Присъда по НОХД №154/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта:	6
Дата:	25 февруари 2025 г. (в сила от 13 октомври 2025 г.)
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20223130200154
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. П., 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. М.
при участието на секретаря М.Я.М.
и прокурора С. Ст. К.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Наказателно дело от общ
характер № 20223130200154 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият А. Я. А., ЕГН: **********, роден на
25.01.1970 г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес гр. П., област В., ул. „Цанко
Церковски“ № 3, българин, български гражданин, висше образование,
разведен, земеделски производител, осъждан за НЕВИНОВЕН в това, че:
На 01.04.2021 год., в **********, в съучастие като извършител с Я. А.
Я., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото — нанесъл удари в областта на
лицето и тялото на Д. Н. И., при което му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се във оток и кръвонасядане на клепачите със затваряне на лявото
око, оток и кръвонасядане на лявата половина на лицето, разкъсно- контузна
рана на лявата вежда, оток на устните, разкъсно- контузна рана на горната
устна, кръвонасядания с вид на двойни ивици по задната повърхност на
гръдния кош, страничната повърхност на лявата гръдна половина с изразен
оток и палпаторна болезненост, оток и ожулване в тил на област на главата,
оток и кръвонасядания на ръцете и краката, оток и затруднени движения на
лявата колянна става, в своята съвкупност обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК поради което и на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА
по така възведеното обвинение.

1

ПРИЗНАВА подсъдимият А. Я. А., ЕГН: **********, роден на
25.01.1970 г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес гр. П., област В., ул. „Цанко
Церковски“ № 3, българин, български гражданин, висше образование,
разведен, земеделски производител, осъждан за ВИНОВЕН в това, че:
На 01.04.2021 год., в **********, в съучастие като извършител с Я. А.
Я., причинил на Д. Н. И. лека телесна повреда изразяваща се в оток и
кръвонасядане на клепачите със затваряне на лявото око, оток и
кръвонасядане на лявата половина на лицето, разкъсно- контузна рана на
лявата вежда, оток на устните, разкъсно- контузна рана на горната устна,
кръвонасядания с вид на двойни ивици по задната повърхност на гръдния кош,
страничната повърхност на лявата гръдна половина с изразен оток и
палпаторна болезненост, оток и ожулване в тил на област на главата, оток и
кръвонасядания на ръцете и краката, оток и затруднени движения на лявата
колянна става, в своята съвкупност обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, като вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1500 лв. в полза на Държавата по сметка на РС П..

ПРИЗНАВА подсъдимия Я. А. Я., ЕГН: **********, роден на
15.04.1994 г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес: гр. П., обл. В., ул.
„Патриарх Ефтимий“ № 16, българин, български гражданин, средно
образование, неженен, земеделски производител, неосъждан за
НЕВИНОВЕН в това, че:
На 01.04.2021 год., в **********, в съучастие като извършител с А. Я.
А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл удари в областта на
лицето и тялото на Д. Н. И., при което му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се във оток и кръвонасядане на клепачите със затваряне на лявото
око, оток и кръвонасядане на лявата половина на лицето, разкъсно- контузна
рана на лявата вежда, оток на устните, разкъсно- контузна рана на горната
устна, кръвонасядания с вид на двойни ивици по задната повърхност на
гръдния кош, страничната повърхност на лявата гръдна половина с изразен
оток и палпаторна болезненост, оток и ожулване в тилна област на главата,
оток и кръвонасядания на ръцете и краката, оток и затруднени движения на
лявата колянна става, в своята съвкупност обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК поради което и на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
така възведеното обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. А. Я., ЕГН: **********, роден на
15.04.1994 г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес: гр. П., обл. В., ул.
„Патриарх Ефтимий“ № 16, българин, български гражданин, средно
образование, неженен, земеделски производител, неосъждан за ВИНОВЕН в
2

това, че:
На 01.04.2021 год., в с. Т., общ. П., обл. В., в съучастие като
извършител с А. Я. А., причинил на Д. Н. И. лека телесна повреда изразяваща
се в оток и кръвонасядане на клепачите със затваряне на лявото око, оток и
кръвонасядане на лявата половина на лицето, разкъсно- контузна рана на
лявата вежда, оток на устните, разкъсно- контузна рана на горната устна,
кръвонасядания с вид на двойни ивици по задната повърхност на гръдния кош,
страничната повърхност на лявата гръдна половина с изразен оток и
палпаторна болезненост, оток и ожулване в тил на област на главата, оток и
кръвонасядания на ръцете и краката, оток и затруднени движения на лявата
колянна става, в своята съвкупност обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, като вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1500 лв. в полза на Държавата по сметка на РС П..

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС, в
петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №154 по описа за 2022г. на ПРС

Подсъдимите А. Я. А. и Я. А. Я. са предадени на съд за извършено от тях
престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
В хода на разпоредителното заседание подсъдимите са изразили
желание производството по делото да се движи по общия ред.
В хода на разпоредителното заседание, пострадалия Д. Н. И. е предявил
граждански иск срещу двамата подсъдими, който съдът остави без уважение,
като същият бе конституиран единствено, като частен обвинител в
наказателното производство.
В съдебно заседание, проведено на 25.02.2025г. на основание чл.287,
ал.5 от НПК е поискал съдът да се произнесе за извършено от подсъдимите
престъпление по смисъла на чл.130, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на ВРП ТО-Провадия поддържа
възведеното с обвинителния акт обвинение и предлага на съда да наложи на
подсъдимият А. Я. А. наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл.66 НК за
срок от три години, а по отношение на подс.Я. А. Я., същият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание около средния размер.
Подсъдимите се възползват от правото си да не дават обяснения и в
последната си дума молят съда за справедливо решение.
Защитникът йм счита обвинението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
за недоказано и моли съда да оправдае подсъдимите. По отношение на
обвинението по чл. 130, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК, ако съда приеме, че е
осъществен този състав, подсъдимите да бъдат освободени от наказателна
отговорност по смисъла на чл.78а от НК.
Представителя на частния обвинител моли съда да признае подсъдимите
за виновни и за двете престъпления.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият А. Я. А. живеел в с. ******, общ. Провадия, обл. Варна.
Същият бил осъждан с присъда по НОХД № 121/2018 г. по описа на ОС
Варна, влязла в сила на 06.07.2021 г.
Подсъдимият Я. А. Я. също живеел в с. ******, общ. Провадия, обл.
Варна и бил неосъждан.
Частният обвинител Д. Н. И. живеел в с. ****** и от години имал
междуличностни конфликти с обвиняемите А. и Я..
На 01.04.2021 г. И. бил в имота си, който използвал за отглеждане на
зеленчуци, намиращ се в края на с. ******. Имотът се намирал в близост до
1

дома на св. Т. Б.. Около 15,30-16,00 часа св. И. заключвал вратата на имота,
когато видял към него да се приближава подс. Я. Я. с автомобила си „Джип
Чероки“ с peг. № ***. В същият момент към И. се приближавал с лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № *** и бащата на подс.
Я.- подс. А. А.. Когато подсъдимите А. и Я. стигнали до имота на св. И.,
спрели автомобилите си и слезли от тях. Подс. Я. държал дървен сап с
дължина 63 см. и приблизителна ширина 4,5 на 3 см., а подс. А. държал
дървен кол, след което се приближили до св. И.. Тогава с общи усилия и
общност на умисъла, започнали да нанасят множество удари на св. И.,
съответно подс. Я. с дървения сап и с юмруци, а подс. А. с дървения кол и
юмруци, които удари попадали по гърба, по ръцете, по краката, по тялото, по
главата и по лицето на И.. Докато му нанасят ударите, св. И. попитал
подсъдимите защо го удрят, а подс. А. му отвърнал, че им е омръзнало от него
и продължили да му нанасят удари. От нанесените му удари И. паднал на
земята и тогава подс. А. скочил върху гръдния му кош, а подс. Я. продължил
да му нанася удари. Докато бил върху св. И. подс. А. му казал „Ти нас не ни
познаваш! Не ни е страх от нищо, нито от полиция, нито от нищо“. След това
подсъдимите А. и Я. преустановили действията си спрямо И., качили се в
автомобилите си и си тръгнали.
От назначената съдебномедицинска експертиза по делото, се
установява, че вследствие на нанесените му удари частния обвинител И. е
получил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяваща се
във оток и кръвонасядане на клепачите със затваряне на лявото око, оток и
кръвонасядане на лявата половина на лицето, разкъсно- контузна рана на
лявата вежда, оток на устните, разкъсно- контузна рана на горната устна,
кръвонасядания с вид на двойни ивици по задната повърхност на гръдния кош,
страничната повърхност на лявата гръдна половина с изразен оток и
палпаторна болезненост, оток и ожулване в тилна област на главата, оток и
кръвонасядания на ръцете и краката, оток и затруднени движения на лявата
колянна става, в своята съвкупност обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – Д. Н.
И., С. А. Г., Т. С. Б., П. Р. П., Д. М. Д. и Д.а С.ова С.ова, заключението по
назначената в досъдебната фаза съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия и изготвената такава в хода на съдебното следствие, всички
приети от съда без възражения от страните, както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и тези представени в съдебно заседание, като по този начин
събраните по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
2

подсъдимите А. Я. А. и Я. А. Я. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.
За съда не съществува никакво съмнение, че подсъдимите са извършил
описаното по горе престъпление, тъй като свидетелските показания на голяма
част от свидетелите са еднозначни и непротиворечиви, последователни и
взаимно допълващи се.
Подсъдимите не дават обяснения, поради което съдът е принуден да
коментира единствено свидетелските показания по делото.
Според показанията на частния обвинител, двамата подсъдими са дошли
при него на посочената в обвинителния акт дата и са му нанесли побой с
колове. Не може да даде конкретен отговор, кой точно къде го е удрял, като
ударите са били по цялото му тяло и причинени от двамата подсъдими.
Твърди, че между него и подсъдимите имало стара вражда заради нива
която купил, като подсъдимите били против това. Неговата дъщеря живеела с
подс.Я. Я. и той не одобрявал този факт.
Съдът изцяло кредитира показанията на частния обвинител, като
логични, последователни и кореспондиращи изцяло със заключението на
изготвените съдебно-медицински експертизи с които са фиксирани телесните
увреждания които е получил вследствие на нанесения му побой.
В подкрепа на показанията на И. са и показанията на свидетелите Т. Б. и
Д.а С.ова, които по това време се намирали в с.****** в имота, който е бил в
близост до мястото на инцидента. И двете не са свидетели на действията на
подсъдимите, като и двете заявяват, че малко преди случката подс.Я. Я. минал
с джипа си покрай техния имот, като се движел с висока скорост. След
спирането на автомобила на Я. при И. се чул разговор на висок тон. На
мястото малко след това дошъл и друг автомобил, този на подс.А. А.. Чувал се
разговор на висок тон между три лица, като ясно били разпознати гласовете на
подсъдимите и пострадалия. И двете свидетелки възприели разговора, като
караница, но не разбрали точните думи, които се изричат. Единственото, което
чули е думата „полиция“ и „ще се обадя на полицията“.
И двете свидетелки заявяват, че след караницата, Д. И. дошъл при тях,
като поискал вода и целият бил окървавен, с насинено око и им разказал,
какво се е случило. И двете ясно са възприели външния вид на пострадалия,
като вида му бил толкова лош, че на св.С.ова и станало лошо и се прибрала в
дома си.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т. Б. и Д.а С.ова,
като непротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи изцяло с показанията на св.И..
В подкрепа на показанията на Д. И. са и показанията на св.С. Г.-
служител в РУ-Провадия, който заявява, че на описаната в обвинителния акт
дата е получил телефонно обаждани от И., че му е нанесен побой от
подсъдимите. Дава и точно описание на управляваните от подсъдимите
3

автомобили по това време.
Съдът кредитира и показанията на този свидетел, като припокриващи се
с тези на свидетелите Т. Б. и Д.а С.ова, както и на Д. И.. Макар и да не е бил
свидетел на случилото се, същият веднага е получил информация за
инцидента, която информация изцяло се припокрива с описаното от И., както
и от показанията на свидетелите Б. и С.ова.
По делото бе разпитан и свидетеля Д. М. Д., който в показанията си
твърди, че на посочената в обвинителния акт дата от 12.30 часа до 17.30 часа е
бил в с.****** заедно с подс.Я. Я. и подс.А. А., като последния от време на
време се появявал, като влизал и излизал в двора и се занимавал с животните.
Д. приготвял препарат за пръскане на посевите и през цялото време
наблюдавал подс.Я.. Я. управлявал трактора по блока и Д. постоянно имал
визуален контакт към машината.
От показанията на св.Д. става ясно, че Я. е управлявал трактор с който е
извършвал пръскане с препарати по земеделските площи.
По делото бе разпитан и св.П. Р. П., който твърди, че на същата дата е
посетил домът на подсъдимите в късния следобед. Там били, както подс.А.,
така и подс.Я.. А. се занимавал с животните, а Я. пръскал житните култури,
които се намирали под навес в къщата, като по отношение на последния излага
съвсем различни твърдения от посоченото от св.Д.. От неговите показания
става ясно, че Я. не е карал трактор и да пръска с препарати земеделски
площи, а е пръскал складираното зърно.
Поради това разминаване в показанията на двамата свидетели, съдът не
ги кредитира, като намира, че същите са дадени с цел подсъдимите да
избегнат наказателна отговорност. И двамата твърдят, че подсъдимите са били
пред тях и са имали визуален контакт, като не са напускали имота в който са се
намирали, което с оглед на противоречията в показанията им, съда не приема
за достоверно.
Доста по - достоверно звучат показанията на свидетелите Т. Б. и Д.а
С.ова, въпреки, че имат далечна роднинска връзка.
Съдът приема изцяло и заключенията по изготвените в хода на
досъдебното и съдебно производство съдебно - медицински експертизи, като
компетентни и отговарящи изчерпателно на всички поставени въпроси.
Съдът не споделя становището на представителя на прокуратурата, че е
осъществен състава на престъплението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК по
отношение и на двамата подсъдими.
Безспорно по делото се доказа, че между страните е имало личен мотив и
конфликт. Хулиганството по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК изисква не само
непристойно поведение, буйство, скарване или сбИ.е или други непристойни
прояви, но и реално засягане на обществено отношение изразяващи се в грубо
нарушаване на общественият ред. Това е основният признак по който
различава престъплението хулиганство от други състави на престъплението.
4

Деянието е извършено в присъствието само на подсъдимите и частния
обвинител на края на населеното място и не е станало достояние на други
лица. Единствено двама свидетели са чули разправията, но не са имали
визуален контакт с лицата. Тези свидетели са възприели пострадалия малко
след това, като са видели травматичните увреждания които е получил. Поради
тази причина съдът намира, че обвинението по смисъла на чл. 325, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК се явява недоказано.
Безспорно по делото е установено, че на Д. Н. И. са нанесени телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че същите
са причинени от двамата подсъдими.
Подсъдимите от субективна страна са действали виновно, при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 , пр. 1 от НК, което се доказва
от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие свидетели и най-вече показанията на свидетелите Т. Б. и
Д.а С.ова.
Показанията на тези свидетели са ясни, логични, безпротиворечиви и
съответстват на останалите доказателствени материали. Всички те се намират
в кореспондираща връзка помежду си, надлежно събрани са по предвидения в
НПК ред, като свидетелите са разпитани в съдебно заседание устно и
непосредствено от съда в състезателна процедура и при осигурена равна
възможност за участие на страните.
Разпитаните по делото свидетели нямат личен мотив да
лъжесвидетелстват, въпреки, че са в далечна роднинска връзка помежду си.
От обективна страна подс. А. и Я. вследствие нанесените удари са
причинил на св. И. наранявания, квалифицирани като лека телесна повреда, с
което е настъпил и визираният от закона обществено опасен резултат.
От субективна страна деянието по чл.130, ал.1 от НК е извършено при
пряк умисъл по отношение на подсъдимите. Те са съзнавали обществено
опасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са целяли те да настъпят.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимият е било налице
специфичното за този вид престъпление намерение – нанасяне на телесни
увреждания.
Доказа се и, че деянието е извършено в съучастие между двамата
подсъдими.
Причина за извършване на престъплението от страна на подсъдимите е
ниското им правосъзнание, абсолютно пренебрежение към съществуващия
обществен ред и незачитането на установения в страната правов ред, както и
личния мотив предвид обтегнатите им отношения.
При определяне на наказанието на подсъдимият А. Я. А., съдът прецени
високата степен на обществена опасност на деянието, както и
обстоятелството, че подсъдимия към датата на деянието е бил реабилитиран,
5

поради което и счита за адекватно да му наложи наказание за извършеното
престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.78а от
НК, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на
критичност към извършеното от подсъдимия, както и обстоятелството, че
деянието е извършено в съучастие и със същото са причинени повече от една
леки телесни повреди.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на
предишни осъждания към датата на деянието, както и доброто процесуално
поведение на подсъдимия. Същият е ставал причина за отлагане на делото, но
само по здравословни причини за което винаги е представял доказателства. По
делото са налични единствено данни, че същият работи, като земеделски
производител, където доходите са непостоянни, и поради тази причина съдът
определи размера на глобата малко над минимума.
По отношение на престъплението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
съдът прецени, че на основание чл.304 от НПК следва да бъде постановена
оправдателна присъда поради недоказване на обвинението по безспорен и
категоричен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимият Я. А. Я., съдът прецени
високата степен на обществена опасност на деянието, както и
обстоятелството, че подсъдимия към датата на деянието не е бил осъждан,
поради което и счита за адекватно да му наложи наказание за извършеното
престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.78а от
НК, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на
критичност към извършеното от подсъдимия, както и обстоятелството, че
деянието е извършено в съучастие и със същото са причинени повече от една
леки телесни повреди.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на
предишни осъждания към датата на деянието, както и доброто процесуално
поведение на подсъдимия. Същият не е ставал причина за отлагане на делото.
По делото са налични единствено данни, че същият работи, като земеделски
производител, където доходите са непостоянни, и поради тази причина съдът
определи и по отношение на него размера на глобата малко над минимума.
По отношение на престъплението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
съдът прецени, че на основание чл.304 от НПК следва да бъде постановена
оправдателна присъда поради недоказване на обвинението по безспорен и
категоричен начин.
С оглед постановяването на осъдителна присъда и на основание чл. 189,
6

ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото
разноски в размер на 300.00 лева, както и сумата от 3000 лева за адвокатско
възнаграждение.
По отношение на вещественото доказателство по делото: дървен сап с
дължина 63 см. и приблизителна ширина 4,5 на 3 см. записано в книгата за
веществени доказателства под Вх.№16/2022г. при РС-Провадия, съдът
определи да бъде отнето в полза на държавата и унищожен.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Мотивиран от горното съдът постанови съдебният си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Съобщи за изтекли лични данни