Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври , през
две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова ……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 105 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявения иск е с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на БНП Париба Пьрсънъл Файненс С. А. Париж рег.№ *********. чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.. клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4. Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против Е.М.В. ЕГН: **********, адрес ***, в която се излагат обстоятелства, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-13774594 от 23.08.2016. ищцовото дружество БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.. клон България е отпуснало на ответницата Е.В. паричен кредит в размер на 2326.80 лв.
Сочи се,
че сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Е.М.В. е
удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение па
изпълнението". Въз основа на чл. 3 от същия, за ответницата е възникнало задължението да погаси заема на 18 месечни
вноски- всяка по 163.21 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите от 37.28 % и годишния лихвен процент от
28.05 %, посочени в параметрите по договора. Длъжникът Е.М.В. е преустановила
плащането на вноските по кредит номер PLUS-13774594
на 20.09.2017, като към тази дата са
погасени 11 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.. Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответницата
е следвало да изплати остатъка по заема
в размер на 1142.36 лв. представляващ оставащите 7 броя погасителни вноски към
20.10.2017 г. към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си.
Алтернативно
счита всички претенции за дължими, на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения между страните погасителен план, т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на
което считат вземането за изискуемо на посоченото основание.
Сочи се, че Е.М.В. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 94.79 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита-20.10.2017г. до 11.09.2018г.
Твърди се , че към настоящия момент ответницата дължи на дружеството следните суми: Главница-
1042.60лв.; Възнаградителна лихва - 99.76лв; Законна лихва за забава -
94.79лв.; ОБЩО: 1237.15 лв. Сочи се, че
ищцовото дружество е подало Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр.
Пазарджик и по гражданско дело No 3876/2018
г. е издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК,БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.. клон България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок. Във връзка с изложеното, моли съда
след доказване на твърдените
обстоятелства, да бъде
установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.. Париж рег.№ *********. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.. клон
България от Е.М.В. в размер на: 1042.60 лв.
представляваща главница по кредита, 99.76 лв. представляваща възнаградителна лихва по
договора, 94.79 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2018, на основания
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.Претендират се съдебно- деловодни разноски. Формулирани са доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от адвокат Д.И.Ц.,сл. адрес:г*** и адрес на
кантора:**** като особен представител на ответника Е.М.В., в който оспорва
предявеният иск и моли да бъде
отхвърлен като е неоснователен, ведно със законните последици по следните
съображения:
Сочи, че искът по същество бил допустим, но неоснователен, тъй като по
делото не били предоставени никакви
доказателства от които да е видно, че към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК „Банка БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД,ЕИК ********* -
кредитор по Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 13774594 от
23.08.2016г. да е уведомил писмено
ответника Е.М.В.- кредитополучател,че съгласно чл.87,ал.1 от ЗЗД същия Договор
за потребителски паричен кредит PLUS-13774594 от 23.08.2016г. ще се смята за
развален, ако в подходящ срок не се изпълни задължението и/или поне започне
изпълнение на задължението. Във тази връзка се твърди, че е и т.9 /Общи
условия/,но се поддържа,че такова съобщение за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита до Кредитополучателя и за разваляне на договора, ако в
подходящ срок не се изпълни задължението и/или поне да започне изпълнението на
договора за кредит, по делото не е представено от ищеца , поради което всички последващи искове са неоснователни и би
следвало да се отхвърлят от съда като неоснователни и недоказани.
Сочи
също така, че по делото не било предоставено заверено копие на л.к. на Е.М.В.
на което копие на л.к. да е записано „Вярно с оригинала"/подпис /и трите
имена да са собственоръчно изписани. От друга страна,ако се приеме, че
Съобщение за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита до Кредитополучателя
и за разваляне на договора, ако в подходящ срок не се изпълни задължението
и/или поне да започне изпълнението на договора за кредит от „Банка БНП Париба
Пърсънал Файненс" ЕАД,ЕИК *********, е връчено на адвоката като назначен
от съда особен представител на ответника
на 25.04.2019г., то тогава всички посочени искове в Исковата Молба по делото
следва да бъдат отхвърлени и делото да бъде прекратено, тъй като вече е на лице
ново основание и нов размер за вземането.
Също така
се поддържа, че по делото са приложени формални, а не конкретни по казуса
доказателства: Сертификат №РШ5-13774594,който удостоверява,че застрахователят
CARDIF ASSURANSES VIE SA, FRANSE,чpeз двата си клона в България, срещу
заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно
Общите условия "Защита на плащанията" и ОБЩИ УСЛОВИЯ За застраховка
"Защита на плащанията" на кредитополучателите на "Кредит
Класик" от което е видно, че шрифта на писане в тях е по-малък от 12,така
информацията в тях не е четлива, ясна и разбираема, което води до нарушаване на
състава на: чл.5,ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.
Поддържа се , че в случая по-важно е, че
ищеца по делото не е представил писмени доказателства ,че е потърсил оставащите
вноски по потребителския кредит при настъпилите застрахованите рискове. Вместо
това са представени два броя: Списък за разноски на ищеца по делото, като и в
двата Списъка за разноски по дава пъти се цитира чл.78,ал.8 от ГПК и Тарифата
за минималните адвокатски възнаграждения /Наредба №1 от 09.07.2014г. на ВАС/,
което е прекомерно и води до непозволено увреждане и неоснователно обогатяване
по ЗЗД.
Въз основа
на горепосочените законни основания, моли всички посочени искове в исковата
молба по делото да бъдат отхвърлени и делото да бъде прекратено. Алтернативно,
ако тези законни основания не бъдат приети от съда, то тогава с оглед на
установените обстоятелства, моли съда да
допусне за сметка на ищеца графологична експертиза за установяване на
идентичност на почерка и подписите на ответника Е.М.В. по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-13774594 от 23.08.2016г. с общ размер на
кредита 2326,80 лв., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити и Условия по договори на „Банка БНП Париба
Пърсънал Файненс" ЕАД/Приложени по делото.
Оспорват се исковете и по размер.Позовава се на цитирана
съдебна практика / Решение на ВКС №99/01.02.2013г. по т.д.№610 от 2011г. по
описа на I търговско отделение/ според която при кумулиране на обезщетителна и възнаградителна
лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до неоснователно
обогатяване. Ето защо въз основа на
Решение на ВКС №99/01.02.2013г. в конкретния казус по делото, се поддържа, че мораторна/обезщетителна/ лихва върху
непогасената главница - 94,79лв. за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 20.10.2017г. до
26.09.2018г.-/дата на подаване на заявлението в съда/ би следвало да отпадне и
общия размер на дълга да е 1143,26лв., а от Списък с разноски №1 да отпадне
т.4/100лв./ и да остане само т.2/50лв./,тъй като тук има само Заповедно производство с подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , а не Исково
производство,както и от Списък с разноски №2 да отпадне т.2/50 лв./ и да остане
само т.4/100лв./,защото тук има исково производство, общ размер на минималното
юрисконсултско възнаграждение следва да е 150 лв.,въпреки че да се иска
юрисконсултско възнаграждение още преди самото дело се твърди, че е неприемливо, а от друга страна това нарушавало
понятието "Добросъвестност" посочено в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3876/2018 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик, на
основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 2125/01.10.2018 г. , по силата на която ответницата е осъдена да заплати на
ищеца : главница по договор за
паричен кредит № PLUS- 13774594 – 1042,60 лева, възнаградителна лихва – 99,76 лв. за периода 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г. и мораторна лихва за забава
в размер на 94,79 лева за периода 20.10.2017
г. до 11.09.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2018 г. до окончателното
изплащане , както и направените в заповедното производство разноски. В срока по чл.414 ГПК , длъжникът не е бил открит на
постоянния му адрес и на основание чл. 47 ал.5 ГПК , съдът е дал указания за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК .
Видно от приетия като доказателство
по делото Договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 13774594 от 23.08.2016 сключен между страните, ищецът
предоставил на ответницата заем в размер
на 2326,80 лева, платим на 18 равни месечни вноски от по 163,21 лв. , при ГПР от 37,28 % и
лихвен процент от 28,05 % . В
чл.5 , изр.1 от
договора страните са се съгласили , че при забава на една или повече месечни погасителни вноски ,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска , а съгласно чл. 5 изр.2 от догавора страните уговорили,
че при просрочие на две или повече месечни вноски, и считано от
деня, следващ падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането. В съдържанието на договора е включен и погасителен план
, според който последната погасителна вноска по договора е била дължима към
20.03.2018 г. , която дата е крайния срок на договора. Представен е също
стандартен европейски формуляр , с точно разписаните условия по договора ,
както и сертификат и ОУ за застраховка във
връзка с покупката на застраховка „Защита на плащанията „, като в чл. 5 от ОУ
са посочени покритите от същата застраховка рискове.
След направено оспорване автентичността
на подписа на ответницата върху представените от ищеца писмени доказателства,
по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза , според заключението
на която подписите върху оспорените
документи / договор за потребителски кредит, медицински въпросник, сертификат,
ОУ на застраховка „Защита на плащанията „ и декларация за предоставяне на лични
данни /от името на ответницата Е.В. – са положени от нея.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно- икономическа експертиза
се установява, че на 23.08.2016 г. по банковата сметка на ответника в
ДСК са преведени 2100,00 лв. , като последната вноска е направена на 11.09.2017 г. и същата покрива частично / доплащане по
10-та погасителна вноска и изцяло 11-
погасителна вноска с падеж 20.09.2017 г.
Според вещото лице към датата на
подаване на заявлението в съда – 26.09.2018 г.
не са погасени падежирали задължения : 1042,60 лв. главница и 99,76 лв.
договорна лихва за периода 12.09.2017 г. – 20.03.2018 г. и 94,79 лв. обезщетение за забава – законна
лихва за периода 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г.
При тези
фактически данни от правна страна съдът приема следното.
Искът е предявен в срока по чл.
415 ал.1 ГПК и е процесуално допустим.
По
същество. Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз
основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
В конкретният случай, ищецът основава
вземането си на сключен договор за паричен кредит № PLUS- 13774594/ 23.08.2016 г., като твърди, че ответницата е преустановила
плащането на вноските по кредита на 20.09.2017 г. – падежа на първата неплатена
изцяло погасителна вноска. По делото е изслушано заключение на съдебно- графологична
експертиза , според което подписите положени от името на ответницата във всички
оспорени документи във връзка с отпускането на кредита – са положени от ответницата Е.В. . Изслушано е заключение и
на съдебно- икономическа експертиза , според което към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.09.2018 г. са непогасени по процесния
договор за кредит следните падежирали задължения : 1042,60 лв. главница, 99,76
лв. договорна лихва за периода
12.09.2017 г. до 20.03.2018 г. и 94,79 лв. обезщетение за забава – законна
лихва считано от 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г.
Ответницата не ангажира доказателства, че е платила
задължението си по кредита както към
датата на определения краен срок на договора- 20.03.2018 г. , така и към датата на обявяването на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2018 г. или към датата на последното по делото
съдебно заседание в настоящото производство- поради което тя се явява неизправна страна по този договор.
Ответницата, чрез назначения от съда
особен представител брани правата си чрез възражение, че не е получила от ищеца –кредитодател писмено
уведомление, че не изпълнява задълженията си по договора , поради което същият
е развален или също , че не е получила уведомление за предсрочната му
изискуемост преди датата на подаване на заявлението в съда. В настоящия случай
тези възражения се явяват неоснователни, тъй като безспорно по делото се
установява, че към датата на подаване на заявлението в съда е бил изтекъл
крайния срок на договора / още на 20.03.2018 г. с падежирането на последната
погасителна вноска/ , а заявлението е подадено в съда на 27.09.2018 г. , поради
което за да стане вземането изискуемо не е било необходимо нито да се разваля
договора поради неизпълнение и да се уведомява ответницата за това, нито да се
обявява неговата предсрочна изискуемост.
Неоснователно е и другото възражения на
защита на ответницата във връзка със сключена застраховка „Защита на плащанията“,
тъй като безспорно такъв договор застраховка е бил сключен заедно със
сключването на договора за кредит, но за да се ангажира отговорността на
застрахователя според този договор , следва да
е настъпило някое от застрахователните събития , които според чл. 5 от
договора представляват „покрити рискове „ / смърт , инвалидизация и т.н. / . В
случая ответната страна не твърди и не представят каквито и да било
доказателства , за настъпването на това застрахователно събитие , поради
което и липсват основания да се приеме,
че ответницата като длъжник може да се позовава на права по този
застрахователен договор. Възраженията за нарушаване на чл. 5 ал.1 и ал.2 ЗЗП по
отношение на шрифта на Общите условия към застрахователния договор биха били от
значение , ако се обсъжда недействителност на самия договор за застраховка / но
в случая самата ответница чрез защита си претендира права по този договор и се
позовава на него / , но такава евентуална недействителност по никакъв начин не
би могла да рефлектира и да доведе до недействителност на самия договор за
потребителски кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че
така предявеният иск досежно главницата по кредита в размер на 1042,60 лв. и надбавка- възнаградителна лихва от договора в размер на 99,76 лв. е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
В настоящото производство се излага и още едно възражение във връзка с претендираните комулативно – възнаградителна
лихва в размер на 99,76 лв. и законна
лихва за забава в размер на 94,79 лв. , като се поддържа , че последната лихва /
мораторна / като обезщетение за един и
същ интерес би следвало да отпадне, тъй като би представлявала неоснователно
обогатяване.
