Определение по дело №549/2020 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ......, 02.11.2020 г., гр. Пазарджик

 

Районен съд Пазарджик, Гражданско отделение, в закрито заседание проведено на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                                                                                                                                                                                                            Председател: Ангел Ташев

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 549 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж. к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез упълномощен адвокат В.Г. ***, съдебен адрес:*** против В.А.К., с ЕГН ********** *** като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на дружеството, в размер на 95,25 лв. /деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/- главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № 005392131, потребени за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; 127,19 лв. /сто двадесет и седем лева и деветнадесети стотинки/- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с абонатен № 005392131, които суми са част от задължение по издадена Заповед за изпълнение по чл.  410 ГПК по ч. гр. д. № 4195/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Отделно моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството сума в размер на 448,21 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.11.2017 г. с абонатен № 005392131 за мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Blue за периода от м. май 2018 г. до м. октомври 2019 г.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения  иск:

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е абонат на дружеството с клиентски №********* по сключен с “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* Договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г., по който ответникът е титуляр по предпочетения мобилен номер 0895/432644 по избрана абонаментна програма  Резерв 19,99 лв. за срок от 24 месеца до 07.08.2017 г. Твърди се, че правоотношението е новирано на 23.11.2017 г. с допълнително споразумение сключено между страните като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 18,99 лв. със срок 24 месеца до 23.11.2019 г.. Във връзка с допълнителното споразумение и при възползване от преференциалните условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за лизинг от 23.11.2017 г., по който взел мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Bluе на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 23,59 лева всяка и срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 23,59 лв. след изтичане на 23- месечния срок.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставените от ищцовото дружество мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под посочения горе клиентския номер на абоната. По този начин за потребените услуги за периода от 10.01.2018 г. до 09.05.2018 г. са му начислени дължими суми за плащане по фактури, както следва:

-№ **********/10.02.2018г. за отчетен период на потребление 10.01.2018 г. до 09.02.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,57 лв., от които 15,82 лв. за месечен абонаментен план Тотал и 23,59 лв. за месечна лизингова вноска, платима в срок до 25.02.2018 г.

-№ **********/10.03.2018 г. за отчетен период на потребление 10.02.2018 г. до 09.03.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42,57 лв., от които 15,82 лв. за месечен абонаментен план Тотал и 23,59 лв. за месечна лизингова вноска, платима в срок до 25.03.2018 г.

Сочи се, че с кредитно известие № **********/10.04.2018 г. е извършена корекция по задължението – сторнирана сума от 13,48 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени абонаментни такси, като е начислена и дължимата лизингова вноска в размер на 23,59 лв. и е отразен незаплатен баланс в размер на 85,14 лв. за предходните два отчетни периода, като дължимата след извършеното преизчисление сума възлиза в размер на 95,25 лв.

Поради неизпълнение на задължението и на основание чл.75, във вр. с чл.19б и чл.19в от Общите условия (ОУ) на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалните договори  на ответника за ползваните абонаменти, като на 10.05.2018 г. е издадена крайна Фактура № **********. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 127,19 лв.; фактурирана била и цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 448,21 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 95,25 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 19.03.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Сочи, че размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и "Теленор България" ЕАД. Съгласно цитирания документ вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС като в случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена.  В съответствие с описания начин на формиране на задължението за неустойка, размерът на неустойката е 127,19 лв. като сумата представлява сбор от три месечни абонаментни такси за номера без ДДС /15,82 лв. без ДДС всяка/, а именно 47,46 лв.,  с добавена разликата в размер на 79,73 лв. между стандартната цена на мобилно устройство по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е следвало да плати по погасителния план за ползване на устройството.

            Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка HUAWEI модел Р10 Lite Bluе, били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 3(2) от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер 0895/432644 "Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на "Теленор България" ЕАД". При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец май 2018 г, когато е издадена крайната фактура като съгласно уговорения погасителен план за устройство марка HUAWEI модел Р10 Lite Bluе се дължи цената в размер на 448,21 лв., съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е от м. май 2018 г. до м. октомври 2019 г.

Сочи, че ответникът е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесния мобилен номер и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Твърди, че с поведението си ответникът изпълнил фактическия състав на договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД.

Претендира за направените разноски по исковото производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Правна квалификация:

Предявени са от „Теленор България” ЕАД против В.А.К. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ

Обстоятелства, на които ответникът основават възраженията си:

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. А.К. *** представя писмен отговор като счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Изтъква, че изложеното в исковата молба не е достатъчно, за да се приеме, че за процесния период са ползвани предоставени от ищеца мобилни услуги. Твърди, че липсват доказателства за реално предоставяне на мобилни услуги, вярното им отчитане, респ. коректно фактуриране. Сочи, че фактурите, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответника. Изтъква съображения, поради които счита, че втората претенция отнасяща се за неустойката, свързана с предсрочно прекратяване на договора е нищожна, поради накърняване на добрите брави и в тази връзка не поражда задължения за ответника.

Доказателствени искания:

С исковата молба ищцовата страна е направила доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, приложени към исковата молба, което искане съдът прецени, че е допустимо, изцяло относимо към предмета на делото и от значение за правилното му решаване, поради което следва да бъде допуснато.

Ответната страна е направила доказателствено искане за задължаване на ищеца да представи Договор за лизинг от 23.11.2017 г. с абонатен номер *********, което следва да бъде оставено без уважение, тъй като соченото доказателство е представено като приложение към исковата молба.

По делото липсват въведени, неподлежащи на доказване факти, по смисъла на чл.154, ал.2 и чл.155 ГПК.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Следва да се укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи:

-по установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД- наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г. и Допълнително споразумение от 23.11.2017 г.; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на сключения договор за мобилни услуги; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната неустойка.

- по осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ- валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен договор за лизинг от 23.11.2017 г.; размерът на уговорените месечни лизингови вноски; факта на осъществяване на всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг.

Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договорите или наведените правоизключващи възражения.

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 от ГПК, РС Пазарджик

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2020 год. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе служебно по валидността на клаузите на договора.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч. гр. д. № 4195/2019 г. по описа на РС Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи Договор за лизинг от 23.11.2017 г. с абонатен номер *********

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. 

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи:

-по установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД- наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен договор за мобилни услуги от 07.08.2015 г. и Допълнително споразумение от 23.11.2017 г.; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на сключения договор за мобилни услуги; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на претендираната неустойка.

- по осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ- валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството по сключен договор за лизинг от 23.11.2017 г.; размерът на уговорените месечни лизингови вноски; факта на осъществяване на всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг.

УКАЗВА на ответника, че следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на сумите по договорите или наведените правоизключващи възражения.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно уреждане на спора.

            УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, последиците по чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Определението е окончателно.     

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: