Решение по дело №1210/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260124
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510101210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

23.11.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

13.11.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Росица Ганева

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1210

 

2020

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

С.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***. Иван Рилски № 333, област Кюстендил, адрес за призоване чрез адв. Р.А. ***, е предявил срещу „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. «БенчМарк Бизнес Център», иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца: сумата 431, 72 лв., представляваща погасеното по давност задължение по гр. д. № 297/2008 на ДРС и сумата 266, 79 лв., представляваща погасената по давност лихва за забавено плащане, получени при отпаднало основание поради погасяването на задължението по давност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия с клиентски номер 300140161531 и се намира в облигационни отношения с ответното дружество за доставка на ел. енергия. Поради неплащане на дължими суми за потребена ел. енергия срещу него бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 297/2008 г. на ДнРС и образувано изпълнително дело № 152/2008 г. на ЧСИ Милена Джоргова.

С постановление от 18.11.2019 г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

След прекратяването - на 19.12.2019 г., ищецът поискал от ответното дружество да сторнира задължението, тъй като не се дължи. 

В отговора на ответното дружество се сочело, че не може служебно да приложи давността и поради тази причина следва да бъде заплатена дължимата сума.

За да му бъде възстановено ел. захранването на имота и с ясното съзнание, че не дължи сумите поради погасяването им по давност, ищецът се принудил на 13.01.2020 г. да заплати по сметка на ответното дружество сумата 431, 72 лв. – главница, както и сумата 266.79 лв. - лихва за забава.

Счита, че след като изпълнителното производство е прекратено и след като дължимите суми са били погасени по давност, ответното дружество неоснователно се е обогатило със сумата 698, 51 лв.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска, съгласно разпоредбата на чл.118 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

По делото не е спорно наличието на облигационни отношения между ищеца и ответното дружество за доставка на ел. енергия, образуването на изпълнително дело № 152/2008 г. на ЧСИ Милена Джоргова за неплатени от ищеца суми за доставена електроенергия, прекратяването на делото на 18.11.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и заплащането от ищеца на 13.01.2020 г. на дължимите суми: 431, 72 лв. – главница, и 266.79 лв. - лихва за забава.

Във връзка с причините за заплащане на описаните суми ищецът е представил водената от него кореспонденция с ответното дружество. В нея е изразено становище за тяхната дължимост, не е оспорено изтичането на погасителната давност и е посочено, че тя не се прилага служебно.

Ответното дружество е представило заявление от ищеца от 09.01.2020 г. за предоставяне на банкова сметка ***.

В приложената разписка за заплащане на сумата 431, 72 лв. е посочено основание „задължения за 2008 г.”

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. При иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е получил претендираната сума, като основанието за получаване е отпаднало.

По делото е безспорно както заплащането на посочените от ищеца суми, така и предхождащото го изтичане на погасителната давност по чл.111, б. «в» от ЗЗД, предвид периода, за който се дължи стойността на доставената електроенергия.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е заплатил дължимите суми доброволно, извън образувано и висящо производство за принудително изпълнение. Не следва да се приема за действие за принудително събиране включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не прекратява самото субективно право и  доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти /Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о./. Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи, то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /Определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК/. В представените по делото писма от ответното дружество до ищеца се сочи, че независимо от изтеклата погасителна давност задължението му съществува и следва да бъде заплатено.

При изразено становище от ответника, че смята сумите за дължими, ищецът е разполагал с възможността да предяви отрицателен установителен иск, позовавайки се на изтеклата погасителна давност. Вместо това той е заплатил претендираните суми.

Погасителната давност е способ за погасяване на вземанията, но с разлика в последиците относно правата на кредитора. С изтичането на давностния срок погасяването на неизпълнените задължения не настъпва по право, тъй като давността не се прилага служебно съгласно чл.120 ЗЗД, а направеното доброволното изпълнение от длъжника по чл.118 ЗЗД е с основание и не подлежи на връщане. Позоваването на погасителна давност е обвързано и от изтичането на определен от законодателя срок на бездействие на кредитора, в който срок същият не е предприел действия по събирането на вземането. Изтичането на давностния срок, за разлика от другите погасителни способи по ЗЗД, няма за последица погасяването (несъществуването) на материалното право, а на правото на принудително изпълнение /Решение № 9 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3773/2014 г., I т. о., ТК/.

Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл.118 ЗЗД - погасителната давност погасява правото на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право, но самото право на вземане продължава да съществува и след като длъжникът е изпълнил задължението си, той няма право да иска обратно платеното. По делото е установено, че не е отпаднало правното основание за получаване от ответното дружество на сумата 431, 72 лв., представляваща погасеното по давност задължение по гр. д. № 297/2008 на ДРС и сумата 266, 79 лв., представляваща погасената по давност лихва за забавено плащане. Поради това искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответното дружество по водене на делото, за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.С.Н., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 431, 72 лв., представляваща погасеното по давност задължение по гр. д. № 297/2008 на ДРС и сумата 266, 79 лв., представляваща погасената по давност лихва за забавено плащане, получени при отпаднало основание поради погасяването на задължението по давност, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, сумата 100 лв. - разноски по водене на делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: