Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 604 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 475773 от 22.08.2017 г., постановено по гр.д. № 11449/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 57 състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД, че А.М.С. дължи на „Х.&Х., Б.– Адвокати“ сумата от 10 561.48
лв., представляваща равностойността на 5400.00 евро – дължимо възнаграждение по
договор от 13.10.2005 г. за ежегодно абонаментно обслужване за периода 2013 г.
– 2015 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от 10561.48
лв., считано от 11.05.2016г. до окончателното й изплащане, като предявените
искове са отхвърлени за разликата над 10561.48 лв. до пълния предявен размер от
23865.04 лв.
Срещу
решението, в частта, с която предявените искове са уважени,
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
А.М.С., чрез адв. М.Л.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно в обжалваната част, тъй като съдът не съобразил релевираното от
ответника възражение за липса на събрани по делото относими доказателства,
установяващи възникването и дължимостта на възнаграждението за въпросното
абонаментно обслужване. Процесният договор от 13.10.2015 г. представлявал
договор за консултантски услуги, който бил разновидност на договора за
изработка. В тази връзка районният съд е следвало да вземе предвид, че
изпълнението на такъв договор предполагало не само осъществяването на
възложената работа, но и предаването й на възложителя, както и че въпросното
приемане на работата правопораждало дължимостта на възнаграждение за нея. По
делото не били представени доказателства от ищеца, че резултатът от
изпълнението на работата по договора бил предаден на ответника и че същата като
възложител го приела. Предвид уговореното с договора, въпросното предаване и
приемане на работата по него се документирало с издаването от изпълнителя и
получаването от възложителя на т. нар. дебитни сметки/известия по чл. 12 от
същия. От събраните по делото доказателства не се установявало обстоятелството,
че представената Сметка за професионални услуги № 062292 от 13.10.2005 г. била
изпратена и приета от ответника, за да се приеме, че изработката по нея била
приета, както и че същата била с настъпил падеж и сумите по нея били съответно
дължими. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени решението на
СРС в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Х.&Х., Б.“, чрез адв. Д.Т.,
е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно в обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Решението
– в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за горницата над 10 561.48 лв.
до претендираните 23 865.04 лв., не е обжалвано от ответника в
законоустановения срок, поради което в тази част то е влязло в сила и
настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен
e
за разглеждане иск с правно основание чл. 286 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно като краен резултат. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
На
13.10.2005 г. между
страните по делото бил сключен договор, съгласно който ищецът и притежавано от
него дружество „З.Х.“ ЛЛС били наети от ответника да предоставят своите услуги
на дружеството „У.И.А.“ /към този момент в процес на
регистрация на Британските Вирджински острови/. В договора било посочено, че
ответникът А.С., наричана „бенефициент“ или „акционер“ е персоналният
собственик на акциите в дяловия капитал на „У.И.А.“ /Дружеството/. Ищецът
следвало да регистрира „У.И.А.“, като в договора било уговорено, че Дружеството
избира ищеца и/или „З.Х.“ ЛЛС, за да му предоставят следните услуги, но не
само: правно обслужване, администриране, секретарски услуги, директори и
номинален акционер/услуги на довереник. С клаузата на т. 12 от договора било
уговорено възнаграждение за т.нар. абонаментно обслужване – поддържане на
регистрираното Дружество на съответния адрес като правен субект съобразно
законите на държавата на регистрация, поради което и това възнаграждение се
дължало не само когато имало конкретни правни действия – сделки, задължения и
др., които се извършвали, погасявали, поемали от името на дружеството, но и
когато липсвали активни правни действия през съответния период, които да бъдат
извършени, т.е. независимо от обема на извършената работа. Както е посочил и първоинстанционният
съд - това било възнаграждение за възможността Дружеството да съществува
регистрирано на предоставения адрес на Британските Вирджински острови, като
допълнителните услуги включително и разходи направени от името на Дружеството,
подлежали на допълнително заплащане от същото и лицето, което отговаряло за тези
задължения, а именно – ответника А.С.. За извършването на посоченото правно
обслужване на новорегистрираното дружество и поддържането му в необходимото
актуално състояние според законите на държавата на регистрация, ответникът А.С.
се задължила спрямо ищеца да заплаща месечен абонамент от 1800,00 евро, дължим
до 20.10. на съответната година, която сума не включвала всички разходи
направени от името на Дружеството и във връзка с изпълнение на негови
задължения и допълнително възложени работи. В чл. 14 от
договора била уговорена солидарна отговорност на ответника А.С., т.е. че същата
в лично качество ще отговаря за задълженията по процесния договор.
Както
правилно е приел и първоинстанционният съд, в нито един момент ответникът не е
оспорил автентичността на подписа си и съдържанието на този договор, а само
момента на представяне на същия, поради което следва да се приеме, че цитираният
договор от 13.10.2005г. е действителен и обвързва ответника като физическо лице
за възникналите по същия задължения на дружество „У.И.А.“.
По
делото пред първоинстанционния съд са представени: Сертификат за учердяване
/л.5/, Протокол от заседанието на борда на директорите на компанията /л.7/ и
пълномощно /л.11-13/, представени в заверени копия със съответния апостил и
лицензиран превод, неоспорени от ответника, като от посочените документи се
установява, че дружеството „У.И.А.“ към
дата 26.10.2005 г. е било регистрирано на Британските Вирджински острови. На
проведено на 31.10.2005 г. събрание на директорите – Си & Пи Корпорит Сървисис
Лтд, ответникът А.С. била упълномощена да представлява дружеството „У.И.А.“.
Въззивният
съд не споделя възраженията на жалбоподателя, че процесният договор от 13.10.2005
г. представлявал договор за консултантски услуги, който бил разновидност на
договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. За
правното естество на договора е без значение как страните са го озаглавили и
какви термини за използвали, за да изразят волята си. Какъв е по правната си
същност договорът, зависи от естеството на уговорените престации. Страните,
обаче, разполагат с договорна свобода и сключеният между тях договор може да
съдържа, както елементи на договор за изработка, така и елементи на договор за
мандат, а също и елементи да друг уреден в закона или ненаименован договор.
Договорът за правна услуга обикновено съдържа, както елементи от договор за
изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на
свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на
адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. По
договор за мандат са задълженията на адвоката: да действа от името и за сметка
на доверителя при воденето на преговори, сключването на сделки, изпълнението
им, участието в различни правни процедури и др.
Твърдяната
от ищеца мандатна сделка /договор за поръчка/ представлява консенсуален,
едностранен /когато е безвъзмезден/, респ. двустранен /когато е възмезден/,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.
При изпълнението на породените задължения по договор за поръчка възникват три
отношения /две вътрешни и едно външно/: 1. между довереника /мандатора/ и
доверителя /манданта/ - то възниква с пораждането на мандатното правоотношение,
по което мандантът възлага на мандатора да сключи сделка, респ. да извърши
уговорените в договора правни действия с друго лице/лица, от свое име, но за
сметка на доверителя; 2. между мандатора и третото лице /външно/ – то се
характери-зира с правното действие на съответната изпълнителна сделка и 3.
между мандатора и доверителя – с прехвърлянето на породените от изпълнителната
сделка права и задължения мандаторът изпълнява изцяло своите задължения по
договора за поръчка. Това прехвърляне на правата и задълженията от
изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна сделка. Но когато
довереникът действа от името на доверителя като негов пълномощник, правата и
задълженията от извършените от него правни действия се отразяват пряко в
патримониума на доверителя – арг. чл. 292, ал. 1 ЗЗД, без да е необходимо
допълнителни действия.
При
мандатната сделка за мандатора възникват две основни задължения – 1. да изпълни
поръчката и 2. да даде отчет. Той трябва да изпълни поръчката без отклонения,
като следва да прехвърли резултата от сключената изпълнителна сделка, за да
могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя.
От
събраните по делото доказателства, в това число и представения отчет и „Сметка
за професионални услуги“, се установява, че ищецът е изпълнил точно в
качествено и темпорално отношение поетите основни правни задължения – регистрирал
е дружеството „У.И.А.“ и е обслужвал правно същото.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че няма представени доказателства или
твърдения за заличаване на дружеството „У.И.А.“ в процесния период, нито
изменение на договора сключен между страните, поради което за същия период
ответникът дължи заплащането на ищеца на уговореното абонаментно възнаграждение
в размер на 1800 евро годишно.
Въз
основа на тези правни съображения настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца уговореното
възнаграждение по горепосочения, в уважения от СРС размер, предмет на въззивна
проверка, е доказан, поради което следва да бъде уважен.
Поради
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се
присъдят сторените от него съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер
на сумата от 1000 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 475773 от 22.08.2017 г., постановено по гр.д. № 11449/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 57 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА
А.М.С., с ЕГН **********, да заплати на „Х.&Х., Б.“, със седалище и адрес
на управление: ******, П. Д‘И. Х., Н. 1101, Република Кипър и съдебен адрес:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 1000 лв.,
представляваща сторени разноски пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 1-месечен срок от получаване на препис от решението от
страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/