РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Златоград, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20245420100324 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени искове - положителен
установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79,
ал. ЗС и за допусната кадастрална грешка по чл. 54 ЗКИР, от С. Л. М., ЕГН
********** и Ю. М. М., ЕГН **********- и двамата чрез адв. Е. М. В. от АК
- С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № 64 срещу О. Н., със
седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат***,
представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено на основание
124 ГПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответника, че ищците са
собственици на поземлен имот с пл. № 287 по плана на гр. Н. от 1950 г., с
площ 411 кв. м. /първоначално искът е предявен за площта от 311 кв.м., като е
допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/ на основание
наследство, не формална делба и давностно владение с начало 1980 г., както и
че е НАЛИЦЕ ДОПУСНАТА ГРЕШКА в кадастралната карта на град Н.,
одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК при отразяването на собствения на ищците
имот пл. № 287 по плана на гр. Н., който не отразен в кадастралната карта като
самостоятелен поземлен имота, а е включен в рамките на:
1
Поземлен имот с идентификатор 51319.502.144, област С., община Н., гр.
Н., ул. „В.Д.“; вид собственост: Общинска частна; вид територия:
Урбанизирана; начин на трайно ползване:За друг вид застрояване, с площ:
7240 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 51319.502.145, област С., община Н., гр.
Н., ул. „В.Д.“, вид собственост: Общинска; вид територия: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: За второстепенна улица; площ: 188 кв. м., и
Поземлен имот с идентификатор 51319.502.127, област С., община Н., гр.
Н., ул. „В.Д.“; вид собственост: Общинска; вид територия: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: За второстепенна улица; площ: 2836 кв. м.,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК.
Претендират и за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът О.Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан
и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за
завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В осз ищците се явяват лично и с процесуалния си представител адв. В.,
който поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.,
пледира за уважаване исковата претенция. Признава изцяло предявения иск
/по допуснатото изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК в указания
едномесечен срок не взема становище/, като основателен и доказан и моли
същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на
делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот,
поради което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
Между страните не се спори относно наличие елементите от фактическия
състав на владението – изтичане на определен срок, намерение за своене
/animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/, както и относно
наличието на допусната кадастрална грешка.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
2
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на признание на иска и разглеждане на
производството по реда на чл.237 от ГПК:
Ответникът, в срока за отговор по чл. 131 от ГПК, е направил признание на
иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да
се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е
застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска,
за разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което
е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу
иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт
/факти/, а ако го признае - да противопостави съответни възражения. Съгласно
ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични
правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при
такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на
по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни
изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато признатото
право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е признато право,
с което страната не може да се разпорежда - чл. 237, ал. 3 ГПК; по брачни
искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по
иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
3
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт - чл. 18
ЗЗД; когато придобиването касае имоти - частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота - чл.
18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство -
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост - например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
4
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитан свидетеля К.М. От показанията на свидетеля се
установява, че имотът представлява нива, с площ около 400 кв.м. Сочи, че
имотът e ограден, а в него са засаждани селскостопански култури и зеленчуци.
Свидетелят подробно описва имота, неговите граници и начин на ползване.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са подробни,
хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна
представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като
собственик.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищците
считат имота за своя собственост, придобита и предадена им от техните
родители.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу
заявения иск и не ангажира доказателства.
По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е
неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в
съответствие с поставените задачи.
Видно от същото, в град Н. има три кадастрални и регулационни плана:
първият план е одобрен със Заповед №3217/24.07.1950 год. и Заповед
№3218/24.07.1950 год. Вторият план е одобрен със Заповед №35/29.04.1974
год. и третият план е одобрен със Заповед №РД- 23/12.01.1987 год. Налице е и
икадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 год. на ИД на
5
АГКК С.
Процесния имот е нанесен с пл.№287, в плана от 1974 год е нанесен като
имот пл.№703, но тъй като номерът е дублиран, за процесния имот няма
данни по разписната книга. В плана от 1987 год. процесният имот не е отразен
като самостоятелен, а е част от по-голям имот, за който има отреждане за УПИ
Ш-За озеленяване, кв.97 и малка част улица - нереализирана.
Процесният имот е повдигнат в жълто на комбинираната скица - копие от
действащата КК на гр.Неделино, Неделино одобрена със Заповед № РД-18-
75/19.11.2021 год. на ИД на АГКК гр.С. На скицата е повдигнат и имот пл.
