Решение по дело №662/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208, ал.1 от АПК, вр чл.63в ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК131071587, седалище и адрес на управление с. Равно поле, Община Елин Пелин, Област София подадена чрез пълномощника юрисконсулт П. Т., против Решение № 204 от 09.02.2024 г., постановено по АНД № 20235330206711 по описа на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 004878/10.10.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /съкр.ЗЗП/ му е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер 2000,00 (две хиляди) лева“ за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяната му и вместо него съдът да постанови друго, с което да се отмени изцяло процесното наказателно постановление. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Претендира се присъждане на направените в съдебното производство разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез пълномощника адв. Я. К., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, като счита, че тя следва да се отхвърли. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, заявени от касатора.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на Районен съд – Пловдив за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районен съд – Пловдив е сезиран с жалба, подадена от "Лидл България ЕООД енд КО" КД, срещу Наказателно постановление № 004878/10.10.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството, за нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Процесното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 004078 от 28.04.2023 г., съставен от П. И. Х. на длъжност старши инспектор в Регионална дирекция – Пловдив към КЗП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

В РД – Пловдив при КЗП е постъпила жалба с вх. № П-03-410/13.03.2023 г., относно разлика в цената на пуешки гърди. Обявената от производителя цена била 13,99 лв./кг и за 0,405 кг съответно 5,67 лв. На касата пуешките гърди били маркирани и продадени на цена 14,99 лв./кг и съответно за 0,405 кг цената е била 6,07 лв. Ситуацията се е развила в търговски обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 34, стопанисван от "Лидл България ЕООД енд КО" КД. Във връзка с постъпилата жалба на 13.03.2023 г. длъжностни лица от КЗП, РД – Пловдив са извършили проверка в търговския обект. В хода на проверката е констатирано несъответствие между маркираната на касовия бон цена и цената, отразена на етикет на пуешките гърди. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2700092/15.03.2023 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно - наказващия орган в наказателното постановление, като на основание чл. 210а от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е разпитано длъжностното лице, съставило акта за установяване на административно нарушение, в качеството му на свидетел. Пред съда е пояснило обстоятелствата, при които е установено процесното нарушение.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че материалният закон е приложен правилно, като при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и липсват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че от обективна страна е осъществено административното нарушение, което е квалифицирано като нарушение на разпоредба на чл. 68в, забраняваща нелоялни търговски практики. Установил е, че търговецът не се е съобразил със забраната. Приел е, че е налице съответствие на словесното описание на нарушението и неговото цифрово изражение с изрично посочване, че заблуждаващата практика се отнася именно до цената на стоката, като подробно е очертано в какво се състои подвеждането на потребителите, поради което не е приел доводите на жалбоподателя, че квалификацията на извършеното е неправилна.

По отношение на нормата на чл. 28 от ЗАНН съдът е приел, че не е налице основанието за прилагането ѝ, както и че наказанието е съобразено с критериите по чл. 27 от ЗАНН и наложената имуществена санкция е в минималния й размер от 2000,00 лева и са постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилна фактическа обстановка, като на основата на съответни на спора доказателства и тяхната преценка е направил законосъобразни изводи от правна страна, поради което атакуваният съдебен акт не страда от посоченото отменително основание за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган, а именно Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, на основание Заповед № 363 от 30.03.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Спазени са сроковете, регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания относими, както за съставянето на АУАН, така и за издаването на процесното НП.

Разпоредба на чл. 68в ЗЗП, забранява използването на нелоялни търговски практики. Съгласно разпоредбата на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП посочва, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. В случая търговската практика е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 1 от ЗЗП – съдържаща невярна информация, поради което е подвеждаща за средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. При продажбата на процесната стока, търговецът е използвал забранена от закона заблуждаваща търговска практика относно съществено обстоятелство за стоката, а именно нейната цена. Тази практика се е състояла в продажбата на стока /в случая – пуешки гърди/ с невярна информация относно действителната ѝ цена, доколкото същата е била с обявена цена на етикета 13,99 лв., а в действителност продажната цена на касата на магазина била на стойност 14,99 лв. По този начин потребителят е бил заблуден да вземе или би могъл да вземе първоначално търговско решение да я закупи, което не би взел без използването на описаната нелоялна търговска практика. Именно поведението на дружеството жалбоподател е предизвикало съществуването на специфично предимство по отношение на цената, което всъщност не е било действително и това предимство е или може да е в пряко отношение с мотивирането на потребителя за извършване на покупката. Наложеното наказание е определено в минимума на предвиденото за това нарушение в чл. 210а от ЗЗП ( от 2000 лв. до 50 000 лв.) като не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН. Нарушението е установено за един артикул, но е с потенциал да засегне голяма група потребители, тъй като конкретният обект е част от голяма верига магазини за хранителни стоки и реализира значителни обороти. Като смекчаващо вината обстоятелство е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Обществената опасност на деянието е съобразена с оглед обема на дейността и имущественото състояние на дружеството, като определеният размер на наказанието в минимума ще способства за осъществяване целите на наказанието съгласно чл. 12 от ЗАНН като мотивира дружеството занапред да спазва установения правен ред, както и за осъществяване на генералната превенция спрямо останалите търговски субекти. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява провеждането на нелоялни търговски практики, а съгласно чл.68г от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Основателни са мотивите на районния съд, че в случая законосъобразно е установено административното нарушение и неговият автор, като приложените писмени доказателства безспорно касаят установяването му и обективната отговорност на жалбоподателят. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на спора разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане и съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд- Пловдив- XXIII състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204 от 09.02.2024 г., постановено по АНД № 20235330206711/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.