РЕШЕНИЕ № 55
гр.Силистра,
21.08.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 47 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 64/18.03.20г.,постановено по АНД № 45/2020 г., Силистренският районен
съд е отменил т.2 от Наказателно постановление № 39-0000016/10.01.20 г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Силистра
и е потвърдил същото по т.1, с което на Б.С. (B. S.) роден
в Република Турция на *** г., е наложено административно наказание на
основание чл.93б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за
нарушение на чл.8 §1 изр.„второ“ от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR)
/Обн. ДВ, бр. 28/95 г. - в сила от 08.11.95 г./, във връзка с чл.78 ал.1 т.1
ЗАвтП и чл.2 §3 от Регламент (ЕО)№ 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.06 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, по вид „глоба”, в размер на 1 500 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Б.С. (B.S.), турски гражданин, действащ чрез представител по
пълномощие адв. М.П. ***, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС,
в потвърдителната му част по т.1 и след произнасяне по същество от настоящата
инстанция, да бъде отменено първоначално оспореното НП и за нарушението на
чл.8 §1 изр.2 АTER, санкционирано на основание
чл.93б ал.7 т.3 ЗАвтП.Твърди се, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила от въззивната инстанция, защото не били преценени доказателствата, съобразно
изискванията на закона и правилата на формалната логика. Това било довело до
осуетяване на разкриването на обективната истина и съответно, до неправилно
приложение на материалния закон. Отделно от това, но на същата плоскост - за
нарушения на процедурните правила, се поддържа довод за неправилно приложение на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като се счита, че липсва описание на обстоятелствата,
при които е извършено санкционираното нарушение. Съдът не само не бил отстранил
горните нарушения, но напротив, бил ги задълбочил със своя акт, поради което се
настоява за отмяната му в потвърдителната част по т.1 и за отмяна съответно на НП,
в същата част.
Ответникът
по касация - Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Силистра, не се представлява в производството и не
изразява становище по касационното оспорване.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира
за законосъобразно оспореното съдебно решение и, за неоснователна касационната
жалба. Дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.
Производството
е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до неправилно приложение на материалния
закон /чл.63 ал.1 ЗАНН, вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК/ и за необоснованост. Последната, съгласно
изричния регламент на чл.348 НПК, не може да бъде касационно основание, поради
което не подлежи на обсъждане, вкл. в контекста на чл.220 АПК. Настоящият
контрол следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и в
параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Предметът на касационния контрол е
детерминиран с жалбата, видно от която е, че на проверка подлежи съдебното
решение, потвърдило НП по т.1, като в останалата му част, като необжалвано, е
влязло в сила.
Констатираната, при извършена проверка на
10.01.2020 г., около 12.00 часа, по път I-7 Силистра-Шумен, на км.10+793м. (рампа за обслужване на автомобили), простъпка, поставила в ход
административнонаказателната процедура с АУАН № 268858 /10.01.20 г. /чл.36 ЗАНН/
е описана като: „извършва международен
превоз на товари /зеленчуци/ по маршрут Република Турция - Федерация Русия, с
товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“, с рег. № 31ADN819 и прикачено полуремарке, с рег. № 31 RJ738, оборудван с дигитален тахограф, марка
Continental
Automative 1381, с Разрешително № **********
и CMR от 08.01.2020г., като
на 09.01.2020 г. водачът не е спазил междудневна почивка от най-малко 9
последователни часа, като намалената дневна почивка е редуцирана с 3 часа и 20
минути, видно от разпечатки на дигитална карта на водача за 08 и 09.01.2020
г.“Актът е съставен и предявен на нарушителя непосредствено след надлежно назначаване
на преводач /арг.чл.84 ЗАНН, вр. с чл.142 НПК- л.19/, който изрично е
декларирал, че е превел цялото съдържание както на АУАН, така и на по-късно
връченото му НП, а санкционираният турски гражданин е разбрал какво нарушение е
извършил и какво наказание му е определено, както и че може в 7-дневен срок да
обжалва НП пред съда. През същия ден е издадено и процесното пред СРС
Наказателно постановление, с което по т.1, за нарушение на чл.8 §2 изр.2 AETR и
чл.2 §3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, на касационния
жалбоподател е наложено административно наказание, по вид „глоба“ в размер на 1500
лева, на основание чл.93б ал.7 т.3 ЗАвтП. На същата дата е упълномощен и адв.П.
