№ 19
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. П.В
Членове:полк. СВИЛЕН Р. А.
полк. ПЕТЬО СЛ. П.В
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. П.В Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20226000600017 по описа за 2022 година
и с участието на прокурора полковник НИВЕЛИН НАЧЕВ , образувано по
ПРОТЕСТ на Софийската военноокръжна прокуратура и по ЖАЛБА от
подсъдимия капитан С. Х. С. от Регионална служба "В." град П. против
присъда № 110/15.06.2021 година по нохд № 14/2020 година на Военен съд –
София.
С присъда № 110 от 15.06.2021 г. по НОХД № 14/2020 г. състав на
Военен съд – гр. София е признал подсъдимия капитан С. Х. С. за виновен в
това, че около 9.00 часа, на .....2019 година, в ...... - град В. Т. ......, като
военнослужещ ...... в сектор ...... към .... гр. П., с местослужене в гр. В. Т.,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войнския ред и
изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнството на
военнослужещия капитан Г. Ж. Г. от същото формирование и на основание
чл. 379а и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода,
като го е признал за невинен и го е оправдал в частта по обвинението да е
извършил насилствени действия.
Съдът е признал подсъдимия за виновен и в това, че около 9.00 часа по
същото време и на същото място, като военнослужещ ...... в сектор ...... към ....
гр. П., с местослужене в гр. В. Т., опетнил формено облекло, носено от
капитан Г. Ж. Г. по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във
връзка със Закона за военната полиция, определено със Заповеди № ОХ-
.../......2016 г. на МО и Заповед № ВП-...../.....2016 г. на директор Служба "В."
и на основание 274а ал.3 пр. 1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на 3 (три)
месеца лишаване от свобода.
1
Съдът е признал подсъдимия за невинен в това, че на .....2019 година, в
НВУ "В." - град В. Т., в сграда № .. (корпус ...), на ..-ри етаж, в служебното си
помещение № .., като военнослужещ ...... в сектор ...... към .... гр. П., с
местослужене в град В. Т., държал в служебната си каса 2 (два) броя
боеприпаси калибър 9х18 с обозначение на дъното на гилзата „10/88“, за
огнестрелно оръжие боен пистолет М., без да има за това надлежно
разрешение и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по
обвинението по чл. 339 ал. 1 пр. 2 от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимият да
изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му, а
именно 1 (една) година лишаване от свобода УСЛОВНО с изпитателен срок
от 3 (три) години.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по
делото.
С протеста се прави искане за частична отмяна на присъдата в
оправдателните и части и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен по чл. 339 ал. 1 от НК и в оправдателната част на
обвинението по чл. 379а от НК, че подсъдимият е извършил насилствени
действия. В допълнителни съображения военният прокурор сочи, че за
престъплението по чл. 339 ал. 1 не може да намери приложение разпордбата
на чл. 9 ал. 2 от НК. Първо, защото самото деяние било с достатъчно висока
степен на обществена опасност и не предполагало приложението на
посочения текст от закона. На следващо място, понеже липсвало критично
отношение от страна на подсъдимия и понеже посоченото престъпление било
формално. Относно деянието по чл. 379а от НК, по обвинението за
извършени насилствени действия прокурорът твърди, че подсъдимият
употребил физическа сила и натиск, бутайки пострадалият с рамо. Това било
насилствено действие. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда в
частично оправдателните и части и постановяване на нова, с която капитан
С.С. да бъде признат за виновен и осъден за престъпленията по чл. 339 ал. 1
от НК и по чл. 379а от НК с конкретна форма на изпълнителното деяние, да
го е осъществил и чрез насилствени действия. За престъплението по чл. 339
ал. 1 от НК се иска налагане на наказание около средния размер. Претендира
се прилагането на разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК.
Във въззивните жалби на подсъдимия и на неговия защитник и в
допълнения към тях се съдържат съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочат се доводи за неяснота на обвинението,
възведено с обвинителния акт. Не били посочени правилата и нормите за
поведения, въведени в нормативен акт, за които се твърди, че подсъдимият
следва да носи отговорност като нарушител на войсковия ред. Ако имало
такива нарушения, те следвало да бъдат посочени в обвинителния акт.
Нямало мотивирано произнасяне по направено от защитата искане да бъдат
2
приобщени към делото цифровите носители на информация по
административно дело № 402 на административен съд В. Т.. Записите в тези
носители щели да дадат възможност за преценка, дали свидетелите по
настоящото дело не са еволюирали в показанията си. Не било уважено и
искането да бъде назначена биологична ДНК експертиза на петната по
панталона на капитан Г. Г.. Не били обсъдени показанията на свидетеля Б. П.
в най-съществените им части. Не било обсъдено и обстоятелството, че има
две групи свидетели – едната група, която е в служебна зависимост и друга
група, на която не може да бъде оказвано влияние. Не бил коментиран
въпросът защо подсъдимият е останал в стаята при комисията, понеже нищо
не налагало това оставане. Сочи се, че подсъдимият бил подложен на
унизително отношение от комисията. Оспорва се достоверността на
показанията на свидетелите офицери. Не били обсъдени възраженията на
защитника относно разликите в свидетелските показания за възприетото
„петно“. Сочи се, че пострадалият бил чакал повече от 20 дни, за да разбере,
че са засегнати войнската му чест и достойнство преди да подаде жалба. Не
ставало ясно какво има предвид съда под понятието „войскови ред“.
Защитникът не споделя извода на съда, че са без значение мотивите и
подбудите за извършване на деянието. Не били изложени съображения
относно формата на вината за всяко едно от престъпленията. В този смисъл се
изтъква, че ако е имало наплюване то е станало при самото изкашляне. Иска
се назначаване на биологична ДНК експертиза, която да отговори на въпроса,
дали секрета по панталона на пострадалия е от подсъдимия. Прави се искане
да се изиска справка за ползването на отпуск, болнични, командировка и
други за капитан Г. Ж. Г. за периода .....2019 – 29.05.2019. Да се изискат
четири броя заповеди от директора на РС „ВП“ – П.. Да се извърши повторен
оглед в съдебното заседание на вещественото доказателство – клин. Да се
приеме като доказателство протоколи от проведени съдебни заседания от
24.09.2019 и 18.02.2020 година по ад № 402/2019 година. Били представени
като приложение към делото. Иска се приобщаване към делото на цифров
носител, на който бил записан инцидента. Направено е искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.
Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и
за да се произнесе взе предвид следното:
Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Генерал С. - Директор на Служба "В." - град С., със заповед № ВП-
..../.....2019 година ограничил достъпа до класифицирана информация на
подсъдимия капитан С. Х. С.. Заповядал на полковник Ч. С. - Директор на Р.с.
"В." - град П., да създаде организация за изпълнение на заповедта и
подсъдимият да няма допуск до класифицирана информация. В изпълнение
на тази заповед полковник Ч. С. със своя заповед № ПЛ-..../.....2019 година
назначил комисия с председател подполковник П. Х. А. и членове свидетеля
Д. З. Х. и майор С. А. Р.. Заповядал на комисията да връчи на подсъдимия
3
заверено фотокопие от заповед № ВП-.../....2019 година. Разпоредил също
комисията, в присъствието на подсъдимия, да запечата служебните му каси,
служебната му компютърна конфигурация и служебното му помещение.
През 2018 година, със заповед № ПЛ-..../.....2018 година на Директора на
РС “ВП“ - град П., за старши на района на Териториалната Структура на "В."
- град В. Т. бил назначен пострадалият свидетел капитан Г. Ж. Г..
На .....2019 година полковник Ч. С. - директор на РС „ВП“ - град П., му
заповядал всички служители от териториалната структура на "В." - град В. Т.
да бъдат на работните си места, за което били надлежно уведомени. Това
включвало и тези, които били планирали командировки в този ден, един от
които бил и подсъдимият капитан С.. Пострадалият свидетел капитан Г. Ж. Г.
бил на работното си място във военна униформа - в материалите по
наказателното производство са приложени Заповед на МО № ОХ-.../......2016
г., с която е определен видът на униформите на военнослужещите от Служба
"В." и Заповед на Директор Служба "В." № ВП-...../.....2016 г., с която е обявен
албум на униформеното облекло на военнослужещите от Служба "В.".
Около 09.00 часа на .....2019 година комисията от град П. -
подполковник А. и членове майор Х. и майор Р., пристигнали в района на
Териториална военно-полицейска група в град В. Т.. Председателят на
комисията подполковник А. разпоредил на старши на района капитан Г. да
ги придружи и да присъства при връчване на заповед № ВП-..../.....2019
година на подсъдимия капитан С.. Около 9.00 часа на .....2019 година,
членовете на комисията заедно с капитан Г. отишли в сграда № .. /корпус .../,
на 2-рия етаж и влезли в служебното помещение № .., ползвано от
подсъдимия капитан С., който бил военнослужещ ...... в сектор ...... към .... гр.
П., с местослужене в гр. В. Т.. Там четиримата свидетели заварили
подсъдимия, който седял зад бюрото си. Подполковник А. обяснил на
подсъдимия, че целта на идването на комисията е да му бъде прочетена
заповед, фотокопие от която да му се връчи срещу подпис. Пред членовете на
комисията и капитан Г. прочел заповедта, но подсъдимият капитан С. заявил,
че няма да се подпише и отказал да му се връчи препис, понеже не се чувства
добре здравословно. Подсъдимият отказал и да се подпише и на слепките за
запечатване на касите, компютъра и служебното му помещение. Документите
и слепките били подписани от членовете на комисията и капитан Г..
Подсъдимият капитан С. взел няколко папки с документи от бюрото си,
сложил ги в личната си чанта и понечил да излезе от кабинета си. Майор Х. -
пряк началник на подсъдимия капитан С., поискал папките с документите, но
той отказал да му предостави папките с обяснението, че това са лични
документи. Подсъдимият капитан С. си взел нещата и тръгнал да напуска
помещението, но подполковник А. - председател на комисията, отдал заповед
на капитан Г. и му разпоредил да застане на вратата и да не допуска
подсъдимия да излезе, тъй като това, което трябва да се върши от комисията,
е свързано с документи с класифицирана информация, които се намират в
касата и компютъра и всичко трябва да се запечата в присъствието на
4
подсъдимия. Капитан Г. изпълнил заповедта и застанал на вратата за да не
може подсъдимият капитан С. да напусне кабинета си и комисията
пристъпила към процедурата по запечатването. Майор Х. разпоредил на
капитан С. да не напуска помещението, а да си заключи касата с документите
с класифицирана информация, оръжие и боеприпаси, което подсъдимият
сторил. Подсъдимият капитан С. отново се отправил към вратата, но тъй като
там бил застанал капитан Г., седнал от дясната страна на фотьойл и заявил, че
се чувства зле. Капитан Г. се обадил на лекаря на военното училище д-р
майор П. и му казал да дойде с лекарската си чанта с лекарства за оказване на
помощ на болен човек. Подсъдимият отново заявил, че се чувства зле и пак
направил опит да напусне кабинета си. Застанал лице в лице с капитан Г. и
започнал нарочно умишлено да кашля срещу му, симулирайки болестно
състояние. Подсъдимият с лявата си ръка побутнал капитан Г. по лявото му
рамо – с този жест и по този начин да го накара да отстъпи и да се отмести от
вратата, но последният не го сторил. Тогава подсъдимият започнал да се
отхрачва и умишлено на няколко пъти наплюл с храчки капитан Г. над
коляното по левия крачол на клина от военната му униформа. При това
храчене и наплюване подсъдимият не се извърнал и не закрил устата си с
ръка, а целял по този начин да принуди капитан Г. да се отмести от вратата и
той да може да напусне канцеларията си. Пряк свидетел очевидец на това
наплюване бил подполковник А., който заявил на подсъдимия: „С., не плюй
върху капитан Г., плюй върху мене!“ От случилото се нахрачване върху
униформата му военен полицай капитан Г. се почувствал унизен и обиден, но
не реагирал по какъвто и да е начин, а и не счел побутването по лявото му
рамо да е физическо насилие над него. След като комисията приключила
работата си всички излезли от кабинета, който също бил заключен и
запечатан. Свидетелят майор Т. им казал, че военният лекар ги очаква в
кабинета му. Там той прегледал подсъдимия и установил високото му кръвно
налягане. Предложил му медикаменти и инжекция, които подсъдимият
отказал, а и нямал други оплаквания пред лекаря за симптоми на друго
заболяване. След това подсъдимият самоволно напуснал сградата на военна
полиция и с личния си автомобил напуснал района на военното
формирование. След случая капитан Г. се прибрал в канцеларията си, в която
имал втора униформа. Събул нахрачения си униформен клин без да го
почиства или да прави манипулации върху него. Видял доста храчки по клина
си - избелели, с останали бели петна, сгънал го и го прибрал в шкафа в
канцеларията си. Впоследствие по досъдебното производство го предал
доброволно на военния следовател.
Впоследствие подсъдимият бил уволнен по дисциплинарен ред, във
връзка с което била създадена комисия, която да приеме имуществото и
документите, които му се числят. На 08.07.2019 г. комисията, в пълния й
състав и в присъствието на свидетеля майор Т. Т., след разпечатване на
слепките на помещение № .. и отключването му, влезли в него. Пристъпили
към приемане на налични материални активи, зачислени на подсъдимия. От
5
кафява каса в помещение № .. членовете на комисията извадили: 1 бр.
пистолет М. /ПМ/, служебно зачислен на подсъдимия капитан С.. От касата
били извадени и два пълнителя с боеприпаси в тях за пистолет М..
Пълнителите и патроните били сложени на масата пред всички присъстващи.
Подполковник П. и майор Х. започнали да разлентоват по един пълнител.
Поставяли бойните патрони в гнездата на фабрична картонена кутийка и така
я запълнили изцяло с 16 броя боеприпаса. На масата останали 2 броя бойни
патрона, които били в повече от зачислените на подсъдимия 16 броя.
Извършили справка по личния служебен картон № .../....2016г. на подсъдимия
и станало ясно, че са му били зачислени 16 бр. 9 мм. бойни патрона за
пистолет М.. Следователно сред наличните и намерени 18 броя били два
броя боеприпаси в повече, които не са били получени по служба от него.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на
престъпленията по чл. 379а и по чл. 274а ал.3 пр. 1 от НК. Законосъобразно
капитан С. е бил признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 339 ал.
1 от НК и по чл. 379а от НК, в частта по обвинението да е извършил
насилствени действия спрямо капитан Г..
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.
Настоящата инстанция обсъди даводите и възраженията в протеста и в
жалбата на подсъдимия и съобрази следното:
по протеста на прокуратурата
Неоснователен е доводът в протеста, че подсъдимият С. е извършил
насилствени действия спрямо капитан Г. Ж. Г., с които е изразил явно
неуважение към войнската чест и достойнство на този военнослужещ. Самият
капитан Г. не твърди, че е имало каквито и да било насилствени действия от
страна на подсъдимия С. спрямо него. При разпита си в съдебното заседание
на 08.07.2020 година (на л. 160 от нохд № 14/2020 г.) същият заявява: „при
плюването имаше допир на кап. С. до мен, може би не толкова силен.......този
допир в мен беше с цел да се отместя от вратата...“. На гърба на л. 160 от
делото, на въпрос на прокурора този свидетел описва този допир по следния
начин: „Имаше леко побутване по лявото ми рамо. Доколкото си спомням с
ръка ме побутна по моето ляво рамо....беше леко побутване, но аз не
отстъпих и не се отместих, но той не увеличи натиска на ръката си и не
продължи да ме побутва. Като видя, че не отстъпвам и не се отмествам той
спря да ме побутва“. Насилствени действия са тези, които се изразяват в
нанасянето на побой или причиняване на болка по друг начин или в
прилагане на физическа сила под каквато и да е форма, за да бъдат
6
ограничени, изключени или насочени действията и поведението на
пострадалия в желаната от дееца насока. Те са свързани винаги с пряко
упражняване на физическа сила. Те имат за резултат причиняване на болка
или други негативни преживявания, включително ограничаване на свободния
избор на поведение. Типичния съставомерен резултат от тях е причиняване на
телесна повреда. В настоящия случай капитан Г. съобщава, че
съприкосновението му с подсъдимия се е ограничило до допир и леко
побутване. При това като е видял, че Г. не се отмества подсъдимият е спрял да
го побутва. Допирът и побутването не представляват нанасяне на побой, нито
причиняване на болка по друг начин, нито прилагане на физическа сила в
друга форма. Този допир и тези побутвания не са променили действията на
капитан Г. в желаната от подсъдимия насока. Ето защо първостепенният съд
законосъобразно е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал да е
осъществил формата на изпълнителното деяние – извършване на насилствени
действия.
Досежно оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл. 339 ал.
1 от НК протестът също е неоснователен. Касае се за обвинение за държане
без разрешение на два броя патрони калибър 9x18 за пистолет М. с куршуми
със стоманен сърдечник, произведени през 1988 г. в завод "..." гр. К..
Установено е по делото, че подсъдимият е имал разрешение да държи 16 броя
патрони от същия калибър. От касата в служебното му помещение са иззети
18 броя патрони калибър 9x18 за пистолет М. с куршуми със стоманен
сърдечник, произведени през 1988 г. в завод "..." гр. К., с едно и също
обозначение „10/88“. Настоящата инстанция намира, че подсъдимият капитан
С.С. правилно е бил оправдан по това обвинение, макар и не по
съображенията изложени от основния съд. Първостепенният съд е приел, че
подсъдимият имал зачислени 16 броя боеприпаси и следователно за два броя
от 18-те не е имал надлежно разрешение, но обвинението не било установило
кои са тези боеприпаси и дали са годни да произведат изстрел. Настоящата
инстанция счита, че липсва обществена опасност на това деяние, поради
което то е несъставомерно. Касае се само за два патрона, които подсъдимият
е държал извън разрешените му шестнадесет. Подсъдимият е офицер с военно
образование и дългогодишна служба, следователно е обучен както да борави с
оръжие, така и да го съхранява. Държал е патроните в служебното си
помещение в метална каса. Поради тези обстоятелства съхраняването на два
патрона в повече, заедно с разрешените шестнадесет не е от естество да
увреди или поне да застраши лични или имуществени интереси на
неопределен брой лица. По тези съображения, законосъобразно капитан С. е
бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 339 ал. 1 от НК.
по жалбата на подсъдимия С.С.
Неоснователно е основното възражение на подсъдимия, че не е наплюл
умишлено капитан Г., а това е станало неволно при кашляне. Тези негови
обяснения се опровергават от показанията на капитан Г. Г., полковник П. А. и
майор Д. Х., които са очевидци на инцидента. В съдебното заседание пред
7
основния съд на 08.07.2020 година (на л.л. 160 от нохд № 14/2020 г.) този
свидетел заявява: „подсъдимият се изплю върху мен от лявата страна на
панталона ми долу вляво“. По нататък продължава (на л. 162 от делото) „като
свидетел твърдя категорично, че подсъдимият ме нахрачи по левия крачол на
униформата. Подсъдимият с храчки ме нахрачи около два-три пъти“. Този
свидетел уточнява още, че наплюването е било умишлено, понеже ако е било
породено от здравословен проблем С. е могъл или да сложи ръка пред устата
си или да се изкашля встрани от него, а не да плюе върху крачола на
униформата му. Свидетелят подп. П. А. в същото съдебно заседание (на л. 164
гърба от делото) заявява: „моята преценка тогава, а и сега е, че подсъдимият
нарочно наплю капитан Г. защото той не се отместваше от вратата и по този
начин капитан С. искаше да го принуди да отстъпи, да се отмести от вратата,
за да излезе от кабинета.. Свидетелят майор Д. Х. (на л. 168 от делото)
заявява: „...капитан С., разхождайки се в помещението направи пореден опит
да излезе през вратата. Тогава видях как се доближава, застава до капитана Г.,
който беше непосредствено с лице, профилно към него и с гръб към вратата и
капитан С. се изплю на униформеното му облекло“.... „имаше физическа
възможност да се изкашля настрани, най малкото да си сложи ръката на
устата.....видях две заплювания с очите си“. Свидетелката С. Р. е била с гръб
към подсъдимия и капитан Г., но е чула думите на подп. А. към подсъдимия:
„С., не плюй върху капитан Г., а плюй върху мен“. Показанията на тези
очевидци на инцидента са последователни, логични и непротиворечиви,
поради което правилно съдът ги е кредитирал. Недопустимо е в настоящото
производство да се обсъждат показанията на същите свидетели дадени в
рамките на административно дело № 402/2019 година на Административен
съд – В. Т.. По искане на подсъдимия това дело беше изискано и приобщено
към доказателствата по настоящото дело. Освен това по нохд № 14/2020
година на Софийския военен съд заедно с възраженията и доказателствените
искания по внесения обвинителен акт са представени и преписи от протокола
от съдебните заседания на Административен съд – В. Т. на 24.09.2019 година
и на 18.02.2020 година заедно с извършена по това дело експертиза (на л.л. 44
– 85 от нохд № 14/2020 г. на СВС). От това следва, че при разпитите на
свидетелите - очевидци в Софийския военен съд на 08.07.2020 година
подсъдимият и неговата защита са им задавали въпроси и във връзка с
предходни техни показания, включително в АС – В. Т. на които свидетелите
са отговорили. Правилно първостепенният съд не е обсъждал показанията на
тези свидетели по посоченото административно дело, понеже те не са
събрани по реда на НПК. По тази причина не може да бъде приобщен като
веществено доказателство и цифровия носител – CD, на който е бил записан
от подсъдимия инкриминираният случай. Най – напред записът е извършен
без знанието на участниците в него, т.е. същият е направен в нарушение на
чл. 32 ал. 2 от Конституцията на Република България. Когато информацията в
аудиозаписа е събрана в нарушение на посочената разпоредба, той не може да
бъде използван за нуждите на наказателното производство. В този смисъл е и
8
практиката на ВКС на РБ очертана в решение № 83/19.06.2012 г. по нохд №
3135/2011 г. на II-ро НО, решение № 445/17.02.2011 г. по нохд № 441/2010 г.
на I-во НО и решение № 456/14.11.2012 г. по нохд № 1388/2012 г. на I-во НО.
В тези наказателни производства съдът е бил сезиран с искане да бъдат
приобщени към доказателствения материал представени частни аудиозаписи
(направени без да бъдат уведомени записаните лица за създаването им,
какъвто е и настоящия случай). Касационната инстанция е приела, че тези
записи представляват недопустим доказателствен източник и същите
правилно не са били ценени защото материалните им носители представляват
доказателствени средства, съставени в нарушение на разпоредбата на чл. 105
ал. 2 от НПК. Вярно е, че Върховния касационен съд приема, че част от
подобни записи могат да се използват като доказателства за установяване на
фактите от значение за делото, но само ако съответното техническо средство,
с което е направен записът е било публично обявено или известно на
записвания, или по друг начин той е знаел за записа. Настоящият случай не е
такъв, поради което основният съд правилно е отказал да приобщи
приложения по делото на АС – В. Т. цифров носител – CD, на който е бил
записан от подсъдимия инкриминирания случай. Ирелевантен е и доводът на
подсъдимия, че по настоящото дело следва да бъде оправдан, понеже АС – В.
Т. е отменил заповедта, с която му е било наложено дисциплинарно наказание
– „уволнение“. Достатъчно е тук да се посочи, че решенията на
административните или гражданските съдилища не са задължителни за
наказателния съд.
В подкрепа на показанията на свидетелите Г., А., Х. и Р. е и
заключението на съдебномедицинската експертиза по метода на ДНК
профилиране на вещественото доказателство – черен платнен панталон на
капитан Г. Г. (на л.л. 78 – 81 от внохд № 17/2022 г. на Военно-апелативния
съд). Съгласно заключението на тази експертиза, по въпросния черен
панталон е установена слюнка, която произхожда от подсъдимия.
Предвид изложеното дотук законосъобразно е прието от основния съд,
че е налице умишлено наплюване от страна на подсъдимия капитан С.С. по
капитан Г. Г.. Без съмнение умишленото наплюване от един военнослужещ по
друг е непристойно действие. Непристойните действия се извършват чрез
обиди, унизителни жестове, цинизми, унижаващи разпореждания, както и
превратно упражняване на власт. Действията по наплюване от подсъдимия С.
по капитан Г. грубо засягат както войсковия ред така и личността на
военнослужещия, обект на посегателството. Умишленото наплюване по друг
човек е не само унизително, но и презрително отношение към него. Подобно
поведение е в разрез с дължимото етично поведение между човешките
индивиди и особено между военнослужещи. Уставът за войсковата служба на
въоръжените сили на Република България задължава военнослужещите при
изпълнение на задълженията си по военната служба и в обществения си живот
да се ръководят от етични норми на поведение, включващи морални
ценности, норми и правила на лично поведение. Те трябва да уважават своите
9
колеги и да се стремят заедно да изпълняват задачите си, като проявяват
колективност и другарство. Трябва да проявяват уважение и вежливост към
всеки и към всички. Във взаимоотношенията си военнослужещите са длъжни
да проявяват толерантност към колегите си и да не допускат към тях какъвто
и да било тормоз. С действията си спрямо капитан Г. подсъдимият С. е
изразил явно неуважение към войнската чест на последния. Явно неуважение
към войнската чест и достойнство на военнослужещия е налице, когато
деецът с действията си изразява открито висока степен на пренебрежение към
неговата личност и към установения войскови ред, когато цели да унижи
военнослужещия, да унижи самочувствието му. Това в случая е налице. Освен
това деянието е извършено от офицер спрямо офицер. В отношенията
помежду им офицерите трябва да служат за пример на етично отношение, а
не грубо да погазват военната етика. По този начин подсъдимият грубо е
нарушил и войсковия ред. Войсковият ред е усложнена съвкупност от
обществени отношения, регламентирани със закон и подзаконови актове.
Съществен елемент на войсковия ред са уставните взаимоотношения между
военнослужещите, които подсъдимият грубо е погазил. Нарушението е грубо,
когато по своя характер е значително и по естеството си разкрива по-висока
степен на посегателство върху защитените обществени отношения. И този
признак е налице в случая.
Несъстоятелен е доводът, че не са посочени в обвинителния акт и в
присъдата правилата и нормите за поведение, въведени в нормативен акт, за
които се твърди, че подсъдимият следва да носи отговорност като нарушител
на войсковия ред. Общоизвестните етични правила за поведение са, че никой
човек няма право да демонстрира презрително и унизително отношение към
други хора. В по-висока степен това важи и за отношенията между
военнослужещите. Ето защо не е било необходимо да се посочва съгласно
кои правила на подсъдимия е забранено да се държи унизително и
презрително към друг военнослужещ. Такова задължение съществува за него
и без да е описано в нормативен акт.
Не е вярно твърдението на подсъдимия и неговата защита, че не са
обсъдени показанията на свидетеля Б. П. (в с.з. на 09.07.2020 г.). Този
свидетел изрично е заявил, че за случая на .....2019 г. не е бил член на
комисията и не е присъствал на инцидента. Показанията му се свеждат до
това, че ръководителите на службата са имали отрицателно отношение към
подсъдимия С. и са целели дискредитирането му с цел да бъде уволнен.
Разказва още (на л. 187 от нохд № 14/2020 г. на СВС), че пред него подп. А.
споделил, че при кашлянето от страна на подсъдимия секрет попаднал на
панталона на капитан Г., но това било неумишлено. Основният съд правилно
не е кредитирал показанията на свидетеля Б. П. в тази им част. Освен, че не е
очевидец на случая, твърдението на П. за неумишлено наплюване по капитан
Г. е в пълно противоречие с показанията на подполковник А., който е
очевидец. В цитирания по-горе разпит пред основния съд подп. А. изрично
заявява, че подсъдимият нарочно е наплюл капитан Г., понеже последният е
10
отказал да се отмести от вратата. Беше посочено, че показанията на този
свидетел са последователни, логични и непротиворечиви, кореспондират с
тези на свидетелите Г., Х. и Р., също очевидци, поради което правилно са
били кредитирани.
Несъстоятелен е доводът на подсъдимия и неговата защита, че по
делото били налице две групи свидетели. Всъщност, свидетелите очевидци,
които разказват за случая са само една група. Това са Г., А., Х. и Р.. Техните
показания вече бяха коментирани като достоверни. Всички други свидетели
не са очевидци на инцидента и показанията им не могат да поставят под
съмнение тези на очевидците.
Не е вярно твърдението в жалбата на подсъдимия, че не е коментиран
въпросът защо подсъдимият е останал в стаята при комисията, понеже нищо
не налагало това оставане. Оставането в стаята на капитан С. е било
наложително, понеже след прочитане на заповедта за отнемане на достъпа му
до класифицирана информация е трябвало да бъде запечатана металната каса
със секретните материали в нея, както и самото му служебно помещение.
Относно разликите в свидетелските показания за възприетото петно от
храчка по панталона на капитан Г., то след изготвянето и изслушването от
настоящата инстанция на съдебномедицинската експертиза на веществено
доказателство е установено, че биологичният материал от храчката е от
подсъдимия С..
Исканията на подсъдимия и неговата защита за назначаване на
съдебномедицинска експертиза на веществено доказателство-униформен клин
на капитан Г. Г. по метода на ДНК профилиране и за изискване и
приобщаване към делото на административно дело № 402/2019 г. на
Административен съд – В. Т. бяха удовлетворени и коментирани по-горе.
С деянието си, при условията на идеална съвкупност, подсъдимият е
опетнил формено облекло, носено от капитан Г. Ж. Г., старши от
структурните звена на Регионална служба "В." – П., с местослужене гр. В. Т.,
по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ във връзка със
Закона за военната полиция, определено със Заповеди № ОХ-.../......2016 г. на
МО и Заповед № ВП-...../.....2016 г. на директор Служба "В." - София, като го
нахрачил изплювайки се върху левия крачол на униформата му. Нахрачването
по униформата е типичен пример за нейното опетняване, което прави
деянието съставомерно и по чл. 274а ал. 3 от НК.
Наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода, както за
всяко от двете деяния – една година за престъплението по чл. 379а от НК и
три месеца за престъплението по чл. 274а ал. 3 от НК, така и определеното
общо наказание в размер на една година с приложението на иститута за
условно осъждане не са явно несправедливи. Тези наказания са определени в
минималния предвиден от закона размер. Основният съд е обсъдил наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при определяне на наказанието. Не
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито някое от
11
смекаващите такива е изключително по своя характер. Първостепенният съд
не е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК и не е увеличил определеното
общо наказание лишаване от свобода. Ето защо място за по-голяма
снизходителност няма.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В хода на въззивното производство са направени разноски за
съдебномедицинска експертиза на веществено доказателство по метода на
ДНК профилиране в размер на 587.24 лева, която сума подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Военно-
апелативния съд.
Изсканото административно дело № 402/2019 г. на Административен
съд – В. Т. след влизане на присъдата в сила следва да се върне на
Административен съд – В. Т..
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният
съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 110/15.06.2021 година по нохд №
14/2020 година на Военен съд – София.
ОСЪЖДА подсъдимия капитан С. Х. С. да заплати сумата от 587.24
(петстотин осемдесет и седем лева и 24 ст) разноски по делото в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Военно-апелативния съд.
Административно дело № № 402/2019 г. на Административен съд – В.
Т. след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на Административен съд
– В. Т..
Решението може да бъде протестирано и/или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12