Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 1227 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20190624220747, подадена от "П." ООД, ЕИК *******,
срещу отказ № 20190614171033/18.06.2019 г. на Агенция по вписванията,
постановен по заявление вх.
№ 20190614171033/14.06.2019 г..
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като същият бил постановен
без длъжностното лице да съобрази представените към заявлението документи,
удостоверяващи осъществяването на заявените за вписване обстоятелства, а от
друга страна - при надхвърляне на възложената на длъжностното лице
компетентност да извършва проверката им само от формална страна.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление А4, вх. №
20190614171033/14.06.2019 г., подадено от изрично упълномощен адвокат, е поискано
вписване в търговския регистър по партидата на "П." ООД на прехвърляне
на 5 дружествени дяла на стойност 100 лева от капитала на дружеството,
притежавани от И.Е.А., ЕГН **********, в полза на Н.Д.А., ЕГН **********, въз
основа на сключен на 03.06.2019 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове,
с нотариално удостоверени подписи и съдържание, рег. № 1792 и 1793/03.06.2019 г.
на нотариус В.А., № 055 в регистъра на НК, както и заличаване на съдружника Н.И.Н.,
ЕГН **********, поради изключването й. Със заявлението е представен и нов учредителен
акт, отразяващ промяната в собствеността на капитала и трансформирането на
дружеството от ООД в еднолично ООД.
Длъжностното лице при АВ постановило
обжалвания отказ като приело, че съгласно чл. 126, ал. 3 ТЗ хипотезите, при
които съдружник може да бъде изключен били: при неизпълнение задълженията за
оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; при
неизпълняване решенията на общото събрание; извършване на действия против интересите
на дружеството и при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че
съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2.
Изключването на съдружник представлявало най-тежката санкция, която се налагала
с решение на общото събрание на съдружниците, след писмено предупреждение за
изключване, предоставяне на разумен срок от уведомяването за преустановяване на
конкретните действия. Вземането на решение за отправяне на писмено
предупреждение било от компетентността на редовно свиканото общо събрание на
дружеството, на което следвало да е поканен и изключваният съдружник. В
конкретния случай не били представени доказателствата, че общо събрание с такъв
дневен ред е проведено и че на общо събрание е взето решение за отправяне на
предупреждение за изключване до съдружника. Изключване на съдружник, без да е
проведено редовно общо събрание със съответен дневен ред, включващ вземане на
решение за отправяне на предупреждение, противоречало на разпоредбите на
чл.126, ал.1 и 3 и чл. 137 ТЗ. В конкретния случай не са представени
доказателства, че на изключвания съдружник е връчено предупреждение съгласно
чл. 126, ал. 3 от Търговския закон. С предупреждението се целяло да се уведоми
съдружника за наличие на констатирани нарушения по повод неговото участие или
неучастие в дружествените дела и да се извести за възможността да бъде
изключен, както и да му се предостави възможност да подготви защитата си пред
общото събрание, което е единственият орган компетентен да вземе съответното
решение чрез гласуване. То е органът, който следвало да реши дали да изключи
съдружника или да приеме, че няма основания за налагане на тази тежка санкция,
или да отложи вземането на решение и даде възможност за корекции в поведението
на съдружника. Отправянето на предупреждение за изключване, предполага изтичане
на подходящ период от време, за да може съдружникът да съобрази поведението си
с изискването на закона и дружествения договор.
От друга страна, при
извършена проверка по регистърното дело на дружеството се констатирало, че
върху дружествените дялове на съдружника Н.И.Н. имало наложен запор от съдебен
изпълнител. В съдебната практика било прието, че самото изключване на съдружник
съставлявало разпореждане с
дружествените му дялове (решение 835/28.12.2006 г. на ВКС по т.д. 472/2006г. I
т.о.). Забраната за разпореждане с дела на съдружника, след вписването на
запора, била насочена към разпоредителните действия на съдружника, като обхваща
и забраната да се въздейства върху членствените правоотношения, каквото в
случая е заявеното изключване.
Съгласно чл. 137, ал. 4 (нова
- ДВ, бр. 105 от 2016 г.) ТЗ за взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение
първо, и т. 7 се съставял протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма.
Такова отклонение от законовата норма не било предвидено и затова следвало да
се представи протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно.
Жалбата е основателна.
Обжалваният отказ е
постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен. Същият е
основан на неспазена форма на протокола, обективиращ взети от общото събрание
на дружеството решения, съответна липса на взето от общото събрание решение за
отправяне на предупреждение за изключване на съдружника Н.И.Н. и препятстване
на изключването й от наложен върху дружествения й дял запор.
На първо място е
необходимо да се отбележи, че проверката, която длъжностното лице по
регистрация извършва следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата, която регламентира съществуването
на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона да се установява от
представените документи по т. 4, което означава, че длъжностното лице
по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва
единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай
са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват основателността на заявеното
искане. Длъжностното лице не разполага с правомощието да извършва проверка по
същество.
В случая с вписване № 20190201133902 по партидата на дружеството е обявен
дружествен договор, с разпоредбата на чл. 23 от който е предвидено изрично
отклонение от установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност на
протокол, обективиращ решения на общото събрание с предмет изключване на
съдружник – писмена с нотариално удостоверени подписи и съдържание, като е
установена обикновена писмена форма. Това сочи, че изводът на длъжностното лице
за неспазване на чл. 137, ал. 4 ТЗ противоречи на разпоредбите на обявения по
партидата на дружеството дружествен договор.
Абсолютно недопустимо е
длъжностното лице да преценява отправено ли е с решение на общото събрание на
съдружниците предизвестие до съдружника Н.И.Н. за изключването й, при положение
че документ, удостоверяващ отправянето на предизвестие от представляващия
дружеството е представен. В решение № 124 от 28.09.2012 г. по т. д. № 905/2011
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, съставляващо
задължителна практика, която съдилищата трябва да съобразяват, е посочено, че
следва да се има предвид, че с решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. №
472/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено на основание чл. 290 ГПК и
задължително за долустоящите на ВКС съдилища, е даден отговор на въпроса кой е
легитимиран да отправи предупреждение за изключване, в смисъл, че предупреждението
за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от управителя
(както в случая) и не следва да бъде отправено по решение на ОС на дружеството,
каквото правомощие ОС, съгласно чл. 137 ТЗ няма.
Налага се извод, че от представените към заявлението документи от формална
страна се установява спазване на процедурата по изключване на съдружника Н.И.Н.,
като допуснати нарушения по същество биха могли да бъдат релевирани от
изключения съдружник само в производство с предмет иск по чл. 74 ТЗ.
Наложеният запор върху
дружествения дял на изключения съдружник не представлява пречка за санкционно
прекратяване на членственото му правоотношение. Запорът върху дружествен дял
правиевентуално извършено негово прехвърляне непротивопоставимо на вписалия
запора кредитор, но не съставлява забрана за прекратяване членственото
правоотношение на съдружника в дружеството, включително поради изключването му.
В хипотезата на прекратяване на членственото правоотношение на съдружник със
запориран дружествен дял действието на запора се разпростира върху вземането на
съдружника за изплащане на стойността на дела му, определена по реда на чл.
125, ал. 3 ТЗ (аргумент и от изричния текст на чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК),
което възниква независимо от това дали е взето решение за намаляване на
капитала на дружеството с дела на този съдружник или е взето решение за поемане
на дела от друг съдружник. Като последица от наложения запор дружеството дължи
да не изпълнява паричното си задължение към изключения съдружник по чл. 125,
ал. 3 ТЗ до размера на обезпеченото със запора вземане на кредитора. По никакъв
начин обаче запорът не ограничава възможността провинилия се съдружник да бъде
изключен.
С оглед изложеното,
обжалваният отказ трябва да бъде отменен и на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ
да бъде указано да извърши вписване на променените обстоятелства по партидата
на жалбоподателя "П." ООД, така както са заявени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба № 20190624220747,
подадена от "П." ООД, ЕИК *******, ОТКАЗ №
20190614171033/18.06.2019
г. на Агенция по
вписванията, постановен по
заявление вх. № 20190614171033/14.06.2019 г..
УКАЗВА на
длъжностното лице при АВ
- ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата
на "П." ООД,
ЕИК *******, променените обстоятелства, съобразно заявление
А4, вх. № 20190614171033/14.06.2019 г..
Решението не подлежи на
обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: