№ 4602
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯВДН
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВДН Административно наказателно дело №
20221110202981 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Административнонаказателната преписка първоначално е разгледана от
19-ти наказателен състав на Софийски районен съд, пред който е било
образувано НАХД № 8281 по описа за 2021 г., по което е постановено
решение № 638/11.10.2021 г., с което е отменено обжалваното наказателно
постановление. С решение № 1235/25.02.202 г. на IХ касационен състав на
Административен съд – София град решението на СРС е отменено, като
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с дадени
задължителни указания относно осигуряването участието в производството
на административнонаказващия орган, издал атакуваното НП.
Производство пред настоящата съдебна инстанция, имаща
правомощията на въззивна такава, е образувано по жалба на С. К. Д. с ЕГН
********** срещу наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-С-21-07-018 от
28.04.2021 г., издадено от Йорданка Асенова Фандъкова - кмет на СО, с което
на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) във
връзка с р. I, т. 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България - правила
1
за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др.
на министъра на здравеопазването (наричана по-долу Заповедта), е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателят оспорва съответствието на описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка с истината. Твърди, че била поставила
върху лицето си защитна маска, но по обективни причини при влизането в
търговския обект се наложило същата да бъде смъкната за кратко под носа.
Навежда, че със заповедта на министъра на здравеопазването действително
било въведено задължение за носене на маска, но същото било отменено
малко след издаването на акта. Позовава се на невъзможност за налагане на
санкция на основание издадената заповед, тъй като последната се намирала в
колизия с нормативен акт. На последно място е отправена молба за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, като извършителят бъде предупреден за неблагоприятните
последствия от повторното извършване на подобно правонарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Противопоставя се на фактическите твърдения, изложени в
свидетелските показания на актосъставителя и пледира за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител – юрк. Минко
Танев, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Позовава се на изложените от него твърдения в
касационната жалба, с която е атакувано по пътя на инстанционния контрол
решението, постановено от 19. наказателен състав на СРС при първото
разглеждане на делото от настоящия съдебен орган.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по
делото доказателства и наведените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. в страната е
обявено извънредно положение на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /изменението
2
на нормативния акт, обн. в ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./,
съгласно която „при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка“. В чл. 63, ал. 4 от ЗЗ е предвидено, че
„при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област в съответствие с мерките, определени в
националния план по ал. 3а.“, съобразно което министърът на
здравеопазването издал заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г., с която бил
въведен комплекс от противоепидемични мерки. Заповедта била публикувана
на интернет страницата на Министерство на здравеопазването /МЗ/. Съгласно
р. I, т. 7 от заповедта – „Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3“. Заповедта породила непосредственото си действие в периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.
На 09.02.2021 г. около 12:30 ч. свидетелката А. П. на длъжност „старши
инспектор“ в Столичния инспекторат към Столична община, заедно с
колежката си МВ, извършила проверка за спазване на противоепидемичните
мерки на територията на търговски център (мол) „Sky city“, находящ се в гр.
София, район „Слатина“, ул. „Коста Лулчев“ № 52. Контролните органи се
намирали в коридора на партерния етаж, когато забелязали жалбоподателката
С. Д., която била на закрито обществено място без поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща изцяло носа и
устата (от основата на носа до брадичката).
Поради това, след като установила самоличността на нарушителката,
свид. П. съставила срещу нея акт за установяване на административно
нарушение № 21-07-018 за извършено нарушение на чл. 209а от ЗЗ. АУАН
3
бил предявен на жалбоподателката, която го подписала с отбелязване на
възражението, че е била с поставена маска, но същата не покривала малка
част от носа ѝ.
Въз основа на акта на 28.04.2021 г. било издадено атакуваното НП, с
което на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с р. I, т.
7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България - правила
за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др.
на министъра на здравеопазването, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, позовавайки се на
показанията на свидетелката А. П., която потвърждава обстоятелствата по
извършената проверка и твърди, че е констатирала на място непоставянето на
защитна маска за лице от страна на нарушителката. Във връзка с последното
съждение съдът констатира наличието на противоречие в изнесените пред
него твърдения, доколкото пред настоящия съдебен състав свидетелката е
декларирала, че жалбоподателката е била „без поставена предпазна маска за
лице, покриваща носа и устата“, докато при първото разглеждане на делото, в
проведеното по него открито съдебно заседание свидетелка, призована в
същото процесуално качество, е заявила, че жалбоподателката „не беше
поставила маската си така, че тя да покрива носа и устата“. При така
установената смислова дисхармония в свидетелските показания на
актосъставителката, съдът намира за основателно да се довери на гласните
доказателствени средства, приобщени по НАХД № 8281 по описа на 19-ти
наказателен състав за 2021 г. в тази им част, доколкото същите на първо
място кореспондират с основния аргумент в жалбата за начина на поставяне
на защитна маска, а същевременно при една хронологична съпоставка се
установява, че тези показания са изслушани от състав на съда в по-скорошен
период след извършване на нарушението, съответно свидетелката е имала по-
ясни спомени за конкретния случай. Последното обуславя достоверността на
показанията за неправилно поставяне на защитната маска върху лицето на
нарушителката и разколебава тези, свързани с липсата изобщо на поставена
такава маска. Следва да се отбележи, че с това не се нарушава принципа за
непосредственост, заложен в чл. 18 от НПК, доколкото свидетелските
4
показания са били изслушани, протоколирани и надлежно събрани, а
впоследствие и приобщени по настоящото делото. Доколкото в настоящото
производство съдът упражнява правомощията на въззивна инстанция, и
предвид субсидиарната приложимост на разпоредбите от глава двадесет и
първа на НПК за неуредените в ЗАНН въпроси, позоваването на обсъдените
гласни доказателствени средства е допустимо по аргумент от чл. 315 от НПК,
който предопределя възможността във въззивната инстанция да се допускат
всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК
ред.
