Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.03.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 741 по описа на ВРС за 2021 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Е.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
23.09.2020г. в гр. Варна, причинено виновно от ответника, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2020г. до окончателното
плащане.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 23.09.2020г. около 16.00 часа в гр.
Варна ищцата пътувала в л.а. „П.“ с рег. № В .. РМ, управляван от С.В.Д..
Наближавайки кръстовището на бул. „В. В.“ и бул. „<=“ в посока центъра на
гр. Варна /в близост до „Двете кули“/ светнал червен сигнал на светофара и
водачката спряла автомобила.Зад тях спрял друг автомобил. Докато чакали
последвал силен удар отзад. Автомобилът отскочил напред, в резултат на което
ищцата получила камшичен удар в главата. Сторило й
се, че е изпаднала и в безсъзнание. Била извикана Бърза помощ и Полиция.
Впоследствие разбрала, че трети автомобил, управляван от ответника не е спрял
на червения сигнал на светофара, блъснал е втория автомобил, а той от своя
страна е блъснал автомобила, в който била ищцата. След това ищцата била
откарана в Спешна помощ. В резултат на удара получила мозъчно сътресение,
контузия на шийни прешлени, главоболие, гадене,
повръщане, световъртеж. Твърди, че е била временно неработоспособна в периода
от 28.09.2020г. до 06.11.2020г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва от негова
страна да е причинен деликт, както и да има причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца вреди. Оспорва
представения от ищеца констативен протокол за ПТП. Счита размера на иска за
необосновано завишен. Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищцата не е изпълнила задължението си да постави
обезопасителен колан. Не оспорва настъпването на процесното ПТП и механизма му.
В законоустановения срок за отговор в случай на
уважаване на главния иск ответникът е предявил обратен иск срещу третото лице
помагач З. „Б.И.“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл.435 от КЗ за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение, което ищецът е осъден да
заплати на Г.Д.П. за претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
23.09.2020г. в гр. Варна, причинено виновно от ответника, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2020г. до окончателното плащане.
Излагат се твърдения, че управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес
Ц270“ с рег. № ТХ ... АК към датата на процесното ПТП
е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
№ 11902804586 към З. „Б.И.“ АД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по обратния иск е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не се
оспорва твърдението за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Мерцедес Ц270“ с рег. № ТХ ... АК, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се механизма на ПТП, както и
твърдението за допуснато нарушение от страна на водача на „Мерцедес Ц270“.
Твърди се съпричиняване на вредите от пострадалата,
която е пътувала без предпазен колан. Оспорва се ищцата по главния иск да е
претърпяла твърдените телесни увреждания, както и че същите са получени
вследствие на процесното ПТП. Оспорва се иска и по
размер. Оспорва се и претенцията за лихва за забава по обратния иск, като се
твърди, че застрахователят не дължи лихва за забава върху обезщетението.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание
третото-лице помагач поддържа отговора на обратния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 23.09.2020г.
около 16 часа в гр. Варна, на бул. „Вл. В.” на
кръстовището с бул. „<=“ пред магазин „Технополис“ е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № ТХ ... АК, със собственик и водач Е.Ж.С.
(участник 1), лек автомобил „Мерцедес Ц-180“ с рег. № ВТ .. ВР (участник 2) и лек автомобил „П. 206“ с рег. №
В .. РМ, с водач С.В.Д. (участник 3). В протокола за ПТП е записано, че пострадали
от ПТП са С.В.Д. с контузия разтягане на шия и Г.Д.П. с контузия на глава
/главоболие/. В графата обстоятелства и причини за ПТП е вписано, че МПС 1
поради движение с несъобразена скорост блъска спрялото пред него МПС 2, което
вследствие на удара се измества и блъска МПС 3.
Видно от болничен лист № Е20201987282 Г.Д.П. е била в
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 28.09.2020г. до 07.10.2020г.
с диагноза „мозъчносъдова болест, неуточнена”.
Представен е и още един болничен лист за същото лице за периода от 18.10.2020г.
до 27.10.2020г. с диагноза „мозъчно сътресение“.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ Г.Д.П. на
23.09.2020г. е прегледана като пострадал от ПТП. Съгласно лист за преглед на
пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното отделение на МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД Г.Д.П. е прегледана отново на 26.09.2020г. с диагноза „световъртеж“.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представената застрахователна полица № BG/02/11902804586 от 03.10.2019г., че лек автомобил марка „Мерцедес
Ц270 ЦДИ“ с рег. № ТХ ... АК е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при З. „Б.И.“ АД към датата на настъпване на процесното
ПТП.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел на страната на ищцата – Т.В.. Съгласно показнаията на свидетелката, която е колежка на ищцата, ищцата след катастрофата била вкъщи на легло около 20 дни,
залитала, не можела да се храни, защото каквото хапнела, го повръщала. Със
свидетелката заедно ходили на скенер в гр. Генерал Тошево. Неразположението по
думи на ищцата продължило около 40 дни, но и към момента състоянието й не било
много по-добро. Ищцата отказва да шофира и искала да си продаде автомобила.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-автотехническа и медициснка
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установяват следните обстоятелства:
При процесното ПТО лек
автомобил „П. 206“ с водач С.В.Д. и пътник Г.Д.П. се е намирал спрял преди
кръстовището на бл. „Бл. В.“ в платното за движение, предвидено за движение в
посока от запад на изток (към Центъра на гр. Варна) в лявата лента за движение
направо през кръстовището. Лек автомобил „Мерцедес с рег. № ВТ .. ВР се е
намирал спрял преди кръстовището зад лек автомобил „П. 206“. Лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ТХ ... АК, с водач Е.Ж.С.,*** в същото платно за движение
направо след другия лек автомобил „Мерцедес“. Непосредствено преди кръстовището
л.а. „Мерцедес“ с рег. № ТХ ... АК застига и удря л.а. „Мерцедес с рег. № ВТ ..
ВР, който вследствие на удара се измества напред и удря л.а. „П. 206“.
Вследствие на удара настъпват материални щети по превозните средства и телесни
увреждания на водача на л.а. „П.2 06“ и пътника Г.Д.П..
Л.а. „П. 206“ фабрично е оборудван с предпазни колани.
Първоначално при удара инерционните сили, които са действали върху автомобила,
го преместват напред, а тялото на пострадалия продължава да седи неподвижно в
седалката, докато тя не му предаде движението. В този момент независимо дали е
с колан или без колан, главата на пътника се измества назад докато влезе в
контакт с подглавника. При поставен предпазен колан
след първоначалното ускорение на тялото, същото не достига до облицовката на
арматурното табло и не се получават телесни увреждания по предната му част. С
оглед ограниченото пространство е възможно крайниците на пътника да влязат в
контакт с вътрешни детайли от купето на автомобила, както и в зависимост от
положението на седалките и големината на водача или пътника е възможно да
влязат в контакт със задействана въздушна възглавница.
В резултат на настъпилото ПТП Г.Д.П. е получила
главоболие, мозъчно сътресение. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата,
каквито са и данните по делото. Установените травматични увреждания обуславят
временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават в период от
около 3-4 седмици /по-малък от един месец/. Проведено е лечение с аналгетици, болкоуспокояващи.
Получените телесни увреждания от ищцата са вследствие
на форсирано изместване на тялото напред, при което се получава сгъване на
врата, т.нар. „камшичен удар“, вследствие на удар в
задната част на превозното средство, в което се е намирала, и отговарят да
бъдат получени по гореописания механизъм в указаното време, т.е. между
травматичните увреждания и настъпилото ПТП е налице причинно-следствена връзка.
От представената по делото медицинска документация
няма данни за настъпили травматични увреждания от действието на обезопасителен колан, което не изключва пострадалата да е
била с поставен такъв. Експертизата счита, че пострадалата е била с поставен
предпазен колан към момента на произшествието.
В представената медицинска документация и проведените изследваия във връзка с ПТП не се установяват данни за
предходни остри или хронични заболявания, които биха могли да повлияят на
оздравителния процес.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване противоправното действие на ответника, причинените
болки и страдания, причинените неимуществени вреди, както и причинната връзка
между поведението на ответника и вредите.
По делото се установи противоправното поведение на ответника, предвид
обстоятелството, че същия е нарушил правилата за движение по пътищата. От
протокола за ПТП и САТЕ се установи, че ответникът при движение направо е
блъснал спрелия пред него на кръстовище лек автомобил. Предвид изложеното съдът
намира, че е нарушил разпоредбата чл.20, ал.2 от ЗДвП съгласно която „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, както и на чл.23, ал.1 от ЗДвП, според който „водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото
се пред него
друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.”
От представената по делото медицинска документация и заключението на съдебномедицинската експертиза се установиха
настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесеното на ищцата увреждане, а именно главовболие, мозъчно сътресение, което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Досежно причинната връзка
се установи КСАМТЕ, че телесните увреждания получени от ищцата са настъпили
вследствие на процесното ПТП. Съдът намира, че
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата не е налице. Съгласно заключението на експертизата ищцата е била с
предпазен колан, като претърпените увреждания от същата биха могли да се
получат дори и да не е използвала такъв.
Размерът на дължимото обезщетение за вреди от непозволено увреждане се
определя от съда по справедливост. Същото следва да представлява паричен
еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът намира, че за определяне
размера на обезщетението следва да съобрази
поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и моралните страдания и т.н. Установи се, че вследствие на претърпените увреждания ищцата е
търпяла болки в период от около 3-4 седмици /според експертизата/ и се е
налагало да пие болкоуспокояващи, а съгласно показанията на св. Возданска се установи, че около 20 дни ищцата е била на
легло и имала нужда от чужда помощ, както и че имала затруднения с храненето,
наложило й се е да ходи на скенер. Отделно от това, ищцата изпитвал страх да
управлява автомобил. От представените болнични листи става ясно, че ищцата е
била неработоспособна малко повече от един месец. Предвид всичко изложено съдът
намира за справедлив поисканият размер на паричното обезщетение от 5000 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид обстоятелството, че законна лихва се дължа върху обезщетението за
причинени вреди от датата на деликта, то следва да
бъде присъдена и поисканата законна лихва върху главницата от 23.09.2020г. до
окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 200 лева за платена държавна такса, 300 лева за
депозит за вещо лице и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение.
По обратния иск по чл.435 от КЗ
Съобразно разпоредбата на чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да
получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и на покритието по застрахователния
договор.
Не е спорно между
страните по обратния иск, че лек автомобил лек
автомобил марка „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с рег. № ТХ ... АК е бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на настъпване на процесното ПТП.
Безспорно се установи по главния иск настъпването на
ПТП и неговия механизъм, противоправното поведение на водача на застрахования
автомобил, настъпването на вредите и техният размер. Именно поради осъждането
на застрахования по риска „Гражданска отговорност“ да плати обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалото лице, се разглежда и обратния му иск срещу
застрахователя. В този смисъл доколкото ищецът по обратния иск е осъден да
заплати обезщетението следва да се приеме, че е изпълнено изискването да е
удовлетворил увреденото лице. Няма данни, нито ответникът е направил такова
оспорване, присъденото обезщетение да е над рамките на лимита на отговорност и
покритието по застрахователния договор. В
този смисъл съдът намира, че ответникът по обратния иска следва да бъде осъден
да заплати на ищеца по обратния иск търсената сума в размер на 5000 лева при
условие, че последния,т заплати същата сума на ищеца по главния иск.
По отношение на претенцията за законна
лихва от датата на ПТП до окончателното плащане съдът намира, че съобразно
разпоредбата на чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай не се установи
застрахователят да е бил уведомен по някакъв начин от застрахования или от
пострадалия за процесното ПТП преди започване на
делото. За първи път застрахователят е уведомен за настъпилото събитие от
датата на получаване на препис от обратния иск – 02.04.2021г. от която дата
именно следва да бъде осъден да заплати законна лихва.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният обратен иск е основателен и следва да бъде уважен в частта за
главницата. Претенцията за законната лихва следва да бъде уважена, считано от
02.04.2020г. до окончателното плащане, и да бъде отхвърлена за периода от
23.09.2020г. до 02.04.2021г.
Съгласно чл.429, ал.5 от КЗ застрахователят заплаща в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице
по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. Доколкото в
настоящият случай застрахователят е конституиран като трето лице помагач същият
следва да заплати на застрахования и разноските, които е осъден да заплати на
пострадалия в размер на 1100 лева.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.09.2020г. в гр. Варна, причинено виновно от ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2020г. до
окончателното плащане, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Ж.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1100
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение, което ищецът е осъден да заплати на Г.Д.П.
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.09.2020г. в гр. Варна,
причинено виновно от Е.Ж.С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от
1100 лева, която ищецът е осъден да
заплати на Г.Д.П. като направени по делото разноски, които суми се дължат на
основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № BG/02/11902804586 от 03.10.2019г., на основание чл.435 от КЗ,
ПРИ УСЛОВИЕ, че Е.Ж.С., ЕГН **********,
с адрес: *** заплати на Г.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: *** горепосочените суми, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на законна
лихва върху главницата за периода от 23.09.2020г. до 02.04.2021г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: