Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 45
Ботевград, 22.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 636 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”АЗКПЗ”ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”В. Л.”№***, етаж М., чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.С.,
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника М.Т.И. ***, с
ЕГН: ********** на съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
6301 от 05.10.2017г. по ч.гр.д.№ 2143/2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 400 лева, представляваща парично вземане по
Договор за паричен заем № 5327402 от 05.01.2017г., както и за сумата от 38.13
лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.01.2017г. до
08.06.2017г., както и за сумата от 127.05 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи, както и за сумата от 127.05 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, както и за сумата от 195
лв., представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, както и за сумата от 25.56 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 19.01.2017г. до
29.09.2017г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
03.10.2017г. /датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, както моли да им се присъдят разноските по настоящето дело и в
заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът ”АЗКПЗ”ООД,
редовно призовано, не изпраща представител. Депозирал е молба с вх.№7789 от
26.11.2018г. изпратена по пощата, с пощенско клеймо от 23.11.2018г. и молба с
вх.№ 471 от 21.01.2019г., чрез пълномощници, с които заявяват, че поддържат
така предявените искове и представят списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.114/.
Ответникът-М.Т.И.
*** не е направил възражение по горните искове и не е представил писмен отговор
в предвидения в закона срок.
В съдебно заседание ответникът М.Т.И.,
редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №2143/2017г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 05.10.2017г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 6301 от 05.10.2017г. по
ч.гр.д.№2143/2017г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично
задължение, както следва:
за сумата-главница от 400 лева, представляваща парично вземане по Договор за
паричен заем № 5327402 от 05.01.2017г., както и за сумата от 38.13 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.01.2017г. до 08.06.2017г., както
и за сумата от 127.05 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, както и за сумата от 127.05 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, както и за сумата от 195 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, както и за сумата от 25.56 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 19.01.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 03.10.2017г. /датата на завеждане на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 2143/2017г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 07.03.2018г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №967 от 20.02.2018г./л.64/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 636/2018г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 10.04.2018г.
в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 05.04.2018г., т.е. в едномесечния
срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ответникът
е страна по сключен договор
за паричен заем „В.П.14 и 30” №5327402 от 05.01.2017г.,
съгласно който на 05.01.2017г. „В.К..”ООД с ЕИК:********* като заемодател е
предоставил на ответника като заемател сумата от 400лв., която се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на „И.“АД и с подписването на договора
ответникът М.Т.И. е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от
400лв., която следва да върне заедно с договорна лихва на 11 вноски от по
51.38лв. със срок от 22 седмици като първата вноска е с падеж 19.01.2017г., а
последната вноска е с падеж 08.06.2017г.
Горното се установява от приложеното копие от договор за паричен заем №5327402 от
05.01.2017г./л.19-21/, който не се
оспорва от ответника.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№ 218/14.01.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Т. /л.115-116/,
която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като обоснована и
компетентна, се установява, че ответникът не е извършил плащане по сключения
между него и „В.К..”ООД договор за
паричен заем №5327402 от 05.01.2017г. Задълженията на ответника по горния
договор за главница са 400лв., договорна лихва от 38.13лв. за периода от 19.01.2017г.
до 08.06.2017г., такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 127.05лв., неустойка в размер на 127.05лв., разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 195лв., размерът на обезщетението за
забава върху главницата за периода от 19.01.2017г. до 29.09.2017г. е в размер
на 25.56лв.
От приложените по делото копие от Рамков договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/
от 01.11.2016г./л.8-15/ и копие от Приложение №1 към Рамков договор за
прехвърляне напарични вземания /цесия/ /л.16-18/, се установява, че „В.К..”ООД
прехвърля на ищеца вземанията по договори, които продавачът е отпускал на свои
клиенти/трети лица/ ведно с привилегиите, и другите им принадлежности, посочени
в което и да е Приложение №1, станало неразделна част от Договора. В това Приложение под № 109
е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника, което е
индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за кредит, размер на
вземането, име, ЕГН на длъжника.
Приложено е към исковата молба уведомление от „В.К..”ООД/л.6/, подадено
чрез пълномощник, за което е приложено копие от пълномощно /л.5/, получено от ответника на 03.08.2018г.
заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, от което уведомление
се удостоверява, че „В.К..”ООД уведомява ответника за договора за
цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1/01.08.2017г.
Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е
извършил плащане на процесните суми.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими,
тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки
един от обективно съединените исковете
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника
за сумата-главница
от 400 лева, представляваща парично вземане по Договор за паричен заем №
5327402 от 05.01.2017г., както и за сумата от 38.13 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 19.01.2017г. до 08.06.2017г., както и за сумата
от 127.05 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи,
както и за сумата от 127.05 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение, както и за сумата от 195 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, както и за сумата от 25.56 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 19.01.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 03.10.2017г. /датата на завеждане на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, са
основателни и следва да се
уважат изцяло като доказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното
вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени
доказателства, се установява, че ответникът е имал облигационни отношения с „В.К..”ООД по повод сключен
договор за паричен заем „В.П.14 и 30” №5327402 от 05.01.2017г.,
по който ответникът като заемател не е изпълнил поетите задължения да плати дължимата сума от общо 565.18лв., включваща сума-главница от
400лв., сумата от 38.13лв., представляваща договорна лихва за периода от
19.01.2017г. до 08.06.2017г. и сума от 127.05лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем, в уговорения
в договора срок, а именно до 08.06.2017г. От тази дата вземането по договора
става изцяло изискуемо.
Установи се от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.П.Т., която съдът
кредитира изцяло като компетентна и обоснована, че ответникът не е заплатил
нито една от 11 вноски от по 51.38лв. както на заемодателя си „В.К..”ООД, така
и на ищеца след прехвърляне на вземането на 01.08.2017г. по сключения договор
за паричен заем № 5327402 от 05.01.2017г.
Поради гореизложеното от 08.06.2017г. горните
вземания за сумата-главница от 400 лева,
представляваща парично вземане по Договор за паричен заем № 5327402 от
05.01.2017г., както и за сумата от 38.13 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 19.01.2017г. до 08.06.2017г., както и за сумата от 127.05 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи са дължими от
ответника на заемодателя му „В.К..”ООД.
Останалите акцесорни вземания за сумата
от 127.05 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, както и
за сумата от 195 лв., представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, както и за сумата от 25.56
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 19.01.2017г. до
29.09.2017г., произтичат от клаузите на сключения между страните договор за паричен
заем № 5327402 от 05.01.2017г., като с подписването му ответникът се е съгласил,
че е запознат с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на „В.К..”ООД,
приложима към него. Налице е забавяне на плащанията от страна на ответника по
сключения от него договор на 05.01.2017г., за което са дължими горните суми, определени
по размер в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.
М.П.Т..
С оглед на горното е основателно и
искането за признаване на установено на законната лихва върху сумата-главница
от 400лв., считано от 03.10.2017г. /датата на завеждане на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
Основателността на исковете за
описаните по-горе парични вземания произтича и от това, че са прехвърлени на
ищеца с приложения Рамков договор
за цесия от 01.12.2016г. заедно с Приложение №1/01.08.2017г., налице е
индивидуализация на вземането по размер и основание съгласно приложените от
ищеца за това писмени доказателства- копие от Рамков договор за прехвърляне на парични вземания
и от Приложение №1 към него.
По
силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка
между страните, като договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става
перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на
съгласието, а спрямо длъжника прехвърлянето има действие от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор.
Съдът намира за доказано
по делото прехвърлянето на процесното вземане срещу ответника от цедента „В.К..”ООД на
ищеца като цесионер по сключения между тях договор за цесия, респективно
преминаването на това вземане в патримониума на ищеца, и следователно
придобиването от ищеца на качеството кредитор спрямо ответника за последното.
Ответникът е уведомен за договора за цесия между
ищеца и „В.К..”ООД, тъй като по делото е
приложено уведомление за това, връчено на ответника заедно с исковата молба.
Поради гореизложеното исковете с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважат изцяло като
основателни и доказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати
на ищеца сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ за направени разноски в хода на
заповедното производство / по ч.гр.д.№ 2143/2017г. по описа на РС-Ботевград/, както и сумата от 245лв.
за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса /25лв./,
юрисконсултско възнаграждение/100лв./ и платен депозит за вещо лице/120лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на М.Т.И.
***, с ЕГН: ********** на съществуване на вземането на
”АЗКПЗ”ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”В. Л.”№***, етаж
М., за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6301 от 05.10.2017г. по ч.гр.д.№
2143/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 400 лева/четиристотин лева/,
представляваща парично вземане по Договор за паричен заем № 5327402 от
05.01.2017г., както и за сумата от 38.13
лева/тридесет и осем лева и 13 стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 19.01.2017г. до 08.06.2017г., както и за сумата от 127.05 лева/сто двадесет и седем лева и
пет стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на документи,
както и за сумата от 127.05 лева/сто
двадесет и седем лева и пет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение, както и за сумата от 195
лева/сто деветдесет и пет лева/, представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, както и за сумата от 25.56 лева/двадесет и пет лева и 56 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 19.01.2017г. до 29.09.2017г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.10.2017г. /датата на
завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Т.И. ***, с ЕГН: **********
да заплати на ”АЗКПЗ”ООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”В. Л.”№***, етаж М. сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 2143/2017г. по описа на
РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 245лв./двеста четиридесет и пет лева/ за направени разноски по
настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/