Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 470
01.07.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
АНД (К) № 279 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директор на
Териториална Дирекция Митница Пловдив при Агенция „Митници“, подадена чрез
процесуален представител, против Решение №39 от 23.02.2022г., постановено по
АНД № 1350 по описа на Районен съд – Хасково за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че в настоящия случай
съдът превратно и неправилно тълкувал обстоятелствата по отношение на
извършените нарушения – 16 на брой. Неправилни били изводите на съда, че в
случая не били изпълнени изискванията за съдържанието на АУАН, предвидени в
чл.42 т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Сочи се, че били неправилни изводите на съда за
липса на място на извършване на всяко едно от нарушенията при условие, че такова
било посочено обобщено на страница втора от АУАН и се отнасяло за всяко от
визираните нарушения, преди нарочното им изброяване. При положение, че било
посочено мястото точно, ясно и категорично, се твърди, че непосочването му във
всяка точка от 1 до 16 както в акта, така и в НП, не се явявало съществен
пропуск, при условие, че било посочено общо за всички нарушения, тъй като били
извършени на едно и също място, в случая в данъчен BGNСА00013001, гр. Х., С. и. з., обл. Х..По отношение на
датата на извършване на всяко едно от нарушенията, следвало да се отбележи, че
датата съвпада с данъчния период, който е описан за всяко едно от нарушенията,
налице била кореспонденция между тях, тъй като отразяването в ДСН, съгласно
нормативната уредба, се правело при всяко произведено количество пиво, т.е.
веднага след извършване на операциите, след като е придобило качеството си на
акцизна стока, а безспорно по делото се установило, че пивото в депозитните
резервоари притежава качествата на акцизна стока. Твърди се, че от една страна
съдът възприемал, че в АУАН и НП била описана дата на установяване на
нарушението, която дата се намирала в общия абзац, непосредствено преди
нарочното изписване на всяко едно от извършените нарушения, а от друга страна
игнорирал посоченото място на извършване, което също се намирало в общия абзац.
По отношение на квалификацията се сочи, че описаните в АУАН и НП нарушения били
правилно квалифицирани по чл.88 ал.2 от ЗАДС, поради което дружеството било
санкционирано по чл.126а ал.1 от ЗАДС. Твърди се, че правната квалификация била
пълна и правото на защита на дружеството не било ограничено или накърнено.
Всяко едно от визираните нарушения било на формално извършване и се реализирало
с всяко неотразяване в ДСН на всяко получено количество акцизни стоки. Следвало
да се отбележи обстоятелството, че за всяко от извършените нарушения било
посочено, че за конкретния данъчен период е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., а сумирането, така, както било посочено в наказателното
постановление, не променяло обстоятелството, че за всяко извършено нарушение е
наложена следващата му се имуществена санкция. Неправилни били изводите на съда
по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че в случая
административнонаказващият орган правилно преценил, че не са налице основанията
за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че в случая
прилагането на чл.28 от ЗАНН би довело до освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност, но в настоящия случай не се касаело за
еднократно неизпълнение на задължение към държавата, а напротив, налице било
многократно и ако се приложи чл.28 от ЗАНН не биха могли да се постигнат целите
на чл.12 от ЗАНН. Сочи се, че били неправилни и необосновани, и формални изводите
на съда, въз основа на които отменил наказателното постановление. Навеждат се
доводи, че НП било издадено съгласно всички правила, включвало всички
реквизити, на които трябва да отговаря и била спазена цялата процедура по
издаването му. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли
за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
касационния жалбоподател заявява, че поддържа жалбата. Моли да бъде отменено
атакуваното решение. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, в представен чрез пълномощник отговор на
касационната жалба моли да бъде отхвърлена същата като неоснователна и да се
остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. В
съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и заявява, че поддържа
подадения отговор. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за основателна по подробно изложените в същата съображения.
Предлага да бъде отменено решението на Районен съд – Хасково, а наказателното
постановление да се потвърди.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №138/2021г. от
03.12.2021г., издадено от Директор на Териториална Дирекция Митница Пловдив при
Агенция „Митници“, на „Каменица“ АД, град П., ЕИК *********, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер общо на 8000.00 лв.,
на основание чл.126а, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за
16 броя данъчни периоди, поотделно описани, като за всеки данъчен период е
прието, че като не е отразило в регистър „Дневник складова наличност“
произведената филтрувана бира – готова за пълнене, намираща се в депозитните
резервоари т. н. ВВТ-та (b. b. t.), с посочени
търговска марка и градус плато, търговско наименование, продуктов код, код по
КН, код на АП, HTL, дружеството нарушило разпоредбата на чл.88 ал.2 от ЗАДС, във
връзка с чл.76 ал.2 т.2, букви а), б), в), г), д), е) от ППЗАДС и е осъществило
състава на чл.126а ал.1 от ЗАДС, за което е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лв., за всеки отделен данъчен период.
С обжалваното Решение №39 от 23.02.2022г., постановено
по АНД №1350/2021г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление
№138/2021г. от 03.12.2021г., издадено от Директор на Териториална Дирекция
Митница Пловдив при Агенция „Митници“.
За да отмени наказателното постановление, районният съд
е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не
отговаря на изискванията за неговото съдържание от гледна точка необходимите
реквизити по чл.42 от ЗАНН, които следва да съдържа и конкретно на тези по т.4
на цитираната разпоредба – да се опише нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, а като последица се стигнало и до нарушения по т.3 и т.5 на същата
норма в аспекта на неяснота относно датата на деянието, начина на извършване и
неговата правна квалификация. Препятствала се по този начин и възможността за
контрол за законосъобразност от съда по отношение на издаденото въз основа на
този АУАН наказателно постановление, в което визираните пропуски били изцяло
възпроизведени. Съдът констатирал и неправилна правна техника при постановяване
на диспозитива, прочитът на който давал основание да се възприеме налагането на
общо наказание от 8000 лева, и макар да било посочено, че се касае за
имуществена санкция, то следвало да се има предвид, че имуществената санкция,
налагана в случаите на необходимост от ангажиране на обективната и безвиновна
отговорност на ЮЛ, не съставлявала по същността си административно наказание.
Освен това, липсвала възможност за налагане на общо наказание с оглед
действието на принципа на чл.18 от ЗАНН, но в случая се касаело по-скоро за пропуск от правно-технически характер, а
не за процесуално нарушение, при това от категорията на съществените, доколкото
все пак била посочена санкцията конкретно за всяко едно от описаните 16
нарушения, а преди това било уточнено, че става дума не за общо наказание, а за
сумиране на общия размер на наложените
16 имуществени санкции. В обобщение, съдът посочил, че констатираните
процесуални пропуски обосновават основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество,
каквито, поради характера на допуснатото нарушение и липсата на яснота, било
невъзможно да се изложат за конкретно нарушение. Въпреки това, за пълнота на
изложението, съдът е отбелязал, че от материално – правна страна се установява,
че за всеки от процесните данъчни периоди, всъщност регистър "Дневник
складова наличност" е бил воден и формално съдържанието му е изпълвало
минималните изисквания на чл. 76, ал. 2 от ППЗАДС, но контролните органи
приели, че същият в частта относно чл. 76, ал. 2, т. 2, букви: а), б), в), г),
д), е) от ППЗАДС е воден неправилно, тъй като за всеки от процесните данъчни
периоди данните за произведената филтрувана бира /приета за акцизна стока с
оглед представеното в хода на административно – наказателното производство
експертно становище/, намираща се в депозитните резервоари т. н. ВВТ-та (b. b. t.), с търговско наименование, код по КН, допълнителен
код и градус Плато са били отразени в материалната отчетност на дружеството
ERP-система SAP, склад 2060 "Склад за бира ВВТ - бира след
филтруване", но и в регистър "Дневник на складовата наличност"
за Данъчен склад с ИНДС: ************* в
гр. П., а вместо това в частта относно данните чл. 76, ал. 2, т. 2, букви: а), б),
в), г), д), е) от ППЗАДС в него са били вписвани тези, след извършване на
процеса на бутилиране и приспадане на загубите. Освен неправилното тълкуване в
съвкупност и взаимовръзка на релевантните законови разпоредби от страна на
контролните органи, донякъде и непрецизната законова уредба били сред факторите
да не може да бъде даден отговор как, в случай, че бъде възприета тезата на
актосъставителя и наказващия орган, биха могли едновременно да бъдат
удовлетворени изискванията например на чл. 76, ал. 2, 2, б. "д" от
ППЗАДС за посочване на брой потребителски опаковки, които сам наказващият орган
е възприел, че са бутилки, кенове и кегове, в които се пълни готовото пиво,
след като се подаде за пълнене към пълначните линии, а това става след
преминаване през всички финални обработки и след като премине и през
депозитните резервоари. Това поставяло сериозни резерви по отношение на
обосноваността на наказателното постановление, като необоснован се явявал и
изводът на наказващия орган, при аргументиране на липсата на основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, че се стигнало до препятстване на своевременните
постъпления във фиска, както и в коректността на данните, подавани към
митническите органи, след като в цитирания Протокол за извършена проверка по
делегация № BG003000 – РК21 – ПП32/03.08.2021 г., на който сам актосъствителят
и наказващият орган се позовали, в т. 8 Материална отчетност на лицензирания
складодържател в данъчния склад BGNCA00013001, било посочено, че дружеството, в
посоченото качество на лицензиран складодържател в данъчния склад, посочен по –
горе, спазило изискванията на чл. 88 от ЗАДС, във връзка с чл. 73, чл. 74, чл. 75, но и чл. 76 от ППЗАДС и води
материална отчетност, която позволява идентифицирането и проследяването на
получаваните, произведените, съхраняваните и реализирани акцизни стоки.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.
Следва да се отбележи, че с оглед санкционния характер
на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове.
Предвид разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в АУАН и в НП следва да е точно и ясно описано нарушението, датата,
мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Правилно съдът, извършвайки проверка на
законосъобразността на НП, е обсъдил на първо място съдържанието на АУАН и е
стигнал до извод, че същият не отговаря на изискванията на чл.42, т.3, т.4 и
т.5 от ЗАНН, което нарушение е довело и до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид преповтарянето на даденото в АУАН описание на нарушението и в
процесното НП.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя изложените от възивната инстанция доводи относно
датата на която следва да се счита довършено нарушението на чл.88 ал.2 от ЗАДС,
а именно тази на която е следвало да стане дължимото от лицензирания
складодържател отразяване в „Дневник на складовата наличност“. Според нормативните изисквания на ППЗАДС относно
воденето на материалната отчетност, вписванията на данните за стоките и
операциите се извършват веднага след извършването на операциите, при което
отразяването в "ДСН" на налични акцизни стоки не изисква изтичането
на определен период от време. Ето защо посочването единствено на данъчни периоди,
за които се твърди неизпълнение на задължението по чл. 88, ал. 2 ЗАДС, във
връзка с чл. 76, ал. 2, т. 2, букви: а), б), в), г), д), е) от ППЗАДС по
никакъв начин не е достатъчно да удовлетвори законовото изискване на посочване
на дата на нарушението в зависимост от конкретната форма на изпълнителното
деяние – с действие или бездействие, като съществен обективен признак от
състава на всяко нарушение, твърдения относно който следва всякога да се
съдържат както с оглед обезпечаване правото на защита на привлеченото със
съставяне на акта за установяване на нарушение лице, така и с оглед обезпечаване
осъществяването на съдебен контрол по отношение на издаденото впоследствие
наказателно постановление. Включително и в аспекта на преценка за сроковете по
чл. 34 от ЗАНН в хипотеза от датата на извършване на нарушението. Този пропуск
не може да бъде преодолян с посочване на дата на установяване на нарушението,
тъй като двете дати имат коренно различен характер, а твърденията за всяка от
тях – самостоятелно значение.
В случая, видно от описаното в АУАН и в НП, за датата
на всяко от нарушенията може само да се предполага и евентуално да се извлича
по тълкувателен път, а това безспорно е недопустимо.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на
районния съд, че при така посоченото в АУАН и НП последното се явява
незаконосъобразно. В случая безспорно е допуснато нарушение на императивните
разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в който законодателят изрично е
предвидил като задължителни реквизити на НП посочването на мястото и датата на
извършване на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Неспазването
на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Точното и недвусмислено посочване на датата
на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като
чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на
доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса
на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е
наказано по административноправен ред.
Така допуснатите нарушения са достатъчни, за да бъде отменено наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето.
Мотивите на районния съд са подробно обосновани и не е
необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание разпоредбата на чл.221 ал.2
изр.2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона като е отменил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №39 от 23.02.2022г.,
постановено по АНД №1350/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.