№287 от плана от 1950год., като се вижда, че имот пл.№287 и посоченият и
заснет на място процесен имот, по реалните граници са идентични (непълна
идентичност).
Имотът е с площ 411 кв.м. и попада в:
имот с идентификатор 51319.502.144 - с площ 284 кв.м.
имот с идентификатор 51319.502.145 - с площ 78 кв.м.
имот с идентификатор 51319.502.127 - с площ 49 кв.м.
Установява се още, че не е бил отчуждаван с приключила отчуждителна
процедура, с плащане на обезщетението.
Отделно от това се установява, че О.Н., извън претендираната част от
имота, е реализирала и благоустройла улица /асфалтирана/, без да засяга
процесния имот.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и
приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски
показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33 от
6
1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по давност
на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп.,
ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната уредба, се
налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска собственост по
давност е необходимо владението да е установено в периода от изменението
на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да продължило
един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в сила на
решението на Конституционния съд на Р.Б., т.е. един ден след 07.03.2022 г.,
като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС и
чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за придобиване
на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал фактическата
власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок за
придобиването й по давност.
Владението е продължило от 1980г. до 04.10.2024 г., когато е предявен
искът.
7
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение
своене.
Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищецът успешно доказва владение за себе си.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се разрешава спор за собственост на имот,
който или не е нанесен в действащия кадастрален план /кадастрална карта/,
или поради грешка в кадастралния план или кадастрална карта този имот е
отразен като част от имота на ответника, а не като част от имота на ищеца. В
настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната карта, тъй като
ищецът твърди, че неправилно спорната площ е нанесена като част от имота
на ответникае, вместо като негов, респ. на неговия наследодател, както е по
предходни кадастрални планове.
Съгласно практиката на ВКС, площта на имота не е решаващ
индивидуализиращ белег при спор за собственост; че основната
характеристика на един недвижим имот е в зависимост от неговите граници;
че е меродавна е площта, включена в тези граници, а не посоченото в един или
друг документ пространство - решение № 1169 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 5251/2007 г., V г. о., решение № 912 от 15.01.1997 г. на ВКС по гр. д. №
661/96 г., 5-членен с-в, решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
364/2009 г., I г. о., решение № 262 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1519/2017 г., I г. о.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, "непълноти или
грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти
в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР въз основа на
писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти, като искането може да бъде
подадено от всяко едно от заинтересованите лица, т. е. от всяко лице, посочено
8
в регистъра към одобрената кадастрална карта като носител на вещни права
върху имота, вкл. един от съсобствениците.
Когато грешката или непълнотата е свързана със спор за материално право,
тя се отстранява след решаването на спора по съдебен ред /чл. 54, ал. 2 ЗКИР/.
Съдът следва първо да се произнесе по въпроса кому принадлежи правото на
собственост върху погрешно нанесената част, като отрази тази своя
констатация на изготвена от вещо лице скица чрез нейното приподписване,
което именно ще послужи като основание за отстраняване на грешката в
кадастралната карта. Всяко заинтересовано лице, което може да иска
отстраняване на грешката по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР следователно може да
иска отстраняването и по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като предяви иск с цел
разрешаване на съществуващия спор за материално право, защитавайки по
този начин своя правен интерес.
Както ОСГК на ВКС приема в мотивите към т. 4 на ТР № 8/2014 от
23.02.2016 г., искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г. /, цели да
установи безспорн пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. При произнасянето по
предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти,
настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост.
Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на
правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост.
При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния
акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес
за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното
решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в
кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4
ЗКИР. Както е посочено в мотивите към т. 5 на ТР № 8/2014г. от 23.02.2016г.
на ОСГК на ВКС, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на
един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху
грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-
9
прехвърлително действие.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент,
който има за предмет установяване правото на собственост върху спорната
площ и като последица установяване наличието на грешка в кадастралната
карта. При разглеждане на иск за наличие на грешка или непълнота, съдът
проследява регулационните планове на населеното място и изследва как е
отразена спорната площ в тях, съответства ли това отразяване на установеното
право на собственост, дали има придаваеми места по регулация и дали
регулацията е приложена по един от трите възможни начина. Това са
относимите факти, които съдът е задължен да изследва дори да няма доводи
на страните във връзка с тях така решение № 128 от 08.01.2021г., постановено
по гр.д. № 1210/2020г. по описа на ВКС, Първо ГО/.
Както е прието в решение № 79 от 22.07.2019г. по гр.д. № 2087/2018г. по описа
на ВКС, Първо ГО, ЗКИР въвежда изискване за актуалност на кадастралната
карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/. На отбелязване в кадастралната
карта подлежат и обстоятелства, касаещи възникване, изменение и погасяване
на вещни права, настъпили след влизането й в сила – чл. 51-53а ЗКИР.
Нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР въвежда презумпция за вярност. Това налага и
по исковете за установяване на грешка и непълнота в КК да се установява
правото на собственост към актуалния момент. По правило правото на
собственост по исковете за защита на вещни права се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, защото към
този момент се преклудират със сила на пресъдено нещо фактите и
обстоятелствата по спора. Само в изрично предвидените с нормативен акт
случай, когато е установен друг релевантен момент за установяване правото
на собственост с оглед реализиране на конкретни права, е допустим иск за
установяване правото на собственост към минал момент. Не е налице
правенинтерес да се установява грешката и непълнотата към момента на
влизане в сила на кадастралната карта, тъй като на отразяване в нея подлежи
актуалното състояние на имота, респективно на обекта, т. е. на
обстоятелствата, настъпили след влизането й в сила.
Заснемането на имотите в кадастралната карта има само оповестително-
информативно действие. При тази уредба няма основание за установяване
правото на собственост към минал момент. Затова с измененията на ЗКИР
(ДВ, бр. 57 от 2016 г.) в нормата, дефинираща "грешка" и "непълнота" е
10
отпаднал изразът "към минал момент".
Произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и
прекратяват правото на собственост. Затова съдебната практика /мотивите
към т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/ приема, че ако в производството
по иск за собственост се констатира наличие на непълнота или грешка в
кадастралната карта, тя следва да се съобрази, като се извърши преценка дали
планът отразява вярно границите на имота. Съдебното решение, придружено
от скица-проект, изготвена от правоспособно лице ще бъде основание за
изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за
записване в кадастралния регистър на действителния собственик.
Предвид установените факти по делото, исковата претенция се явява
основателна и доказана, а като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищците, които обаче в хода на производството не ги
претендират.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от С.
Л. М., ЕГН ********** и Ю. М. М., ЕГН **********, срещу О. Н., Булстат
****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „А. С.“ № ***,
представлявана от кмета Боян Кехайов, че ищците С. Л. М., ЕГН **********
и Ю. М. М., ЕГН **********, са собственици, по наследство и на основание
изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1980 г. до
04.10.2024 г. – датата на предявяване на иска, на поземлен имот с пл. № 287
по плана на гр. Н. от 1950 г., с площ 411 кв. м., повдигната в жълт цвят на
комбинирана скица /приложение към СТЕ/, изготвена от в. л. инж. Д. С.,
приобщена на л. 66 от гр. дело № 324/2024г. по описа на РС-Златоград,
преподписана от съда, която представлява неразделна част от решението,
както и че е налице допусната грешка в кадастралната карта на град
11
Неделино, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021
г. на Изпълнителен директор на АГКК, при отразяването на собствения на
ищците имот пл. № 287 по плана на гр. Неделино, който не отразен в
кадастралната карта като самостоятелен поземлен имота, а е включен в
рамките на:
Поземлен имот с идентификатор 51319.502.144, област С., община
Н., гр. Н., ул. „В. Д.“; вид собственост: Общинска частна; вид територия:
Урбанизирана; начин на трайно ползване:За друг вид застрояване, с площ:
7240 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 51319.502.145, област С., община
Н., гр. Н., ул. „В. Д.“, вид собственост: Общинска; вид територия:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: За второстепенна улица; площ: 188
кв. м., и
Поземлен имот с идентификатор 51319.502.127, област С., община
Н., гр. Н., ул. „В. Д.“; вид собственост: Общинска; вид територия:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: За второстепенна улица; площ: 2836
кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК.
Неразделна част от решението е комбинирана скица /приложение
към СТЕ/, изготвена от в. л. инж. Д. С., приобщена на л. 66 от гр. дело №
324/2024г. по описа на РС-З., преподписана от съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________А.Ч._____________
12