Решение по дело №1136/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 172
Дата: 31 декември 2021 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20211630201136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211630201136 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-000662/ 29.03.2021г. на Началник сектор към ОД
МВР Монтана, Сектор Пътна полиция на Г. Й. И. от град Монтана е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във вр.
с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г. Й. И., който обжалва
същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид
горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява. Процесуалния
му представител доразвива доводите изложени в жалбата и представя писмено становище.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Г. Й. И. е санкциониран за това, че на 22.01.2021г. в 10.30 часа в
гр.Монтана на бул.Трети март, с посока на движение от ул.Св.Кл.Охридски към булевард
Парта, управлява лек автомобил Нисан Алмера с регистрационен номер XXXX и срещу
номер 75 при сигнализира с пътен знак Д17 пешеходна пътека тип ЗЕБРА М8.1 не спира, за
да пропусне пешеходците, при което блъска преминаващия отдясно на ляво към номер 75
пешеходец И. Б. Н., ЕГН xxxx , от град Монтана. Реализирано е ПТП. Алкохол не.
Алкотест Дрегер 7510 ARNA0155, е извършил:
В съставеният АУАН е вписано като нарушена разпоредба чл.119 ал.1 от ЗДвП - не
пропуска преминаващите пешеходци. ПТП
В атакуваното НП е вписано основен тази норма като нарушена и друга - чл.53 от ЗАНН във
връзка с чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът установи съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на атакуваното НП.
На първо място, в обстоятелствената част на НП са посочени две съвсем различни по своя
характер норми, които уреждат и различни по вид обществени отношения.
В АУАН и в НП е вписано като нарушена разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Тази норма
визира, че „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре...".
В същата обстоятелствена част малко по-надолу е вписано, като нарушена норма и
санкционната такава - чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, коато визира, че „
Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.".
При така изложеното не е ясно коя от двете норми АНО е имал предвид като нарушена.
Безспорно е, че неточности в АУАН могат да бъдат отстранявани с издаване на НП, но
вместо това е допълнена още една норма, тоест порокът на АУАН не е остранен, а е
допуснат още един такъв. Ако АНО е имал предвид нарушение на чл.119 от ЗДвП, то
вероятно би следвало да накаже жалбоподателя с глоба по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, която
визира наказание глоба в размер на 100 лв. на водач, който не осигури предимство, когато
преминава през пешеходна пътека.
Ако е имал предвид настъпило ПТП и поради това е приел нормата на чл.179 ал.2 във връзка
с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, то това не проличава по никакъв начин нито от текстовата част на
изложеното в НП, нито от посочената нарушена норма.
Посочването на нарушена норма както в АУАН, така и в НП е задължителен реквизит по
смисъла на ЗАНН и не подлежи на приложение по предположение или вероятност.
2
Нарушената норма следва да бъде точно и ясно посочена, тъй като това е смисълът и на
всяко административнонаказателно обвинение. Няма как в един и същ акт да са дадени две
възможности „за избор на съда" коя е нарушената норма.
Нещо повече, за §6 т.30 от ДР към ЗДвП дава легално определение кактов е ПТП -
„Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства - арг.л.33-34 от делото
на лицето И. Н. са направени съответните изследвания, при което е възприето, че няма
фрактури, няма свободно предвиждаща се течност в корема, няма основания за
хоспитализация и е освободен.
От тук следва извода, че не се установява в процеса по несъмнен начин, че лицето Н. е
имало нараняване, което е част от определението за настъпило ПТП. Разпитания по делото
свидетел Кръстев не е очевидец на
случая, а и такива няма по делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай атакуваното НП е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила - неправилно посочване на
нарушена разпоредба и при липса на изясняване на фактическата обстановка.
Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН следва въззиваемата страна да
заплати на жалбоподателя направените по водене на делото разноски в размер на 300.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0996-000662/ 29.03.2021г. на Началник
сектор към ОД МВР Монтана, Сектор Пътна полиция на Г. Й. И. от град Монтана е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179
ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Монтана, Сектор Пътна полиция -Монтана да ЗАПЛАТИ на Г. Й. И. от
град Монтана, ул. xxxx , с ЕГН xxxx на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене
на делото разноски в размер на 300.00 лева за юристконсултско възнаграждение, както и
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС- Монтана в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
3
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4