РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Разлог, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Х. Д. П.
в присъствието на прокурор,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството по делото е
образувано по жалба, подадена от В.С.М., ЕГН*, с адрес: с.Г., у.„И.р.“№9, против НП №19-
3794-000534 от 02.12.2019 г., издадено от Н-ка на РУ-Б., с което на жалбоподателя за
извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
е наложено адм. наказание глоба от 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, както и за извършено адм. нарушение и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба от 10.00 лв.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска
отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение, тъй като
жалбоподателят не е осъществил описаното нарушение по ЗДвП. Счита, че при издаване на
обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява. В нарочно депозирано
писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Доразвива
доводите си в писмена защита.
Административно-наказващият орган Н-кът на РУ-Р. - редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират допълнителни доказателства и
становище по жалбата.
В откритото съдебно заседание проведено на 18.03.2022 г., съдът е прекратил частично
производството по делото в частта относно наложеното адм. наказание по чл.183, ал.1, т.1,
пр.1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират
становище по жалбата.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона,
установи от фактическа страна на следното:
На 27.08.2019 г. около 23.30 часа свидетелите А.К. и С.Т., двамата служители в РУ-Б.
извършили проверка на жалбоподателя В.С.М. при която констатирали, че същият по у.
„П.Е.“, срещу бензиностанция „Л.“ управлява товарен автомобил марка „М..“ с рег. №*,
1
собственост на С.М. от г.П., което не е регистрирано по съответния ред пред органите на
КАТ. След направена справка с ОДЧ-Б. установили, че МПС е с прекратена регистрация,
тъй като не е спазен срока за прехвърляне на МПС след закупуване. При извършената
проверка жалбоподателя не представил и контролен талон към СУМПС. На мястото на
проверката и с оглед констатираното свидетелят А.К. в присъствието на свидетеля С.Т.
съставил на жалбоподателя АУАН бланков №247712 от 27.08.2019 г., в който квалифицирал
установените нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е
съставен в присъствие на нарушителя М., който го подписал без вързражения.
Въз основа на така съставения акт на 02.12.2019 г., Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Б., издал
атакуваното НП №19-3794-00534 от 02.12.2019 г., издадено от Н-ка на РУ-Б., с което на
жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба от 200.00 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и за извършено адм. нарушение и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание
глоба от 10.00 лв.
С показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Т. установяват, че на процесната
дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул извършили
проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. Същият не представил
контролен талон към СУМПС. След справка с ОДЧ-Б. установили, че автомобила е с
прекратена регистрация, тъй като не е бил спазен срока след закупуване за пререгистрацията
му. Не си спомнят на чие име е бил регистриран автомобила преди прехвърлянето му, като
посочват, че не е бил собственост на жалбоподателя. На място бил съставен акт за
установяване на адм. нарушение.
От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
02.12.2019 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е
прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е прието, че се касае за
деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, което е основание да се
приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9, ал.2 от НК. Установено е също в
хода на проверката, че регистрацията на процесния товарен автомобил е била служебно
прекратена на 28.07.2019 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Към служебно изисканата и приложена преписка с вх. №1237/2019 г. по описа на РП-Б., ТО-
Р. е приложена справка относно регистрацията на процесното МПС, видно от което, е, че
автомобила е собственост на С.А.М.. От същата се установява, че автомобила е с прекратена
регистрация на 28.07.2019 г.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят В.С.М. е наказван
за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, удостоверява материалната
компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП,
поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са
съобразени съвкупно събраните в хода на административното производство доказателства,
довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон. В преценката си
дали да издаде НП, администравтивно-наказващият орган се основава на фактическите
2
констатации на АУАН, които при условията на чл. .189, ал. .2 от ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административно наказание се считат, за верни до доказване
на противното. От друга страна по силата на чл.16 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона
доказателства да установи, дали е извършено адм. нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се
установи, че жалбоподателят В.М. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140, ал.1
от ЗДвП. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната
дата и на процесното място, жалбоподателят В.М. е управлявал МПС, като е управлявал
товарен автомобил марка „М..“ с рег. №*, собственост на С.М. от г.П., който имал рег.
табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му. Самият
жалбоподател също не оспорва, че е извършил процесното действие, респ. процесното
деяние, което е видно от изразената защитна позиция. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. номера, поставени на определените за
това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към
датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от
обективна страна е нарушена забраната по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това
обаче настоящия съдебен състав намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се
приложи разпоредбата на, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 02.12.2019 г.
Нарушението е извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен
резултат. Не е спорно за страните, че както собственика на автомобила, така и неговият
ползвател, в случая включително и жалбоподателя не са били уведомявани и не са знаели,
че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно по адм. ред. Ето защо
липсата на регистрация на процесният автомобил, управляван от В.М. към момента на
проверката, не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната
правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил
е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от
ЗАНН, е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган е
следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на адм. нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби
наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28, б."А" от
ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че
"маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения
от съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно
3
на маловажност по смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в
каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на
наказателно производство). Доколкото при хипотезата на чл.28, б."А" от ЗАНН, е
осъществен състав на адм. нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.
Атакуваното НП е издадено от наказващия орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като
тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението
на. Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП в частта относно вмененото
на жалбоподателя адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗАНН, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че се явяват
основателни и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая
не се установи от събраният доказателствен материал, че жалбоподателят В.М. е осъществил
от субективна страна разглежданото адм. нарушение, макар, че се прие по-горе, че същото
формално е осъществено от обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с рег. номера,
поставени на определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения - първият е, когато се управлява автомобил, който изобщо не е
регистриран, а вторият - когато се управлява регистриран автомобил, на когото обаче
липсват, не са поставени на съответните места табелите с рег. номера. Видно е от
обстоятелствената част на издаденото НП, че административно-наказващият орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя като текстово е изписал нарушението по
следния начин "управлява МПС, което е служебно дерегестрирано – прекратена регистрация
на 8.07.2019 г." т. е. отговорността е за първия предвиден в нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
състав.
Дори да се приеме, че собственикът е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване
на регистрацията, по делото не се приобщиха доказателства, че жалбоподателят е знаел това
обстоятелство предвид факта, че лекият автомобил е бил с поставени регистрационни
табели, за което свидетелстват и служителите на РУ-Б.
Съгласно чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред. Деянието, обявено за адм. нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо /чл.7, ал.1 от ЗАНН/. Според
приложимите субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидени от закона случаи - аргумент чл.7, ал.2 ЗАНН.
По делото от страна на административно-наказаващия орган не са представени каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с извършената служебна дерегистрация
на управлявания от него автомобил /иззето свидетелството за регистрация или снети
регистрационните табели/, не може да се вмени във вина на трето лице /извън собственика/,
каквото се явява жалбоподателя, управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Санкционираното с обжалваното НП е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието
на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно – прекратяването на
регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК, вр.
чл.11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл.
4
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски от 300.00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №19-3794-000534 от 02.12.2019 г., издадено
от Н-ка на РУ-Б. в частта, с която на жалбоподателя В.С.М., ЕГН*, с адрес: с.Г., у.„И.р.“№9,
за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, е наложено адм. наказание глоба от 200.00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б. да заплати на В.С.М., ЕГН*, с адрес: с.Г., у„И.р.“№9, сумата от
300.00 лв., представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5