Решение по дело №1383/2016 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 84
Дата: 8 март 2017 г. (в сила от 16 юни 2017 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20165140201383
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

06.03.2017

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд                      

 

състав

 

На

23 февруари

                                               година

2017

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                 Председател

Валентин Спасов

 

                                                         Членове

 

 

                                               Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Д.Г.

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

 

 

АН

дело номер

1383

по описа за

2016

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-001445 от 10.09.2016г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразно и необосновано. В АУАН и атакуваното постановление били изложени общи фрази, които не позволявали да се отграничи в какво се състои нарушението. С лицето А.М.И. бил сключен граждански договор за извършване на конкретна работа и постигане на определена цел. С лицето не бил договарян и сключван трудов договор с характерните му особености, не било уговаряно работно време и престиране на работна сила, а само постигането на определен завършен резултат. Не бил консумиран съставът на процесното административно нарушение. На следващо място, жалбоподателят твърди, че били налице всички предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, ако се приемело хипотетично извършването на нарушението. Наложеното наказание не било съобразено с тежестта на твърдяното нарушение и обществената опасност на деянието. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.                      

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В писмената си защита сочи, че било безспорно установено извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Не били допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление. Извършеното административно нарушение не попадало в обхвата на чл.28 от ЗАНН.    

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

На 02.08.2016г. около 13:30 часа свидетелите Л.И., Е.Ю. и М.К.Л.И. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект: „Мерки за енергийна ефективност на административна сграда на Община Черноочене“, находящ се в с.Черноочене, обл. Кърджали, изпълняван от „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да работи като строителен работник, без трудов договор, лицето А.М.И. с ЕГН **********. Последният, наред с другите работници, бил на покрива на административната сграда и разчуквал дървен таван. Контролните органи предоставили на работниците, вкл. и на А.И., декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях дейност. Част от декларацията И. попълнил саморъчно- къде работи и с какво работно време, а за другата част помолил свой колега, понеже не разбирал какво трябва да напише. Проверката продължила и по документи в Д”ИТ” гр.Кърджали, на която от „Термикс ЕС” ООД бил представен граждански договор, сключен с работника А.М.И. на 27.07.2016г. с предмет: монтаж на улуци- 130 м. и водосточни тръби- 14 бр., в срок до 03.08.20165г., за сумата от 350 лева.

За така установеното, на 16.08.2016г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Въз основа на същия акт, на 10.09.2016г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.К., Е.Ю., Л.И. и А.И.; Акт за установяване на административно нарушение № 09-001445 от 16.08.2016г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ 1631616/15.08.2016г., връчен на представител на санкционираното дружество и неоспорен; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, подписана на 02.08.2016г. от Ал. И.; Справка от ТР за актуално състояние на „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик; Възражение от 18.08.2016г. от „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик; Заповед № ЧР-997/07.09.2016г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на М.К., Е.Ю. и Л.И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. И тримата са свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето Ал. И. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Описаните в акта фактически обстоятелства се подкрепят напълно и от разпитания по искане на жалбоподателя свидетел Ал. И.. Начина, по който той описва изпълняваната от него дейност, характеризира отношението му с жалбоподателя като трудово.  

По делото от страна на жалбоподателя е представен Граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 27.07.2016г., сключен между А.М.И. като изпълнител и „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик като възложител. Според този договор изпълнителят е приел да извърши с материали и проект на възложителя монтаж на улуци-130м и водосточни тръби ф120-14бр. от РVС на строителен обект „Мерки за енергийна ефективност на административна сграда на Община Черноочене“, с.Черноочене, срещу възнаграждение от 350 лв. Съдът не кредитира с доверие така представеният  граждански договор, тъй като същия противоречи на събраните по делото гласни доказателства, установяващи, че отношенията между Ал. И. и дружеството жалбоподател не са били гражданскоправни, а трудовоправни, още повече, че по време на проверката И. е осъществявал друг вид работа, различна от тази, уговорена в приложения граждански договор, като в деня на проверката улуци въобще не са били поставени, а срокът по договора е изтичал на следващия ден. Освен това, самият свидетел И. пред съда не можа да удостовери категорично какво е подписал преди започване на работа. 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. 

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Установи се по делото, че към момента на проверката А.И. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, изпълняван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. На основание  чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че пострадалото лице е било наето на работа и е престирало работна сила при наличие на всички характеристики на трудовото правоотношение.

Съществуването на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово правоотношение е недопустимо и разпоредбата на  чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя за сключване на трудов договор.  

 

 

 

 

Следва ясно да се прави разграничение между договор за изработка, какъвто се твърди да е бил сключен от административно наказаното лице, и трудов договор.  

 

 

 

За да е съставомерно едно деяние по дадената в НП правна квалификация на нарушението, следва да се установи престиране на работна сила за сметка на работодателя и при негов риск, тоест предмет на престацията е работната сила в определен времеви период (работно време), а не определен трудов резултат, какъвто е предмета на договора за изработка. В последния случай от изпълнителя се дължи определен трудов резултат, а не престиране на работна сила. Изпълнителят е задължен за определен резултат, като той сам определя времето през което ще осъществи същия - до уговорения между страните срок.

 Ето защо, предвид изложеното по-горе, съдът приема, че нарушението е доказано - работодателят не е сключил трудов договор с  работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Административнонаказващият орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Определената по вид и размер санкция е към минимума и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път за подобно нарушение.   

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е дадената правна квалификация на установеното нарушение. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Доводът на жалбоподателя, че не бил налице консумиран състав на административно нарушение, с оглед представения граждански договор, също не се споделя, поради това, че този документ се опровергава от останалите писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе и кредитирани от съда. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. 

Така мотивиран, Съдът

                                             Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-001445 от 10.09.2016г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Термикс ЕС” ООД гр.Пазарджик, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

 

 

                                                                       Районен съдия: