Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 09.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №108
по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Д.А.Й., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, кантора №8А, чрез адвокат Г.С.-Ц. *** против „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от
управителите Р. И. М-Т. и Т. И. В. , в която ищцата, чрез пълномощника си,
твърди, че с Изпълнителен лист от 24.10.2011г., издаден въз основа на Заповед
№2760 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 21.10.2011г., постановена по ч.гр.д. №4286/2011г. по описа на Районен
съд-Пазарджик е разпоредено длъжниците Н. Т. Т. от гр.Пазарджик, ул.„******“
№*, ет.*, ап.*, С. И. И. от
гр.Пазарджик, ул.„*******“ №*, ет.*, ап.* и ищцата - Д.А.Й. /Ч. - преди
сключването на гражданския й брак/ да заплатят в полза на „Банка ДСК" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.„Московска" №19 сумата в размер на 4 498.05 евро - главница; сумата в размер на 782,99 евро - лихва за периода от
11.04.2011г. - 13.10.2011г., включително и законна лихва от 14.10.2011г. до
пълното погасяване на вземането, ведно с разноските по делото - 208 лева за държавна такса и
юрисконсулско възнаграждение в полза на банката в размер на 200 лева.
Твърди, че задължението произтича от Договор за кредит от 31.03.2008г. с
кредитополучател Н. Т. Т. и Договор за поръчителство от 19.11.2010г. с
поръчители С. И. И. и ищцата Д.А.Й. /с
фамилно име преди сключване на гражданския й брак Ч. /. Сочи, че въз основа на
издадения изпълнителен лист, с молба вх.№06804/06.04.2012г. до К. П. ЧСИ, рег.№***, с район на действие Пловдивски
окръжен съд е образувано изпълнително дело №*************/2012г. с взискател
„Банка ДСК" ЕАД и длъжници Н. Т. Т. , С. И. И. и Д.А.Й. /Ч. /. Посочва, че по цитираното
изпълнително дело до настоящия момент са събрани парични суми в размер на 4650
лева, внесени от длъжника Н. Т. Т. .
Твърди, че след
образуване на изпълнителното дело срещу нея са предприети следните действия: До ТД НАП - Пазарджик на 07.04.2012г. е
изпратено Съобщение по ДОПК с искане за предоставяне на информация за размера
на нейни публични задължения, както и Искане за справка за декларирано
имущество на 07.04.2012г.; На 07.04.2012г. е изпратено Искане до ОД МВР
Пазарджик - пътна полиция относно искане на информация за притежавани от нея
МПС-та; На 31.05.2012г. е изпратено отново писмо до ТД НАП офис Пазарджик за
справки относно размери на публични задължения, наложени върху имуществото й,
мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имущество, срещу което е
започнало принудително изпълнение; На 31.05.2012г. е изпратено отново писмо до ТД
НАП офис Пазарджик за искане на справки относно декларирано нейно имущество,
МПС-та, доходи, трудови договори, банкови сметки, търговски обекти; На
31.05.2012г. е изпратено отново писмо до ОДП-Пазарджик - Пътна полиция за справки
относно регистрирани на нейно име МПС-та; На 01.10.2012г. е изпратена Покана за
доброволно изпълнение до нея по пощата, която тя не е получила.
Твърди, че от движението
на делото е видно, че са извършвани по възлагане от взискателя: справки за
имущественото състояние на длъжниците, на нея - ищцата, приложени са справки от
ТД НАП Пазарджик, отбелязвания относно недвижими имоти; представяни са справки
от Национална агенция по приходите за декларирано имущество - недвижими имоти,
движими вещи, доходи от наеми и др., изпращани са Покани за доброволно
изпълнение с дати: 01.10.2012г., по пощата - непотърсена; На 22.02.2013г. баща й
е получил Покана за доброволно изпълнение.
Сочи, че видно от
мотивите на т.10 от Тълкувателно Решение от 26.05.2015г., постановено по
Тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС на Република България по време на
изпълнителното производство давност не спира да тече. Изпълнителният процес е
динамично производство и давността се прекъсва с всяко предприето изпълнително
действие или искане за предприемане на изпълнителен способ. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и книжа.
Твърди, че единственото
изпълнително действие срещу ищцата през всичките тези години, с което е
прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, е изпратеното Запорно
съобщение до ТД НАП Пловдив на 01.10.2012г., получено на 12.10.2012г.
Твърди, че на
16.08.2012г. е бил сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕООД, по силата на
който „Банка ДСК" ЕАД е продала вземането си. Ищцата твърди, че до
настоящия момент не е уведомена за извършената цесия, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД.
Сочи, че на
31.01.2013г. новият кредитор „ОТП Факторинг България" ЕООД, чрез
юрисконсулт, е уведомило ЧСИ К. П. за
извършената продажба и е поискало да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното производство. С Разпореждане на ЧСИ К. П. от 16.02.2013г. дружеството „ОТП Факторинг
България" ЕООД е конституирано като взискател.
След извършената
продажба, новият взискател „ОТП Факторинг България" ЕООД не е поискал
предприемането на абсолютно никакви изпълнителни действия срещу нея. Единствено
е изпратена нова Покана за доброволно изпълнение на 16.02.2013г., която е
получена от баща й на 22.03.2013г., но както посочила по-горе, това действие не
спира давността.
Твърди, че на
30.03.2017г. ЧСИ К. П. е издал
разпореждане за насрочване на опис на движими вещи, но този опис реално не се е
състоял. Твърди, че това действие на частния изпълнител не поражда никакво
действие, тъй като е извършено след законоустановените срокове.
Твърди, че на
30.10.2017г. е сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между
„ОТП Факторинг България" ЕООД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на
който „ОТП Факторинг България" ЕООД е продало вземането си по
изпълнителното дело. Ищцата твърди, че до настоящия момент не е уведомена за
извършената цесия, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД.
На 15.03.2018г.
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Василев, е
депозирал молба по изпълнителното дело с искане дружеството да бъде
конституирано като взискател в изпълнителното производство. ЧСИ К. П. е уважил молбата на дружеството. Със съобщение-призовка
от 03.05.2018г., изпратена по пощата и получена от ищцата лично на 25.05.2018г.,
е уведомена от ЧСИ К. П. , че по изпълнителното дело е конституиран нов
взискател. На 18.07.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодателя й.
Сочи, че през месец
ноември 2019г. ЧСИ К. П. е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, след което дружеството
- взискател е поискало връщане на изпълнителния лист.
Твърди, че в
продължение на две години от датата на получаването на запорното съобщение от
ТД НАП Пловдив - 12.10.2012г., което представлява изпълнително действие, не са
поискани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни
действия срещу ищцата, които да доведат до прекъсване на давността, а именно:
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ.
назначаване на пазач, насрочване и извършване на публична продан и др., поради
което на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява. Сочи, че по този въпрос, отново, в мотивите на горецитираното
Тълкувателно решение се посочва, че когато взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК по силата на
закона, независимо дали е налице акт на съдебния изпълнител за прекратяването.
Реално изпълнителното производство е прекратено едва през месец ноември 2019г. Твърди,
че в настоящия случай, считано от 12.10.2014г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона. Извършените след този срок изпълнителни
действия, а именно: разпореждане за опис на движими вещи - 30.03.2017г.,
насрочен за 01.06.2017г. - който реално не се е състоял; запорно съобщение до
работодателя от 18.07.2019г., представляват изпълнителни действия по прекратено
изпълнително производство, същите са обезсилени по право, доколкото
прекратяването влече след себе си вдигане на всички наложени запори и възбрани.
Защитени са само трети добросъвестни лица, които са придобили права преди
прекратяването. Предприетите изпълнителни действия, след прекратяване на
изпълнителното производство - запор върху трудово възнаграждение са
незаконосъобразни и не прекъсват давността. Те не могат да произведат действие,
доколкото съдебният изпълнител има правомощия по закон само в рамките на
действащото изпълнително производство.
Твърди, че от
изложеното по-горе следва обоснования извод, че прекратяването на
изпълнителното производство става по право, новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия
случай, последното валидно изпълнително действие преди перемпцията е наложеният
запор, съгласно изпратеното Запорно съобщение до ТД НАП Пловдив на 01.10.2012г.
и получено на 12.10.2012г., следователно двугодишният срок по чл.433 ал.1, т.8
от ГПК е изтекъл на 12.10.2014г., следващото изпълнително действие - запорно
съобщение да работодателя, изпратено на 18.07.2019г., но към настоящия момент
няма данни да е получено от работодателя, е извършено след настъпване на
прекратяването по право на изпълнителното дело - 12.10.2014г., което действие
на ЧСИ не води до прекъсване на давността, в резултат на което общата 5 годишна
давност е изтекла на 12.10.2019г. и цялото вземане по изпълнителен лист,
издаден на 24.10.2011г. по ч. гр. д. №4286/2011г. по описа на Районен
съд-Пазарджик вече не подлежи на принудително изпълнение по отношение на ищцата
Д.А.Й..
Моли съда да постанови
решение, с който на основание чл.439 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК да признае за установено по
отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1715, район „Витоша", ж.к.“Малинова долина“,
ул.„Рачо Петков - Казанджията" №4-6, представлявано от управителите Р. И.
М-Т. и Т. И. В. , че ищцата - Д.А.Й., с ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
сумата в размер на 4 498,05
евро - главница: сумата в размер на 782,99 евро - лихва за периода от 11.04.2011г. - 13.10.2011г.,
включително и законна лихва от 14.10.2011г. до пълното погасяване на вземането,
ведно с разноските по делото - 208 лева
за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в полза на банката в размер на
200 лева, представляващи
вземания по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №4286/2011г. по описа на
Районен съд-Пазарджик, въз основа на който към момента е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ К. П. , които вземания са прехвърлени на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД от „ОТП Факторинг България" ЕООД с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ на 30.10.2017г., които пък вземания са
прехвърлени от „Банка ДСК" ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ на 16.08.2012г., поради погасено право на принудително изпълнение.
Моли да й бъдат присъдени
направените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящето прооизводство.
С исковата молба са
направени доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното
дружество, чрез пълномощника му, с който взема становище, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен, тъй като твърденията в него са неправилни и
необосновани.
Твърди, че за
процесното вземане е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било
образувано изп. дело №885/2012г. по опис на ЧСИ Т. М. П. , рег. №***, район на
действие ОС Пловдив. Към настоящия момент изпълнителното производство е
прекратено.
Твърди, че вземането,
предмет на изпълнение, като материално право се удостоверява в изпълнително
основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора да
упражни принуда. Съответно на твърденията, изложени в исковата молба, ищецът,
предявявайки иск по чл.439 от ГПК, търси отричане на правото на принудително
изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в изпълнителен
лист. Ето защо, за да бъде легитимиран
да отрича процесуално право, то ищецът следва да е страна и в процесуално
отношение и законът да предвижда съответния иск. Именно такъв е искът на
длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение като по реда на чл.439 ГПК
длъжникът може да се позове на отпадането, поради новонастъпили факти както на
материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на
изпълнителния лист. Затова само ако е налице процесуалното правоотношение по
принудително изпълнение длъжникът може да предяви насрещното си възражение чрез
специалния отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Без такова
правоотношение обаче липсва интерес от защита по общия ред. Не е налице една от абсолютните процесуални
предпоставки, а именно - правен интерес, тъй като към настоящия момент не е
налице висящо изпълнително производство. Твърди, че неоснователно е
позоваването на интерес, породен от самото съществуване на изпълнителния лист.
Сам по себе си изпълнителният титул не застрашава по какъвто и да е начин
правната сфера на длъжника, затова и законът не предвижда участието на тази
страна в процедурите по снабдяването на кредитора с този документ. Едва след
като листът бъде ефективно приложен и длъжникът бъде конституиран като страна в
принудително изпълнение с връчване на покана за изпълнение, се откриват всички
процесуални възможности за защита срещу удостовереното процесуално право на
изпълнение.
Сочи, че липсва
положителна предпоставка за водене на установителния иск за отричане на право
на принудително изпълнение въз основа на възражение за изтекла давност без
наличие на висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда.
/Определение № 3492 от 08.10.2018г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. №1429/2018г./.
Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано под №95/2020г. по
опис на ЧСИ Г. С. З. , рег.№***, район на действие ОС-Пазарджик само по
отношение на кредитополучателя Н. Т. . Посоченото обстоятелство сочи на липсата
на правен спор, съответно правен интерес за ищцата да претендира нарушени
права, за които е необходима процесуална защита. Ищцата изрично заявявала, че
спрямо нея не са предприети изпълнителни действия.
На следващо място
сочи, че в исковата молба е посочена цена на иска от 6089 лв. Не ставало ясно
как ищецът е формирал сумата и от какво се състои. Предвид липсата на
конкретизация на цената на иска към момента на депозиране на настоящия отговор,
се позовава на принципната позиция за частична недопустимост на иска поради
следното: Така предявеният иск е недопустим за разликата над сумата, която
представлява главница на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с
погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните,
поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
Посочените лихви представляват акцесорни вземания. Относно частта от цената на
иска, представляваща разноски по издаден изпълнителен лист счита, че разноските
не могат да бъдат самостоятелен предмет на иск. Разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.
Сочи, че в исковия
процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране
размера на цената на иска. При оспорване само на присъдените със заповедта за
изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.414 ал.1 ГПК.
Относно
материалноправната и процесуалноправната легитимация на „ЕОС Матрикс" ЕООД
посочва, че на 30.10.2017г. е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „ОТП Факторинг" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на
който „ОТП Факторинг" ЕАД, в качеството си на цедент, прехвърлил на „ЕОС
Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и
индивидуализирани в Приложение към потвърждение за извършената цесия, съдържащо
списък с индивидуализираните вземания към договора. Прехвърлени са и вземанията
по процесното задължение, произтичащи от Договор за кредит от 31.03.2008г.,
сключен между Н. Т. и „Банка ДСК"
ЕАД, обезпечено с договор за поръчителство от 19.11.2010г. със страни „Банка
ДСК" ЕАД, Н. Т. /кредитополучател/,
Силвия Иванова /поръчител/ и ищцата Д. Ч. /поръчител/. Следователно, считано от
30.10.2017г., „ЕОС Матрикс" ЕООД се явява частен правоприемник на „ОТП
Факторинг" ЕАД и нов кредитор по вземанията, за които е издаден посоченият
изпълнителен титул по ч.гр.д.№4286/2011г.
Твърди, че за
осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането
на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването на договора вземането
преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това цесионерът се
явява кредитор на вземането от датата на сключването на договора за цесия. За
да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши
уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.3 ЗЗД. Уведомяването на длъжниците не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при
изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/,
който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването.
Сочи, че придобиване
на качеството на кредитор от страна на цесионера настъпва от датата на
сключване на договора за цесия. Уведомяването на длъжника няма характер на
отлагателно условие по отношение пораждането на действие на договора за цесия. Единствените
правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до
това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и
плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не
прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да
плати на новия кредитор.
Посочва, че видно
от изложените обстоятелства в исковата молба ищцата е уведомена за извършената
цесия, извършеното прехвърляне е достигнало до знанието на ищцата, посредством
направените от нейна страна справки по изпълнителното дело.
Твърди, че с
пълномощно от 31.10.2017г. предишният кредитор „ОТП Факторинг" ЕАД е
упълномощил "ЕОС Матрикс" ЕООД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за цесия. Предвид
това и съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, ,,ЕОС Матрикс"
ЕООД има право да уведоми ищцата за извършената цесия. В тази връзка моли да се
има предвид, че уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземането, като част от фактическия състав, пораждащ действието на цесията, е
от значение само по себе си като резултат - довеждане на факта на прехвърлянето
до знанието му. Не е от съществено значение дали цедентът ще извърши това
правно действие лично, или ще упълномощи друго лице, включително цесионера, да
стори това от негово име и в рамките на дадена с нарочно пълномощно
представителна власт. По отношение на предходно извършената цесия ответникът
„ЕОС Матрикс" ЕООД е трето лице.
В случай, че съдът
счете, че ищцата не е надлежно уведомена за извършената цесия, с настоящия
отговор на искова молба прилага уведомления за сключения на 30.10.2017г.
договор за цесия между „ОТП Факторинг" ЕАД и ,,ЕОС Матрикс" ЕООД, по
силата на който „ОТП Факторинг" ЕАД е прехвърлил на цесионера „ЕОС
Матрикс" ЕООД процесните вземания, като моли уведомленията да бъдат
връчени на ищеца, ведно с настоящия отговор на искова молба, с което ищецът следва да се счита за уведомен
за сключения на 18.01.2016г. договор за цесия. В този смисъл е и Решение
№123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК, в което съдът, в
изпълнение на правомощията си по чл.291 ГПК приема за правилна съдебната
практика, съгласно която исковата
молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99
ал.4 ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено
на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В
тази насока е и Решение №3/16.04.2014г. на ВКС, I т.о, ТК, в което е указано,
че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следвало да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 ГПК.
По отношение на
погасителната давност взема становище, че поради неизпълнение на поетите
задължения е инициирано заповедно производство и е образувано изп. дело №885/2012г.
по опис на ЧСИ Т. М. П. . По същото са искани и са предприети изпълнителни
действия, прекъсващи давността.
Сочи, че с подаването
на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на
определен изпълнителен способ или наличие на възлагане, т.е. редовна молба,
давността се счита за прекъсната. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в
изпълнителния процес. Редовната молба на взискателя за образуване на
изпълнително дело безспорно прекъсва давността.
Твърди, че искането
на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му
са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат
удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение №32 от 09.01.2017г. по
гр. д. №24/2017г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение №423 от
27.03.2018г. по в. гр. д. №647/2018г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/. В
случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността
на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
На следващо място сочи,
че съобразно процесуалната норма на чл.433 ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен
и започва от тече от последното извършено и/или редовно поискано изпълнително
действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване
на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на
материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително
производство.
Сочи, че макар с TP
2/2013г. от 26.06.2015г. да било отменено действието на Постановление №3 от
18.11.1980г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна
поражда действие от датата на обявяване на TP, съгласно Решение №170/17.09.2018г.
по дело №2382/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т.10 от TP №2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от
датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Твърди, че към момента на образуване на изп. дело №885/2012г. в сила е
било Постановление
на Пленума на Върховния съд на Народна Република България №3 от 18.11.1980г.,
където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането."
Посоченото Постановление губи
силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния
въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се
прилага от момента на постановяването му. TP 2/2015г. дава нов отговор на правния въпрос относно
давността по ЗЗД като Решението е обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите
постановки, обективирани в т.10 от TP 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от
26.06.2015г. занапред и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства. В този смисъл е и Решение №170 от 17.09.2018г. по
гр. д. №2382/2017г. по описа на ВКС, IV-то ГО.
Твърди, че давността
е спряла да тече, след като е образувано изпълнително дело №885/2012г., а нов
давностен срок е започнал да тече след обявяването на TP 2/2015г. от
26.06.2015г., който очевидно до момента не е изтекъл.
Сочи, че алтернативно
следва да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в
правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от
разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и
в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно
плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява
погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало
и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване за
установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването
по давност на вземането, е неоснователен - вземането продължава да съществува,
но е придобило ново качество - станало е естествено вземане. В исковата молба
не се оспорва неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта на
сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
Счита така предявеният
иск за недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка, а
именно правен интерес в настоящото производство. Така мотивиран, моли
производството да бъде прекратено.
В случай, че съдът
приеме за разглеждане предявената претенция, с оглед на гореизложеното, моли
съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани.
Моли да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., изчислено в
съответствие с разпоредбите на чл.78 ал.4 ГПК, във връзка с чл.37 Закон за
правната помощ, във връзка с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.
В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявения иск и предвид
обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за
адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на
основание разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г. по тълкувателно
дело №6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236
ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение,
трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените
в полза на ищеца разноски.
Към отговора са
приложени писмени доказателства, подробно описани.
Предявеният иск се
поддържа от пълномощника на ищцата в проведеното по делото съдебно заседание.
Моли съда да го уважи като доказан и основателен. Претендира разноските по
делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество
са изложени в представените по делото писмени бележки.
Ответното дружество, редовно призовано,
не изпраща свои представител в съдебно заседание. С депозирана по делото
писмена молба поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска
с присъждане на разноските.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и възраженията на ответника в
писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на
разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане, тъй като в исковата си молба ищцата се позовава на факти, настъпили след
приключване на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно на настъпила погасителна давност. Приема, че именно чрез
иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права. Неговата
правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищцата има интерес да установи.
По делото
са налице надлежни доказателства за
извършените цесии - прехвърляне на процесните вземания от предишните кредитори
/цеденти/ на ответното дружество /цесионер/, поради което искът правилно е
насочен срещу настоящия взискател. Така, че ответното дружество е надлежна
страна-ответник по предявения иск.
По съществото на
иска, съдът приема следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и не е
спорно между страните, че въз основа на Заповед №2760 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 21.10.2011г., постановена
по ч.гр.д. №4286/2011г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с която е разпоредено
длъжниците: третите неучастващи по делото лица Н. Т. Т. и С. И. И. , и ищцата Д.А.Й.
/преди Ч. / да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК" ЕАД сумата в
размер на 4 498,05 евро
- главница; сумата в размер на 782,99
евро - лихва за периода от 11.04.2011г.-13.10.2011г., включително и
законна лихва от 14.10.2011г. до пълното погасяване на вземането, ведно с
разноските по делото - 208 лева
за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в полза на банката в размер на
200 лева, е издаден изпълнителен лист
от 24.10.2011г. за присъдените в полза на банката парични суми.
Не е спорно и това, че задължението произтича от Договор за кредит от
31.03.2008г. /и общи условия към него/, с кредитополучател Н. Т. Т. , Договор
за поръчителство към него от 31.03.2008г. с поръчителя С. И. И. и Допълнително споразумение към договора за
кредит от 19.11.2010г., с което е прието допълнително поръчителство на ищцата Д.А.Й.
/тогава Ч. /.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора с вх.№06804/06.04.2012г.
до ЧСИ К. П. , рег.№***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив е образувано
изпълнително дело №*************/2012г. с взискател „Банка ДСК" ЕАД и
длъжници Н. Т. Т. , С. И. И. и ищцата Д.А.Й.
/тогава Ч. /. Видно от направените отбелязвания върху акта е, че по изпълнителния
лист са събрани парични суми в размер общо на 4650 лева, внесени от длъжника Н.
Т. Т. . Със същите е погасена част от дължимата законна лихва, видно от книжата
по делото.
С молбата
за образуване на изпълнителното дело е направено искане за налагане на запори
на трудовите възнаграждения на длъжниците.
Видно от книжата по
приложеното заверено копие от изпълнителното дело е, че след образуването му, срещу
ищцата са предприети следните изпълнителни действия: На 07.04.2012г. до ТД НАП
- Пазарджик е изпратено Съобщение по ДОПК с искане за предоставяне на
информация за размера на публичните задължения на ищцата, за наложените върху
имуществото й мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за
имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение, както и Искане за
справка за декларирано имущество. На същата дата - 07.04.2012г. е изпратено и Искане
до ОД МВР Пазарджик - пътна полиция за предоставяне на информация за пътни
превозни средства, регистрирани и водещи се по партидата на ищцата. На
31.05.2012г. отново са изпратени същите три искания до посочените
административни органи за предоставяне на информацията относно ищцата. Исканите
данни са били предоставени на ЧСИ и са приложени по изпълнителното дело.
На 01.10.2012г. до
ищцата е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която не е получена.
Със запорно
съобщение от 01.10.2012г., получено от третото задължено лице на 12.10.2012г. е
наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника Д.А.Й.
/тогава Ч. /. В отговор на запорното съобщение до ЧСИ К. П. е изпратено писмо от третото задължено лице,
че считано от 01.08.2012г. трудовото правоотношение между ТД на НАП Пловдив и
ищцата е прекратено.
По изпълнителното
дело са предприети изпълнителни действия и спрямо другите двама длъжници –
направени са справки за имущественото им състояние; приложени са справки от ТД
НАП Пазарджик; отбелязвания относно недвижими имоти; представяни са справки от
Национална агенция по приходите за декларирано имущество - недвижими имоти,
движими вещи, доходи от наеми и др.; изпращани са покани за доброволно
изпълнение; наложена е и възбрана върху недвижими имоти, собственост на
длъжника Н. Т. Т. .
С молба с
вх.№02003/31.01.2013г., „ОТП Факторинг България“ ЕАД е направило искане до ЧСИ К.
П. за конституиране на дружеството като
взискател в образуваното изпълнително производство, с всички произтичащи от
това правни последици, поради сключен Договор за покупко-продажба на вземания
от 16.08.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД,
по силата на който банката е цедирала на дружеството в неговата цялост и заедно
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите
лихви пакет от свои изискуеми вземания, в това число вземанията си от
длъжниците – кредитополучателя Н. Т. Т. и поръчителите С. И. И. и ищцата Д.А.Й. /тогава Ч. /, произтичащи от
Догодоговр за кредит от 31.03.2008г. и договорите за поръчителство към него.
С Разпореждане на
ЧСИ К. П. от 16.02.2013г. е заличена
като взискател „Банка ДСК“ ЕАД и е конституиран като взискател частния
правоприемник „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
За горното
разпореждане на ЧСИ са уведомени първоначалния взискател, новоконституирания
взискател, както и длъжника Н. Т. Т. като видно от книжата по изпълнителното
дело е, че последният е уведомен на 26.06.2013г. когато съобщението му е
връчено чрез куриер.
На 22.02.2013г. на
ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, която е получена от нейния
баща. Видно от същата покана за доброволно изпълнение е, че в нея изрично е
отбелязано конституирането като нов взискател на частния правоприемния „ОТП
Факторинг България“ ЕООД.
С молба с
вх.№13808/14.03.2017г. взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците Н. Т. Т. и С.
И. И. .
С Разпореждане от
30.03.2017г., ЧСИ К. П. е насрочил за
01.06.2017г. опис на собствени на длъжника - ищцата Д.А.Й. /тогава Ч. / движими
вещи, находящи се на адреса й в гр.Пловдив. С разпореждания от същата дата са
насрочени описи на движими вещи, собственост и на другите двама длъжници в
изпълнителното производство.
С молба с
вх.№28302/23.04.2018г., ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е уведомил ЧСИ К. П. , че
на 30.10.2017г. е бил сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България„ ЕАД
и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „ОТП Факторинг България“ ЕАД като
цедент е цедирал вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички
принадлежности на вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер. Направено е
искане на основание чл.429 от ГПК да бъде конститурирано ответното дружество
като взискател в качеството му на цесионер, във връзка със сключения договор за
цесия, както и да бъдат превеждани постъпилите и постъпващи суми по посочената
банкова сметка ***. Молбата е уважена от ЧСИ и за конституирането на новия
взискател е уведомен длъжникът Н. Т. Т. ,
видно от приложената товарителница. Уведомени са и предишния взискател и
новоконституирания взискател – ответното дружество. По изпълнителното дело са
приложени уведомления за цесията до всички длъжници.
Освен това до
ищцата е изпратено съобщение-призовка от 03.05.2018г., в което изрично е отразено
конституирането на ответното дружество като нов взискател по изпълнителното
дело. Ищцата е уведомена за актуалното състояние на дълга, както и за това, че
след получаване на съобщението, плащане на суми от нея на досегашния взискател
няма да се вземат предвид при погасяване на дълга. Съобщението е получено лично
от ищцата на 25.05.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.
На 18.07.2019г. е
изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата, с което е наложен запор
върху трудовото й възнаграждение.
Видно от призовката
за принудително изпълнение от 18.07.2019г., адресирана до ищцата е, че в нея е
посочено, че задължението по изпълнителното дело е следното: главница в размер
на 8797,42 лева, законна лихва в размер на 6984,60 лв. за периода от
14.10.2011г. до 01.08.2019г., неолихвяеми вземания в размер на 1531,39 лв.
С молба с
вх.№82933/08.11.2019г., взискателят – ответното дружество, чрез пълномощника
си, е поискало от ЧСИ К. П. да прекарати
изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.2, във връзка с т.8 от ГПК и да
върне на дружеството оригинала на изпълнителния лист.
С Постановление от
13.11.2019г. ЧСИ К. П. е прекратил
изпълнителното производство и е вдигнал наложените запори и възбрани.
С Протокол от
29.11.2019г., изпълнителния лист /оригинал/ е върнат на взискателя-ответника.
При тези данни
съдът приема следното:
Спорният въпрос по делото касае
обстоятелството дали вземанията по изпълнителния лист от 24.10.2011г. срещу ищцата
са погасени по давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно
чл.111, б.б. и б.в от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика
- Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. и
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което няма
обратно действие и следователно следва да се прилага само за
напред,
доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес,
първоначално регламентиран в посоченото Постановление, в каквато
връзка и е Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на
ВКС, IV г.о., първоначалният режим на погасителната давност
в изпълнителното производство е бил приравен със статута на исковото
производство за установяване на вземането, съгласно чл.115 ал.1, буква „ж“, във връзка с
чл.116, б.„в“ и чл.117
от ЗЗД, тоест от момента на образуване на изпълнителното производство и докато
последното е висящо погасителна давност не тече.
След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
което се отменя като
загубило сила ППВС №3/18.11.1980г.,
постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната
давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало
давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния
изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващ
конкретен изпълнителен способ, както и поискано
изпълнително действие, представляващо част от конкретен
изпълнителен способ. Т.е. след 26.06.2015г. значение за погасителната
давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля
за поискване и предприемане на конкретни
изпълнителни действия.
При бездействие на кредитора в
рамките на 2г., в които ако не посочи
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно няколко
изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без
поискани или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането
на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания /б.„в“/, обезщетения
и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/, а след изтичането на 5г. срок се погасяват всички
останали вземания, за които не е предвиден друг срок. В този
смисъл Решение от 11.12.2019г. по в.гр. дело №745/2019г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд.
В конкретният случай съдът приема, че предвид факта, че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от
налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищцата със запорното съобщение от 01.10.2012г., получено от
третото задължено лице на 12.10.2012г. /който запор не е осъществен поради
това, че трудовото правоотношение на ищцата с този работодател вече е било
прекратено/, то е следвало частният съдебен изпълнител да перемира изпълнителното
дело по отношение на ищцата. Въпреки липсата на изричен акт на частния съдебен
изпълнител за това, то прекратяването на изпълнителното дело по отношение на
ищцата е настъпило по силата на закона, считано от 12.10.2014 г.
Извършените
след тази дата изпълнителни действия по отношение на ищцата са без правно
значение, тъй като същите са ненадлежно извършени - по прекратено по отношение
на нея изпълнително дело. След прекратяването на изпълнителното производство по
перемпция по отношение на ищцата и до момента на подаване на исковата молба в
съда – 17.01.2020г. няма данни за образувано друго изпълнително производство
спрямо ищцата, въз основа на процесния изпълнителен лист, както и данни за
надлежно предприети изпълнителни действия спрямо нея.
Предвид
горното съдът приема, че процесното главно вземане се явява погасено по давност
към датата на образуване на настоящото исково производство. Общата петгодишна
давност в случая е изтекла на 12.10.2019г.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания /макар давността за тях да не е
изтекла/. Следователно, погасени по давност с оглед направеното възражение от
ищцата са и всички задълженията по издадения изпълнителен лист, които
представляват акцесорни претенции. С оглед изложеното, съдът намира, че искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото, неотносими се явяват доводите на ищцата, че не е надлежно
уведомена за извършените цесии. За пълнота на изложението следва да се добави,
че предвид надлежното връчване на уведомленията за настъпилата цесия на ищцата,
ведно с отговора на исковата молба, то и са настъпили материално-правните
последици, визирани в разпоредбата на чл.99 ал.3, пр.1 от ЗЗД. Освен това
подобно възражение би имало значение в случай че ищцата беше извършила плащане
в рамките на изпълнителния процес и то на предишен взискател.
С оглед
изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски
по делото в размер общо на 2345,55 лева, съгласно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
С оглед
фактическата и правна сложност на делото, а и предвид цената на иска /съгласно
петитума на исковата молба/, съдът намира за неоснователно направеното от
ответника в писмения му отговор възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата и искането за неговото намаляване.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По
иска на Д.А.Й., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора №8А, чрез
адвокат Г.С.-Ц. *** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от управителите Р. И. М-Т. и Т. И. В. с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, 1715, район „Витоша", ж.к.“Малинова
долина“, ул.„Рачо Петков - Казанджията" №4-6, представлявано от
управителите Р. И. М-Т. и Т. И. В. , че ищцата Д.А.Й., с ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД
сумата в размер на 4 498,05
евро – главница; сумата в размер на 782,99 евро - лихва за периода от 11.04.2011г. - 13.10.2011г.,
включително и законна лихва от 14.10.2011г. до пълното погасяване на вземането,
ведно с разноските по делото - 208 лева
за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в полза на банката в размер на
200 лева, представляващи
вземания по издаден изпълнителен лист от 24.10.2011г. по ч. гр. д. №4286/2011г.
по описа на Районен съд-Пазарджик, които вземания са прехвърлени на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД от „ОТП Факторинг България" ЕООД с договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ на 30.10.2017г., които пък вземания са
прехвърлени от „Банка ДСК" ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ на 16.08.2012г., поради погасено право на принудително изпълнение /с
оглед настъпила погасителна давност/.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6,
представлявано от управителите Р. И. М-Т. и Т. И. В. да заплати на Д.А.Й., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, кантора №8А разноски по делото в размер общо на 2345,55
лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: