№ 338
гр. В., 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20241320200573 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производството е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от „Е.-Т.” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“Я.“, № 1, ет.2,
против Наказателно постановление № 05-2400022 от 22.03.2024г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.В., с което на
жалбоподателя е наложена административна имуществена санкция в размер
на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.415,
ал.1 от КТ за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез своя
процесуален представител, моли да бъде отменено атакуваното с нея
наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано, и да
бъде уважена жалбата му, като основателна.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, чрез
писмено становище и в съдебно заседание, поддържа наказателното
постановление и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и
1
обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 30.01.2024г. на дружеството жалбоподател е съставен АУАН от
контролните органи на Д „ИТ“-В. за това, че дружеството не е изпълнило
дадените задължителни предписания № 8 с протокол за извършена проверка
№ ПР2335662/26.10.2023г., да са определи от негова страна като работодател
във вътрешните правила за работната заплата, сходни длъжности и професии,
които се признават за трудов стаж и професионален опит, придобит от
работника или служителя в друго предприятие. Срок за изпълнение е даден до
15.11.2023г. Впоследствие и издадено и атакуваното НП за същите
обстоятелства. На 14.11.2023г. от дружеството е представено на органите на Д
„ИТ“ вътрешни правила за работната заплата и списък с лицата запознати с
вътрешните правила с декларации.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка, акт за установяване на
административно нарушение, протоколи за извършени проверки два броя,
придружително писмо, възражение, вътрешни правила за работна заплата,
писмени сведения, както и от гласните доказателства: свидетелските
показанията на свидетеля-актосъставител свид.Ш., между които няма
противоречия, допълват се и кореспондират по между си относно това, което е
прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради
което се кредитират от В.ският районен съд.
От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че
дружеството жалбоподател в качеството на работодател е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство по чл.415, ал.1 от КТ.
Административно-наказаващият орган обаче не правилно е определил и
наложило имуществената санкция. Дружеството е отстранило нарушението
веднага след установяването му, като се приема, че не са произтекли вредни
последици, тъй като за такива няма данни по делото. Съгласно материалите по
делото преди издаването на АУАН и НП са отстранени констатираните
2
пропуски и слабости в изпълнението на трудовото законодателство.
Жалбоподателят е издал и връчил на работниците си вътрешни правила за
определяне на работна заплата. Юридическото лице следва да понесе
предвидената в нормата на чл.415-В, ал.1 от КТ имуществена санкция, която е
в границите от 100лв. до 300лв. Съдът счита, че в случая може да бъде
определен и наложен размер в максималния. Извършеното не разкрива висока
степен на обществена опасност на деянието, жалбоподателят не разкрива
висока степен на обществена опасност на дееца, от случилото се не са
настъпили съществени увреждания нито за обществените отношения, нито за
юридически и физически лица. Стореното е за първи път. Освен това в
производството не са събрани доказателства по смисъла на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, което от своя страна да даде възможност за правилното
индивидуализиране на размера на санкцията. Съдът намира, че наложеното
административно наказание може да бъде намалено, като бъде определено в
максималния предвиден от закона размер. От друга страна обаче нужно е
санкцията да изиграе своята превантивна и възпираща роля.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 05-2400022 от 22.03.2024г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” В., с което на „Е.-
Т.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
ул.“Я.“, № 1, ет.2, е наложена административна имуществена санкция в размер
на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, като намалява размера на
имуществената санкция на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА „Е.-Т.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“Я.“, № 1, ет.2, да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр.В. сумата 50лв. /петдесет лева/, разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните
3
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4