№ 333
гр. Момчилград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100253 по описа за 2022 година
Производството е по предявени искова молба с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК във вр.чл.537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба на С. М. Х. и М. М. Х., и двамата от с.******* №77,
общ. Кирково, предявена чрез пълномощник- адв. БИСЕР М.- АК-
Кърджали,против С. Х. Ю. и Г. С. Ю., и двамата от с.с., се твърди, че те-
ищците са братя, и лично и със собствени средства през 1984г. са построили
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 119
кв.м., находяща се в неурегулиран поземлен имот, находящ се в
урбанизирната територия на с.*******, ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково,
обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м. От тогава до началото на 2021г. са ползвали
целия имот, докато не научили, че ответниците С. Х. Ю. и съпругата му Г. С.
Ю. са се снабдили с нот.акт №83, том I, рег.№524, дело 83 от 28.02.2018г. за
собственост върху недвижим имот на основание чл.587,ал.2 от ГПК- по
давност, и впоследствие през 2021г. ответниците са прехвърлили процесния
имот, чрез покупко-продажба на своя син Г. С. Ю., със нот. акт №107, том IV,
рег.№5552, дело 707 от 21.12.2021 г. на нотариус Григор Григоров с рег.
№459.
1
Заявяват, че както двуетажната къща, така и земята, върху която е
построена къщата са тяхна собственост, макар и да нямали документ за това,
и те двамата братя започналие да строят къщата още през 1980г., като през
1984г. довършили строителството окончателно и се настанили да живеят там-
първият със семейство си, а вторият бил тогава ерген. Няколко години по-
късно- през 1989г. двамата ответници били принудително изселени в Турция,
като при заминаването са оставили ключа от къщата на тъста на първият
ищец / бащата на съпругата му/, за да наглежда имота и поддържа същия,
който живеел в с.Пресека, общ.Кирково, където тогава живеели и
ответниците, като единият от ответниците- Г. Ю. е била сестра на съпругата
на първят ищец, а другия ответник С. Ю.- негов баджанак. Ищците твърдят,
че през 1991г. отв. С. Ю. ги помолил да се премести да живее със семейството
си в тяхната къщат в с. ******* №77, общ. Кирково, която била обитаема,
електрифицирана и водоснабдена, и те позволили това.
Уговорката им била ответниците да живеят временно, до като „си стъпят на
краката“ и построят свое собствено жилище, и когато те- ищците се прибират
в България да отсядат в тяхната си къща, като изрично тогава и много пъти
след това, му казвали и напомняли, че нямат намерение да продават къщата.
Предоставили за временно ползване собствената си къща и дворното място
безвъзмездно на ответниците, т.к. били близки с тях. Уговорката им също
била, те да поддържат имота, като заплащат и дължимите се данъци, както и
другите разходи по ползването, но временно, докато те-ищците се приберат
да живеят в родната си къща.
Ищците твърдят, че през тези години след 1991г., и по-често след 2010
започнали периодично, почти всяка година да се прибират в България, като
редовно отсядали в собствената си къща, където живеели и ответниците, с
които поддържали добри отношение, и никога не са имали спорове за имота,
защото те били напълно наясно, че това е техен- на ищците имот и те са там
временно. Поради това, те- ответниците не извършвали и подобрения на
къщата, и не обработвали земята. Посочват, че през 2017г. ответниците се
2
обадили и поискали съгласие им за да направят адресна регистрация на тях и
децата им на адреса на имот им в с.******* №77, като те-ищците се
съгласили и отново им напомнили, че нямат намерение да продават къщата и
земята, на което ответниците ги уверили, че скоро ще закупят свой собствен
имот, където ще се преместят да живеят. Така, до 2021г., когато ищците
случайно разбрали от хора от селото, че ответниците са се снабдили с
нотариален акт за собственост по давност, и това ги изненадало и огорчило
безкрайно. Тогава аз реших да говоря лично със ответниците и да ги попитам
защо така са постъпили. При проведен разговор с първият ответник,
последният започнал да ги псува и заплашва.
Ищците твърдят, че двамата ответници никога не са своели и владеели
имота като свой собствен, затова се противопоставяли на правото им на
собственост, придобито по давност. Същите никога не са упражнявали
фактическа власт за себе си, т.е. да владеят имота лично, нито чрез друго
лице, като сочат, че това владение следва да е било и явно, и няма
доказателства то да е било оповестявано по някакъв начин спрямо тях-
ищците или пък към когото и да е друг.
Безспорно било обстоятелството, че те- ищците не само са упражнявали
фактическа власт върху имота, но и явно и чрез конкретни действия са
демонстрирали намерението си да бъдем негови собственици и в тази връзка,
всички жители на с. ******* винаги са ги приемали за собственици на имота
именно тях- ищците, но не и ответниците, които са обитавали същия и
извършили ремонти и подобрения, но едва след като са се снабдили със
нотариален акт. Заявяват, че няколкократно са споделяли с ответниците и
жителите на селото в т.ч. и кмета на селото, че нямат намерение да продават
имота си, и че ответниците го ползват временно, каквато им е била
уговорката с тях. Затова и до ден днешен на двамата ищци са били с
постоянен адрес в с.******* №77, което се установявало от личните им карти.
В исковата молба са развити допълнителни съображения в тази насока, в т.ч.и
позоваване на съдебна практика.
Твърдят, че към датата на признаването им за собственици по давност
на целия имот- 28.02.2018год. спрямо тях ответниците не са били налице
предпоставките на чл.79 от ЗС и тези двама ответници не са били
собственици на процесния имот на основание изтекла придобивна давност.
3
Предвид и на това обстоятелството- че ответниците не са собственици на
имота, то не следвало да се зачита нотариалния акт за собственост, издаден
въз основа на обстоятелствена проверка, както и нотариалния акт за покупко-
продажба. И това е било така защото след като не са собственици на
процесния имот, и не са могли да прехвърлят собствеността на сина си Г. С.
Х.. Предвид това, следвало да се приеме, че е оборена доказателствената сила
на нотариалния акт, в който е обективирана покупко- продажбата между
двамата ответници и сина им, тъй като е било установено, че синът им
закупил имота от несобственици и не можел да се легитимира като
собственик на процесния имот.
Посочват, че като законна последица от уважаването на иска за
собственост на ищците спрямо недвижимия имот, предмет на настоящия спор
следвало, на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен издадения в полза
на ответниците Н.а. № 83, том I, per. № 524, дело № 83 от 2018г. на
нот.Гр.Григоров. Ищците посочват, че двата нотариални акта са издадени в
нарушение на закона. Считат, че в тяхна полза е изтекла съответната
придобна давност, и затова те-ищците следвало да бъдат признати за
собственици на описаните по-горе имоти- процесните, всеки един от тях на
1/2 ид.част от имотите.
С оглед на гореизложеното искат съдът да постанови решение, с което
Да се признае за установено по отношение на С. Х. Ю. с ЕГН- **********,
и Г. С. Ю. с ЕГН- **********, и двамата с пост. адрес в с. ******* №77,
общ.Кирково, че те ищците- С. Мюмюн Х., с ЕГН- **********, , и М. М. Х.,
с ЕГН- **********, и двамата с пост. адрес с.******* №77, общ.Кирково, са
собственици на по 1/2 ид.ч., всеки един от тях, на основание изтекла
придобивна давност на недвижими имоти, намиращи се в с.******* №77,
общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно: Неурегулиран поземлен имот
находящ се в урбанизирната територия на с. *******, ЕКАТГЕ 30675,
общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м., ведно с построените в него: 1
.ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 119
кв.м., при граници па имота: север-път, юг-НУПИ на С.Я.М. и К.Т.М., изток-
пътека, запад-НУПИ на С.Я.М.;
Искат да се ОТМЕНИ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Н.а. за
собственост върху недвижим имот на основание чл.587 ал.2 от ГПК № 83,том
I, per. № 524, дело № 83 от 2018г. по описа на нот.Гр.Григоров. Претендират
и сторените по делото разноски.
4
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител- адв.Б.М.,
поддържат исковата молба така, както е предявена по изложените в писмената
защита съображения.
Ответниците делото, чрез процесуалният си представител- адв.В. Б. от
АК- София, в представеният писмен отговор оспорват така предявената
искова молба, като считат същата за несонователна. Посочват, че живеят в
процесният имот и къщата от 1991г., като къщата я направили годна за
живеене и уговорката с ищците е била, че къщата е тяхна на ответниците.
Заявяват, че къщата им е била дадена от първият ищец през 1991г. при
неговото заминаване в тяхна собственост, и те е трябвало да я довършат.
Ключовете били оставени в тъста на първият ищец и на първият ответник, т.е.
са били близки роднини, като самата къща е била на груб строеж на вторият
етаж, а първият е бил с разбити врати и прозорци, а самата къща е била с
компрометиран покрив, без ток и вода. Ответниците направили основен
ремонт на първият етаж, за стане обитаем, и основен ремонт на покрива,
както и довършителни рабонти по вторият етаж, възстановили
ел.снабдяването и изградили ВИК инстанция, поставили дограми, изградили
гараж в дворното място и масивна селскостопанска сграда. Заявяват, че за
първи път през 2002г. първият ищец е посетил България, за да се снабди с
документи за самоличност и останал много доволен от направеното в имота
от ответниците и ги похвалил, като заявил, че имота е техен. Първият ищец и
първият ответник дори били работили заедно в Нидерландия и живеели в
една квартира, като именно там първият ответник е дал на първият ищец
4 000 лева, за да може последният построи своя къща в Турция, и които пари
били цената на къщата. При изграждането на къщата в Турция били работили
само двамата- ищеца С. и ответника С., и в този период били в близки
отношения, за разлика от другият ищец М., който не е посещавал къщата в
с.******* или пък в Бурса- Турция. От 2010г до 2020г. първият ищец и
първият ответник са работили в Германия и Нидерландия, и затова винаги е
бил наясно, че ответниците ще се снабдят с нот.акт за собственост на имота и
затова е бил и специално уведомен. През 2022г. са посетили имота, в който се
намирал вторият ответник, и поискали те –ответниците да напуснат имота,
което за тях е било изненада. Посочват, че те са придобили имота на
основание давностно владение, продължило над 30 години, като установили
фактическа власт над имота през 1991г. с намерение да го владеят за себе си,
и това е било явно, спокойно и несмущавано от никого, като в този период са
5
полагали непрекъснати грижи за имота, заплащили са всички ремонти и
режийни разноски по имота. Оспорват твърденията, че ищците за упражявава
от тях фактическа власт над имота, както и че вторият ищец е участвал в
къщата. Намират, че искът е неосноватален и като такъв е следва да се
отхвърли.
В съдебно заседание се представляват от адв.Вл.Б., който в представена
писмена защита поддържа становището, че исковата молба е неоснователна и
подлежаща на отхвърляне. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното;
Със нотариален акт № 83/ 28.02.2018г., том 1, рег. № 524, н. д. № 83 от
2018г. на нотариус Гр.Григоров със район на действие- РС- Момчилград,
ответниците- С. Х. Ю. и Г. МЕХМЕД Ю., на основание чл.587 ал.2 от ГПК-
при извършена обстоятелствена проверка, са били признати за собственици
по давностно владение на следния недвижим имот- а именно Неурегулиран
поземлен имот находящ се в урбанизирната територия на с. *******,
ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м., ведно с
построените в него: 1 .ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ 119 кв.м.; 2. МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 27 кв.м., и
МАСИВНА селскостопанска сграда от 19 кв.м при граници па имота: север-
път, юг-НУПИ на С.Я.М. и К.Т.М., изток-пътека, запад-НУПИ на С.Я.М.;
Към нотариалната преписка по издаване на горния нотариален акт са
приложени съответните документи, както следва; 1/ процесният нот.акт; 2/ 6/
Постановление от 28.02.2018г., със което ответниците по делото са признати
за собственици по давностно владение по смисъла на чл.78 и чл.79 от ЗС ,
като това е установено въз основа на свидетелски показания; 3/ протокол за
разпит на 3- свидетели; 4/ скица на имота, в която е посочено, че ползвател е
първият ответник С. Х. Ю., и че същият се намира в урбанизираната
територия на *******, общ.Кирково, с площ от 1 936 кв.м., и в имота има 3
сгради; 2-етажна масивна жилищна сграда с площ от 119 кв.м., 1-етажна
масивна сград- гараж с площ от 27 кв.м., и 1-етажна масивна сграда-
селскостопанска сграда от 19 кв.м.; 5/ удостоверение за данъчна оценка от
08.01.2-18г., в което недвижимите имоти /парцелът и трите описани по-горе
6
сгради/ са записани на името на първият ответник С. Х.;
С исковата молба ищците са представили копия на своите лични карти,
от които е видно, че постояният адрес на същите е в с.******* № 77,
общ.Кирково- л.к. са издадени през 2013г. и през 2015г. С исковата молба е
представено и копие на нот.акт № 107, том 1, рег. № 5552, н.д. № 707/ 2021г.
на нот.Гр.Григовор, от който е видно, че процесният недв.имот през 2021г. е
бил продаден от ответниците на лицето Г. С. Х., за който страните не спорят,
че е син на ответниците.
Представени са Преписка по Геодезическо заснемане на процесния
имот, изгответвено от „Югстрой“ ООД- Златоград, която е била възложена от
първият ответник С. Ю., и в който е дадено описани на процесните имоти
/Поземленият имот, както и построените в него сгради с техните площи и
съседи и имотни граници/, и към която са приложени геодезическо заснемане
на ПИ, скица на имот, обяснителна записка, описание на масивната 2-етажна
сграда и др. Представени са удостоверения, изд. От общинска администрация
Кирково от 08.07.2022г., в които е посочено, че ответниците в настоящото
производство нямат задължения за местни данъци и такса битови отпадъци
към общината. Представено и друго удостоверение от общинска
администрация Кирково /кмс.Бенковски/, в което е посочено, че в с.*******,
няма изготвени ПУП и разписна книга. От 22.06.22. и от 08.07.22г. има
издадени удостоверения за данъчна оценка, в които приобретателят на имота
/Г. С. Х./ е записан като собственик на същият. По делото е представено
Удостоверение за налични партиди, изд.на 21.07.2022г. от „ЕВН България“
ЕАД, в което е посочено, че титуляр на описаната партида с кл.№ и ИТН
/описани подробно/ с адрес с.*******, от 09.2001г. е първият ответник- С. Ю.,
като от преди тази дата в дружеството не се пазел архив.
По делото по повод направени искания и възражения, касаещи
родствени отношения на свидетели по делото със страните по делото или с
други техни родственици са изискани служебно от НБДН и/или ЕСГРОН, или
представени от страните, съответни справки, които са приложени по делото, и
които съдът не ги обсъжда поради неотносимостта на данните, съдържащи се
в тях към предмета на делото, и това е така защото показанията на
определени лица се преценяват съвкупно със всички доказателства по делото,
а не от наличието или липсата на съответни родствени връзки, още повече, че
7
и такива не са установени съобразно данните в тези справки.
Като свидетели по делото са разпитани Лютви Сали, Садък Мустафа,
Юмит Ахмед и Сабахтин Юмер, които познават страните, като единият от тях
е кмет на населеното място, които в своите показания са категорични, че
къщата е построена от ищците, които през 1989г. са заминали за Турция, и в
тогава в нея се настанили ответниците, и отгогава насам последните са
живеели в къщата, и което е станало със съгласието на първите. Преди 1989г.
в къщата е живял първият ищец с своето семейство и вторият ищец. Заявяват,
че ищците идват в България, по веднъж два пъти в годината и най-вече
първият ищец С. с жена си, а втория ищец- М. е идвал по рядко и то най-вече
в последните няколко години. Посочените от ищците свидетели не знаят за
уговорка между страните за купуването на последната от ответниците, респ.
че къщата е на ответниците, докато единият от посочените от ответниците
свидетел мислел, че има такава уговорка, но нито един от тях не е
категоричен в това, както и че двете групи свидетели не са видели да има
дадени пари за къщата. В съвкупност свидетелските показания се изразяват в
това, че в къщата от 1991г. насам живее семейството на ответниците, и
последните са извършили съответни ремонти по нея, като знаят, че къщата е
била неизмазана, а ответниците са измазали къщата, направили ремонт на
покрива, сменили дограма, направили ограда и гаражи, докари вода.
Свидетелите по делото са категорични, че между страните не е имало спорове
за имота, докато едните мислели, че ответниците живеят временно, но не
знаят дали е така, т.к. не са чували нищо, а другите мислели, че къщата вече е
на ответниците. Свидетелите в своите показания сочат, че не им известно С.
при своите идвания в България да е преспивал в процесната къща, но е
посещавал същата. Двама от свидетелите са били очевидци на разговор между
първият ищец и ответника, че къщата е на последните, и че те-ищците нямат
намерение да се връщат, но не са видели дали дадени в тази насока нянакви
пари, а само единият бил чул и това е било преди години. В показанията на
свидетелите се очертава един факт, и той е, че вторият ищец почти не са го
виждали в селото или в къщата, освен в последните години. Всички
свидетели са категорични, че в къщата живее семейството на ответниците и
последните са направили ремонтите в нея и новите постройки в имота –
гаражите, както и те са докарали водата в къщата. Всички са категорични, че
спор между страните не е имало и че ползването на имотите е безпроблемно
8
за ответниците.
При така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът изгради становището си, както следва;
От горните доказателства е видно, че процесната къща, така, както е
описана е построена в посочения поземлен имот, от ищците преди 1989г.,
като до същата година, в нея е живяло семейството на първият ищец и
вторият ищец. Ищците са заминали през 1989г. в Турция и в къщата се
настанило семейството на ответниците, които са извършили съответни
ремонти по нея- а именно ремонтирали първият етаж, измазали и
ремонтирали вторият етаж, сменили дограми и покрив, прокарали вода, и от
1991г. до настоящият момент именно ответниците живеят в къщата. Установи
се, че първият ищец периодично идвал в България, в селото, посещавал е
къщата, в която живеели ответниците, но не се установи да е оставал да
преспива или да извършва някакви действия по тази къща. Нещо повече,
според двама от свидетелите, същият е заявил, че къщата е станала много
хубава и е тяхна /на ответниците/, а той няма намерение да се връща. Не се
установи да е имало спорове между страните до завеждане на делото, относно
ползването или владението на къщата или на позмеленият имот. По делото се
установи, че вторият ответник почти не е познат в селото и много рядко и
най-вече последните години е идвал в селото. И за двамата се установи, че не
са оспорвали владението на ответниците досежно къщата и парцела /за който
дори не споменават/, за стопанисването на имота, за извършените от
последните строително-ремонтни дейности, или по друг начин да имало
спорове между тях, напротив- отношенията им били добри.
Установи се със събраните по делото доказателства, че през 1991г.
ответниците по делото се настанили в имота със съгласието на ищците, и това
не се оспорва по делото, т.к. такива са твърденията в исковата молба и няма
оспорване в отговора на исковата молба от ответниците. Установи се, че
оттогава насам съответни ремонти по къщата са извършвани само и
единствено от ответниците, като същите са абонати на дружеството за
електроснабдяване, осигурали са вода, построили са допълнителни постойки
в парцела, и за нито едно от тези действия няма протипоставяне от страна на
ищците. Не се установи в годините след 1989г. до датата на подаване на
исковата молба в съда през 2022г. ищците по делото да са показали своите
9
собственически претенции по отношение на имота с думи или действия.
В същото време се установи, че през 2018г., ответниците по делото се
снабдили със н.а. № 83, том 1, дело № 83/ 2018г., със който са били признати
за собственици на процесните недв.имоти, по давностно владение, както
следва; Неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизирната
територия на с. *******, ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково, обл.Кърджали, с
площ 1936 кв.м., ведно с построените в него: 1 .ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 119 кв.м.; 2. МАСИВЕН ГАРАЖ с
площ от 27 кв.м., и МАСИВНА селскостопанска сграда от 19 кв.м при
граници па имота: север-път, юг-НУПИ на С.Я.М. и К.Т.М., изток-пътека,
запад-НУПИ на С.Я.М.;
Установи се със гореописаните доказателства, че същият имот е бил
обитаван от ответниците по- делото от 1991 година, и живеят във същия
оттогава насам. Именно през тези години ищците са предоставили имота на
ответниците, които са извършили необходимите ремонти и други действия, с
които превърнали къщата, годна за живеене, а в парцела са построили
допълнителни две сгради-гаражи. Не се установи с една категоричност да е
имало заплащане на някаква парична сума между страните за ползването на
къщата, но пък се установи, че ответниците са ремонтирали цялата къща, като
сменили дограми, прекарали вода до къщата, подменили покрива и заживяли
в нея, а в двора са изградили други две масивни сгради, и на всички тези
действия не е имало противопоставяне от страна на ищците. Нещо повече,
първият ищец, за който има доказателства, че се е завръщал в страната почти
всяка година, е похвалил ответниците за ремонтите и им заявил, че къщата е
тяхна. Макар да няма преки доказателства, в това число гласни такива, че има
уговорка между страните за прехвърляне собствеността върху имотите, то
одобрението на извършените ремонтни дейности по къщата и извършените
строителни дейностти по поземленият имот- построяването на двете
спомагателни масивни сгради, води до извода, че е налице
непротивопоставяне на тяхното извършване и респ. Неоспорване на
извършените от ответниците действия на явно своене на имотите- както на
къщата, така и на поземленият имот. Както и по-горе се посочи, събраните
доказателства водят до извода, че след 1991г. ответниците заживяли в
къщата, и я ползвали безпрепятствено, вкл.и го ползват и към настоящият
момент. В този период от време ответниците са извършили съответни
10
ремонти, грижили се имота, плащали са съответните консумативи и т.н., като
по отношение на поземленият имот се установи, че същите са изградили и
допълнителни сгради в него.
Цитираните и обсъдени по-горе доказателства са основание съда да
приеме за безспорно обстоятелството, че ответниците са придобили по силата
на давностно владение собствеността над процесните имоти- както по
отношение на поземленият имот, така и по отношение на двуетажната къща,
като самото владение е продължило 27 години- от 1991г. до 2018г. /до датата
на издаване на констативният нотариален акт-оспореният/, без никакво
прекъсване, без никакво обезпокояване от страна на ищците. Не се установи
по делото да е имало оспорване владението на поземленият имот и на
двуетажната къща, построена в имота, от страна на ищците, или от друго
лице. Разпитаните по делото свидетели са категорични, че ответниците са
заживяли във имота през 1991г., и това е продължило до 2018г.- когато се
снабдили със нотариален акт за собственост по давностно владение, като
владението продължава и към настоящият момент, и това владение и
ползването на имота не е било прекъсвано във нито един момент, и през
цялото време са осъществявали фактическата власт над него като свой имот.
Това се установява от събраните по време на делото доказателства, от които
се установява, че за имота са полагани грижи повече от колкото при
обикновеното държане. Нещо повече, между страните липсвали всякави
спорове досежно имотите.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява,
че ищците, при своите посещения в село *******, по някакъв начин да са
показвали претенции за имотите, да са извършвали съответни действия, които
да водят до извода, че оспорват владението и ползването на имотите, че искат
връщане на владението над същите. Т.е., не се установи по делото, че някой,
вкл.и ищците, да са оспорвали владението над имотите от страна на
ответниците по делото до 2018г. /до издаването на оспорваният нот.акт/, и
респ. до предявяване на настоящият иск в съда.
От тези доказателства се установява по безспорен начин, че
ответниците по делото са придобили собствеността над процесните имоти по
силата на давностно владение по смисъла на закона, което владение е
продължило повече от 10 години. Установи се по делото, че същите са
11
осъществявали владението над имотите в продължение на повече от 10
години, като упражнявали фактическа власт над него и е държали имотите
като свои, и това са показвали със съответни действия- описани по-горе. През
тези години владението над имотите не е било обезпокоявано от никого,
поради което за нея изтекъл съответният давностен срок, и същите са
станали собственици на имотите на това основание.
За придобиване правото на собственост над определен недвижим имот
/или съответна идеална част от същата/ се изисква да са настъпили съответни
факти със правно значение- напр. да е осъществена възмездна или
безвъзмездна сделка, да е изтекъл съответен давностен срок и пр.
По делото са събрани доказателства, че е налице изтекъл давностен
срок в полза на ответниците по делото за придобиване на собствеността, по
силата на който същите са станали собственици на процесните имоти,
предмет на оспорваният нот.акт /част от тях/.
Установи се, че ответниците по настоящия процес основават своите
собственически правомощия върху тези имоти на нот.акт № 83, том 1, по
нот.дело № 83/ 2018г., издаден по реда на чл.587 ал.2 от ГПК- при извършена
обстоятелствена проверка, който съдът намира за правилно и
законосъобразно издаден. Изложеното по-горе сочи, че ответниците, като са
били признати за собственик на процесните имоти, по реда на производството
по чл.587 ал.2 от ГПК, чрез издаването на оспорвания нотариален акт, който
ги прави собственик към онзи момент на целия имот. Издадените по този ред
нотариални актове за собственост, не се ползват със сила на присъдено нещо,
и всеки заинтересован може да ги оспорва, но това не значи, че те не са в
състояние да легитимират тяхния титуляр като собственик на визираните в
тях имоти, напротив, целта е именно това. До това производство се прибягва
обикновено когато определен правен субект не разполага със съответен
документ за собственик, а същевременно е ползвател или владелец на имота,
на основание, годно да го направи собственик, а ответниците са владяли
имота именно на такова основание- добросъвестно владение. От теорията,
закона и практика по приложението на закона, е знайно, че правото на
собственост върху определен имот или вещ се придобива чрез няколко
способа- и тези способи за придобиване са уредени в нормата на чл.77 от ЗС
/чрез правна сделка, по давност или други начини, определени в закона/.
12
Ето защо съдът намира искането с правно основание чл.537 ал.2 от
ГПК- за отмяна на нотариален акт № 83, том 1, по нот.дело № 83/ 2018г.,
издаден по реда на чл.587 ал.2 от ГПК, за неоснователно, поради което следва
този иск да се отхвърли.
Предвид на това съдът намира, че предявената искова молба от
САЛИМХМЕД М. Х. и М. М. Х., с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че те- ищците са
собственици на процесните недвижими имоти, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Установи се, че ищците по делото не са
собственици на процесните имоти, поради което иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, и спрямо двамата ответници по
делото. Предвид изложеното съдът намира, че исковата молба на ищците с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.537 ал.2 от ГПК, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответниците солидарно, направените от последните разноски по делото,
както следва; 2 005 лева, от които 2000 лева- адвокатски хонорар, и 5 лева-
д.т. за съдебно удостоверение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. Мюмюн Х., с ЕГН- **********,
и М. М. Х., с ЕГН- **********, и двамата с пост. адрес с.*******
№77, общ.Кирково, искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Х. Ю. с ЕГН-
**********, и Г. С. Ю. с ЕГН- **********, че те- С. Мюмюн Х., с ЕГН-
**********, и М. М. Х., с ЕГН- **********, са собственици на по 1/2 ид.ч.,
всеки един от тях, на основание изтекла придобивна давност на недвижими
имоти, намиращи се в с.******* №77, общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно:
Неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизирната територия на с.
*******, ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м.,
ведно с построените в него: 1 .ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ 119 кв.м., при граници па имота: север-път, юг-
13
НУПИ на С.Я.М. и К.Т.М., изток-пътека, запад-НУПИ на С.Я.М.;
ОСТАВЯ без уважение искането на С. Мюмюн Х., с ЕГН-
**********, и М. М. Х., с ЕГН- **********, на основание чл.537
ал.2 от ГПК, за ОТМЯНА на Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот на основание чл.587 ал.2 от ГПК № 83, том I, per. № 524, дело № 83 от
2018г. по описа на нот.Гр.Григоров.
ОСЪЖДА С. Мюмюн Х., с ЕГН- **********, и М. М. Х.,
с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С. Х. Ю. с ЕГН-
**********, и Г. С. Ю. с ЕГН- **********, сумата в размер на 2 005 лева,
представляващи направени от тях разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщение на страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
14