РЕШЕНИЕ
Номер 23609.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500478 по описа за 2020 година
С Решение № 316/07.02.2020год.постановено по гр. дело № 4303/2019г., , Пернишкия
районен съд е отхвърлил като неоснователни предявени от „ Флорс“ ЕООД против Община
Перник искове с правно основание чл.422 от ГПК, с които се иска да бъде установено ,че
ответникът дължи на ищеца сумата от 22 310.29лева ,от която : сумата от 17 099.15лева
главница от неизплатени задължения за следните фактури-фактура № ***год., фактура №
***год., фактура № ***год., фактура № ***год., сумата от 5 211.14лева изтекла лихва за
забава на посочените фактури,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на
заявлението-20.02.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
С решението районният съд е осъдил „ Флорс „ ЕООД да заплати на Община Перник
300 лева юрисконсултско възнаграждение и 100 лева депозит за вещо лице, както и е осъдил
„ Фрорс“ ЕООД да заплати по сметка на ПРС 100 лева дължимо възнаграждение за вещо
лице.
Решението е постановено при участие на НАП-С. като трето лице помагач по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът- „ Флорс“ ЕООД гр.П.,
който го обжалва изцяло. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и
моли същото да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения
установителен иск ,ведно с произтичащите от това последици. Твърди ,че районния съд е
допуснал съществено процесуално нарушение на процесуалните правила ,тъй като е
постановил решението си преди да изтече срока ,даден на ищеца за представяне на писмена
защита по делото.По този начин, според жалбоподателя, той е лишен от възможността да
1
изрази становището си по исковите претенции. поддържа ,че постановеното решение не е
съобразено със събраните по делото доказателства, налагащи извод ,че наложения от НАП
запор върху вземанията на Община Перник към „ Флорс“ ЕООД не обхваща процесните
фактури.
Община Перник е депозирала писмен отговор, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба.Прави се искане за присъждане на направени разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи.
Пред районния съд е разгледан иск с правно основание чл.422 от ГПК , предявен от „
Флорс „ ЕООД гр. П. против Община Перник след проведено заповедно
производство,приключило с издадена в полза на „ Флорс „ ЕООД против Община Перник
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С исковата молба ищецът е поискал да бъде
признато за установено по отношение на Община Перник,че му дължи сумата от 22
310.29лева, от която :
- сумата от 8 295.97 лева ,представляваща неизпълнено задължение по Фактура №
***год. ,сумата от 2 528.28 лева , представляваща изтекла лихва върху посочената главница
за периода от 20.02.2016 год. до 20.02.2019год.
-сумата от 6 025.27 лева ,представляваща неизпълнено задължение по фактура №
***год.,,сумата от 1 836.27лева , представляваща изтекла лихва върху посочената главница
за периода от 20.02.2016год. до 20.02.2019год.
- сумата от 9.90лева ,представляваща неизпълнено задължение по фактура № ***год.,,
сумата от 3.03 лева , представляваща изтекла лихва върху посочената главница за периода
от 20.02.2016год. до 20.02.2019год.
-сумата от 356.18 лева,представляваща неизпълнено задължение по фактура №
***год.,сумата от 108.54 лева , представляваща изтекла лихва върху посочената главница за
периода от 20.02.2016год. до 20.02.2019год.
-сумата от 3 411.83лева , представляваща неизпълнено задължение по фактура №
***год.,сумата от 735.02 лева ,представляваща изтекла лихва върху посочената главница за
периода от 20.02.2016год. до 20.02.2019год. , ведно със законната лихва върху главиците по
всички фактури, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 20.02.2019год. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена Заповед
2
за изпълнение № ***год. по ч.гр.дело № 01261/2019год. по описа на ПРС. В исковата молба
се поддържа от ищеца,че сумите ,за които са издадени описаните по-горе фактури,
съставляват стойността извършена от него и приета от Община Перник дейност по
Поддържане на озеленени площи / общинска собственост/ на територията на ***, възложена
му с договор № ***год.
Ответната Община е поддържала неоснователност на предявените искове. Посочила е,
че върху вземането на „ Флорс „ ЕООД гр. П. против Община Перник е наложен Запор по
изп.дело № 14130001702/04.10.2013год. от Главен публичен изпълнител, поради което и в
изпълнение задължението си по чл.230, ал.4 от ДОПК Община Перник е превела на НАП
сума в размер на 23 987.23лева, с което е погасила вземането си към „Флор“ ЕООД по
Заповед за изпълнение № ***год.
НАП-С. е конституирано като трето лице помагач в производството пред районния
съд, което изразява становище за неоснователност на предявения иск по изложените по-горе
доводи на Община Перник.
Пернишкият районен съд е отхвърлил така предявения иск като е приел , че
изпълнявайки наложения запор от НАП, Община Перник е погасила задълженията си към „
Флорс“ ЕООД по процесните фактури.
Не е спорно по делото ,че главните страни по делото са били обвързани в
облигационно правоотношение ,възникнало по силата на сключен между тях Договор №
***год. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: извършване на услуга по
Поддържане на озеленени площи/ общинска собственост/ на територията на ***. Не е
спорно също така, че ищецът, в качеството му на изпълнител по цитирания договор е
изпълнил качествено и в срок възложената му работа, същата е била приета ,но незаплатена
от възложителя-Община –Перник. За дължимите суми са издадени фактури № ***год. , №
***год., № ***год., № ***год. и № ***год. , чиято обща стойност възлиза на 17 099.15 лева.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза
се установява ,че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на Община-
Перник,както и че на ***год. Община –Перник е направила превод на сума в размер на 23
987.23лева по сметка на ТД на НАП П. с основание за плащане- заповед за изпълнение на
парично задължение ***год. по ч. гр.д. № 1261/2019год. , задължено лице Флорс ЕООД
.Установява се също така ,че с направения превод е осчетоводено плащане по процесните
фактури .
От представените от третото лице помагач документи се установява , че с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ ***год., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-С., офис П., във връзка с образувано изпълнително дело №
1702/2003год. по описа на ТД на НАП- С, на основание чл.200 от ДОПК, чл.202 вр. с чл.
195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху вземане от трето лице –Община Перник във
3
връзка с извършено признание на задължение към „ Флорс „ ЕООД, възникнало по дължими
суми по Договор № ***год. към ***год. и дължими суми по Договор № ***год. към
***год. ,съгласно приложена справка вх.№ ***год. в размер на 289 507.43лева. Установява
се също така ,че до Община Перник е изпратено запорно съобщение с изх.№ ***год., в
което е посочено че същото е във връзка с дължими суми по Договор № ***год. към ***год.
и дължими суми по Договор № ***год. към ***год. ,съгласно приложена справка вх.№
***год.. От писмо изх.№ ***год. е видно ,че Община Перник е приела запора като
основателен и заявила готовност да го изпълни , при наличие на финансови средства за това.
По делото е приложено разпореждане от 23.10.2014год., с което на основание чл.230, ал.4 от
ДОПК публичният изпълнител е разпоредил на Община Перник в три дневен срок от
получаване на разпореждането да прехвърли по сметка на ТД на НАП С. запорираните суми
в размер на 206001.36лева.
По делото е представено Разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от
ДОПК, с което и във връзка с наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ ***год. и Запорно съобщение № ***год. за публично вземане по ИД №
14130001702/04.10.2013год. е разпоредено на Община Перник в тридневен срок от падежа
на всяка вноска да прехвърли запорираната сума в размер на 287601 лева. Последната е
внесена на ***год. и това обстоятелство се установява както от платежното нареждане ,
приложено по делото , така и от констатациите на съдебно-икономическата експертиза.
Спорният по делото въпрос е дали чрез извършеното на ***год. от Община Перник
плащане в полза на ТД на НАП- С. са погасени задълженията на Община Перник към
„Флорс“ ЕООД , произтичащи от процесните фактури. Районният съд е дал положителен
отговор на този въпрос,който отговор се споделя и от настоящата въззивна инстанция.
Съгласно чл. 230, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение на вземанията се насочва
върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо. То
придобива това качество съгласно ал. 2 когато бъде признато пред публичния изпълнител
или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ
или с ценна книга, издадена от третото лице. Независимо дали вземането е изискуемо или
ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се
задължава към публичния изпълнител в същия размер според ал. 3 на чл. 230 ДОПК.
Вменено е задължение на третото задължено лице, в тридневен срок от получаване на
нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител
или да му предаде вещите на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.202 ал.3 ДОПК
запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице от деня и часа на получаването на
запорното съобщение, като от този момент третото задължено лице не може да предава
дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на
пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо
държавата и третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до
размера на задължението му гласи нормата на чл.206 ал.2 ДОПК.
4
Съгласно чл. 230, ал.4 ДОПК третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата
сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в
тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото
задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на
всяка вноска.
При систематичното тълкуване на отразеното в постановлението за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № ***г., с което за публичното вземане в размер на 206001, 36
лв. е наложен запор върху вземане от трето лице – Община Перник, във връзка с извършено
признаване на задължение към „ФЛОРС” ЕООД, възникнало Договор № ***г., към ***г., в
разпореждането за изпълнение на основание чл. 230, ал.4 ДОПК от *** г., в което е указано
в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да се прехвърли запорираната сума в увеличен
вече размер - 287601 лв. и при отчитане на естеството на задълженията, произтичащи от
един правопораждащ факт - Договор № ***г., чиято единствено изискуемост настъпва
ежемесечно, то се налага извода, че публичният изпълнител е наложил запор за вземането на
държавата към ищцовото дружество върху всички вземания, възникнали от Договор № ***г.
Действително в постановлението са отразени съобразно справка признатите вземания към
***г., запорирани за събиране на сумата от 206001, 36 лв., но в запорното съобщение от ***
г. и в последното разпореждане по чл. 230, ал.4 ДОПК се указва плащане в 3-дневен срок от
падежа на всяка вноска, като сумата, чието събиране се търси е 287601 лв. Липсва законова
забрана за налагане на запор върху бъдещи вземания /определение №301 от 29.06.2011г. по
ч.гр.д. №96/2011г. на ВКС-І ГО/. След като е допустим иск за осъждане на ответника да
изпълни повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на
решението, то на още по-силно основание е допустимо налагане на запор върху вземане,
чиято изискуемост ще настъпи в бъдеще, но същото е установено по основание.
Задължението по процесния договор за поръчка не е еднократно и не се изчерпва с едно
единствено престиране. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да
престира повече от един път в течение на определен срок – срока на договора. Неговото
задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това,
че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Запорът е
наложен върху вземанията по сочения договор до съответния размер, като посочването на
признатите такива към ***г. не обуславя различен извод.
Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати,
вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния
изпълнител в същия размер /чл. 240, ал.3 ДОПК/. Чрез извършените плащания от страна на
Община Перник процесните вземания са придобили това качество по смисъла на
цитираната разпоредба. Същите са извършени спрямо на лице, овластено от закона –
публичният изпълнител, наложил запор върху вземането – чл. 75, ал. 1, изр. 1, предл.
последно ЗЗД, поради което чрез тях процесните вземанията на ищцовото дружество към
Община Перник са погасени поради изпълнение.
5
С оглед на изложеното, след като в полза на ищеца не съществуват претендираните
неудовлетворени притезания предявените установителни искове, като неоснователни, следва
да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните
претенции за мораторна лихва.
Неоснователно се поддържа ,че първоинстанционното решение е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила,тъй като е постановено преди
жалбоподателят –ищец в първоинстанционното производство да депозира писмена защита
по делото. С това ищецът не е бил лишен от възможността да изложи доводи и съображения
в подкрепа по иска си , тъй като е имал възможност да стори това в хода на цялото
производство по делото и в хода на съдебните прения. Предоставянето на възможност за
предоставяне на писмени бележки по делото е само допълнителна възможност на
страната,като непредоставянето на такава не съставлява нарушение на процесуалните
правила, опорочаващо постановения съдебен акт по делото.
С оглед изхода от спора и направеното в тази връзка искане, в полза на Община
Перник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 316/07.02.2020год.,постановено по гр.дело №
4303/2019год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „ Флорс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Община Перник с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление:
*** сумата от 100 лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на НАП-С. като трето лице помагач по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7