Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря В. петкова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1 по описа за
2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 212 от 29.11.2018 г., постановено по гр.д. № 208/2018 г., Левчанският
районен съд е: предоставил упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца С. С. Ц. и П. С.А Ц. на тяхната майка В.Г.В. и е определя местоживеенето на децата
на адреса на майката в гр. Сухиндол, обл. Велико Търново, определил е режим на
лични контакти на бащата С.П.Ц. с малолетните деца и е осъдил бащата да заплаща
ежемесечна издръжка за малолетните деца в размер по 130 лв., платима чрез
тяхната майка.
Със същото решение Левчанският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения
от В.Г.В. иск с правно основание
чл. 127а от СК с искане да й бъде разрешено да подаде еднолично заявления за
издаване на лична карта, паспорт и временен паспорт на детето С. С. Ц. и на детето П. С.а Ц. и да получи издадените на
тяхно име документи, както и за разрешаване лично или чрез упълномощено от нея
лице да извършва неограничен по брой пътувания с децата извън Република
България до държави членки на Европейския съюз, Кралство Англия, Република
Турция, Република Македония, Република Сърбия за срок до навършване на
пълнолетие на децата /съгласно исковата молба/, както и за срок от пет години
от влизане на решението в сила /съгласно допълнителна молба/.
Недоволна от постановеното
решение, в частта, в която е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание
чл. 127а от СК е останала въззивницата В.Г.В., която чрез пълномощника си адвокат А.А. от АК - Разград го обжалва в законния срок. В
жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на постановеното решение. Въззивницата обсъжда събраните в първоинстанционното
производство доказателства и прави извод, че по делото безспорно е установено,
че майката е работила в период от две години в Кралство Англия, че за децата са
полагани грижи и посещават редовно учебни заведения, че бащата на децата е
задържан в Перу и е отказал да даде съгласие за пътуването на децата освен при
условие, че майката му преведе сумата от 5 000 лв.. Въззивницата се
позовава на изслушването на детето С.
в о.с.з., от което се установява, че детето иска да пътува с майка си и баба си
и не говори за баща си. Според въззивницата в най - добър интерес на децата е
да пътуват заедно с майка си или упълномощено от нея лице извън страната, като
се вземе предвид, че бащата от четири години не полага грижи за децата и се
намира извън страната. Позовава се на защитата на чл. 10 от Регламент /ЕО/ №
220/2003 г., от която се ползва родителя, на който се предоставени родителските
права. Моли се окръжният съд да отмени решението на ЛРС в обжалваната част и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск по отношение на всяко от
децата.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна С.П.Ц.,
представляван по делото от назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6
от ГПК – адвокат Р.Р. от ПАК.
В с.з. въззиваемата се представлява от адвокат А. и поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата
страна, представлявана от назначения особен представител адвокат Р. оспорва основателността на
въззивната жалба.
Заинтересованата
страна ДСП „Отдел закрила на детето”, гр. Левски представя социален доклад.
Решението
на Левчанския районен съд като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в
която съдът е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца на тяхната майка и е
определил местоживеенето им при нея, определил е режим на лични контакти на
бащата с децата и е осъдил бащата да заплаща за всяко от децата месечна
издръжка в размер на 130 лв., считано от влизане на решението в законна сила до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
Окръжният съд, като
обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по
чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Левчанският
районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК, с първоначален петитум, както следва:
съдът да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието
на бащата за издаване на паспорти и други лични документи на децата С. и П.
само със съгласието на майката, както и децата да пътуват извън РБ,
придружавани от своята майка или друго упълмощено от майката лице за срок до
навършване на 18 – годишна възраст на децата.
С
допълнителна молба, наименована уточняваща, депозирана пред ЛРС ищцата е
изменила пититума на предявения иск, както следва: съдът да постанови решение,
с което да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на
паспорти или други лични документи на децата С.
и П. само със съгласието на
майката, както и децата да пътуват извън РБ без ограничение на техния брой в
държави членки на ЕС, Кралство Англия,
Република Турция, Република Македония, Република Сърбия, придружавани от своята майка
или друго упълмощено от майката лице за срок от пет години от влизане на решението в сила.
За да отхвърли
предявения иск ЛРС е приел за безспорно установено по делото, че с оглед
възрастта на децата, не се налага даване
на разрешение за издаване на лична карта на което и да е от тях, а относно
издаването на международен паспорт на всяко от децата по делото липсват доказателства
установяващи необходимост децата да пътуват извън пределите на Република България.
ЛРС, като се е позовал на ТР № 1/03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 1/2016
г. е приел, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно
за всеки отделен случай, поради което разрешаването на единия родител лично или
чрез упълномощено от него лице да извежда детето зад граница за неопределен
брой пътувания, както и за непосочени и неопределени места лишава съда от
възможността да прецени условията, при които това дете би било поставено, дали
същото не би било в конкретен и реален риск или пътуването би било в негова
полза. Съдът е приел, че разрешение за периода до навършване пълнолетие на
всяко от децата е изключително дълъг
период, през който биха могли да настъпят съществени промени във фактите и
обстоятелствата. ЛРС е приел, че следва да се произнесе по отделен, конкретно
възникнал между родителите спор и не може веднъж завинаги да замени съгласието
на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
Въззивният
съд с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК приема, че решението на ЛРС е
недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по искането за даване на
разрешение заместващо съгласието на бащата за пътуване на всяко от децата за
срок по - голям от пет години, считано от влизане в сила на решението до
навършване на 18 годишна възраст на децата. Установява се по делото, че с
молба, депозирана в първата инстанция въззивницата е изменила петитума на
предявения иск с правно основание чл. 127а от СК, като наред с ограничаване на
страните, за които иска разрешение за пътуването на децата е намалила искането
си и за срока, за който се иска заместващото съгласие за пътуване на децата до
5 години от влизане в сила на решението. ЛРС е приел уточнението, но не е
съобразил, че се касае за изменение на петитума на предявения иск по реда на
214 ал. 1 изр. 2 от ГПК, както и че от този момент е десезиран да се произнася
по искането на ищцата преди изменението му. Решението на ЛРС в тази част се
явява недопустимо като постановено по непредявено искане на ищцата и следва да
бъде обезсилено, като производството по делото следва да бъде прекратено в
частта, в която съдът се е произнесъл относно даване на разрешение за
пътуванията на децата за срок над пет години от влизане на решението в сила до навършване
на пълнолетие на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал. 1 от СК „въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите.” Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато родителите не постигнат
съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето.
Съгласно
задължителните указаниа на Тълкувателно
решение № 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК по т. д. № 1/2016 г., когато
разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с
издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска
разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако
искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето
на детето. Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес
да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на
установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с
родител, с други лица или институции – например при обучение в чужбина) е
необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст,
респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за
развитието му по най - благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на
детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено
детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот
на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в
страната. Конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда
от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето,
възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при
когото е определено детето да живее или ако е определено детето да живее при
други лица и те променят местоживеенето си или се налага местоживеенето му да е
различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на
детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му.
Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето
не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е
необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се
прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2
и чл. 127, ал. 2 СК.
Въззивният съд съобрази, че родителят, комуто са възложени
за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт
и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване
(в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да
упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите.
Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите,
съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от
време, но също до определени държави. Когато съдът решава разногласие на
родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от
интересите на детето. Следва да се има предвид, че при глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето
да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за
упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени
нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност,
държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения
за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е
противопоставял на извеждането му зад граница. Когато детето има нужда да
пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като
това поведение не е в негов интерес и става причина за разногласие между
родителите, съдът е органът, на когото е предоставена възможност да разреши
конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания, също до определени държави.
При
съобразяване на гореизложеното, въззивният съд приема, че при спор по чл. 127а
от СК между родителите, в производството по делото следва да се докаже конкретната нужда на децата от
пътуването за да се гарантира физическата им безопасност и правната сигурност
във връзка с изпълнението на решението относно разпределението на родителската
отговорност чрез предоставяне на родителските права на единия родител, но
едновременно осигуряване на правото на лични контакти с детето на другия
родител, т.е. да се намери баланс между правото на детето да пътува, което е
гарантирано негово право на придвижване и правото на същото да живее и
контактува с родителите си. В случай, че по делото се докаже необходимостта
детето да пътува като последица следва се постанови издаване без съгласието на
бащата на необходимите за пътуването документи, в това число задграничен
паспорт.
Не се спори между страните, а
видно и от представените по делото в първата инстанция в заверен препис
удостоверения за раждане на децата С. С. Ц. и П. С.а Ц., че същите са малолетни деца на страните, като към
момента на приключване на съдебното дирене във възизвната инстанция детето С. е на 11 г., а детето П. на 6 г..
Установява се от представените в първата инстанция писмени доказателства,
че през периода от 26.10.2015 г. до 31.03.2017 г. въззивницата е работила по
трудов договор в Обединеното Кралство, след което се е върнала в Република
България и на същата е определено парично обезщетение за безработица на
основание представените документи за работа в Англия.
Установява
се от представените в първата инстанция писмени доказателства, че през учебната
2017/2018 г. детето С. е било
ученик в 4 клас в СУ в гр. Сухиндол, а детето П.
е посещавало детска градина в същия град.
Установява
се от представения в първата инстанция договор за наем на В.Б.Е., че същият е
наел общински жилищен имот в Рочестър Кент, Обединеното Кралство за периода от
16.10.2017 г. до 15.10.2019 г..
Установява се от представения в първата
инстанция социален доклад от ДСП Отдел „Закрила на детето” гр. Левски, че
майката е работила в Англия и е заявила желание да работи и живее отново там,
но иска да вземе децата си със себе си. Установява се, че по времето, в което
майката е била извън страната за децата се е грижила бабата по майчина линия. Установява
се, че в гр. Сухиндол, където майката е живеела с децата, същата е работила без
трудов договор и е полагала всички необходими грижи за децата – осигурила им е
добри битови условия, здравни грижи, възможност да посещават училище и др..
Установява се, че от около три години децата не са поддържали връзка с бащата,
като по данни на майката същият се намира в затвор в Перу.
Установява
се от показанията на свидетелките И.Г.Й.
и А.Б.В., които кореспондират
помежду си, че повече от четири бащата не живее с майката и децата и е в
неизвестност, като не полага грижи и не дава издръжка за децата, а майката сама
с помощта на близките си се грижи за тях. Установяват, че бабата на децата по
майчина линия живее и работи в Германия, а братът на майката живее и работи в
Англия, като майката на децата също е живяла и работила в Англия около две
години.
Установява
се от представения във въззивната инстанция социален доклад от ДСП Отдел
„Закрила на детето” гр. Левски, че от м. ІХ 2018 г. въззивницата се е върнала
да живее и работи в Англия поради невъзможност да си намери работа в България, а
децата, заедно с бабата по майчина линия Л.Е.
живеят в с. ********. Установява се, че за децата са осигурени необходимите
битови условия, сигурна и безопасна среда, както и че детето П. посещава подготвителна група в с. *****,
а детето С. посещава СУ в гр.
Левски. От доклада се установява, че към момента на изготвянето му бащата
остава с неизвестно местонахождение и не полага грижи за децата.
По
делото пред първата инстанция въззивницата е заявила желание да живее заедно с
децата си в Обединеното Кралство, но към момента на даване на обяснения същата
е живеела в България и не е имала конкретна работа и адрес в Обединеното
Кралство.
Въззивният
съд намира, че в случай, че майката има намерение да се установи да живее или
работи извън страната, което е нейно право, този въпрос също следва да бъде
съобразен от съда като се търси най – добрия интерес на децата. Въз основа на
обсъдените по – горе писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду
си и с обясненията на въззивницата, съдът приема за доказано по делото, че от
повече от четири години бащата на децата не поддържа връзка с тях или с тяхната
майка, не осигурява грижи и издръжка за децата си, както и че същите се
отглеждат изключително от майката с помощта на нейните родители и брат.
Безспорно се установява, че майката на децата, както и брат й живеят и работят
в Обединеното Кралство, в което майката е работила и през периода м. Х. 2015 г.
– м. ІІІ 2017 г., а нейния брат има осигурено под наем общинско жилище.
Безспорно се установява, че бабата на децата по майчина линия също е работила и
живяла извън страната в Република Германия, но към момента се е върнала в
страната за да се грижи за децата при отсъствие на тяхната майка. Безспорно се
установява, че полаганите грижи за децата от майката, а при отсъствието й от
нейните родители са адекватни на нуждите на децата и на същите са осигурени
добри битови условия, здравни грижи и възможност да посещават училище.
Въззивният
съд приема, че в интерес на децата е да пътуват в страните от ЕС, както и до
Обединеното Кралство, в което живеят и работят майка им и нейния брат както с
туристическа цел за да се обогати представата им за света, така и за да осъществяват
контакти със своята майка и нейните близки. Съдът приема, че в интерес на децата е да имат емоционални
отношения поне с единия си родител, като в конкретният случай според съда
пътуванията на децата не биха накърнили интересите на бащата, на когото не са
възложени за упражняване родителските права, доколкото същият не е страната и
няма връзка с децата от дълъг период от време. С оглед изградената здрава
емоционална връзка между майката и децата и между децата и родителите и брата
на майката се налага извода, че в интерес на децата е да осъществяват лични
контакти с майка си и нейните близки, които периодично работят и живеят извън
страната в държави, членки на ЕС, поради което пътуването на децата в ЕС и в
Обединеното Кралство би допринесло за тези контакти. В конкретният случай по делото
местоживеенето на децата е определено в Република България, но с оглед
обстоятелството, че майката и нейните близки работят и живеят в държави членки
на ЕС, въззивният съд намира, че по делото се доказа конкретна нужда и
необходимост децата да пътуват придружени от майка си или упълномощено от нея
лице до държавите, членки на ЕС, респ. до Обединеното Кралство след напускане
на ЕС без ограничения за да осъществяват лични контакти със своите близки.
Съдът приема, че правото на децата на свободно придвижване не
може да бъде ограничавано без да има основателни причини и да се налага от
висшите им интереси,
напр. при опасност за тяхното физическо или психическо
здраве или опасно поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.
При тези
правни изводи въззивният съд приема, че обжалваното решение, в частта, в която
е допустимо е частично неправилно и следва да се отмени, като вместо него се
постанови друго, с което искането за издаване на разрешение за пътуване на малолетните
деца извън територията на страната до държавите, членки на ЕС, респ. до
Обединеното Кралство след напускане на ЕС и издаване на необходимите документи
за това - международен паспорт без съгласието на единия родител, в случая
бащата по реда на чл. 127а ал. 2 от СК следва да се уважи със законните от това
правни последици.
Искът, в
частта, в която се иска даване на разрешение на децата да пътуват до държави,
които не са членки на ЕС, както и за снабдяване с други лични документи за
пътуване се явява недоказан и поради това неоснователен, тъй като по делото не
се доказа конкретна нужда на децата да пътуват до държави извън ЕС, както и
необходимост от даване на разрешение от съда по чл. 127а от СК за издаване на
други лични документи за пътуване на децата в чужбина. Обжалваното решение в
тази му част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният
съд съобрази разпоредбата на чл. 280 ал. 2 т. 2 от ГПК, с която са изключени от
касационен контрол редица решения по въззивни граждански дела, в това число по
чл. 127а от СК, поради което приема, че постановеното въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
обезсилва на основание чл.
270 ал. 3 от ГПК решение № 212 от 29.11.2018
г., постановено по гр.д. № 208/2018 г. на Левчанския районен съд, в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от В.Г.В. иск с правно основание чл. 127а от СК за даване на
разрешение лично или чрез упълномощено от нея лице да извършва неограничен по
брой пътувания с децата С. С. Ц., ЕГН ********** и П. С.а Ц., ЕГН **********
извън Република България до държави членки на Европейския съюз, Кралство
Англия, Република Турция, Република Македония, Република Сърбия за срока, който е над пет години от
влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на децата и прекратява
производството по делото в тази му част.
отменя решение № 212 от 29.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 208/2018 г. на Левчанския районен съд, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.В. иск с
правно основание чл. 127а от СК за даване на разрешение лично или чрез
упълномощено от нея лице да извършва неограничен по брой пътувания с децата С. С.
Ц., ЕГН ********** и П. С.а Ц., ЕГН ********** извън Република България до
държави членки на Европейския съюз и Кралство Англия за срок от пет години от влизане на решението в
сила, като
вместо него постановява:
дава разрешение на основание чл.127а СК
заместващо съгласието на бащата С.П.Ц.,
ЕГН ********** *** детето С. С. Ц., егн **********, родено на *** *** да пътува придружавано
от своята майка В.Г.В., ЕГН **********
*** или от упълномощено от нея лице до държави членки на Европейския съюз и до Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия без ограничение на броя на
пътуванията за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
дава разрешение на основание чл.127а СК
заместващо съгласието на бащата С.П.Ц.,
ЕГН ********** ***, майката В.Г.В.,
ЕГН ********** *** без да е необходимо за целта
съгласието на бащата С.П.Ц. да подаде заявление до компетентния орган по Закона за българските документи за самоличност, съответното поделение на МВР, Отдел „Български документи за самоличност” за издаване на международен
паспорт за задгранично пътуване на детето С. С. Ц., егн **********, родено на *** ***, както и
след издаване на паспорта на детето да го получи.
дава разрешение на основание чл.127а СК
заместващо съгласието на бащата С.П.Ц.,
ЕГН ********** *** детето П. С.а Ц., егн **********, родено на *** *** да пътува
придружавано от своята майка В.Г.В.,
ЕГН ********** *** или от упълномощено от нея лице до държави членки на
Европейския съюз и до Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия без ограничение на броя на пътуванията за срок от пет години, считано от
влизане в сила на съдебното решение.
дава разрешение на основание чл.127а СК
заместващо съгласието на бащата С.П.Ц.,
ЕГН ********** ***, майката В.Г.В.,
ЕГН ********** *** без да е необходимо за целта
съгласието на бащата С.П.Ц. да подаде заявление до компетентния орган по Закона за българските документи за самоличност, съответното поделение на МВР, Отдел „Български документи за самоличност” за издаване на международен
паспорт за задгранично пътуване на детето П. С.а
Ц., егн **********, родено на *** ***, както и след издаване на паспорта на детето да го
получи.
Потвърждава решение № 212 от 29.11.2018
г., постановено по гр.д. № 208/2018 г. на Левчанския районен съд, в частта, в която в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от В.Г.В. иск с правно основание чл. 127а от СК за даване на
разрешение лично или чрез упълномощено от нея лице да извършва неограничен по
брой пътувания с децата С. С. Ц., ЕГН ********** и П. С.а Ц., ЕГН **********
извън Република България до Република Турция, Република Македония, Република
Сърбия за срок от пет години от влизане на решението в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: