М О Т И В
И от
10.10.2019 г.,
към
Присъда № 249 от 10.10.2019 г.,
постановена
по НОХД № 5250/2019 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия М.С.М., за това, че на
06.04.2016 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир от
14-каратово злато с тегло 4,56 гр. на стойност 232.56 лв., 1 бр. златно кръстче
от 14-каратово злато с бяло камъче с тегло 1,5 гр. на стойност 76.50 лева, 1
бр. златно кръстче от 14-каратово злато със синьо манисто във всеки край с
тегло 1 гр. на стойност 51 лв., 1 бр. златен медальон от 18-каратово злато с
изобразен образ на „Богородица“ с тегло 1,5 гр. на стойност 100.47 лв., всичко
на обща стойност 460.53 лева от владението на Д.П.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.
198, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание, определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Граждански иск не е
предявен.
Защитникът, адв. М.Б.Г.,
от своя страна, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
като по същество пледира единствено за определяне на размера на наказанието при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, изпълнението на което да бъде
отложено.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимият се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл.
371, т. 2 НПК.
В последната си дума моли
за налагане на наказание, което да бъде отложено с изпитателен срок.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият, М.С.М. е роден на ***
***, ..., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
На 06.04.2016 г. следобяд
в гр. Пловдив, свид. Д.П. С. посетила
магазин „Лидл“, находящ се на бул. „Пещерско шосе“. Оттам пеш и сама, тръгнала към дома си, намиращ се на ….
Пресякла жп прелеза на бул. “Коривщица“ и продължила по ул. „Тулча“ в
подножието на Младежки хълм в гр. Пловдив. На кръстовището с ул. „Велбъжд“ се
разминала с непознатите за нея подс. М.С.М.
и свид. С.М.М.– спрямо когото с Постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив
от 26.09.2017 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното
производство е било прекратено. При разминаването подс. М.М. забелязал, че свид.
С. имала на врата си синджир и решил да й го отнеме. Отдалечавайки се на
три-четири крачки от свид. С., подс. М.М. се върнал, застанал срещу свид. С. и
използвайки сила, с ръка й издърпал златния синджир, който бил на врата й.
Синджирът се скъсал и останал в ръката на подс. М.. На него се намирали още две
златни кръстчета и златен медальон. Веднага след постигане на целта си, подс. М.
*** в посока бул. „Пещерско шосе“ гр. Пловдив, като изпуснал на земята двете
златни кръстчета и златния медальон. След подс. М. се затичал и свид. С.М.като
двамата били забелязани от свид. Е.Т.Т.– съседка на свид. С.. Впоследствие свид.
Т.видяла на улицата притеснена свид. С., която й разказала за случилото се и
сигнализирала полицията. На същата дата свид. С.М., по молба на подс. М.М.,
заложил два пъти отнетата от подс. М. чужда движима вещ /собственост на свид. С./
в заложна къща „София Корект” ООД, намираща се в подлеза на Централна гара гр. Пловдив
за сумата от 50 лева с издаден заложен билет № 8042/06.04.2017 г. и за сумата
от 75 лева с издаден заложен билет № 8046/06.04.2017 г., които били изхарчени
от подс. М. за лични нужди. След разкриване на престъплението подс. М. и свид. М.били
отведени в сградата на ІІ РУ на МВР гр. Пловдив, където при проведени беседи с
полицейския служител свид. К.С.Д.подс. М. разказал подробно за механизма на
извършения от него грабеж.
На 07.04.2017 г. било
извършено разпознаване на лице, като свид. Д.С. посочила подс. М.М. като
извършител на престъплението.
С Протокол за доброволно
предаване от 07.06.2017 г. С.М.предал в сградата на ІІ РУ при ОДМВР гр.Пловдив
1 бр. златен синджир от 14 каратово злато с тегло 4.56 гр. като вещественото
доказателство било върнато с разписка от 19.04.2017 г. на собственика му – свид.
Д.С..
По делото е изготвена
стоково-оценъчна експертиза, която е дала заключение, че инкриминираните вещи -
1 бр. златен синджир от 14-каратово злато с тегло 4,56 гр. на стойност 232.56
лв., 1 бр. златно кръстче от 14-каратово злато с бяло камъче с тегло 1,5 гр. на
стойност 76.50 лева, 1 бр. златно кръстче от 14-каратово злато със синьо
манисто във всеки край с тегло 1 гр. на стойност 51 лв., 1 бр. златен медальон
от 18-каратово злато с изобразен образ на „Богородица“ с тегло 1,5 гр. на
стойност 100.47 лв. – всички на обща стойност 460.53 лева.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията
на подсъдимия М., дадени в хода на досъдебното производство, които се
кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал.
В тази насока са и
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – свид. Д.С.,
свид. Е.Т., свид. К.Д.и свид. С.М.. Тези
гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и
ясна картина на събитията от процесната дата. Същите са логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал, в това число и с обясненията на подсъдимия. Всички те приобщават
относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа
обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата както във връзка със съставомерните признаци на
процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на
деянието.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина (Свидетелство за съдимост, Характеристична
справка, Докладни записки, Протокол за разпознаване, Протоколи за разпит на
свидетели, Протокол за разпит на обвиняем, Протокол за доброволно предаване и др.
справки).
Съдът кредитира и
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото
доказателствен материал.
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия М.. В
този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени
средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем), настоящият съдебен
състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и
препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка по делото не се
оспорва по същество и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага техния самостоятелен анализ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
При така установената и
неоспорена фактическа обстановка, Съдът приема, че безспорно
се доказва извършеното от страна на подсъдимия М.С.М. деяние, а именно: че на
06.04.2016 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир от
14-каратово злато с тегло 4,56 гр. на стойност 232.56 лв., 1 бр. златно кръстче
от 14-каратово злато с бяло камъче с тегло 1,5 гр. на стойност 76.50 лева, 1
бр. златно кръстче от 14-каратово злато със синьо манисто във всеки край с
тегло 1 гр. на стойност 51 лв., 1 бр. златен медальон от 18-каратово злато с
изобразен образ на „Богородица“ с тегло 1,5 гр. на стойност 100.47 лв., всичко
на обща стойност 460.53 лева от владението на Д.П.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.
198, ал. 1 НК.
От обективна страна е
налице отнемане на чужди движими вещи от страна на подс. М. от владението на
собственика свид. С. (т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на последната
и установяване на своя трайна такава от негова страна). Предмет на отнемането
са движими вещи - 1 бр. златен синджир от 14-каратово злато с тегло 4,56 гр. на
стойност 232.56 лв., 1 бр. златно кръстче от 14-каратово злато с бяло камъче с
тегло 1,5 гр. на стойност 76.50 лева, 1 бр. златно кръстче от 14-каратово злато
със синьо манисто във всеки край с тегло 1 гр. на стойност 51 лв., 1 бр. златен
медальон от 18-каратово злато с изобразен образ на „Богородица“ с тегло 1,5 гр.
на стойност 100.47 лв. – всички на обща стойност 460.53 лева. Същото е
извършено без да е налице съгласие на собственика на движимите вещи. Подсъдимият
е установил трайно фактическо владение върху тях, като те са преминали от
патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането е извършено с
намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането им подсъдимият се е отдалечил на достатъчно
разстояние, което да препятства
евентуален опит на собственика на вещите да се опита да си ги върне.
Налице е и силата като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ
сложно съставно престъпление, доколкото същата е средство за запазване на
владението на отнетата вещ, а именно: дърпането на синджира от врата на пострадалата.
Силата се изразява във физическото въздействие върху личността на пострадалата
и е използвана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние. Налице е
връзка и близост между употребената сила и отнемането на вещите от владението
на пострадалата с намерението да бъдат присвоени, като действията на извършителя
са съединени с връзката на фактическото единство, основано на посочената цел.
От субективна страна
деянието е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл, който е формиран
светкавично в съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка и
преценявайки, че пострадалата няма да може да противодейства. Подсъдимият
веднага е осъществил деянието си чрез употребата на сила и е установил своя
трайна фактическа власт върху вещите. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел и целял тяхното настъпване. Същият е знаел, че
употребява сила като начин за отнемане на чуждите вещи и намерението му е било
противозаконно да ги присвои и е искал от така съчетаната престъпна дейност да
бъдат осъществени признаците на престъпния състав. Независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура на чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета, респ. да го определи при
условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това.
Разпоредбата на чл. 198,
ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия М. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така
определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с една
година или да бъде наложено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Съдът определя
наказание, ориентирано към минимума, като отчита наличието на следните
смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно минало (към датата на деянието
същият е неосъждан), относително ниската стойност на предмета на престъплението
и фактът, че същият е частично възстановен. От друга страна съдът не констатира
наличието на отегчаващи вината обстоятелства, извън това, че пострадалата е
възрастна жена с ограничени възможности за самозащита, което внася допълнителна
укоримост в постъпката. Въпреки това съдът намира, че минималният размер на
предвиденото в закона наказание е съответно на причинения престъпен резултат и
годно да изпълни целите на наказанието.
По
изложените съображения наказанието на подсъдимия М. следва да се определи в
размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода
(след приложението на чл. 58а, ал. 1 НК).
По въпроса за
приложението на условното осъждане:
Съдът прие, че в
конкретния случай спрямо подсъдимия М. са налице предпоставките на чл. 66, ал.
1 НК, тъй като същият не е бил осъ
ждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието,
като за постигане целите на наказанието и за поправянето му, не е наложително
реално изтърпяване на така наложеното наказание.
Съдът намира че
поправянето на подсъдимия извън затворническата среда би било постижимо, ето
защо изтърпяването на така определеното наказание от две години лишаване от свобода
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Този срок ще
способства да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на
условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение.
Съдът счита, че както
размерът на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му са
съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да
изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
По въпроса за
веществените доказателства:
По делото като веществените доказателства са били приобщени Диск с надписи „Грабеж ул. „Велбъжд“
06.04.2016 г.“, намиращ се на л. 68 от ДП, Касова бележка с надпис „София
Корект“ от 07.04.2016 г., намираща се на л. 51 от ДП и Заложен билет № 8042,
намиращ се на л. 50 от ДП, както и Блуза с надпис „dream girl“ – на съхранение при Домакина на
ІІ РУ на МВР гр. Пловдив, по отношение на които съдът постанови да се върнат на правоимащите лица, съответно - - Заложна къща „София Корект“ ООД и на подсъдимия М.С.М..
По въпроса за
разноските:
По
делото са направени и разноски в размер на 70.00 лева, които подсъдимият М., на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МК