Съдът намира това възражение за
неоснователно , тъй като получаването
на кредита е породило задължението на кредитополучателя да върне предоставената
му сума заедно с надбавката – добавка, съставляваща печалбата на заемодателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че длъжникът не е
изпълнил това си задължение, като е извършил плащане на част от вноските, а от неоспореното заключение на вещото
лице Л. се установява, че дължимата договорна лихва като възнаграждение /
печалба на кредитора/ е в размер на 99,76 лв. Изискуемостта на
задължението след изтичане на срока на
договора, предоставя на кредитора правото да иска изпълнение на задължението , във вида и размера , който е уговорен между страните. Ако
длъжникът е неизправен / както е и в настоящия случай, на падежа на
задължението той следва да дължи връщането на заетата сума и на уговорената с
договора възнаградителна лихва , както и обезщетение за забавата. В случая
претендираната възнаградителна лихва и морторна лихва не са за защита на един и и същ интерес,тъй като възнаградителната е
отнапред уговорено възнаграждение за извършената услуга / предоставяне
ползването на парична сума по кредита / , а мораторната лихва е санкция, която
поражда последици само при договорно неизпълнение от страна на длъжника. По
тази причина дължимостта на двете не представлява неоснователно обогатяване ,
а е в съответствие с уговореното между
страните по договора и е последица от допуснатото договорно неизпълнение. Претенцията по чл. 86 ЗЗД по същество не е лихва, а
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение и служи за обезщетение на претърпените вреди за
времето на забавата,тя се дължи по силата на закона и без да е договорено между
страните / а в случая е налице и
договорно съдържание чл. 5 ал.1 от договора за кредит /. Предвид изложеното, съдът счита, че иска за претендираната
мораторна лихва за забава върху непогасената главница в размер на 94,79
лв., за периода от 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г. като основателен следва да бъде уважен. Като акцесорна
следва да се уважи и претенцията за законна лихва за забава , считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла
на чл. 410 ГПК в съда- 27.09.2018 г. до
окончателното им изплащане.
С оглед на изхода от спора , ответницата следва да бъде
осъдена да заплати сторените по делото разноски в заповедното производство в
размер на 75,00 лв. / държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт/ както и
сторените в настоящото производство за внесена държавна такса в размер на
125,00 лв., за възнаграждение на адвокат/ особен представител / в размер на 200,00 лв. , възнаграждение на
юрисконсулт 100,00 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 160, 00 лв.
общо в размер на 585,00 лв. По искане на
особения представител на
ответницата е допусната съдебно-
графологична експертиза, платима първоначално от бюджета на съда, но с оглед на
изхода от спора , ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ПРС разноски за вещо лице в размер на 170,00 лв.
Водим
от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
По иска с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК предявен от БНП Париба Пьрсънъл Файненс С. А. Париж рег.№ *********. чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.. клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4. Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против Е.М.В. ЕГН: **********, адрес *** ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Е.М.В. ЕГН: **********, адрес *** , че
вземанията на
„ БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София , сгр. 14, по Заповед № 2125/№1.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр. д. №3876/2018 г. по описа на ПРС съществуват и са в следния
размер : главница по договор за паричен кредит № PLUS- 13774594 от 23.08.2016 – 1042,60 лева, възнаградителна лихва – 99,76 лв. за периода 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г. и мораторна лихва за забава в размер на 94,79 лева за периода 20.10.2017 г. до 11.09.2018 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.В. ЕГН: **********, адрес *** да заплати на БНП Париба Пьрсънъл Файненс С. А. Париж рег.№ *********.
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.. клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4. Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С. сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75,00 лв., както и разноски в настоящото производство
в общ размер от 585,00 лв.
ОСЪЖА Е.М.В. ЕГН: **********, адрес *** да заплати по сметката на вещите лица към ПРС
сумата в размер на 170,00 лв. за възнаграждение на вещо лице по допусната
съдебно- графологична експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: