Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Айтос

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

№                                                    17.12.2020 г.                                           гр.Айтос

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                           ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести  ноември                                две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                          Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 11 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец по делото е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д. – зам. Управител, чрез юр. Н.М., а ответник - М.М.М. с ЕГН ********** ***.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от договор за паричен заем с № PLUS-11320032 от 30.06.2015 г., по който в полза на ответника е отпуснат кредит от 6 500 лева. Ответникът е преустановил плащанията на 05.05.2017 г., като е погасил 21 месечни вноски, а дължимият остатък поради настъпила предсрочна изискуемост според ищцовото дружество възлиза на 4 654, 90 лева, 1 219, 54 лева възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2020 г. и 1 113, 86 лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 05.06.2017 г. до 11.10.2019 г. Предвид указанията по ч.гр.д. № 1016/2019 г. на РС-Айтос, образувано по заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника, за ищцовото дружество възникнал правен интерес от предявяване на настоящата установителна претенция, с която се претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми, произтичащи от горепосочения договор за паричен заем. Иска се присъждане на разноски.

В срока за отговор по исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК – адв. И.Т. *** е постъпил такъв, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че няма доказателства за усвояване на сумата от ответника, че не са посочени непогасените вноски с настъпил падеж, че не е ясно какво представлява претендираната главница и как се формира възнаградителната лихва, вкл. дори не е посочен период, за който се претендира възнаградителната лихва, за да се прецени дали не се търси възнаграждение и след датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа се също така, че няма доказателства за обявена предсрочна изискуемост, вкл. изпращане на уведомление за това на длъжника. Правят се доказателствени искания, вкл. допускане на СЧЕ.

Възнаградителната лихва като период е уточнена допълнително – с молба с вх. № 261056 от 30.10.2020 г. на л.96 от делото – за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2020 г., както е по издадената заповед.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установи следното:

По делото не е спорно и видно от представените договор, вкл. съдържащите се в него погасителен план и условия по договора, находящи се на л.5-10, че между страните на 30.06.2015 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11320032, по силата на който ищеца предоставил на ответника за потребителски цели кредит в размер на 6 500 лева. Страните се договорили кредита да бъде издължен на 57 погасителни вноски, всяка в размер на 163, 18 лева, съгласно приетия от страните и отразен в договора погасителен план. В договора е посочено още, че общата стойност на плащанията е в размер на 9 301, 26 лева; ГПР е в размер на 18,97 %, а лихвеният процент е в размер на 15, 79 %. Страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В чл.5 от посочения договор е предвидено също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането по кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо, че в чл.3 от договора е посочено, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, в чл.7 е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от 2% на месечна база и 24% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлацията.

На л.19 – 24 от делото от ищеца са представени документи – документ, именован „извлечение по кредит” с обективиран в него „погасителен план“, „получени плащания“  и „разнесени плащания“, като е вписано, че извлечението е актуално към 30.12.2019 г., изготвени от юр. Николета Ангелова Матева. Следва да се отбележи, че документът, именован „погасителен план”, в който е направена разбивка на вноската на главница по кредита и възнаградителна лихва, е различен от първоначално подписания погасителен план, обективиран в самия договор на л.5 от делото и не носи подписа на длъжника, като очевидно е изготвен по-късно във връзка с нуждите на процеса, но не отразява по идентичен начин първоначално подписания между страните погасителен план, който е обективиран на л.5 от делото в самия договор. В него – първоначално подписания между страните погасителен план - такава разбивка няма, като това ще бъде обсъдено по-долу във връзка с действителността на договора за кредита.

От приетото заключение на вещото лице се установява, че ищецът превел по сметка на ответника във връзка с договора сума в размер на 6 272, 50 лева, представляваща сумата по кредита, като сумата е по-малка от договорената от 6 500 лева, тъй като ищецът си е удържал от договорените 6 500 лева сумата от 227, 50 лева такса ангажимент. Установява се също, че по процесния договор за кредит от ответника са постъпили плащания в общ размер на 3 524, 30 лева, които кредиторът отчислил за заплащане частично на главница – 1 845, 10 лева, лихва – 1 581, 72 лева и за разноски за събиране – 97, 48 лева. Или общо постъпилите плащания по процесния договор възлизат на 3 524, 30 лева, като остатъчните вземания към момента на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК според кредитора възлизат на 4 654, 90 лева главница, 1 219, 54 лева възнаградителна лихва и допълнително 1 113, 86 лева мораторна лихва.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С депозираната искова молба ищецът претендира да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумите: 4 654, 90 лева главница, 1219, 54 лева възнаградителна лихва и 1 113, 86 лева лихва за забава в размер на законната, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1016/2019 г. по описа на АРС.

В конкретния случай безспорно се установи сключването на 30.06.2015 г. на договор за потребителски кредит (заем), съгласно който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 6 500 лева, които следва да се върнат чрез 57 месечни погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план, обективиран в самия договор на л.5 от делото, доколкото това е единственият погасителен план, подписан и от двете страни. Уговореният лихвен процент е 15,79 %, годишният процент на разходите - 18,97 %, а общият размер на всички плащания по заема е 8 301, 26 лева. Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително относно действителността му. Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на императивни разпоредби на ЗПК в относимата към момента на сключването му редакция.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само лихвен процент 15,79 %, като даже и той не е ясно определен като параметър, доколкото изобщо не е конкретизирано, че се касае именно до годишен лихвен процент, а просто е посочено „лихвен процент”, каквото и да предполага това. Ако съдът може да тълкува договорките, то за потребителя тези основни параметри следва да са ясно посочени в договора и да не будят никакво съмнение. Същите са предвидени с цел печалба на кредитора, което предполага, че на длъжника като по-слабата страна в правоотношението данните следва да бъдат предоставени по ясен и разбираем начин, като в противен случай подобни договорки се явяват в противоречие с добрите нрави. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.

В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК е недействителен. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК изисква договорът да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от единствения план, подписан от страните и обективиран в договора на л.5 от делото, задължението за връщане на главницата и за заплащане на възнаградителната лихва са разсрочени на 57 бр. анюитетни вноски, без да са ясни компонентите на всяка една от тях – каква част от горепосочените задължения се погасяват с нея. Поради това макар формално да а налице погасителен план, той не носи изискуемата от закона информация на длъжника. В същия смисъл вж. Решение IV-128 от 15.07.2020 г. на БОС по въззивно гр.д. № 854/2020 г. по аналогичен случай.

В допълнение на горното, т.12 изисква планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Още повече, относно „лихвения процент” няма никаква яснота по така сключения договор – не е конкретизирана базата на самия лихвен процент от 15,79 %, като няма никаква яснота в самия договор относно методиката и механизма на начисляване на възнаградителната лихва. Тази неяснота относно дължимата лихва и начина, по който се начислява лихвата, продължава вкл. в изготвения погасителен план, доколкото и от там не става ясно каква е дължимата възнаградителна лихва и как се погасява, като вноските са посочени общо, без никаква разбивка, въз основа на която да се правят изводи относно възнаградителната лихва.

Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им съдът следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай от заключението на вещото лице се установява, че реално предоставен на ответника е кредит в размер на 6 272, 50 лева, а ответникът е внесъл сума в размер на 3 524, 30 лева, с която след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, следва да се погаси част от главницата и в тази връзка ответникът дължи връщане на разликата между реално предоставената и платена сума или сумата от 2 748, 20 лева. Именно за посочената сума е основателен установителния иск на ищеца, а за разликата над нея до претендираната главница от 4 654, 90 лева и за претендираните лихви от 1 219, 54 лева възнаградителна лихва и 1 113, 86 лева мораторна лихва за забава - предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Разноските възлизат общо в размер на 769, 54 лева, от които 229, 77 лева в заповедното производство и 239, 77 лева, заявени в исковото производство още с исковата молба, както и 300 лева разноски за особен представител, за които е внесен депозит по сметка на РС-Айтос,  като съразмерно на уважената част на исковите претенции от ответника се дължат 302, 68 лева.

Ищцовото дружество дължи заплащане по сметка на РС-Айтос на разноски за възнаграждение за вещо лице, поискано от особения представител и съответно платено от бюджета на съда – 91, 01 лева от общо 150 лева съразмерно на отхвърлената част от исковата претенции.

Останалата сума до 150 лева възнаграждение за вещо лице, поискано като доказателство от особения представител на ответника и съответно платено от бюджета на съда, в размер на 58, 99 лева съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции следва да се възложи на ответника, който да я заплати по сметка на РС-Айтос.

Особеният представител адв. И.Т. е направил искане възнаграждението за особен представител да бъде увеличено до размера от 530 лева - искането е направено в с.з. от 15.10.2020 г., като съдът е посочил, че ще се произнесе с крайния съдебен акт, доколкото тогава може да се съобразят всички предпоставки относно размера на възнаграждението. Съдът е определил възнаграждение в размер на 300 лева, което действително е под минималното такова, макар и в размерите допустими по чл.47, ал.6 от ГПК, като предвид броя на исковите претенции, факта, че са поискани и съответно събрани допълнително доказателства, вкл. е изслушано вещо лице предвид необходимостта от специални знания, както и броя на заседанията, по които се е явявал особения представил, то искането следва да бъде уважено както е направено в съдебно заседание от 15.10.2020 г. – до размера на сумата от 530 лева. В този размер възнаграждението е напълно обосновано и справедливо, кореспондиращо с фактическата и правната сложност на делото.

 

С оглед горното, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

 

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М. и ответника М.М.М. с ЕГН ********** ***, че ответникът М.М.М. с ЕГН ********** ***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М., сумата от 2 748, 20 лева главница по договор от 30.06.2015 г. сключен за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11320032, ведно със законната лихва от 29.10.2019 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед № 522 от 30.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1016/2019 г. на РС-Айтос.

              ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част - за разликата над уважената главница от 2 748, 20 лева до претендираната главница от 4 654, 90 лева и за претендираните лихви - 1 219, 54 лева възнаградителна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.04.2020 г. и 1 113, 86 лева мораторна лихва за забава за периода от 05.06.2017 г. до 11.10.2019 г.

               ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М., сумата от 302, 68 лева съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковите претенции.

              ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 58, 99 лева, представляващи разноски за възнаграждение за вещо лице.

              ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д. – зам. Управител, да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 91, 01 лева, представляващи разноски за възнаграждение за вещо лице.

                УВЕЛИЧЕВА възнаграждението на особения представител адв. И.Т. *** от 300 лева в размер на 530 лева, от които 300 лева предварително определени и внесени по сметка на РС-Айтос с вносна бележка от 03.06.2020 г. на л.53 от делото, които да се изплатят на адв. И.Т. ***, а за останалите 230 лева ищцовото дружество БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК ***, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д. – зам. управител, чрез юр. Н.М., да представи документ, удостоверяващ тяхното внасяне по депозитната сметка на РС-Айтос, за изплащане на адв. И.Т. ***.

                Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                  Препис от решението да се връчи на страните.                               

 

                                 Районен съдия: