Определение по дело №1588/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2016 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20153100901588
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……..02.2016 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.02.2016 г., в състав:

 

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело1588 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 29722/06.10.2016 г. подадена от И.Ю.Г. с адрес: Съединените американски щати, Калифорния, п.к № 9288, Йорба Линда, ул. Алеутия Уей № 27850, чрез адв. С.Н.П., срещу „ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД,  ЕИК *********, с адрес: гр. Варна , п.к 9000, район Одесос, ул. Петко Каравелов № 40, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 81505,00 евро ведно със законната лихва за забава считано от датата на предявяване на иска.

С разпореждане № 11106/10.11.2015 год. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответното дружество, на основание чл. 367 от ГПК. С исковата молба е направено искане за приемане на приложените към молбата писмени доказателства.

В срока по чл.367 ГПК ответникът „ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Прави възражение за неподведомственост на спора на държавния съд поради наличие на арбитражно споразумение. Като второ основание за недопустимост на производството сочи липса на пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество, доколкото същото не е подписвало предварителния договор и не е овластявалоРиалто Риъл Истейт Дивелъпмънт“ ЕООД да подписва договора за негова сметка или да го представлява.

С подадена в срок допълнителна искова молба ищецът поддържа липса на валидно арбитражно споразумение между страните. Поддържа, че ответникът е надлежна страна по предявения иск.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор, с който ответникът поддържа и уточнява направените в отговора възражения по допустимостта и основателността на иска.

 

Съдът намира, че преди пристъпване към постановяване на определение по реда на чл. 374, ал. 1 от ГПК и насрочване на делото за разглеждане с призоваване на страните, следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за наличие на процесуална пречка за разглеждане на делото от държавния съд. Въпросът, дали е налице валидно и изпълняемо арбитражно споразумение, засяга важни интереси на страните и има преюдициално значение.

Наличието на валидно арбитражно споразумение е пречка за разглеждане на делото от държавния съд. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка от категорията на относителните. Делото е подведомствено на държавния съд, освен ако бъде направено в срок възражение за наличие на арбитражно споразумение. Отводът за арбитраж следва да се заяви от ответника най-късно с отговора на исковата молба – чл. 8, ал. 1 ЗМТА.

Възражението е направено своевременно с отговора на исковата молба от ответника по иска, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество възражението за неподведомственост на спора на държавния съд е неоснователно.

Цитираната клауза на т. 5.2 от предварителния договор, не може да се приеме като валидно арбитражно споразумение, тъй като не разкрива действителна воля на страните да отнесат бъдещите спорове помежду си за решаване от арбитраж ad hoc, като същевременно не е посочен институционен такъв. Изразът „компетентния български арбитражен съд“ сочи на воля споровете да се решават от институционен правораздавателен орган. Това следва от употребата на непълен определителен член – „компетентния“. Определителният член в българския език е наставка, която се добавя след корена (или основата) на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предметът или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, тоест да се изрази категорията определеност. В случая обаче липсва каквато и да било яснота и определеност кой е този компетентен български арбитражен съд. Или, страните не договарят просто споровете им да се отнасят за решаване от арбитър, вместо от държавен съд, което би било споразумение за арбитраж ad hoc, а сочат определен, „компетентния“ арбитражен съд, което разкрива воля за институционен правораздавателен орган, който би могъл да бъде и институционен арбитраж. Възлагането на спора на институционен арбитраж, обаче, изисква непременно да бъде посочена избраната от страните арбитражна институция. Ако това не е възможно, арбитражното споразумение е недействително, а не се превръща в такова за арбитраж ad hoc, защото воля за арбитраж ad hoc няма (така Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, изд. Сиела, 2012, с. 796). При липса на изрично посочване в договора кой е този институционен арбитраж („компетентния български арбитражен съд“), съдът намира, че липсва валидно арбитражно споразумение.

В допълнение следва да се посочи, че заетата от ответника защитна позиция, е несъвместима с положението му на страна по арбитражното споразумение, на което се позовава във възражението си за неподведомственост на спора. От твърденията на ответника, че не е подписал предварителния договор, в който се съдържа спорната арбитражна клауза, и че същият не е подписан от негово име и за негова сметка следва, че ответникът отрича обвързващата за самия него сила и на съдържащата се в договора спорна арбитражна клауза. 

Воден от горното и на основание чл. 8, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за международния търговски арбитраж, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „ВАРНА САУТ БЕЙ" ЕООД за неподведомственост на спора на държавния съд поради наличие на арбитражно споразумение между страните, обективирано в т. 5.2, изр. 2-ро от представения с исковата молба Предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 19.11.2008 г. (л. 28).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните (по арг. от чл. 15, ал. 2 ГПК).

След стабилизиране на настоящото определение делото да се докладва на съдията за продължаване на съдопроизводствените действия.

       

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: