Решение по дело №302/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр. с чл.128 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на „МЦ-Стройкомерс“ ООД, седалище [населено място], ЕИК ********* против Заповед №25-1228-000140/05.03.2025г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 05.03.2025г., приложена с отнемане на СРМПС №********* и два броя регистрационни табели с №[рег. номер] на товарен автомобил [Марка], модел Боксер, собственост на жалбоподателя, за това, че на 05.03.2025г в [населено място], по [улица]в посока юг север, автомобилът е управляван от водача С. Б. И., с отнето по съдебен ред СУМПС.

Заповед № 25-1228-000140/05.03.2025г. е връчена на дружеството на 13.03.2025г. с указание за правото да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена на 24.03.2025г. от надлежно упълномощен от управителя М. Д. С. адвокат, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №25-1228-000140/05.03.2025г. издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, в противоречие с целта на закона и в нарушение на изискванията за нейното съдържание. Навежда довод, че не е посочен номерът на съдебното решение, с което на водача е било отнето СУМПС, а дружеството не е уведомено за образуваното производство, за да се защити против налагане на принудителната мярка своевременно. Не е установено поведение на собственика на управляваното МПС, което да е предпоставка спрямо него да бъде приложена принудителната мярка. Твърди се, че макар съставът на чл.171, т.2а, буква „а“. предл. последно от ЗДвП да не изисква знание или съгласие на собственика за управление на автомобила му, то не може без каквато и да е било съпричастност към административното нарушение да се налагат принудителни мерки. Следвало поне да е предоставил автомобила си на водача, с което да се обоснове и неговото задължение да търпи рестриктивните мерки. Претендира поради това и, че мярката е несъразмерна, но и че няма да постигне целта на закона за отнемане на предмета на нарушението, а ще ограничи правата на собственика без той да има каквато и да е било съпричастност към неговото извършване. В хода по същество още навежда довод, че в заповедта е посочен АУАН, въз основа на който тя се издавала, но такъв не се съдържал в преписката. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора иска от съда да отхвърли жалбата с твърдение, че по преписката е представено съдебното решение, доказващо главния съставомерен факт и не са налице посочените основания за отмяна на административния акт. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед №349з-4467/23.12.2021г. на Директора на ОД МВР Стара Загора, удостоверяваща оправомощаване на Началник група в сектор „Пътна полиция“ с правомощието да издава заповеди с правно основание чл.171 т.2а буква „а“ от ЗДвП. Не е налице основание за обявяването й за нищожен административен акт.

Актът е издаден в установената писмена форма и има съдържание, което съответства на изискванията за посочване на фактите, съдържащи се в правната норма на чл.171, т.2а, буква „а“, от ЗДвП. Фактите от обективна страна са установени с редовно съставен АУАН серия АД №25-785/25.03.2025г., с който старши полицай при 02 РУ на ОД МВР Стара Загора е констатирал, че водачът на автомобил [Марка], модел Боксер, с ДКН [рег. номер] – С. И., не притежава СУМПС, считано от 17.12.2024г. За този факт по преписката е представено одобрено от РС Стара Загора Споразумение между РП Стара Загора и защитника на С. Б. И. за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от 17.12.2024г. на основание чал.343г, вр. с бл.343б, ал.3, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК. Следователно, главният съставомерен факт, който определя управлението на МПС на 05.03.2025г. като административно нарушение, изпълващо състава на чл.171 т.2а буква „а“ от ЗДвП е установен, тъй като е удостоверено, че водачът С. И. на визираната датата управлява собственото на жалбоподателя МПС, след като е лишен от правото да управлява МПС по съдебен ред.

Относно възражението, че не се следва прилагане на процесната ПАМ, тъй като автомобилът не е предоставен за ползване, чрез неговото управление на водач, който е неправоспособен, поради лишаване от правото да управлява МПС, наложено по съдебен ред, не се сочат факти от жалбоподателя, които да водят до друг правен извод. Дружеството-жалбоподател не твърди да му е била отнета фактическа власт върху автомобила по скрит начин – кражба, или без негово знание да е взет за временно послужване. Вещите, върху които правните субекти имат собственост се предполага, че са във владение на техните собственици, а това означава, че те си служат с тях и извършват действията по управление и разпореждане. По тази правна причина, законодателят не е релевирал изрично в хипотезиса на чл.171, т.2а, буква „а“, от ЗДвП каквото и да било поведение на собственика на превозното средство, предхождащо съставомерното му управление, защото до доказване на противното следва, че собственикът е този по чиято воля се използва негова вещ. С прекратяване на регистрацията се отнема възможността за използване на ППС в нарушение на Законна за движение по пътищата. По тази причина, че вещта се използва по волята на собственика, законодателят е предвидил мярката да има за свой адресат този, на когото е регистрирано превозното средство. Собствениците на МПС имат задължения по ЗДвП и едно от тях е да не допускат управлението им от лица, които не са правоспособни. За неизпълнение на това му задължение собственикът търпи последиците от приложената спрямо него принудителна мярка, като не носи отговорност за чуждо поведение, противно на твърденията в жалбата, с които се опитва да обоснове не съответствие с целта и липса на материално правно основание. По тези съображения жалбата се явява неоснователна, поради което и искането на оспорващия за разноски е неоснователно.

Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да определи в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „МЦ-Стройкомерс“ ООД, седалище [населено място], ЕИК ********* против Заповед №25-1228-000140/05.03.2025г, издадена Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА „МЦ-Стройкомерс“ ООД ЕИК ********* да заплати на ОД на МВР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. /сто/.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се връчи на страните.