№ 299
гр. Перник, 06.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 303 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.С.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Решение № ПИ-150/31.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – с.***,
с което е оставена без уважение като неоснователна негова Жалба вх. №
94-Н-133/20.03.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – С.*** срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0010182/21.02.2020 г.,
издадено от Д.Н. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП С.***, за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкова
сметка *** „ОББ“ АД.
Жалбоподателят излага, че по посочената
банкова сметка ***сия за прослужено време и старост, която е в минимален
размер. Счита, че при налагането на обезпечителната мярка не е съобразено
изискването на чл.446а, ал.2 от ГПК, както и на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК,
съгласно която принудителното изпълнение не може да се насочи върху пенсията
му, тъй като е в размер по-нисък от минималната работна заплата за страната. По
тези съображения моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТД на НАП
– С.*** и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки,
като неправилно и незаконосъобразно. Разноски не претендира и не представя
списък на направени такива.
В съдебно заседание, жалбоподателят -
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въпреки указаната
доказателствена тежест с определението на съда от 05.06.2020 г., не представя
доказателства и не прави доказателствени искания.
Ответникът – директорът на ТД на НАП – С.***,
редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт П.***, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП - С.*** е образувано
изпълнително дело № *********/2020 г. срещу жалбоподателя в настоящото производство
Н.С.И. за принудително събиране на установени и изискуеми публични държавни
вземания в общ размер 4590,50 лв., от които главница: 3127,73 лв. и лихва:
1462,77 лв.
За събирането на това вземане главен
публичен изпълнител при ТД на НАП С.*** Д. Н. издала Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № 200022-022-0010182/21.02.2020 г. /л.22/. С него
наложила запор върху налични и постъпващи суми по конкретно посочена банкова
сметка *** „ОББ“ АД за сумата от 4590,50 лв. В тази връзка до банката е
изпратено Запорно съобщение с изх. № 200022-146-0000677/21.02.2020 г. /л.18/. В
последното изрично е посочено, че от обхвата на запорираните суми се изключват
тези по чл.213, ал.1, т.3 и т.5 и ал.2 от ДОПК, а в т.2 е конкретизирано, че
указанието се отнася и до „трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или
стипендия в размер до 250 лв. месечно“.
Във връзка с полученото запорно съобщение,
ТБ „***“ АД е изпратила Писмо изх. № 230-ОП3/*********/25.02.2020 г. до ТД на
НАП - С.*** /л.17/. От съдържанието му се установява, че запорът е наложен, но
по сметката на длъжника няма авоари за обезпечаване на вземането. С оглед
разпоредбата на чл.206, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.213 от ДОПК е поискана
информация за броя членове в семейството на длъжника.
Н.И. е оспорил Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № 200022-022-0010182/21.02.2020 г., депозирайки Жалба
вх. № 94-Н-133/20.03.2020 г. /л.11/. Изложил доводи, аналогични на тези в
жалбата, по която е образувано настоящото производство. Същата е разгледана от
директора на ТД на НАП – С.***, който се произнесъл с оспореното Решение №
ПИ-150/31.03.2020 г. и я оставил без уважение като неоснователна.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Решение № ПИ-150/31.03.2020 г. е връчено на
жалбоподателя на 09.04.2020 г. /видно от известие за доставяне на л.34/.
Жалбата срещу него е подадена чрез органа, който го е постановил, на 21.04.2020
г. Същата е с вх. № 94-Н-133#2/21.04.2020 г. - подадена е в законоустановения
14-дневен срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй като с
ПНОМ е наложен запор върху наличните и постъпващи суми по конкретно посочена
банкова сметка ***, против акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото производство е Решение № ПИ-150/31.03.2020 г. на
директора на ТД на НАП – с.***, с което е оставена без уважение като
неоснователна Жалба вх. № 94-Н-133/20.03.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – с.***,
подадена от Н.С.И. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№ С200022-022-0010182/21.02.2020 г., издадено от Д. Н. – главен публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП С.***.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган – директор на компетентната териториална дирекция, съгласно правомощията
му, определени в чл.197, ал.1 от ДОПК в необходимата писмена форма, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона. Спазен е 14-дневния срок за
произнасяне, определен в същата разпоредба.
Обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195
и сл. от ДОПК
с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение,
включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на
обжалване по реда на чл.197,
ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.197,
ал.3 ДОПК,
съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако:
1. длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа;
2. не съществува изпълнително основание и
3. ако не са спазени изискванията за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121,
ал.1 от ДОПК
и чл.195,
ал.5 от ДОПК.
Така очертаната правна регламентация
предопределя и обхвата на съдебната проверка. Данни и доказателства за
изпълнението на тези предпоставки за отмяна на наложената обезпечителна мярка
не са представени от жалбоподателя въпреки дадените му указания с определението
от 05.06.2020 г.
Отделно следва да се посочи, че
обезпеченията се налагат, за да се гарантира успешното и безпрепятствено
събиране на публичния дълг. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки зависи
от размера на публичното задължение и възможността за погасяването му с цялото
разполагаемо имущество на длъжника.
Изпълнението на публичното задължение ще е
невъзможно или сериозно затруднено, когато задълженото лице към датата на
изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, или когато
стойността на годните за разпореждане активи на длъжника покрива размера на
очакваните задължения, но видът или правното им положение е такова, че не
позволява тяхното бързо и ефективно осребряване /т. е. не са ликвидни/.
Твърденията на жалбоподателя за нарушение
на материалния закон при издаване на решението на директора на ТД на НАП - С.***
са неоснователни. Предприемането на обезпечителни мерки законът свързва с
наличието на определен риск за събиране на установено публично вземане. Въз
основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Действително, в чл.213 от ДОПК е определено
имуществото на длъжника, върху което принудителното изпълнение не може да се
насочи – т.нар. несеквестируемо имущество. В чл.213, ал.1, т.5 като такова е
визирана пенсията, когато е в размер до минималната работна заплата месечно.
Чл.446 и чл.446а от ГПК също посочват вида на доходите, получени по сметка в
банка, които са несеквестируеми - такъв е доходът от пенсия до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, а
ако пенсията е в размер над минималната работна заплата определят частта от
нея, която може да се удържа.
Несеквестируемостта
защитава имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника, и
по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен самия
длъжник /по арг. от т. 13 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/. Налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е
незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия
доход на длъжника ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се
извършва при спазване на съответните разпоредби /чл.446 и 446а
от ГПК и чл.213 от ДОПК/.
По делото няма доказателства
несеквестируеми вземания на длъжника за пенсия или каквито и да е други суми от
посочената му сметка в „ОББ“ АД да са блокирани от банката и/или превеждани от
нея по сметка на публичния изпълнител в изпълнение на запора. В тази връзка без
значение е дали публичният изпълнител ще постанови изрично разпореждане, с
което да вдигне частично запора, наложен върху банковата сметка на длъжника по
отношение на постъпващите сумите с основание „пенсия“ до размера на минималната
работна заплата, тъй като по силата на самия закон насочването на изпълнението
не обхваща доходите на жалбоподателя от пенсия имащи несеквестируем характер.
Гореизложеното води до извод, че
обжалваното решение на директора на ТД на НАП - С.***, с което е оставена без
уважение като неоснователна Жалба вх. № 94-Н-133/20.03.2020 г. по регистъра на
ТД на НАП – С.***, респ. е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0010182/21.02.2020 г. на Д. Н. – главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП С.***, е
законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е 500,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.197,
ал.2 и ал.4 от ДОПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Решение № ПИ-150/31.03.2020 г. на директора на ТД на НАП – С.***,
с което е оставена без уважение като неоснователна негова Жалба вх. №
94-Н-133/20.03.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – с.*** срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-0010182/21.02.2020 г.,
издадено от Д. Н. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП С.***, за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкова
сметка *** „ОББ“ АД.
ОСЪЖДА Н.С.И. с ЕГН ********** и адрес: ***,
да заплати на ТД на НАП – С.***, направените по делото разноски в размер на
500,00 лв. /петстотин лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/