Р Е Ш Е Н И Е
№173
от 09.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Хасково, в открито съдебно заседание на седми
март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета Атанасова и прокурор Делчо Лавчев, като разгледа дело № 155/2023 г. по описа на
Административен съдРХасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84 и следващите от
Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано
е по жалба на А.А.А.А., гражданин на
Й., против Решение № 1367/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/.
Изложени
са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон. Причините за напускане на страната по произход са заплаха на неговите
живот и сигурност. Твърди, че съществува възможност да бъде заставен да служи
като войник за една от двете воюващи страни. Налице бил вътрешен въоръжен
конфликт, като се страхувал да се върне в контролираната от правителството
територия, както и на територията, контролирана от хутите и другите въоръжени
групировки. Не били изяснени всички факти, вкл. бежанската история и ситуацията
в Й., за последното се съдържала информация в Резолюция на Европейския
парламент от октомври 2018 г. Не била събрана информация за състоянието на
сигурността в Й., от която да се направи извод, че се гарантират основните
човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на
своите граждани.
В
съдебно заседание жалбоподателят - А.А.А.А.,
редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Н.. Излага
съображения за отмяна на оспореното решение, като акцентира, че не била
обсъдена хуманитарната криза в страната. Посочва се, че бил отвлечен от
терористична група в Й. за 48 дни, поради което жена му е изгубила бебето си,
както и, че къщата му била бомбардирана. Заявява, че не иска да се връща в
страната по произход.
Ответникът
Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Обстоятелствата, които жалбоподателят сочи в съдебното
заседание, не били изложени по време на интервюто, като акцентира върху целта
на молителя Р да достигне до Холандия. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призован, излага становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че бежанската история, изложена в съдебно
заседание, се различава от представеното пред органа, така че да отговаря на
целите на закона.
Административен съд - Хасково, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
На
05.09.2022 г. А.А.А.А., гражданин на
Й., е поискал закрила в Република България /л. 55/. Молбата е изпратена в ДАБ
при МС.
На
12.09.2022 г. /л. 54/ кандидатът е регистриран като А. /собствено/ А.
/бащино/ А.А. /фамилно/ от мъжки
пол, роден на *** г. в гр. С., Й., гражданин на Й., ЛНЧ ********** /регистрационна
карта на чужденец, издадена от ДАБ при МС Р л. 76/, етническа принадлежност - ***,
религия: *** Р ***, семейно положение Р ж***, професия - *** /декларация Р л. 32,
регистрационен лист Р л. 52/.
На
25.11.2022 г. е проведено интервю с г-н А.А.
/покана Р л. 36; протокол Р л. 23-30/. Същият заявява, че е напуснал Й. на
23.03.2022 г., легално със самолет от летище Адан за Джибути. Останал там девет
дни, подал молба в турското посолство и получил туристическа виза за един
месец. На 29.03.2022 г. тръгнал за Турция, легално, с полет до Истанбул, където
останал 5 месеца. Останал незаконно там, но не поискал временна закрила в
Турция, тъй като имало дискриминация. Влязъл нелегално в Република България на
17.08.2022 г., през зелена граница с група от 25 човека. След преминаване на
границата достигнали с коли до гр. Пловдив и били задържани от полицията.
Твърди, че през декември 2021 г. в гр. М., Й., където живее със семейството си,
започнали военни действия между групировките хусити и официалната власт. Сочи,
че не е имал проблеми заради принадлежността си към определена етническа група,
нито заради изповядваната от него религия. Сочи, че не бил търсен, но се
страхувал да не бъде взет от хуситите, за да воюва на тяхна страна. Към него не
било оказвано насилие, не бил арестуван, съден или осъждан, не членувал в
политически партии и организации, не бил отбил редовна военна служба. Имал
средно образование, започнал да учи висше Р бизнес администрация. Работил в
банка като счетоводител, но същата затворила и той останал без работа, не можел
да се издържа. Искал да намери спокойно място за живот за него и семейството
му, като целта била да достигне до Холандия, където искал да се установи, да
работи, а впоследствие Р и да се бъде заедно със съпругата си, но бил задържан
в Република България и затова е подал молба за закрила. Допълва, че не би се
завърнал в страната си по произход поради продължаващите сражения и страха от
хуситите.
На
09.11.2022 г. е постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ,
че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето,
регистрирано като А.А.А.А., роден на
*** г. в Й., в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 20/.
Въз
основа на гореизложените факти и справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към
ДАБ на МС относно Република Й. от 22.12.2022 г. /л. 15-19/ с Решение №
1367/23.01.2023 г. Заместник-председателят на ДАБ при МС отказва да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.А.А.
/л. 8-12/.
Решението
е връчено на г-н А.А. на 31.01.2023
г.
По
делото е приета като писмено доказателство представената от ответника справка
на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС относно Република Й. от
06.03.2023 г.
При
така установеното от фактическа страна Административен
съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ,.
Разгледана
по същество, жалбата е от части ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение № 1367/23.01.2023
г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят на
ДАБ при МС на основание чл. 52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед № РД03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ - л. 14/,
в установената писмена форма, поради което не са налице основания за
прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, производството за
предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А.А.А.А. като чужденец по подадена от
него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал.
2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ съгласно
чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС. В действителност
становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в
условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да
бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха
за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е
обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в
Република България на лицето А.А.А.А. в
случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по
постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на
предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е
интервю, в хода на което са изяснени факти и обстоятелства във връзка с
подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни
обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни
интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и
безпристрастно е изготвил становище /л. 13/, представено на Заместник - председателя
на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на
международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално,
обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на
бежанец, като формално, при неизяснена фактическа обстановка, за което ще бъдат
изложени съображения по-долу, е разгледана необходимостта от предоставяне на
хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Въпреки това е взето решение, с което на
молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т.
2 и т. 4 ЗУБ/. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето -
А.А.А.А., и предпоставка за отмяна
на оспорения административен акт в частта, с която се отказва предоставянето на
статут на бежанец, съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК. В
останалата част, с която се отказва предоставянето на хуманитарен статут,
оспореният следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден.
На трето място, следва да бъде
извършена преценка за законосъобразността на акта Р издаден ли е той в
съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 4-5 АПК/.
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани
с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността
да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да
придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена
цел е да получи международна закрилаТ. Липсват достатъчно доказателства в
подкрепа на твърденията на молителя. Същият не е положил достатъчно усилия, за
да обоснове молбата си, не е дал задоволително обяснение за липсата на
доказателства, въз основа на които да се установят твърдените от него факти,
което препятства преценката относно изявленията му, конкретно същите
непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо ЗУБ/.
1. Извършена е от компетентния
орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и
писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването
на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на
бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В
конкретния случай г-н А.А. не е
обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от
причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод
за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или
действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по
чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е
осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните
му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не
заявява да е преследван поради етническата си /***/ или религиозната си ***-***/
принадлежност както в страната по произход - Й., така и в страната, в която е
живял нелегално няколко месеца Р Турция /предвид издадената му туристическа
виза само за един месец/, поради което не може да се направи извод, че са
налице основания за опасения от преследване. Същият не бил и политически
ангажиран, не бил арестуван, осъждан, върху него не е оказвано насилие в
страната по произход. Въпреки изявленията му за общата обстановка на
несигурност заради продължаващата в Й. война не се констатира, че по отношение
на него са предприети каквито и да е било действия от хуситите, като заплахата,
която твърди Р привличането му да воюва, има общ характер, по отношение на лица
от 18 г. до 24 г., не е персонално насочена, нито е доказана като осъществена,
а е субективно очакване. Изложеното за първи път в съдебното заседание, че бил отвлечен
от хутите за 48 дни, не следва да бъде обсъждано, тъй като по време на
интервюто подобни факти не са твърдяни от молителя, съответно не са съобразени
от административния орган при произнасяне по молбата. В действителност молителят
е останал без работа в Й., но това е поради затваряне на банката, в която е
работил. Напуснал Турция, тъй като целта му била да отиде в Холандия, където
има приятели. В Й. останало цялото му семейство, включително и съпругата му. Следва
да се акцентира обаче върху изявлението на г-н А.А., дадено пред интервюиращия орган, че същият е подал молба за
предоставянето на международна закрила в Република България, тъй като в нея е
реализирано задържането му след преминаване на границата нелегално. При това не
подлежат на изследване предпоставките по чл. 8, ал. 6 Р 8 ЗУБ. Правилно е
формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за
предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде
отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.
2. От компетентния
орган не е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от
молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по
издаването на акта относно въпроса следва ли да бъде предоставен на
жалбоподателя хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗУБ гхуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликтТ. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки
посегателства спрямо А.А.А.А. като
изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, вкл. и като осъществени от някоя конкретна групировка.
Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в
страната си по произход, /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е
бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 гЗабрана
за изтезанияТ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
/чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави
хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската
история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член
15, буква гвТ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че
случващите се периодични въоръжени сблъсъци с ръководената от Саудитска Арабия
военна коалиция и бойците хути /подкрепяното от Иран движение гАнсар АллахТ,
известно разговорно и хуси/ не могат да се разглеждат като наличие на война,
както и, че от 2014 г. и превземането на по-голямата част от страната и
столицата Сана от бунтовниците хути, Й. е обзет от насилие и хаос, но от това
не се следва, че страната е в състояние на гражданска война. Този извод се
формира и въз основа на справките на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на
МС относно Й. от 22.12.2022 г. и 06.03.2023 г. Поради това не са налице
предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ Р гтежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликтТ. Обстоятелството, че молителят се страхува
да не бъде привлечен на страната на хуситите, не е основание за предоставянето
на хуманитарен статут Р опасението на молителя почива само на предположения и
няма реални измерения. Отделно, изложеното за първи път в проведеното съдебно
заседание, че бил отвлечен за 48 дни, не следва да бъде обсъждано, тъй като е
следвало да бъде посочено по време на интервюто, за да бъде съобразено от
административния орган при произнасяне по молбата. Не се констатира реална
опасност от тежки посегателства спрямо г-н А.А.А.А.,
следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си
по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. Само в изключителни случаи е възможно общата
ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с
такъв интензитет, че връщането там да е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен риск. С т. 39 от
цитираното по-горе решение на СЕС гсе въвежда обратно пропорционална връзка
между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на
безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото
личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и
да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие
в страната муТ /така вж. Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. №
6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. В конкретния случай за жалбоподателя не се
установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността
му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства,
който риск да е реално осъществим при завръщане. Не подлежи на анализ налице ли
са предпоставките по чл. 9, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ.
Правилно
е формиран от административния орган изводът, че искането на чужденеца за
предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ на основание чл. 9,
ал. 1 ЗУБ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4
ЗУБ/.
3. Административният
орган, обаче, неправилно е посочил, че не съществуват предпоставки за
предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други
причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в
заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените
нации за бежанците.
В
действителност молителят не сочи в проведеното интервю проблеми от хуманитарен
характер като задоволяване на нуждите от храна, вода, подслон, достъп до
здравеопазване, но твърди, вкл. и в открито съдебно заседание, че е останал без
работа. По принцип затруднението в намирането на работа не попада в обхвата на
понятието гдруги причини от хуманитарен характерТ, но същото следва да бъде
съобразено с оглед установените по делото факти, относими за случая. В този
смисъл съдът е наясно с утвърдената практика на ВАС относно лицата, които
търсят по-добри икономически условия /икономически емигранти/, които на
практика не са лица, принудени да напуснат страната по произход поради
преследване. Съдът е наясно и с утвърдената практика, че недостигът на храна, вода,
лекарства е проблем от социално-битов характер за населението на страната по
произход, който не произтича единствено от въоръжен вътрешен конфликт, за който
се твърди, че не е разрешен, независимо дали той има международен характер. Въпреки
това не се споделя изложеното, че след като молителят не е заявил като причина
да напусне Й. Р реална опасност от последиците на задълбочаващата се
хуманитарна криза и опасността за населението от болести и глад, то
евентуалното му завръщане в държавата по произход не би застрашило живота му. В
конкретния случай и с оглед установените по делото факти следва да бъде
извършена преценка представлява ли недостигът на храна, вода, лекарства,
съществено засягащи здравето и живота на лицата, за които се установява, заедно
с липсата на трудова заетост, предпоставки за предоставяне хуманитарен статут. Формира
се извод, че направената в този смисъл преценка от административния орган за
неприложимостта на чл. 9, ал. 8 ЗУБ е извършена едностранно, при непълна и
неактуална към датата на неговото решение информация предвид постоянно
променливата ситуация в Й..
Видно
от справка от 22.12.2022 г. на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС, се
установява, че контролът върху страната през 2021 г. е разделен между
подкрепяното от Иран движение гАнсар АллахТ, международно признатото
правителство на Й. и подкрепяния от ОАЕ Южен преходен съвет. Посочва се, че
конфликтът, започнал през 2014 г., между правителството и ръководеното от
хутите шиитско движение продължава и към момента. Акцентира се върху
хуманитарната криза, като над половината от населението /30,4 млн. души към
2021 г./ е изправено пред високи нива на продоволствена несигурност. Посочва се
също, че страната по произход зависи от вноса по отношение на почти всички храни
и стоки от първа необходимост, сривът на валутата е довел до покачване на
техните цени и намаляване на покупателната способност на домакинствата, не се
предоставят основни услуги, влошават се икономическите условия. Й. била
най-бедната в икономическо отношение държава на Близкия изток и Северна Африка
и към момента се намира в разгара на тежка хуманитарна криза, като според
оценки на ООН през 2021 г. 24,1 млн. души са застрашени от глад и болести, а
около 14 млн. са имали спешна необходимост от помощ. Нарушаването на
инфраструктурата и финансовите услуги засяга сериозно дейността на частния
сектор и над 40 % от домакинствата били затруднени да си закупят дори минимално
количество храна, вкл. и може да са загубили основния си източник на доходи.
Бедността се влошавала, понастоящем засегнати били около 71 % до 78 % от Й.ците.
Тази фактическа обстановка обаче не е съобразена от административния орган.
Нещо повече, той не оспорва наличието на икономическа и хуманитарна криза, но я
обвързва единствено с военния конфликт в Й.. В действителност конфликтът в Й.,
който не се отрича да съществува, води след себе си подобна криза. Тя обаче
следва да бъде разгледана като отделно основание за предоставянето на
хуманитарен статут гпо други причини от хуманитарен характерТ, които
законодателят не изисква да са кумулативно осъществени с такива, разкриващи
реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца и невъзможността
за достъп до закрила на държавата по произход. В този смисъл разпоредбата на чл.
9, ал. 8 ЗУБ представлява изключение с чл. 9, ал. 1 и ал. 6 ЗУБ, а именно Р
когато хуманитарен статут не се предостави на някое от тези основания, това
може да се осъществи при наличието на гдруги причини от хуманитарен характерТ.
Видно
от справка от 06.03.2023 г. на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС, представена
пред административния съд, освен преповтаряне на изложеното в справката от
22.12.2022 г., е изследвано наличието на лекарства за пациенти с рак и
причините за тяхната липса, както и, че страната се нуждае от хуманитарна помощ
/според световната международно организация подкрепа на 17,3 млн. души, а ООН Р
около 21,6 млн. души, като се конкретизира, че се водят преговори за
подновяване на примирието между правителството и хутите, с посредничеството на
ООН, както и завършването на шест водни проекта за осигуряване на питейна вода
за над 5300 домакинства или около 25 800 души, което щяло да повлияе върху
живота на хората Р да инвестират, да се занимават със селско стопанство, да
продължат образованието си. Тези факти, някои от които попадат в обхвата на
понятието гновиТ по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, са от значение за делото. Тези
данни за тежка хуманитарна криза в Й. не са анализирани при разглеждане на
молбата за закрила в контекста на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и изключване на други
хуманитарни причини и изводът, че не е налице нито една от предпоставките на
чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут не е обосновано доказан от
административния орган.
В
този смисъл са Решение № 3856 от 25.03.2021 г. по адм. д. № 1514/2021 г., ІV
отд. на ВАС, Решение № 4938 от 15.07.2019 г. по адм. д. № 8299/2018 г. на Административен
съд София-град, оставено в сила с Решение № 3016 от 26.02.2020 г. по адм. д. №
12575/2019 г., ІІІ отд. на ВАС.
В допълнение: липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а
именно Р член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Доколкото
не се доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът
или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение или същият е
изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, не е приложим принципът за забрана за
връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.
Заключение: Решение №
1367/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, В ЧАСТТА, с която
се отказва предоставянето на статут на бежанец на А.А.А.А. е законосъобразно издаден административен акт, поради
което жалбата му в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решение
№ 1367/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, В ЧАСТТА, с която
се отказва предоставянето на хуманитарен статут на А.А.А.А. е незаконосъобразно издаден административен акт, поради
което следва да бъде отменен, а преписката Р върната на административния орган
за ново произнасяне.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във
връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен
съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1367/23.01.2023 г. на
Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет,
В ЧАСТТА, с която на А.А.А.А., гражданин на Й., се отказва
предоставянето на хуманитарен статут.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне
от Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет по молбата от 12.09.2022 г. за предоставяне на хуманитарен статут на А.А.А.А., гражданин на Й., съобразно задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени с настоящия съдебен акт.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.А.А., гражданин на Й., против Решение
№ 1367/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, В
ЧАСТТА, с която се отказва предоставянето на статут на бежанец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му от страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК, и за сведение -
на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез
представителя му в Република България.
Съдия: