№ 56799
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110146250 по описа за 2023 година
След отменяването на определение № *** от 11. 06. 2024 г. за връщането на исковата молба
и прекратяването на делото първостепенният съд остави без движение исковата молба с
указания ищецът Е. Д. М. да изпълни в кратък срок указанията, дадени с отменителното
определение на въззивния съд, препис от което му връчи. С молба от 03. 02. 2025 г. ищецът
отбелязва, че в отменителното определение на въззивния съд "не се дават конкретни
указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, а е посочено, че такива
следва да ни се дадат от първоинстанционния съд. От определението на СГС става ясно
единствено, че следва да ни се дадат указания да изложим факти, от които ищецът
твърди, че произлиза пасивната процесуална легитимация на ответника". Именно поради
твърдението на ищеца за неяснота на определението на въззивния съд и за да избегне риска
от даването на различни и недостатъчно конкретни указания първата инстанция предостави
възможност на ищеца в кратък срок да инициира производство по тълкуването на
въззивното определение, като го предупреди, че в противен случай исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото - прекратено. С определение № ***, постановено на 26.
03. 2025 г. по ч. гр. дело № *** по описа на Софийския градски съд за 2024 г., *** състав
признава, че не е посочвал какви конкретни указания са дължими, защото това било
преценка, която трябвало да извърши първата инстанция и върху това убеждение въззивният
съд не можел да влияе. Отбелязано е, че неизпълнението на служебните задължения на
първата инстанция да иска тълкуване на акта на въззивния съд водело единствено до
забавяне на производството и имало негативни последици за авторитета на първата
инстанция. С тези есенциални мотиви *** състав оставя без уважение искането на ищеца за
тълкуване на отменителното определение.
Според разбирането на настоящия съдебен състав изразената от *** състав позиция е
принципно неправилна. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 2019
г. по тълк. дело № 6 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС се възприе, че при разглеждането и
разрешаването на частни жалби въззивният съд не е ограничен от правилото на чл. 269, изр.
второ ГПК. Видно от мотивите към това тълкувателно решение, въззивният съд в тези
1
производства се характеризира като пълен въззив, който действува служебно и е призван
да "коригира грешките на първоинстанционния съд". Действително, въззивният съд не би
могъл да въздействува върху вътрешното убеждение на първата инстанция, защото това би
противоречало на принципа на чл. 12 ГПК, но видно от текста на закона тук става въпрос за
вътрешното убеждение на първостепенния съд във връзка с преценката на доказателства.
По отношение на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по правни въпроси,
каквито са редовността на исковата молба и допустимостта на иска, въззивният съд може и е
длъжен съгласно закона и цитираната тълкувателна практика да въздействува, като
съответните указания на въззивния съд са задължителни за първата инстанция съгласно чл.
278, ал. 3 ГПК. Както изтъква ***, в дадения случай първостепенният съд изобщо не е
оставял без движение исковата молба и не е давал указания на ищеца за отстраняването на
нередовности по исковата молба (противоречие на изложението на обстоятелствата, на
които се основава искането, и самото искане). Но това е така, защото първостепенният съд е
приел исковата молба за редовна и че няма противоречие между изложението на
обстоятелствата, на които се основава искането, и самото искане, а че искът е недопустим
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника (ищецът сам счита, че тези
негови фактически твърдения обуславят пасивната процесуална легитимация на този
ответник). Щом като въззивният съд приема обратното, че исковата молба е нередовна и е
трябвало да бъде оставена без движение и да бъдат дадени съответни указания от
първостепенния съд, то той би следвало да формулира и конкретните указания, които да
бъдат дадени от първостепенния съд, както в практиката постъпват други въззивни състави,
които продължават да изпълняват съвестно служебните си задължения въпреки
извънредната си натовареност. Противното поставя първостепенния съд пред затруднението
да изпълни неясните, но за сметка на това задължителни съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК
указания на горната инстанция.
Предвид нежеланието на *** състав да изясни собствените си указания, първостепенният
съд се вижда принуден сам да се постарае да ги разтълкува, след което да ги предаде в ясен и
конкретен вид на ищеца, така че да може най-сетне настоящият граждански процес да
продължи закономерното си развитие или да бъде надлежно прекратен. *** състав приема,
че е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между двете
нейни главни части - изложението на обстоятелствата, на които се основава искането, и
самото искане (търсената защита-санкция). Затова неяснотата на указанията на *** състав се
изразява в двусмислие. Неясно е дали констатираното от него противоречие на изложението
на обстоятелствата, на които се основава искането, и самото искане, следва да бъде
отстранено с уточняване на изложението на обстоятелствата, на които се основава искането,
или с уточнение на самото искане. За разлика от чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, ГПК не
предвижда изисквания какво точно следва да съдържат изложението на обстоятелствата, на
които се основава искането, и самото искане. Все пак съобразявайки по аналогия
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. по тълк. дело № 2 от 2002 г. на
ОСНК на ВКС във връзка с очертаването на предмета на доказване и гарантирането на
възможността на ответника да организира защитата си, както и изискванията за
2
формирането на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо по чл.
298, ал. 1 ГПК, според разбирането на настоящия съдебен състав изложението на
обстоятелствата, на които се основава искането, трябва да съдържа ясно посочване на
конкретните юридически факти, които в своята съвкупност пораждат твърдяното
материално право, както и времето и мястото на тяхното проявление. Ако става въпрос за
юридически факти от категорията на неправомерните действия, каквито се твърдят в
разглеждания случай, в изложението на обстоятелствата, на които се основава искането,
трябва да бъдат въведени и фактически твърдения за авторството на тези действия (при
исковете по чл. 49 ЗЗД и ЗОДОВ е достатъчно само да се твърди, че действията са били
извършени от лица, на които е възложено осъществяването на съответните функции, без да е
нужно поименното им посочване). Що се отнася до искането, то трябва да съдържа кратко,
точно и ясно описание на начина, по който ищецът иска от съда да защити твърдяното
материално право. Освен това, доколкото искането ще залегне в основата на очакваното
съдебно решение, то би трябвало съответно на изискванията за формирането на обективните
и субективните предели на силата на пресъдено нещо да съдържа най-кратко описание на
правопораждащия юридически факт, така че той да може да бъде разграничен от други
подобни (вкл. чрез време и място на проявата му), както и посочване на ответника с неговия
адрес или съответен идентификатор, който може да послужи за установяването на адреса му
(ЕГН или ЕИК).
В дадения случай първостепенният съд прие, че исковата молба в първоначалния й вид
съдържа фактически твърдения, които обуславят пасивната процесуална легитимация не на
ответника ПРБ, а на друг субект на правото (или други правни субекти), противно на
преценката на самия ищец. *** изглежда се е съгласил с тези квинтесенциални мотиви на
първата инстанция, но е приел за допуснато "грубо процесуално нарушение" при това
положение исковата молба да не бъде оставена без движение и да не бъдат дадени указания
за отстраняване на приетото от него противоречие между изложението на обстоятелствата,
на които се основава искането, и самото искане. Предвид обсъдените по-горе доводи
първостепенният съд намира, че отстраняването на тази нередовност може да бъде
постигнато по два различни начина - или чрез изменение на фактическите твърдения, в това
число с въвеждането на нови фактически твърдения от ищеца, които вече да обусловят
пасивната процесуална легитимация на ответника, или чрез изменение на искането, което да
бъде насочено към надлежно пасивно процесуално легитимиран правен субект (или правни
субекти). Как обаче би могъл съдът да даде именно "конкретни" указания на ищеца в едната
или другата насока? Макар и *** състав да има очевидно погрешни представи за
елементарни принципи на гражданския процес, какъвто е принципът за вземането на
решения по вътрешно убеждение, настоящият съдебен състав държи сметка, че съгласно
принципа на диспозитивното начало, прогласен с чл. 6 ГПК, предметът и обемът на
търсената защита и съдействие се определят от страните по делото. В този смисъл неясните
указания на *** състав трябва да бъдат тълкувани корективно в смисъл, че
първоинстанционният съд не може да даде указания на ищеца да въвежда формулирани от
3
съда фактически твърдения, нито може да му даде указания да насочи иска срещу избран от
съда ответник. Едни подобни "конкретни" указания биха противоречали на чл. 6 ГПК и
биха произвели недопустимо съдебно решение. Ето защо според разбирането на настоящия
съдебен състав конкретните указания, които *** състав е задължил първата инстанция да
даде на ищеца, би трябвало да са в следния смисъл:
"Указва на ищеца да отстрани противоречието между изложението на
обстоятелствата, на които се основава искането, и искането, като изложи определени по
време и място ясни и непротиворечиви фактически твърдения, които биха могли да
обусловят пасивната процесуална легитимация тъкмо на ПРБ по предявения иск, или да
насочи предявения иск срещу друг субект / други правни субекти, които биха били пасивно
процесуално легитимирани по настоящите фактически твърдения, в който случай следва
да посочи имената/наименованията и адресите/идентификаторите им".
Едва след изпълнението или неизпълнението на тези достатъчно конкретни указания
първостепенният съд ще прецени какви последващи процесуални действия да предприеме.
Мотивиран от всичко изложено, 150-и състав на Софийския районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца Е. Д. М. в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото
разпореждане да отстрани допуснатата нередовност, като с преписи според броя на
насрещните страни отстрани противоречието между изложението на обстоятелствата, на
които се основава искането, и искането, като изложи определени по време и място ясни и
непротиворечиви фактически твърдения, които биха могли да обусловят пасивната
процесуална легитимация тъкмо на ПРБ по предявения иск, или да насочи предявения иск
срещу друг субект / други правни субекти, които биха били пасивно процесуално
легитимирани по настоящите фактически твърдения, в който случай следва да посочи
имената/наименованията и адресите/идентификаторите им.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще
бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на Е. Д. М. чрез служебния
адвокат И. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4