019г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, сумата от
1000 лева /хиляда лева/ главница, редовна лихва за времето от 16.03.2019г. до 16.06.2019г.
в размер на 64,90 лева /шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, обезщетение за
забава за периода от 16.04.2019г. до 16.06.2019г. в размер на 2,81 лева /два лева и
осемдесет и една стотинки/, изискуема такса за периода от 01.03.2019г. до 11.05.2019г. в
размер на 54,92 лева /петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, ведно със законна
лихва от 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р. С. С., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.”***, да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Лозенец“, бул.“***кспо 2000, представляван от А***, сумата в размер на
983,54 лева /деветстотин осемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща деловодни разноски по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9