***, който в нормативните срокове е обжалвал НП.
При горните фактически установявания,
районният съд е приел, че е нарушено задължителното изискване от чл.8 „Почивки“
§1 изр.2 от Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR)- Ратифицирана със закон, приет от 37-то НС на Република
България /Обн. ДВ, бр.28/95 г./, на 09.01.2020 г., защото от разпечатката на
тахографа се установява, че е управлявал МПС с известни прекъсвания, от 09:27
часа на 08. 01.2020 г. до 00:01 часа на 10.01.2020 г., без наличие на почивка
от поне 9 последователни часа. В този 48 часов период, съдът е установил, че е
налице управление, по време на което липсва отразяване в дигиталната карта, да
е ползвана дневна почивка от водача, което е безспорно нарушение на изискването
от чл.8 §1 изр.2 АЕTR. Съдът е преценил, че предвид
спецификата на релевираното нарушение, нито при съставянето на АУАН, нито в НП,
би могло да се посочи място на неговото извършване, но е счел за безспорно, че
бездействието е осъществено на територията на Република България, което е
обосновало както компетентността на автомобилната администрация да проведе
процесното административнонаказателно производство, така и приложимата правна
рамка. Съгласно чл.2 §2 от Регламент (ЕО) № 561/06, последният се прилага, независимо от
страната на регистрация на МПС към превозите, извършвани в Общността; между
Общността, Швейцария и страните по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, какъвто не е процесният по делото превоз между Турция и Русия. От
друга страна, с чл.2 §3 от Регламент (ЕО) № 561/06 е регламентирано, че за международни
транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области в §2, вместо
Регламента се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в
страни, които са договарящи по АЕТR - за
цялото пътуване, или за: б) превозни
средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR- само за частта на пътуването през територията на
Общността или за страните по AETR.
След справка в официалния сайт на
Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена
Европейската спогодба /AETR/, се
установява, че страни по нея са както България, на чиято територия е
констатирано нарушението, така и Турция, и Руската Федерация /www.unece.org/trans/maps/un-transport-agre ement-and-convention-21.html/ Следователно, предвид определящото обстоятелство за
приложимостта на горните разпоредбите по §3 на чл.2 от Регламента- мястото на
регистрация на процесния товарен автомобил е установено от АНО, че е в Турция, което
е открило пътя и на съдебния контрол. Освен това, юридическата квалификация на
фактите, макар и непоследователно отразена в НП, съдът е приел за вярна, като е
прецизирал същата, без обаче това да се е отразило на същността на нарушението
и неговата наказуемост, респ. на правото на защита на касатора. Изложил е
нарочни мотиви, които са законосъобразни и се споделят от касационната
инстанция.
Доминиращото оплакване в касационната
жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивната
инстанция, не се установява. Напротив, видно от мотивите на обжалваното решение
е, че всички доказателства са обсъдени задълбочено, в тяхната логическа връзка
и единство, което именно е довело до правилния краен извод за установеност на съставомерните
факти, които съответно на чл.93б ал.7 т.3 ЗАвтП, са обосновали санкциониране на
деянието. Останалите оплаквания от касационната жалба са били поддържани и пред
районния съд и същите са получили законосъобразен отговор с оспореното решение.
Като е преценил, че конкретният случай разкрива белезите на типичен за този вид
административни нарушения, съдът е приложил правилно закона.
При
настоящото произнасяне съдебният състав установи, че в хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН, до влизане в сила на процесното пред СРС Наказателно постановление, е
последвало по-благоприятно нормативно разрешение за касатора, а именно: с ДВ, бр.60/ 2020 г., в сила от
07.07.2020 г., размерът на санкцията по чл.93б ал.7 т.3 ЗАвтП е намален. Очевидно
изменението на закона е обнародвано значително след постановяване и на
оспореното по касационен ред решение на СРС, не само на НП. Следователно, санкционната
разпоредба на чл.93б ал.10 т.3 ЗАвтП следва да бъде приложена в настоящата
ѝ редакция, с която е намалена глобата на 500 лева, но е останала
определена в абсолютен размер. В този ракурс разгледана
административнонаказателната отговорност на касатора, поради последвалото
по-благоприятно законодателно разрешение, подлежи на смекчаване, с намаляване на
глобата до размера от 500 лева.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на АС Силистра намира, че оспореното съдебно решение е
постановено при вярно установяване на релевантните факти и при правилно
приложение на материалния закон, т.е. при отсъствие на касационни основания за
неговата отмяна, но в хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН, наложеното наказание следва
да бъде намалено до определения с ДВ, бр.60/20 г. по-благоприятен за касационния
жалбоподател размер, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, вр.с
чл.63 ал.1 ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 64/18.03.2020 г., постановено
по АНД № 45/20 г. на Силистренския районен съд, в частта му, с която е
потвърдено по т.1 Наказателно постановление № 39-0000016/10.01.20 г. на
Началника на ОО“АА“ гр.Силистра,налагащо глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.93б ал.7 т.3 ЗАвтП, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 39-0000016/10.01.20 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Силистра, в частта му по т.1, с което на Б.С. (B.S.), роден на *** г., гражданин на Република Турция, за
нарушение на чл.8 §1 изр.“второ“ от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства,извършващи международни автомобилни превози (AETR), във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП и чл.2 §3 от Регламент
(ЕО) № 561/2006, е наложено наказание по вид „глоба“, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, като на основание чл.3 ал.2 ЗАНН и чл.93б ал.7
т.3 (изм. ДВ, бр.60/20 г., в сила от 07.07.20 г.) от Закона за автомобилните
превози, намалява размера на глобата на
500 (петстотин) лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 64/18.03.2020 г. по АНД № 45/2020 г. на Силистренския
районен съд, в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.