№ 814
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502956 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 335 от 14.01.2020 г., постановено по гр.д. № 9604/2017 г.
от Софийски градски съд, ответниците В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД:
- сумата от 44 373. 68 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по договор № HL 25325/15.08.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от считано от 28.07.2017 г., като е отхвърлил главния иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 59 856.15 швейцарски
франка;
- сумата от 35 343.74 швейцарски франка, представляваща неплатена
главница по договор № HL 25345/15.08.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от считано от 28.07.2017 г., като е отхвърлил главния иск, за
1
разликата над уважения до пълния предявен размер от 49 732.87 швейцарски
франка;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против В. Х. М.,
ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН ********** исковете, имащи за предмет
заплащане на сумата от 566.25 лв., представляваща направени нотариални
такси във връзка с договор № HL 25325/15.08.2007 г. и за сумата от 369.80
лв., представляваща направени нотариални такси във връзка с договор № HL
25345/15.08.2007 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил В. Х. М.,
ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 11 990.49 лв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* в частта, в която са отхвърлени исковете за
главниците; в частта, в която са отхвърлени искове за заплащане на
нотариалните такси във връзка с двата договора и в частта за разноските с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че клаузите на Договор № HL
25325/15.08.2007 г. са формулирани по начин, че на кредитополучателите е
ясно за предоставения кредит в швейцарски франкове, както и за възможните
промени на курса на швейцарския франк спрямо българския лев и другите
валути.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответниците да му заплатят разликата до пълния размер
на главницата по двата иска, ведно със законната лихва; да заплатят
2
разходите за нотариални такси и направените деловодни разноски.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете
съдебни инстанции.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответниците В. Х.
М., ЕГН **********, както и от Р. Д. М., ЕГН **********, която се е
присъединила към подадената жалба в частта, в която са осъдени да заплатят
главниците по двата договора за кредит, ведно със законната лихва и в частта
за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че сумите по двата договора за кредит не
са били реално усвоени в посочената валута – швейцарски франкове и не са
изпаднали в забава, както и нищожни са цесиите направени от ищеца на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* и обратната към банката.
Молят въззивния съд да отмени решението в осъдителната част и да
отхвърли изцяло предявените искове, както и да им се присъдят направените
деловодни разноски в двете съдебни инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
3
Ищецът - „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* е предявил против
В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет заплащане на сумата от 59 856.15 швейцарски франка,
представляваща дължима/неплатена главница по Договор за банков кредит
HL 25325/15.08.2007 г. и на сумата от 49 732.87 швейцарски франка,
представляваща дължима/неплатена главница по Договор за банков кредит №
HL 25345/15.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда 28.07.2017 г., както и за
заплащане на нотариалните такси във връзка с двата договора, в размер на
сумите от 566.25 лв. и на сумата от 396.80 лв.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с
ответниците са страни по Договор за рефинансиране на жилищен кредит HL
25325/15.08.2007 г. и на Договор за потребителски кредит № HL
25345/15.08.2007 г.
По силата на първия договор е предоставил на ответниците кредит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 65 357 лева за рефинансиране на два жилищни кредита с краен срок на
издължаване 300 месеца.
Поради финансови затруднения с кредитополучателите и с цел да се
облекчат последните са сключили 12 броя допълнителни споразумения, с
които били променени някои от условията по кредита.
По силата на втория договор е предоставил на ответниците
потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 51 743 лева, като една част е била предназначена за
рефинансиране на два жилищни кредита с краен срок на издължаване 300
месеца.
4
Поради финансови затруднения с кредитополучателите и с цел да се
облекчат последните са сключили 14 броя допълнителни споразумения, с
които били променени някои от условията по кредита.
Поддържа, че с договор за цесия е прехвърлил правата си към
ответниците на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********, както и
впоследствие цесионера - „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********
с обратна цесия му е прехвърлил правата.
Ответниците, като длъжници са били надлежно уведомени за двата
договора за цесия.
Поради неизпълнение на задълженията от двамата длъжници е обявил
кредитите за предсрочно изискуеми, като с предявените искове е поискал да
му заплатят:
- сумата от 59 856.15 швейцарски франка, представляваща
дължима/неплатена главница по Договор за банков кредит HL
25325/15.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване
на исковата молба в канцеларията на съда 28.07.2017 г.;
- сумата от 49 732.87 швейцарски франка, представляваща
дължима/неплатена главница по Договор за банков кредит № HL
25345/15.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване
на исковата молба в канцеларията на съда 28.07.2017 г.;
- нотариалните такси във връзка с двата договора, в размер на сумите от
566.25 лв. и на сумата от 396.80 лв.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът В. Х. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 196/ с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да
се отхвърлят с доводи, че банката не му е предоставила швейцарски
франкове, а кредите са били усвоени в български лева. Договорите с банката
5
съдържат неравноправни клаузи и сумите, предмет на двата иска по чл. 430 от
ТЗ се основават именно на тези клаузи.
Претенциите за заплащане на двете суми, посочени като нотариални
такси не произтичат от клаузите на договорите, по които с ищеца са страни.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - Р. Д. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата
молба /л. 246/ с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че е подписала договорите с банката, но не
е кредитополучател и не била известена за цесиите, между банката и
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********.
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че страните по делото
са субекти на две материални правоотношения, подчинени на правилата на
чл. 430 от ТЗ, породени от сключения на 15.08.2007 г. Договор за
рефинансиране на жилищен кредит HL 25325/15.08.2007 г. /л. 38/ и на
Договор за потребителски кредит № HL 25345 от 15.08.2007 г. - л. 81.
Ищецът, по силата на първия договор е предоставил на ответниците
кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 65 357 лева, по търговски курс „купува“ за швейцарския франк
към лева в деня на усвояване на кредита, предназначен за рефинансиране на
два жилищни кредита, с краен срок на издължаване 300 месеца.
Към този договор са сключени 12 броя допълнителни споразумения, с
които са променяни някои от условията по кредита, някои от които са
6
неблагоприятни за кредитополучателите.
По силата на втория договор е предоставил на ответниците
потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 51 743 лева, по търговски курс „купува“ за
швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, като една част е
била предназначена за рефинансиране на два жилищни кредита и с краен срок
на издължаване 300 месеца.
Към този договор са сключени 14 броя допълнителни споразумения, с
които били променени някои от условията по кредита.
Ищецът с договор за цесия е прехвърлил правата си към ответниците на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК *********, като впоследствие
цесионерът - „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, ЕИК ********* с обратна
цесия е прехвърлил на банката правата към ищците.
В чл. 18, ал. 2 от двата договора е предвидена предсрочна изискуемост
на цялата остатъчна главница по кредита, когато не се издължат три
последователни месечни вноски – изцяло или частично, а изискуемостта
настъпва без да е нужно волеизявление в този смисъл на която и да е от
страните.
В чл. 3.1 е уговорено кредитополучателите да заплащат годишна лихва
в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове плюс надбавка от 0.45 пункта или 4.5% към момента на подписване
на договора.
Ищецът с нотариална покана /акт. № 195, том IV, рег. № 11617 от 2017
г. по описа на нотариус М. Г. / е уведомил длъжника Р.М. за обратната цесия
по двата договора и ги е обявил за предсрочно изискуеми, поради неплащане
7
в срок на дължимите погасителни вноски,като същевременно им отправил
покана в седемдневен срок да погасят всички свои задължения.
Ищецът с нотариална покана /акт. № 196, том IV, рег. № 11617 от 2017
г. по описа на нотариус М. Г. / е уведомил длъжника Р.М. за обратната цесия
по двата договора и ги е обявил за предсрочно изискуеми, поради неплащане
в срок на дължимите погасителни вноски,като същевременно им отправил
покана в седемдневен срок да погасят всички свои задължения. Адресатът е
получил поканата в кантората на нотариуса на 08.06.2017 г.
В първата инстанция са приети писмените заключения на вещото лице,
извършило основната - л. 237 и допълнителната счетоводна експертиза – л.
291.
От основното заключението се установява, че кредитополучателите не
са заплатили месечните вноски с падежи от 10.09.2015 г. до 10.07.2017 г.
По Договора за рефинансиране на жилищен кредит № HL 25325 от
15.08.2007 г. е начислена незаплатена главница, в размер на 59 856.15
швейцарски франка, като реално е усвоена главница от 55 210 швейцарски
франка, а сумата от 6 748.22 швейцарски франка е капитализирана лихва.
По този договор длъжниците реално са погасили главница само в
размер на сумата от 2 102.07 швейцарски франка.
По Договор № HL 25345 от 15.08.2007 г. е начислена незаплатена
главница, в размер на 49 732.87 швейцарски франка, като реално е усвоена
главница, в размер на сумата от 43 839 швейцарски франка, а сумата от
7 259.33 швейцарски франка е капитализирана лихва.
По този договор длъжниците реално са погасили главница само в
размер на сумата от 1 365.46 швейцарски франка.
8
БЛП към момента на сключване на договорите е бил 4.5 %, на
10.10.2008 г. – в размер на 5 %; на 10.09.2012 г. – 7.2%, а след тази дата – 6.95
%.
По първия договор няма надплатена сума тъй като ответниците
многократно са ползвали гратисни периоди, в които е прилаган по – нисък
лихвен процент.
По Договор № HL 25345 от 15.08.2007 г. е надплатена сума, в размер на
4975.91 франка.
Кредитите са усвоени при курс „купува “ CHF/BGN 1.1838 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан подадените от ищеца
и от ответниците въззивни жалби и спорът се концентрира до
основателността и размера на исковете, предмет на производството:
- главен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.
1 от ТЗ, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет заплащане на
главницата по Договор № HL 25325 от 15.08.2007 г. и законната лихва;
- акцесорен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 2 от ТЗ, имащ за предмет присъждане на нотариална такса във връзка с
този договор;
- главен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.
1 от ТЗ, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, имащ за предмет заплащане на
9
главницата по Договор № HL 25345 от 15.08.2007 г., ведно със законната
лихва;
- акцесорен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 2 от ТЗ, имащ за предмет присъждане на нотариална такса във връзка с
този договор;
Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Разгледани по същество:
Главният иск, имащ за предмет заплащане на неиздължената главница
от Договор за рефинансиране на жилищен кредит № HL 25325 от 15.08.2007
г., обявен за предсрочно изискуем е частично основателен.
Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват
наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от
ТЗ писмена форма за действителност.
Налице са и условията за обявяването на неговата предсрочна
изискуемост.
По този Договор кредитополучателите реално са усвоили главница, в
размер на сумата от 55 210 швейцарски франка.
Няма основание сумата от 6 748.22 швейцарски франка, която по своето
10
естество е капитализирана лихва да се отнесе към главното задължение.
Длъжниците реално са погасили главница само в размер на сумата от
2 102.07 швейцарски франка.
Предявеният иск е основателен за разликата между усвоената и
погасената главница, т.е. за сумата от 53 107.93 швейцарски франка и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 59 856.15 швейцарски
франка.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се начисли законната лихва,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда
28.07.2017 г.
Главният иск, имащ за предмет заплащане на неиздължената главница
от Договор за рефинансиране на жилищен кредит № HL 25345 от 15.08.2007
г., обявен за предсрочно изискуем е частично основателен.
Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват
наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от
ТЗ писмена форма за действителност.
Налице са и условията за обявяването на неговата предсрочна
изискуемост.
По този Договор кредитополучателите реално са усвоили главница, в
размер на сумата от 43 839 швейцарски франка.
Няма основание сумата от 7 259.33 швейцарски франка, която по своето
естество е капитализирана лихва да се отнесе към главното задължение.
Длъжниците реално са погасили главница само в размер на сумата от
1 365.46 швейцарски франка.
11
Предявеният иск е основателен за разликата между усвоената и
погасената главница, т.е. за сумата от 42 473.54 швейцарски франка и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 49 732.87 швейцарски
франка.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се начисли законната лихва,
считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда
28.07.2017 г.
Неоснователни са акцесорните искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащ за предмет присъждане на
нотариални такси във връзка с договорите за кредит, поради което подлежат
изцяло на отхвърляне.
Ищецът не е представил по делото доказателства за заплатените такси, а
освен това тези такси са различни от уговорените за управление на кредитите.
По направените от ответниците възражения за неравноправни клаузи в
сключените с ищеца договори и допълнителни споразумения към тях:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
12
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него
– ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т.
5.
Настоящият въззивен състав в разглеждания случай е улеснен от
практиката на ВКС- ТК, формирана по спорове между страни, една от които е
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за заплащане на задължения,
произтичащи от договори за кредит, по които цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута,
а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния
договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е в същата чуждестранна валута, но кредитът реално е отпуснат в
националната валута, като паричната единица на сметката се използва
виртуално само за изчисление).
Практиката е обективирана в решение № 137 от 31.01.2020 г.,
постановено по т.д. № 3212/2018 г. от ВКС-ТК, І т.о.; решение № 294 от
27.03.2019 г., постановено по т.д. № 1599/2017 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о; решение
№ 60160 от 08.06.2021 г., постановено по т.д. № 2751/2019 г. от ВКС-ТК, І т.о;
решение № 314 от 29.07.2019 г., постановено по т.д. № 1766/2016 от ВКС -
ТК, II т.о.
Клаузата на чл. 1, ал. 1 в процесните два договора за кредит предвижда,
че на кредитополучателя се предоставя кредит в швейцарски франкове, в
13
размер на равностойността в швейцарски франкове на конкретна сума в лева
по търговски курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня
на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на
договора.
Тази клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на
договора, изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.
145, ал. 2 от ЗЗП, поради което не е неравноправна.
С клаузите на чл. 23, ал. 1 в процесните два договора за кредит,
кредитополучателите са се съгласили да поемат за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро, като в ал. 2 декларират, че са запознати и разбират
икономическия смисъл последиците на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 -
23 от договорите, както и че са съгласни с настъпването им.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗД нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Оспорените клаузи следва съобразно чл.145, ал.1 ЗЗП да се
тълкуват ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора. Кредитите се
предоставят в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на сумата лева; кредитите се усвояват по блокирана
сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, който няма достъп до
тази сметка; усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка
служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването му, като
реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в лева и липсва
реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски
франкове.
14
Съобразявайки изложеното клаузата на чл .23, ал. 1 от процесните
договори не е ясна и разбираема за потребителя и при липса на предоставена
му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута
цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава
доходите си.
СЕС с решение по дело С-186/16 е формирал извод, че „не може да се
приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от
банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува
и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на
дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-
слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на
информираност, не е предоставена информация при сключването на договор
за потребителски кредит със срок на издължаване от 300 месеца, какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да
предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С
такава информация като част от професионалната им дейност банката следва
да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на
по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че
потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута,
като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и
да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не
носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на
средния потребител (относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него
икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като
не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на
швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да
предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да
15
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното
изпълнение на договора.“.
Клаузата на чл. 21, ал. 1 на договора не дава защита на потребителя, тъй
като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от
съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна.
Банката е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в
хода на изпълнение на договора процесната договорна клауза е довела до
значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, тъй
като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя,
не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от
промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него
дори и при индивидуално договаряне. Поради това клаузата на чл. 23 в двата
процесни договора е неравноправна.
Неравноправна е клаузата на чл. 6, ал. 2 в двата процесни договора,
която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски
франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната
вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита
да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава” на банката за швейцарския франк към лева.
Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на
чл. 23, ал. 1 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева.
16
Клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните договори за кредит предвижда, че
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 2,15 пункта, като към момента на
сключване на договора БРП е в размер на 4,5%. В ал. 2 е предвидено, че
дължимите лихви се начисляват от датата на усвояването на кредита. С тази
клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като
този размер е ясно посочен, следователно клаузата съдържа конкретизирано
по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на
договора– възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана
по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП, тя не е
неравноправна.
Клаузата на чл. 3, ал. 3 в процесните договори за кредит, доколкото не е
насочена да регламентира право на банката да променя договорената
възнаградителна лихва, също не следва да се преценява като неравноправна
на това основание.
В чл. 3, ал. 5 от договорите е предвидено, че действащият БЛП на
банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и за датата, от която той е в сила,
чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от договорите, в случай, че по време на действие на
договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Промяната на стойността на
банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без
да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на
основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни
фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези
клаузи посочените изключения не са приложими.
17
При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с
конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят
е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по
който банката може едностранно да промени цената на предоставената
финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
добросъвестност.
С оглед на изложеното от двете въззивни жалби частично основателна е
само жалбата, подадена от ищеца, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1
от ТЗ, имащ за предмет присъждането на главница по Договор HL № 25 325
от 15.08.2007 г., за разликата над сумата от 44 373.68 швейцарски фрака до
размер на сумата от 53 107.93 швейцарски франка и вместо това да се осъдят
ответниците, при условията на солидарност да заплатят на ищеца още
8 734.25 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от
28.07.2017 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответниците да заплатят главница по Договор HL № 25 325 от
15.08.2007 г., до размер на сумата от 44 373.68 швейцарски фрака, както и в
частта, в която е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, имащ за предмет присъждането на главница по
Договор HL № 25 325 от 15.08.2007 г., за разликата над сумата от 53 107.93
швейцарски франка до размер на сумата от 59 856.15 швейцарски франка;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1
от ТЗ, имащ за предмет присъждането на главница по Договор HL № 25 345
от 15.08.2007 г., за разликата над сумата от 35 343.74 швейцарски фрака до
размер на сумата от 42 473.54 швейцарски франка и вместо това да се осъдят
18
ответниците да заплатят на ищеца още 7 129.80 швейцарски франка;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответниците да заплатят главница по Договор HL № 25 345 от
15.08.2007 г., до размер на сумата от 35 343.74 швейцарски фрака, както и в
частта, в която е отхвърлил иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, имащ за предмет присъждането на главница по
Договор HL № 25 345 от 15.08.2007 г., за разликата над сумата от 42 473.54
швейцарски франка до пълния предявен размер от 49 732.87 швейцарски
франка;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил акцесорните искове с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
имащи за предмет осъждането на ответниците да заплатят нотариалните такси
във връзка с двата договора за кредит, в размер на сумата от 566.25 лева и на
сумата от 369.80 лева;
По разноските:
С оглед изхода на спора всеки един от ответниците следва да заплати на
ищеца направените във въззивното производство деловодни разноски за
държавна такса, в размер на сумата от 574.80 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 335 от 14.01.2020 г., постановено по гр.д. №
9604/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против В. Х. М.,
ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет заплащане на главница по Договор HL № 25 325 от 15.08.2007 г., за
19
разликата над сумата от 44 373.68 швейцарски фрака до размер на сумата от
53 107.93 швейцарски франка и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответниците В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН
********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, при
условията на солидарност, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, още 8 734.25 швейцарски франка, ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2017 г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 335 от 14.01.2020 г., постановено по гр.д.
№ 9604/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответниците да заплатят на ищеца главница по Договор HL № 25 325 от
15.08.2007 г., до размер на сумата от 44 373.68 швейцарски фрака, както и в
ЧАСТТА, в която е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* против В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на главница по Договор HL №
25 325 от 15.08.2007 г., за разликата над сумата от 53 107.93 швейцарски
франка до пълния предявен размер от 59 856.15 швейцарски франка.
ОТМЕНЯ решение № 335 от 14.01.2020 г., постановено по гр.д. №
9604/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против В. Х. М.,
ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет заплащане на главница по Договор HL № 25 345 от 15.08.2007 г., за
разликата над сумата от 35343.74 швейцарски фрака до размер на сумата от
42 473.54 швейцарски франка и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответниците В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН
********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, при
условията на солидарност, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, още 7 129.80 швейцарски франка, ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2017 г.
20
ПОТВЪРЖДАВА решение № 335 от 14.01.2020 г., постановено по гр.д.
№ 9604/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответниците да заплатят на ищеца главница по Договор HL № 25 345 от
15.08.2007 г., до размер на сумата от 35343.74 швейцарски фрака, както и в
ЧАСТТА, в която е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* против В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на главница по Договор HL №
25 345 от 15.08.2007 г., за разликата над сумата от 42 473.54 швейцарски
франка до пълния предявен размер от 49 732.87 швейцарски франка.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 335 от 14.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 9604/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* против
В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет заплащане на сумата от 566.25 лв., представляваща
нотариална такса във връзка с Договор № HL 25325/15.08.2007 г. и за сумата
от 369.80 лв., представляваща нотариална такса във връзка с Договор № HL
25345/15.08.2007 г.
ОСЪЖДА ответниците В. Х. М., ЕГН ********** и Р. Д. М., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените във въззивното
производство деловодни разноски, в размер на сумата от 574.80 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
21
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22