Що се отнася до представения от жалбоподателката снимков материал,
съдът споделя виждането, че същият е неотносим към настоящото
производство, доколкото излиза извън предмета на доказване на настоящото
дело. Обстоятелството, че определени народни представители и други
обществени личности, заемащи висши държани длъжности, като
представителна извадка на гражданското общество, не са изпълнили повелите
на общ административен акт, каквато е посочената вече заповед на министъра
на здравеопазването, не би могло да обоснове отпадането на задължението на
отделни граждани да съблюдават същите тези общоприложими правила, нито
пък да заличи обществената опасност на действията, предприемани в
несъответствие с тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица предвид разпоредбите
на ал. 3 и 4 от чл. 209а от ЗЗ във връзка с приложените по делото заповеди на
кмета на Столична община. В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ /редакцията на ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, съгласно
която „който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“ Съгласно ал. 3 на
същата норма на закона „нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове,
съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица,
5
определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни
лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на
общини”, а ал. 4 сочи, че НП се издават съответно от директора на
съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната
областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на
съответната община. В конкретния случай АУАН е издаден от старши
инспектор при Столичния инспекторат на СО, като относно неговата
компетентност по делото е приобщена заповед № СОА20-РД09-2654 от
22.10.2020 г. на Кмета на СО, Заповед № СОА20-РД09-2661 от 22.10.2020 г.
на Кмета на СО и длъжностната характеристика за заемане на работната
позиция. НП е издадено от Кмета на СО, чиято компетентност произтича от
закона. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП.
Въпреки това, съдът счита, че НП следва да бъде отменено на първо
място поради нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН.
Видно от съдържанието на акта, в него липсва изрично посочване на
заповедта на министъра на здравеопазването, с която е била въведена
съответната противоепидемичната мярка, която не е била изпълнена от
жалбоподателя. Това води до опорочаване на акта и съставянето му в
противоречие с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН. Посочването на
конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото нормата на чл. 209а
от ЗЗ е препращаща именно към заповед на МЗ, с която се въвеждат
съответните мерки. Ето защо, липсата на посочване на конкретната заповед на
МЗ рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице, което
следва да бъде запознато с всички съставомерни факти и обстоятелства,
срещу които следва да се защитава, с оглед гарантиране на възможността му
да организира защитата си.
Следва да бъде отчетено още, че пропускът не може да бъде саниран по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Непосочването на конкретна заповед на МЗ още
със започване на административнонаказателното производство пряко
рефлектира върху правото на защита на уличеното лице, което следва да бъде
запознато с всички съставомерни факти и обстоятелства, срещу които трябва
да се защитава.
Описаното процесуално нарушение като порок, който съществено е
6
ограничил правото на защита на санкционираното лице, представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като изводът е последователно споделен в практиката на
касационната инстанция по този тип правни спорове - Решение № 4542 от
4.07.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 4078/2022 г., Решение № 4493 от
1.07.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 4254/2022 г, Решение № 3674 от
2.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1724/2022 г. и други.
Отделно от всичко гореизложено, и за пълнота на настоящото
изложение, съдът намира за обосновано да сподели изводи си за
неправилност на така повдигнатото административнонаказателно обвинение
срещу жалбоподателката от материалноправна гледна точка. Това
обстоятелство произтича от факта, че вмененото на последната деяние,
свързано с непоставяне на защитна маска върху лицето си при посещение на
закрит обществен обект, не беше доказано както от обективна, така и от
субективна страна. В хода на съдебното следствие беше установено
единствено, че на процесните дата, час и място жалбоподателката е била със
защитна маска върху лицето си, но същата не е била поставена по начина,
описан в приложение № 3 към Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република
България. Гореизложеното в допълнение разколебава обвинителната теза,
повдигната от административнонаказващия орган, като съвкупната преценка
на правните изводи, които бяха направени по настоящото производство,
извежда необходимостта от отмяна на разглежданото наказателно
постановление.
При този изход на делото с право на разноски разполага въззиваемата
страна, която обаче не претендира присъждане на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗЗ-С-21-07-018 от
28.04.2021 г., издадено от кмета на СО, с което на С. К. Д., ЕГН: **********,
на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с р. I, т. 7 от Заповед № РД-01-51
7
от 26.01.2021 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с
клиенти, носене на маски и др. на министъра на здравеопазването, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8