Определение по дело №375/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 622
Дата: 2 април 2019 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500375
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

   622                                   02.04.2019 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                       

                                2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 375 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.М.К., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Д.Я. (пълнм. л. 142) против решение № 2292 от 13.11.2018г. по гр.д. № 6599/2017г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от С.М.К. искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата на основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД сумата от общо в размер на 17 302.56 лева.

Жалбоподателят счита решението на РС Бургас за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че съдебното производство било образувано по искова молба с правно основание чл. 49 вр. чл. 51 ЗЗД, в условията на алтернативност бил предявен иск с правно основание чл. 50 вр. чл. 51 ЗЗД като се търсело от ответника заплащане на сумата в размер на 17302,56 лева, от които 8242,56 лева – представляващи стойност на извършени строително – монтажни работи (СМР) в имоти, ползвани от ищцата, 5400 лева – стойност на повредено движимо имущество – спалня, кухненски мебели и гардероб в Апартамент А3/6 и 3660 лева, представляващи стойността на повредено движимо имущество – мебели и тоалетка в Апартамент 3/7. Сочи, че съгласно съдебната практика е налице алтернативно съединяване на искове, когато на съда се предоставя да разгледа и уважи един от предявените искове, а ищецът разполага с няколко конкуриращи се притезания или с няколко основания на същото право като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията.  В обжалваното решение съдът бил посочил, че исковете са с правно основание чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че съдът не е изпълнил дейността си по чл. 140-146 ГПК и е пропуснал да изследва относимите към спора факти и обстоятелства и не е решил спора по същество. Намира регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото за императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съгласно доклада на първа инстанция съдът е посочил, че ищецът търси осъдително решение на две основания – непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и отговорност на ответника като възложител на работниците по СМР-та, а изцяло игнорирал иска с квалификация чл. 50 ЗЗД, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това съдът не бил определил правилно правната квалификация на предявените искове, а липсата на адекватна правна квалификация е довела до порочност на решението, изразяваща се в неговата немотивираност. Съдът не се бил произнесъл по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, съгласно който за вредите, произлезли от каквито и да било вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Поддържа, че ищцата независимо от качеството си на ползвател на имота, притежава право да предяви искове с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 51 ЗЗД, в условията на алтернативност чл. 50, вр. чл. 51 ЗЗД. Освен изложеното, намира, че обжалваното решение е постановено при грубо нарушаване на материалния закон. Смята, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Противоправността следвала от общия принцип да не се вреди другиму, но освен че действията на ответното дружество не били съобразени с грижата на „добър стопанин“ представителите на ответното дружество не били изпълнили разпоредбите на чл. 6 от Наредба № 2 от 6 октомври 2008г. за проектиране, изпълнение и контрол на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения. Акцентира на събрани по делото доказателства - заключение на вещо лице, разменена кореспонденция, свидетелски показания. Сочи, че е доказан размера на вредите и са налице предпоставките за уважаване и на иск с правно основание чл. 50 ЗЗД. Твърди за наличие на влязло в сила съдебно решение по сходен правен спор за апартамент в същата сграда. Намира за несъстоятелна тезата на РС Бургас, че липсва причинна връзка между повредената тръбна инсталация на ап. 4/4 и настъпилите вреди в апартаментите на ищцата доколкото в апартаментите на четвърти етаж няма следи от ремонти.  Сочи, че съгласно експертизата са извършени ремонтни действия за ап.4/6 на четвърти етаж, а за останалите апартаменти на вещото лице не бил осигурен достъп като доказателствата по делото сочили за мащабност на наводнение, което причинило вредни последици в цялата сграда, включително и на имотите, намиращи се на първи етаж, а поддържащата компания не била взела елементарни предохранителни мерки. Поддържа се, че бездействието на Ист Ком ООД – в ликвидация е противоправно поради неспазване на законови разпоредби на чл. 43, ал. 2 , т. 2 и т. 8 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи на МРРБ. Сочи, че дружеството ответник е било избрано да се грижи и да поддържа общите части в сградата и за тези услуги събрало такса в размер на 9,60 евро на квадратен метър.

Моли да се отмени решението на РС Бургас и да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 17302,56 лева, от които 8242,56 лева, представляващи стойността на извършените строително-монтажни работи, 5400 лева, представляващи стойността на повреденото движимо имущество – спалня, кухненски мебели и гардероб в апартамент А3/6 и 3660 лева, представляващи стойността на повреденото движимо имущество – мебели и тоалетка в апартамент А3/7, както и законна лихва в размер на 3352 лева върху претендираната сума от 10.10.2015г. – датата на увреждането.

Не се правят искания за събиране на доказателства. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Ист – Ком ООД – в ликвидация, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Шейново“ 61 А, ет. 2, ап. ляв, представлявано от Атанас Попов чрез адв. Г.Д. (л.22), с който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията във въззивната жалба са недопустими.  Сочи, че съдът е извършил квалификация на предявения иск съобразно изложените в исковата молба факти като е докладвал делото и по доклада не са постъпили възражения. Счита, че в исковата молба не се съдържат твърдения за вреди, произлезли от вещ и затова съда е направил правилна квалификация на исковете с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Намира, че самата въззивна жалба е противоречива като въззивницата сочи, че търси защита по чл. 50 ЗЗД, но по същество излага твърдения за лошо изпълнение на възложената работа и за бездействие на въззиваемото дружество, която квалификация би следвало да бъде чл. 49 ЗЗД. Намира претенцията с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД за неоснователна. Счита, че не се установяват действия или бездействия на представители на Ист-ком ООД – в ликвидация в резултат от които да е причинена вреда. Намира, че Наредба № 2/06.10.2008г. не е приложима, тъй като процесите, уредени с нея са приключили при строителството на сградата, а и ищцата не е посочила доказателства за неизпълнението. Аргумент черпи от факта, че имотът на ищцата не се намира в подпокривното пространство, а между него и покрива има етаж, който би трябвало да има течове. Ето защо намира, че липсва причинна връзка между претендираните вреди и ремонта на покрива. От събраните доказателства се установявало, че в сградата е имало теч, който бил отстранен с процесния ремонт, а поради противоречия в показанията на св. Статев същите не следва да се кредитират. Моли да се потвърди решението на първа инстанция. По претенцията с правно основание чл. 50 ЗЗД намира искът за недопустим, а в случай на допустимост го намира за неоснователен по изложени съображения. Моли решението на РС Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не се правят искания за събиране на доказателства.

РС Бургас се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.

Препис от решението е връчен на въззивницата на 28.11.2018г. като въззвината жалба е подадена по пощата с п.к. от 11.12.2018г., поради което същата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт.

Въззивната инстанция намира, че производството по делото следва да се остави без движение по следните съображения:

В исковата молба са въведени твърдения за причинени вреди в резултат на действия на представители на „Ист - ком“ ООД – в ликвидация във връзка с поддръжката и управлението на сградата и извършван ремонт на покрив. Излага се, че по време на строителните дейности представителите на дружеството премахнали изолацията на покрива като не спазили техническите изисквания, настъпили обилни валежи и в резултат била наводнена голямата част от сградата. В същото време в исковата молба се излагат твърдения и за друго събитие, настъпило около 7-8 януари 2016г., че от апартамент 4/4, собственост на ответното дружество и намиращ се в сградата, в която попадат процесните апартаменти възникнал теч от водопроводната инсталация. Ищецът счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ЗЗД. Едновременно с това се сочи, че ако представителите на ответното дружество са проверявали редовно изправността на собствената си водопроводна мрежа, респективно преди да отсъстват по-продължително от жилището да затворят спирателния кран и собственика на ап.4/4 бе предприел нужните действия, не би се получил вредоносния резултат. В обстоятелствената част на исковата молба се посочват извършените СМР и пазарна стойност на закупените материали и вещи като в петитума се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 51 ЗЗД в условията на алтернативност на основание чл. 50 вр. чл. 51 ЗЗД сумата от 17302,556 лева, от които 8242,56 лева – стойност на СМР, 5400 – стойност на повредено движимо имущество – спалня кухненски мебели и гардероб за ап. 3/6 и 3660 – стойност на движимо имущество в ап. 3/7, както и 3352 лева законна лихва считано от 10.10.2015г.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че при така наведените с исковата молба фактически твърдения, РС Бургас се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като е налице неяснота между изложените фактически обстоятелства и заявения петитум. Съдът счита, че е налице неопределеност на петитума и липсва посочване от кое събитие, действие/бездействие или свойство на вещ ищцата твърди, че е претърпяла конкретни вреди. В исковата молба, а и във въззивната жалба се излагат твърдения за настъпили събития, а заедно с това се сочи, че вредите са резултат от действия/бездействия на представители на ответното дружество, отделно резултат от свойства на веща. Ето защо на ищцата следва да се дадат указания в едноседмичен срок от датата на получаване на настоящото с писмена молба с препис за ответната страна да изложи конкретните факти, от които счита, че възниква правото й на обезщетение, в резултат от какво поведение – действие/бездействие, свойство на вещ или събитие са възникнали вредите, както и да уточни петитума на исковата молба като посочи конкретните вреди по пера, тяхната единична и обща стойност. Ищцата следва да изложи само фактите, от които твърди, че произтича претенцията й, без да е длъжна да посочва правната квалификация, която се дължи от съда. В същия срок ищцата следва да уточни претенцията за обезщетение заради забава като посочи за какъв период се претендира и как е определен нейният размер.

С оглед на гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.

УКАЗВА на С.М.К., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Д.Я. в едноседмичен срок от датата на получаване на настоящото с писмена молба с препис за ответната страна да изложи конкретните факти, от които счита, че възниква правото й на обезщетение, в резултат от какво поведение – действие/бездействие, свойство на вещ или събитие са възникнали вредите, както и да уточни петитума на исковата молба като посочи конкретните вреди по пера, тяхната единична и обща стойност. Ищцата следва да изложи само фактите, от които твърди, че произтича претенцията й, без да е длъжна да посочва правната квалификация, която се дължи от съда. УКАЗВА НА С.М.К. в същия едноседмичен срок от получаване на настоящото и с писмена молба с препис за ответната страна да уточни претенцията обезщетение заради забава като посочи за какъв период се претендира, както и как е определен нейният размер.

УКАЗВА на С.М.К., че при неотстраняване на нередовностите в дадения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

          

       

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2. мл.с.