Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260011
гр. Перник, 09.11.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Пернишкият окръжен съд в публичното заседание на шестнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
МАРИЕТА
ДИНЕВА
при
секретаря Емилия Павлова и с участието на прокурора от ОП - Перник Анита
Джамалова, като разгледа докладваното от съдия Баталски ВНОХД № 36 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба на адвокат Д.М., защитник на
подсъдимите Б.А.З., К.Н.Б. и Т.К.Б. срещу присъда №269/26.04.2018 г.,
постановена по НОХД №2038/2016 г. по описа на Районен съд – Перник, както и по
въззивна жалба на подсъдимия С.Е.С. чрез защитника му адвокат К. М., подадена
срещу същата присъда.
С посочената присъда подсъдимият С.Е.С.
е признат за виновен в това, че на *** г. в ****, от локомотив № ***, в
съучастие като извършител с Н. А. С. /спрямо когото наказателното производство
е прекратено/, К.Н.Б., Б.А.З. и Т.К.Б., чрез
използване на техническо средство – маркуч, и чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка “Тойота” с рег. № ***, е отнел чужди
движими вещи – 460 литра дизелово гориво на стойност 924,60 лева, собственост
на “БДЖ” ЕАД – гр. С., от владението на МОЛ А. Г. С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено от С.Е.С. в
качеството му на длъжностно лице “***” възползвал се от служебното си
положение, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение І и ІІ и
т.6, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година и три месеца, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият Б.А.З. е
признат за виновен в това, че на *** г., в ***, от локомотив № ***, в съучастие
като извършител със С.Е.С., Н. А. С. /спрямо когото наказателното производство
е прекратено/, К.Н.Б. и Т.К.Б., чрез използване на техническо средство –
маркуч, и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
“Тойота” с рег. № ***, е отнел чужди движими вещи – 460 литра дизелово гориво
на стойност 924,60 лева, собственост на “БДЖ” ЕАД – гр. С., от владението на
МОЛ А. Г. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение І и ІІ, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година и три месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият К.Н.Б.
е признат за виновен в това, че на *** г., в ***, от локомотив № ***, в
съучастие като извършител със С.Е.С., Н. А. С. /спрямо когото наказателното
производство е прекратено/, Б.А.З. и Т.К.Б., чрез използване на техническо
средство – маркуч, и чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил марка “Тойота” с рег. № ***, е отнел чужди движими вещи – 460 литра
дизелово гориво на стойност 924,60 лева, собственост на “БДЖ” ЕАД – гр. С., от
владението на МОЛ А. Г. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да
го присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение І и ІІ,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и три месеца, чието изпълнение е отложено за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С посочената присъда, подсъдимият Т.К.Б.
е признат за виновен в това, че на *** г., в ***, от локомотив № ***, в
съучастие като помагач /охранявал извършителите като наблюдавал да не бъдат
видени от другиго и да сигнализира при приближаване на други лица/ със С.Е.С., Н. А. С. /спрямо когото наказателното
производство е прекратено/,
К.Н.Б. и Б.А.З., чрез
използване на техническо средство – маркуч, и чрез използване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка “Тойота” с рег. № ***, е отнел чужди
движими вещи – 460 литра дизелово гориво на стойност 924,60 лева, собственост
на “БДЖ” ЕАД – гр. С., от владението на МОЛ А. Г. С., без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.195,
ал.1, т.4, предложение І и ІІ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на основание чл.53, ал.1,
б.”а” от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства по
делото, а именно: 16 броя празни пластмасови туби, оставени на съхранение в ***
РУ – П., като е разпоредено след влизане на присъдата в сила те да се унищожат
на основание чл.128, ал.1 от ПАС.
С посочената присъда, на основание
чл.53, ал.1, б.”а” от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства
по делото, а именно: лек автомобил марка “Тойота” с рег. № *** ведно с ключ,
принадлежащ на подсъдимия К.Н.Б., тъй като са послужили за извършване на
престъплението.
С присъдата
са осъдени подсъдимите С.Е.С.,
Б.А.З., К.Н.Б. и Т.К.Б. - със снета самоличност, да заплатят по сметка на ОДМВР
– П., сумите от по 281,23 лв., представляващи направени разноски в досъдебното
производство за експертизи, както и направените по делото съдебни разноски от
по 135,00 лв. за всеки един от подсъдимите.
В посочената въззивна жалба на
подсъдимия С.С., подадена чрез неговия защитник, и в
допълнението към нея, се развиват оплаквания за необоснованост и
несправедливост на присъдата, както и за недоказаност на обвинението. Изложени
са доводи за това, че от събраните по делото доказателства не се установява
подсъдимият С. С. да е извършил престъплението, за което е признат за виновен
от първоинстанционния съд, като се сочи, че е налице тежък конфликт между един
от основните свидетели на обвинението /М.М./ и един
от подсъдимите /Т.Б./. Развиват се доводи, че не е възможно за 3-4 минути да се
източат 460 литра нафта от локомотива, цветът на иззетата от локомотива нафта не
е идентичен със заловеното количество от 460 литра нафта в автомобила на
подсъдимия К. Б., в локомотива не е отразена липса на гориво. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е извършил достатъчно задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства, като е безкритично е кредитирал една част от тях, а
без достатъчно убедителни аргументи е отхвърлил друга част. Твърди се, че не е
установено средството, с което се твърди, че е източена нафтата от локомотива,
а именно – маркуч, както и че не е било възможно да се източи нафтата от този
локомотив, тъй като в гърловините на резервоарите имало допълнително поставени
решетки. Сочи се, че са се очертали по делото две групи свидетелски показания –
първата на полицаите и втората на всички останали свидетели, като втората група
свидетели са установили няколко изключително важни факти, а именно: че няма
констатирана липса на 460 литра гориво от процесния локомотив; че няма
идентичност между иззетите проби дизелово гориво от процесния локомотив и
иззетите проби от намерените туби с дизелово гориво; че на гърловините на
резервоарите на процесния локомотив са поставени допълнително решетки, които не
дават възможност да се източва гориво от резервоарите с маркуч; шифровъчната
лента на GPSа
процесния локомотив не установява спиране на същия за повече от 2-3 минути,
през което време е практически невъзможно да се източи от резервоарите на
локомотива количеството 460 литра дизелово гориво и да се напълнят 16 туби.
Искането е обжалваната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, с
която подсъдимият С. С. да бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение.
С посочената въззивна жалба, подадена
от адвокат Д.М., защитник на подсъдимите Б.А.З., К.Н.Б. и Т.К.Б. и с
допълнението към нея, се развиват оплаквания за неправилност на присъдата,
както и за недоказаност на обвинението. Изложени са доводи за това, че от
събраните по делото доказателства не се установява подсъдимите Б.А.З., К.Н.Б. и
Т.К.Б. да са извършили престъпленията, за които са признати за виновни от
първоинстанционния съд. Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил
достатъчно задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като
безкритично е кредитирал една част от тях, а без достатъчно убедителни
аргументи е отхвърлил друга част. Твърди се, че не е установено средството, с
което се твърди, че е източена нафтата от локомотива, а именно – маркуч, както
и че не е било възможно да се източи нафтата от този локомотив, тъй като в
гърловините на резервоарите имало допълнително поставени решетки. Сочи се, че
са се очертали по делото две групи свидетелски показания – първата на полицаите
и втората на всички останали свидетели, като втората група свидетели са
установили няколко изключително важни факти, а именно: че няма констатирана
липса на 460 литра гориво от процесния локомотив; че няма идентичност между
иззетите проби дизелово гориво от процесния локомотив и иззетите проби от
намерените туби с дизелово гориво; че на гърловините на резервоарите на
процесния локомотив са поставени допълнително решетки, които не дават
възможност да се източва гориво от резервоарите с маркуч; шифровъчната лента на
GPSа процесния
локомотив не установява спиране на същия за повече от 2-3 минути, през което
време е практически невъзможно да се източи от резервоарите на локомотива
количеството 460 литра дизелово гориво и да се напълнят 16 туби. Искането е
обжалваната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимите
Б.А.З., К.Н.Б. и Т.К.Б. да бъдат признати за невиновни по предявените им
обвинения.
Пернишкият окръжен съд, след като
разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Към *** г. подсъдимият С.Е.С. работел
като *** и бил на работа заедно с колегата си Н. А. С. /по отношение на когото
наказателното производство е прекратено поради смъртта му/ и изпълнявал
служебните си задължения. Подсъдимите Н. С. и С. С. управлявали локомотив № ***.
Докато извършвали маневри на територията на ***, използвайки маркуч, те
източили от резервоара на локомотива 460 литра дизелово гориво, което насипали
в пластмасови туби – 15 туби с вместимост от 30 литра и една туба с вместимост
10 литра.
В
близост до гара “***” в ***, подсъдимите С.С. и Н. С.
спрели локомотива на място, на което ги чакали подсъдимите Б.А.З. и К.Н.Б..
Последните двама били дошли дотам с лек автомобил марка “Тойота” с рег. № ***,
управляван от подсъдимия К.Б.. Последният спрял колата със задната й страна /багажника/
към релсите. След спирането на локомотива, С.С. и
подсъдимите Б.З. и К.Б. свалили тубите от локомотива и ги натоварили в лекия
автомобил. След това подсъдимите Н. С. и С. С. привели локомотива в движение, а
подсъдимите Б.З. и К.Б. потеглили с колата в посока квартал „***“ на ***.
В
същото време, съвсем близо до мястото, където било извършено преместването на
тубите с гориво, на път, водещ единствено и само до там, в лек автомобил “Форд Мондео” с ДКН ***, се намирал подсъдимият Т.К.Б.. Той
наблюдавал случващото се в готовност да сигнализира на останалите подсъдими,
ако някой друг приближи до мястото.
Малко
преди да се извършат описаните действия, свидетелят М. М. – *** в МВР, получил
сигнал за планирана кражба на гориво от локомотив на БДЖ. Сигналът съдържал
информация за мястото, където ще се извърши, кой и как ще я извърши. От него
ставало ясно, че лицето Т.Б. ще организира кражба на дизелово гориво, като в
тази връзка ще бъде извършена маневра с локомотив между гара ***-*** и гара ***-***,
като локомотивът ще спре в конкретно посочен участък недалеч от бившия ***,
както и кои лица ще дойдат да помогнат при свалянето на горивото и с какви
автомобили ще пристигнат. Свидетелят М. М. уведомил началника си и веднага били
предприети съответните действия. Освен свидетеля М. М. към мястото се насочили
и свидетелите – полицейски служители И. Т. и О. Д. и заели позиции, като М. М.
и О.Д. останали в служебния автомобил, с който били дошли и наблюдавали мястото
с бинокли, а свидетелят И.Т. се установил недалеч от линията и също имал пряка
видимост към посочения в сигнала участък, като едновременно с това поддържал и
постоянна телефонна връзка с колегите си М.М. и О.Д..
Свидетелите
М.М., И.Т. и О.Д. възприели пряко и непосредствено
описаните по-горе действия на подсъдимите, а И.Т. дори видял номера на спрелия
локомотив, от който били свалени тубите и го съобщил на другите двама, а
свидетелите М.М. и О.Д. забелязали и колата на
подсъдимия Т.Б., както и самия подсъдим, който “охранявал” района.
Веднага
след преместването на тубите в лекия автомобил “Тойота” с рег. № *** и
потеглянето му, свидетелят И. Т. последвал автомобила, тичайки, като по
телефона поддържал връзка със свидетелите М.М. и О.Д.
относно ситуацията. Не след дълго И.Т. успял да спре колата в една от уличките
на кв.“***“, тъй като същото влязла в задънена улица и след това се върнала
назад, при което И.Т. издал нареждане на намиращите се в нея подсъдими К.Б. и Б.З.
да слязат и да се предадат, като ги респектирал с извадено оръжие, при което
двамата подсъдими се подчинили, без да окажат съпротива. Междувременно, свидетелите
М.М. и О.Д. потеглили със служебния автомобил „Лада
Нива“, бяла на цвят, като навлезли в кв.“***“ и на единствения разклон на
главния път в квартала, видели, че са спрели двете коли – лек автомобил „Форд Мондео“ с ДКН ***, управляван от подсъдимия Т.Б. и лек
автомобил „Тойота Терцел“ с ДКН ***, управляван от
подсъдимия К.Б.. В момента, в който възприел приближаващата се към тях бяла
служебна полицейска „Лада Нива“, подсъдимият Т.Б. потеглил с автомобила си с висока
скорост в посока кв. „***“ на ***, а „Тойотата Терцел“ потеглила в обратна посока - към вътрешността на
кв.“***“ по уличка, която се оказало, че е без изход. Водачът М.М. пуснал звуков и светлинен сигнал и въпреки, че
полицейският автомобил „Лада Нива“ се движел плътно зад червения „Форд“,
управляван от подсъдимия Т.Б., подсъдимият Т.Б. не се подчинил и не спрял в
продължение на два – три километра, като чак на входа на кв.“***“ бил задържан.
При
извършения оглед на лекия автомобил “Тойота Терцел” с рег. № *** в него били
установени 16 пластмасови туби, от които 15 броя с вместимост 30 литра и един
брой с вместимост 10 литра. Тубите съдържали червеникава течност с мирис на
дизелово гориво и били покрити с клонки и платнено покривало.
От
извършената в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза се
установило, че течността, намерена в 16-те пластмасови туби, представлява
дизелово гориво с общ обем 460 литра с доказано наличие на две багрила –
червено: Fett Rot 5B (Solvent Red 27), и жълто: Fett Gelb
(Solvent Yellow).
Посочените багрила се използват единствено за индикиране на дизеловото гориво,
използвано от “БДЖ” ЕАД, а доказаните въглероди и багрила от горивото в 16-те
туби съвпада по химичен състав с въглеводородите и багрилата, доказани в
пробата, иззета от локомотивната машина, поради което експертизата доказва
идентичност на горивото, иззето от подсъдимите и горивото, намиращо се в
локомотива.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на дизеловото гориво, съдържащо се в иззетите
от описания лек автомобил туби, е 924,60 лв. и се равнява на 3,85 пъти МРЗ за
страната към *** г.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – отчасти от обясненията на четиримата подсъдими, от показанията
на свидетелите М. С. М., И. И. Т., О. П. Д., С. Г. Г.-П., Р. А. Г., З. Н. Р., А.
В., А. Г. С., от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както и от
заключението на назначените по делото експертизи: съдебно-оценителна,
физикохимична, съдебно-техническа и графическа, които съдът цени като компетентно
и професионално изготвени.
Фактическите констатации, възприети от районния съд,
са коректно установени на основата на правилна преценка на доказателствения
материал. В процеса пред първата инстанция несъмнено са установени съществените
факти за съставомерността и авторството на деянието, видовите характеристики на
вещите и тяхната равностойност.
Обстоятелствата, свързани с извършването на деянието и
неговото авторство, както районният, така и въззивният съд установи основно чрез
показанията на свидетелите И. Т. и О. Д. /починал по време на производството,
показанията му, дадени пред друг състав на първоинстанционния съд, са приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от НПК/. Съдът дава вяра на показанията на посочените двама свидетели, защото са
изцяло незаинтересовани, непротиворечиви, логични и убедителни. В показанията
си свидетелите разказват обективно осъществили се факти, без оценъчен характер,
като съдържанието им е аналогично, но независимо възпроизведено. Показанията им
се подкрепят отчасти от обясненията на подсъдимите, както и от останалите
писмени доказателства, както и от изслушаните експертизи.
По отношение на показанията на свидетеля М. М. са
направени възражения от защитата на подсъдимите, че същите не следва да се
кредитират, тъй като са налице обтегнати отношения между свидетеля М.М. и подсъдимия Т.Б.. Вярно е, че от представения от
защитата по делото обвинителен акт се установява, че свидетелят по настоящото
дело М. М. е бил обвиняем по ДП №11/2010 г. по описа на ОСлС при ОП – Перник,
пр.пр.№1308/2010 г. по описа на РП-Перник. Предмет на
този обвинителен акт е деяние, което се твърди, че е извършено на *** г. в ***.
Същевременно деянието, предмет на обвинение по настоящото дело, е извършено на ***
г., т.е. преди евентуално извършеното деяние, предмет на обвинение по ДП
№11/2010 г. Не са представени други доказателства, от които да се установява по
безсъмнен начин, че подсъдимият Т. Б. и свидетелят М. М. са имали и предходна
вражда. Но дори и да се приеме, че отношенията между двамата са били влошени
още преди датата *** г., не би могло единствено на това основание да не бъдат
кредитирани показанията на свидетеля М. М., тъй като неговите показания са
логични, при всичките разпити същият не е променил никаква част от тези
показания, а тези показания кореспондират изцяло с показанията на свидетелите И.
Т. и О. Д., както и с повечето от останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля И. Т. се установява, че
същият е възприел част от изпълнителното деяние на подсъдимите лично.
Свидетелят Т. е заявил, че преди той и колегите му полицаи О. Д. и М. М. да
заемат позиция в района на гара ***, клон „***“ в ***, за да наблюдават района,
от свидетеля М.М. е била получена оперативна
информация, че се подготвя кражба на голямо количество нафта в района на гара ***
в ***. Свидетелят И.Т. е категоричен, че ясно е възприел и разпознал
приближаващия се син автомобил марка „Тойота“, модел „Терцел“
с ДКН №***, за който знаел, че се управлява от подсъдимия К.Б., тъй като го
виждал често, защото последният живеел до гарата в ***, където било работното
място на свидетеля И.Т. и бил известен на полицията по повод кражби на дизелово
гориво. Свидетелят Т. е заявил, че е възприел ясно, че синият автомобил се е
приближил откъм „***“ към ж.п. линията към локомотив с номер ***, който вече
бил спрял там, както и че от автомобила слезли двама мъже, единият от които
свидетелят И.Т. е разпознал като подсъдимия К.Б., а от локомотива слязъл един
човек и започнали да прехвърлят обемисти предмети, които те държали в ръце и си
личало, че им тежат. Тримата мъже са направили няколко курса от локомотива до
колата, като разстоянието между автомобила и локомотива не било голямо и
пренасянето станало рутинно и много бързо. Свидетелят е категоричен, че е
поддържал постоянно връзка по телефона с колегите си М. М. и О. Д., при което е
разбрал, че те двамата също наблюдават тримата мъже. От показанията на
свидетеля И.Т. се установява, че при потеглянето на колата се е обадил на
свидетеля М.М. и му е казал, че тръгва след синия
автомобил. Свидетелят И.Т. заявява, че е видял М.М.
също да тръгва в посоката, към която се е насочил синият автомобил, а именно –
към „***“, откъдето е и дошъл. Тъй като синият автомобил навлязъл в тясна
уличка без изход, свидетелят И.Т. подал сигнал за спиране на автомобила, при
което автомобилът спрял и се оказало, че в него пътуват двамата подсъдими – К.Б.
и Б.З., а при направения впоследствие оглед се установило, че в автомобила са
натоварени 16 броя туби с вместимост 30 литра и една туба с вместимост 10
литра, всичките пълни догоре с дизелово гориво, които били покрити с платнено
покривало и клонки.
От показанията на свидетеля О. Д. се установява, че
заедно със свидетеля М.М. са заели позиция в квартал
„***“ в ***, където са наблюдавали трима души, син автомобил и локомотив, като
не е могъл да разпознае трите лица при наблюдението. От показанията му става
ясно, че след това двамата със свидетеля М.М. със
служебната „Лада Нива“, на която веднага сложили синята сигнална лампа,
потеглили в посоката, в която се е отдалечил синия автомобил, като по пътя
срещнали червен „Форд“, който, като е възприел служебната „Лада Нива“ със
синята лампа на тавана, тръгнал да бяга. О.Д. и М.М.
пуснали светлинен и звуков сигнал, но въпреки това автомобилът отказал да спре.
Малко по-късно, със съдействието и на *** РУ на МВР в кв.“***“ на *** червеният
автомобил бил спрян, като се установило, че той се управлява от подсъдимия Т.Б.,
който бил с качулка на главата.
От показанията на свидетеля М. М. се установява, че
същият познава всички подсъдими по делото във връзка с работата си в
транспортна полиция. Същият твърди, че на *** г. е получил оперативна
информация по телефона, че подсъдимият Т. Г. ще извърши кражба на гориво от
локомотив, който ще извърши маневра от гара *** към гара *** – ***, близо до
бившето предприятие *** и тъй като участъкът там е малък, свидетелят И. Т.
останал да наблюдава ситуацията в единия край на участъка, а в другия край със
служебна „Лада Нива“, бяла на цвят, са заели позиция свидетелите О. Д. и М.М.. Свидетелят М.М. заявява, че е
наблюдавал целия участък с бинокъл, като е знаел кои лица ще дойдат, като е
познавал и автомобилите, с които се придвижват те. Възприел е първоначално, че
с червен „Форд Мондео“ комби към мястото се приближава подсъдимият Т.Б., като
този автомобил е спрял не точно на ж.п. линията, а малко встрани, като към него
свидетелят не е имал пряка видимост от мястото, от което е наблюдавал.
Впоследствие към мястото се е приближил и син автомобил „Тойота Терцел“, който
се отправил към ж.п.линията. След това на мястото пристигнал син на цвят
автомобил „Тойота Терцел“, която свидетелят М.М. познавал, тъй като тя била единствена в *** по това
време. „Тойотата Терцел“ се отправила към ж.п.линията, като в това време откъм
ж.п.гара *** пристигнал локомотив шеста серия и спрял в участъка под пътния
виадукт при бившия ***, където пътят, минаващ покрай
кв.“***“ стига до самата ж.п. линия. От автомобила свидетелят е възприел, че
слезли двама души, които били облечени с тъмни дрехи и с шапки с козирки на
главите, а от локомотива слязъл един човек със сини работни дрехи. След извършването
на известни движения, а именно – пренасяне на обемисти предмети от локомотива
към автомобила, двете лица с тъмните дрехи и с шапките с козирки се качили в
синия автомобил и потеглили, като синият автомобил тръгнал в посоката, от която
е дошъл и се движел бавно и трудно, като да е бил натоварен. Синият автомобил
се движел в посока кв.“***“, като свидетелят М.М. го
изгубил от поглед. От показанията на свидетеля М.М.
се установява, че двамата с колегата му О.Д. тръгнали веднага със служебната
„Лада Нива“ в посока към кв.“***“ и на единствения разклон там, който има
главният път, забелязал двата автомобила – червения „Форд Мондео“ и синята
„Тойота Терцел“. Свидетелят твърди, че в момента, в който е видял
приближаващата се бяла „Лада Нива“, червеният „Форд Мондео“ е потеглил с висока
скорост в първата уличка, която води към изхода от квартала, а „Тойотата
Терцел“ тръгнала по другата уличка, която впоследствие се оказало, че е без
изход. От показанията на свидетеля се установява, че са преследвали червения
„Форд Мондео“ с включен звуков и светлинен сигнал в продължение на 2-3
километра, като лекият автомобил „Лада Нива“ е бил плътно зад него, но въпреки
това „Фордът“ не е спрял, а е бил застигнат на входа на кв.“***“, при което се
установило, че водач на автомобила е подсъдимият Т.Б., който носел качулка на
главата. От показанията на свидетеля М.М. е видно, че
след това той отишъл при колегата си И.Т., където установил, че последният е
задържал синия автомобил „Тойота“, като в него били намерени 17 броя туби,
пълни догоре с дизелово гориво. Свидетелят М.М.
заявява, че е изчакал на място да дойде разследващ екип и е отишъл в района на
товарна гара, където е установил двамата *** – подсъдимият С.С. и подсъдимият Н. С. /който по-късно е починал/. На място
свидетелят М.М. твърди, че е установил, че е
разпломбирана едната гърловина на резервоара на локомотива, като на въпроса
защо това е така, двамата му отговорили, че така им е бил предаден от
предходния екип. Свидетелят твърди, че след това са закарали локомотива на
мястото, където той е бил приет сутринта, като при замерването се установило,
че от заредените 2000 литра дизелово гориво имало хиляда четиристотин и нещо в момента
на замерването. Свидетелят твърди, че подсъдимият С.С.
е бил облечен в тъмносини дрехи, в каквито дрехи е било облечено и лицето,
което е разтоварвало обемистите предмети от локомотива.
Следва да се подчертае, че показанията на свидетелите
И.Т., О.Д. и М.М. кореспондират помежду си, логични
са и не се намират в противоречие нито помежду си, нито по отношение на
събраните оп делото писмени доказателства. По тази причина, настоящият състав
на въззивния съд намира, че въпреки твърденията на защитата, че между свидетеля
М.М. и подсъдимия Т.Б. има обтегнати отношения, по
делото не се установява показанията на свидетеля да са дадени в насока да
навредят на подсъдимия Т.Б.. Свидетелят М.М. е
възпроизвел добросъвестно обстоятелствата, за които е разпитан, и фактите,
които е възприел както на мястото на срещата между синия автомобил и
локомотива, така и тези, които са установени впоследствие. Ето защо, съдът
приема, че дори и да е имало влошени отношения между подсъдимия Т.Б. и
свидетеля М.М. преди датата *** г. /а това не се
установява по категоричен начин/, това не би могло автоматично да води до
некредитиране на показанията на свидетеля М.М. по
настоящото производство. Както се посочи, неговите показания са логични, няма
противоречие между тях и показанията на свидетелите О.Д. и И.Т., не са налице
противоречия и със заключенията на изслушаните по делото експертизи и събраните
писмени доказателства. Налице са противоречия между показанията на тримата
свидетели – И.Т., О.Д. и М.М. с показанията на
свидетелите К.С. и В.Г., както и отчасти с обясненията на подсъдимите.
Втората група свидетели са В. Г. и К. С.. Свидетелката
В. Г. твърди, че на *** г. е копаела желязо на ж.п. линията в района на *** и
тогава си били оставили кирките на самата ж.п. линия с приятеля й – свидетеля К.
С., като оттам минал локомотив и тъй като не можел да мине заради кирките,
спрял, а от него слязъл един от двамата машинисти и им се скарал, че са си
оставили инструментите на ж.п.линията. Свидетелката твърди също, че
впоследствие на мястото пристигнали двама униформени полицаи, които ги
разпитвали дали от локомотива нещо не е сваляно, след което им записали имената
и им казали да си тръгват.
На първо място, налице са съществени противоречия
между показанията на тази свидетелка и
тези на свидетелите И.Те., О.Д. и М.М.. Никой от
тримата полицаи не е забелязал около локомотива да има други лица, освен
възприетите лично от тях.
Нещо повече, никой от подсъдимите не е посочил никъде
в продължение на години, че въобще на мястото е имало и други хора. Налице е и
вътрешно противоречие в показанията на свидетелката В.Г., което се съдържа в
обяснението на факта кой я е поканил да дойде в съда и да даде показания по
случая. В една част от показанията си тя твърди, че подсъдимият С.С. не я е познал на *** г., когато бил слязъл от локомотива
и й се бил скарал, но тя го била познала. В друга част от разпита си,
свидетелката твърди, че се видели с подсъдимия С.С. на
ул.“***“, при което той я попитал дали го е познала и й казал, че той е
машинистът, който й направил забележка и я помолил да дойде като свидетел в
съда. Нелогично е също така свидетелката В.Г. да си спомня точната дата, когато
се е случил инцидентът, а да не си спомня деня от седмицата, в който това е
станало. Същата не е в състояние да си спомни и какво е правила и къде е била
на други произволно избрани дати, за които е била попитана в съдебно заседание. Следва да се има
предвид, че от показанията на свидетеля И.Т. се установява, че никога на
мястото, където е станало разтоварването на обемистите предмети от локомотива и
натоварването им в синята „Тойота Терцел“, не се е копаело желязо, тъй като там
няма такова, а мястото, където се копае желязо, се намира под къщите на кв.“***“,
където има останки от завод и понякога там има хора, които копаят желязо, но
това място е доста отдалечено от мястото на инцидента и оттам няма пряка
видимост към това място. Освен това, свидетелят И.Т. е категоричен, че само О.
Д. е бил с униформа на *** г., но също и че О.Д. нито за момент не е слизал от
служебния автомобил „Лада Нива“, тъй като в противен случай е щял да
компроментира цялата операция.
Същото се отнася и за показанията на свидетеля К.С.,
който дава уклончиви показания и също като свидетелката В.Г. не е в състояние
да отговори къде се е с намирал и какво е правил на други произволно избрани дати.
Налице е и допълнително противоречие в показанията на К.С., тъй като същият
заявява, че именно него го е срещнал подсъдимият С.С.
на ул.“***“ в *** и той го е попитал ако има желание да дойде и да каже каквото
знае, което е в дисонанс с показанията на свидетелката В.Г., която твърди, че
нея я е поканил подсъдимият С.С., докато е пиела кафе
на ул.“***“ в *** с комшии. Освен това, налице е противоречие между показанията
на К.С. и В.Г. по отношение и на обстоятелството дали по тази ж.п. линия
минават често влакове. Докато К.С. заявява, че по тази линия много често
минават влакове, свидетелката В.Г. твърди, че по тази линия е минало само
„момчето с машината“ /подсъдимият С.С./, а другите
влакове минават по другата линия, която е на гара ***. Налице е и противоречие
по отношение на обстоятелството колко лица са идвали при тях. Докато К.С.
твърди, че при тях е идвал само един униформен полицай, а другият полицай си
седял в колата, свидетелката В.Г. заявява, че и двамата полицаи били с
униформа, както и че и двамата се приближили до тях и ги разпитвали.
Показанията на свидетеля К.С. противоречат и на
обясненията на подсъдимия С.С., тъй като последният е
заявил, че е слязъл и сам е отместил от ж.п. линията инструментите, а пък
свидетелят К.С. твърди, че подсъдимият С.С. само им е
казал да преместят инструментите и те сами си ги били преместили.
Поради изложеното, съдът не кредитира показанията на
свидетелите К.С. и В.Г., същите са нелогични и съдът ги намира за недостоверни.
По отношение на третата група свидетели.
От показанията на свидетелката С. Г. Г. – П., която
към момента на деянието е работила като *** към локомотивно депо С. и е имала
контролни функции по отношение на разхода на гориво и смазочни материали на
склада и локомотивите в *** и в ***, се установява, че на *** г. била уведомена
от инж. Д. – *** на „Локомотивно депо“ гр. С., че в *** е задържан лек
автомобил с около 460 литра дизелово гориво и на нея й било възложено да
направи техническото нормиране на разхода на пътни листове с номера *** и ***
г. на локомотив №***. Техническото нормиране
било направено в съответствие с нормите на „Предписание за локомотивно
стопанство“ №491 и е констатиран преразход на гориво за пътен лист *** - 121
литра, а за пътен лист *** – 199 литра. Свидетелката е заявила, че нормирането
се извършва на основата на записите на скоростомерната лента на локомотив №***,
от която лента не може да се установи по време на престоя на локомотива дали
дизеловият двигател е бил в работно състояние или не, въпреки, че ако не е бил
в работно състояние, това би довело до икономии в размер на около 30 литра на
час за локомотивите от серия *** /какъвто е и локомотив ***/. От показанията на
свидетелката се установява също, че дизеловото гориво в системата на „БДЖ“ е
индикирано със специфични оцветители, използвани единствено и само от „БДЖ“,
като цветът на горивото варира. Според свидетелката, в зависимост от различни
фактори, е възможно да варира преразходът на гориво, като по технически норми
това е възможно да достигне 10% от преразхода.
От показанията на свидетеля А. Г. С., който към
момента на деянието е работил като *** към Локомотивно депо гр. С. и е имал
контролни функции по отношение на разхода на гориво на локомотивите в ***, в ***
и др., се установява, че е уведомен от транспортна полиция, че на *** г. в ***
е задържан лек автомобил с около 460 литра дизелово гориво, като при
извършената проверка е установено, че има скъсана пломба на гърловината на
горивния резервоар на локомотив №***. Впоследствие е направена проверка, която
е констатирала преразход от 320 литра на локомотива за деня. От показанията на
свидетеля А. С. се установява също, че резервоарът на локомотива е така
конструиран, че не е възможно да се източи гориво, без за това да се използва
техническо средство – маркуч. По
отношение на решетките на гърловините на резервоарите, свидетелят А. Г. е
посочил, че по-рано са слагали такива на гърловините на резервоарите на
локомотивите, като предназначението на тези решетки е било да не позволяват да
влезе маркуч в гърловината на резервоара. Конкретно за локомотив №***
свидетелят е заявил, че не е имало предпазна решетка, каквито се били поставяли
по-рано, тъй като към *** година тази практика е била преустановена. Свидетелят
заявява, че след като е излязъл от капитален ремонт, локомотив №*** не е
трябвало да дава преразход, какъвто е констатиран при измерването на горивото
на *** г. следобед.
От показанията на свидетеля А. В. К. се установява, че
на *** г. бил дежурен *** и взел проба от резервоара на локомотив серия
„шестица“, като за целта закупил от магазина маркуч /шлауфка/ с дебелина
колкото диаметъра на малкия пръст. Съображението на свидетеля за закупуването
на точно толкова дебел маркуч било, че знаел, че има на гърловините на локомотивите
решетки, които не позволяват да се пъха по-дебел маркуч. Според свидетеля
цветът на взетата от него проба от резервоара на локомотива бил тъмен – син, до
почти черен.
Следва да се има предвид, че в същия разпит свидетелят
А.В. е заявил, че знае, че по принцип решетката на гърловината на резервоара на
локомотива представлява ламарина с дупки, но той никога не е виждал такава
решетка и не знае как изглежда, нито може да отговори на въпроса колко големи
са дупките. Т.е. изводът е, че свидетелят А.В. е закупил по-тънък маркуч, тъй
като е предполагал, че на гърловината има решетка с дупки, която няма да
позволи да се вкара в гърловината на резервоара по-дебел маркуч. Но от
показанията на свидетеля А. С. се установява, че практиката да се поставят
решетки на гърловините на резервоарите на локомотивите е преустановена доста
преди *** г., т.е. доста време преди извършването на капитален ремонт на
локомотив №***, поради което конкретно на гърловините на резервоарите на този
локомотив такава решетка не е имало. По отношение на цвета на дизеловото
гориво, както се посочи по-горе, съдът намира, че субективните възприятия на
този свидетел не би могло да се кредитират, доколкото свидетелката С. П. е
заявила категорично, че цветът на дизеловото гориво в системата на „БДЖ“
варира, като това обикновено е между бледорозово и тъмночервено в зависимост от
това колко сигнално вещество е поставено в горивото. В случая на свидетеля А.В.
му се е видяла синя или почти черна, но този факт не би могъл да опровергае
установеното с физико-химическата експертиза обстоятелство, че химическите
съставки, които се поставят в горивото в системата на „БДЖ“ са открити и в
установеното в автомобила на подсъдимия К.Б. дизелово гориво, което е
достатъчно за да се приеме категоричният извод, че произходът на това гориво е
от „БДЖ“.
Следва да се подчертае, че съдът намира обясненията на
подсъдимите К.Б. и Б.З., че са намерили 16-те туби с дизелово гориво случайно и
са ги натоварили в автомобила на К.Б. с цел да ги предадат на полицията за
защитна позиция, която цели оневиняването им. Тази версия се опровергава
напълно от показанията на свидетеля И. Т., който е наблюдавал както пренасянето
на тубите от локомотива до автомобила на подсъдимия К.Б., така и потеглянето на
този автомобил, след което незабавно е тръгнал в посоката, в която е поел
автомобила, уведомявайки колегите си О.Д. и М.М. за
това. Показанията на свидетеля И.Т. са логични и непротиворечиви, като няма
данни той да е предубеден или заинтересуван от изхода на делото, каквито
възражения са направени по отношение на свидетеля М.М..
Ето защо, версията на подсъдимите К.Б. и Б.З. не е убедително аргументирана.
Нещо повече, ако са искали да сигнализират органите на полицията, са могли да
отидат директно в най-близкото управление на МВР и да подадат сигнала, вместо
да товарят в автомобила това голямо количество тежки туби и да рискуват да
увредят здравето си, както и да повредят самия автомобил. Нелогично е и да замаскират
превозваните туби с платнище и с клони, при положение, че и двамата твърдят, че
са имали намерение да ги откарат и да ги предадат в полицията.
По отношение на подсъдимия С.С..
Съдът намира неговите обяснения в частта, в която
твърди, че не е участвал в извършване на кражба за израз на защитната му
позиция. Обясненията му в частта, в която твърди, че причината за спирането на
локомотива е била поставените на релсите инструменти от група хора, копаещи
желязо до самите релси, не може да се възприеме поради изложените по-горе
съображения във връзка с показанията на свидетелите К.С. и В.Г..Обясненията му
се опровергават и от показанията на свидетеля М.М.,
които съдът кредитира поради посочените по-горе съображения. Същият е възприел
дрехите, в които е бил облечен подсъдимия С.С. по времето,
когато са пренасяни обемистите предмети от локомотива към лекия автомобил
„Тойота Терцел“ като сини работни дрехи, като именно в същите сини работни
дрехи М.М. е възприел подсъдимия С.С. и при последващото си отиване на място на ***. Но дори и
да се приеме, че физическото пренасяне на тубите, пълни с дизелово гориво да е
извършено с помощта на неговия колега Н.С. /спрямо когото производството е
прекратено поради смъртта му/, няма как това да е станало без знанието и
участието и на подсъдимия С.С., тъй като в локомотива
на смяна са били само те двамата, а източването на дизеловото гориво от
резервоара в тубите е изисквало продължително време. Ето защо, съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия С.С. в тази им
част.
По отношение на подсъдимия Т.Б.. Неговото поведение е
обусловено от съпричастността му към престъплението, за което му е предявено обвинение, а именно – в
качеството му на помагач. Наистина, спрямо него не са налице преки
доказателства, които да доказват участието му в престъплението, за което е
обвинен. Но веригата от събраните по делото косвени доказателства води до
категоричния извод, че Т.Б. е извършил престъплението, предмет на обвинение
спрямо него. Изводите за неговото участие в престъплението се правят на
основата на показанията на свидетеля М.М., който е
заявил, че при получаването на информацията са му посочени имената на двамата
подсъдими – К.Б. и Т.Б., които са уговорили датата и часа на срещата между тях
и хора от „БДЖ“, чиито имена не са му били известни към онзи момент. Именно по
този повод свидетелят М.М. е информирал ръководството
на полицията в *** и поради тази причина е организирана и полицейската операция
в района на участъка между гара „***“ в *** и ***. Не е случаен фактът, че
именно на това място /пътят, където е застанал с автомобила си подсъдимият Т.Б.
води единствено до мястото, където, е спрял локомотивът за да бъдат пренесени
тубите с горивото/, именно в посоченото време, се е появил и подсъдимият Т.Б.,
който се е приближил до мястото с автомобила си, неслучайно носейки качулка на
главата, но е останал малко встрани, за да има възможност да наблюдава терена
наоколо и в случай на необходимост да сигнализира на останалите подсъдими за
евентуална опасност. Поведението му като водач на лек автомобил „Форд Мондео“ след
възриемането на белия полицейски автомобил „Лада Нива“ с поставена на тавана
синя лампа, е показателно по отношение на ролята му в изпълнителното деяние на
престъплението за което е обвинен, а именно – да улесни извършването на
престъплението, тъй като, виждайки приближаването на полицейския автомобил,
същият е потеглил с висока скорост в посока, обратна на посоката, в която е
тръгнал автомобилът на подсъдимия К.Б., в който е било натоварено дизеловото
гориво, и не се е подчинил на подадения от полицаите звуков и светлинен сигнал
в продължение на дълго време, въпреки, че полицейският автомобил се е движел
плътно зад автомобила на подсъдимия Т.Б. с постоянно включен звуков и светлинен
сигнал. В обясненията си, подсъдимият Т.Б. е заявил, че е ходил да си върши
лична работа, но не е уточнил каква и не е могъл да обясни нито присъствието си
на мястото, където е пренесено дизеловото гориво /на път, който води единствено
до това място/, нито поведението си при преследването му от полицейските
служители.
От показанията на свидетеля Р. Г. се установява, че е
предал локомотива на *** г. на подсъдимия Н. С. /починал по време на
производството/ и втория машинист С.С., като при
проверката на пломбите на двете гърловини на резервоара на локомотива в *** е
установил, че и двете пломби са били здрави, а впоследствие в *** е погледнал
едната гърловина и е установил, че пломбата е била здрава.
От показанията на свидетеля З. Р. се установява, че
въпреки, че не си спомня конкретно за случая, принципът при предаването на
локомотива е, че ако не се обадиш, че пломбата на гърловините на резервоара е била
нарушена, това означава, че няма проблем, т.е., че пломбите на резервоарите са
били здрави към момента на предаването на локомотива. Ето защо, настоящият
състав на въззивния съд намира, че към момента на предаването на локомотива от
машиниста Р. Г. и З. Р. на Н. С. и С.С., пломбите на
двете гърловини на големия резервоар на локомотива са били здрави.
По отношение на изложените доводи за това, че не е
възможно за 3-4 минути да се източат 460 литра нафта от локомотива, съдът
намира, че източването на дизеловото гориво от резервоара на локомотив *** е
извършено в промеждутъка от време от поемането на смяната от подсъдимите Н. С.
и С.С. сутринта в 08.10 часа на *** г. до момента на спирането
на локомотива в участъка между гара *** и гара ***, наблюдаван от полицаите –
свидетелите И.Т., О.Д. и М.М.. Т.е., двамата подсъдими
Н.С. и С.С. са имали предостатъчно време да източат
дизеловото гориво в тубите, които впоследствие са разтоварени на мястото,
където локомотивът е спрял и където го е чакал лекият автомобил „Тойота
Терцел“, в който са били двамата подсъдими К.Б. и Б.З.. Още повече, че за това
време локомотивът е имал и доста дълъг престой на място /например за времето от
10.20 до 14.30 часа, което е повече от четири часа, през което време няма данни
дали локомотивът е работил, а според показанията на свидетелката С. П.
икономията на гориво при неработещ локомотив е около 30 литра на час/. Т.е. ако
към установения приблизителен „преразход“ /на практика липса/, констатиран за
деня се прибавят часовете на престой на локомотива от четири часа по 30 литра
на час, тогава се получава сбор от 320 литра установен „преразход“ за деня
/липсващо гориво от резервоара/ и 120 литра икономия на дизелово гориво, като
сборът е равен на 440 литра дизелово гориво и, отчитайки десетпроцентното
отклонение от техническите норми при преразход, се получава точното количество
гориво, което е установено в автомобила на подсъдимия К.Б..
По отношение на възражението във връзка с
обстоятелството, че цветът от дизеловото гориво, установено в автомобила на
подсъдимия К.Б., се различавал от този от пробата, взета от резервоара, съдът
намира, че това е въпрос на субективно възприятие от свидетелите и от
подсъдимите. Свидетелката С. П. е обяснила, че в цветово отношение по отношение
на горивото се наблюдават съществени различия и е възможно то да бъде с
по-светъл или с по-тъмен цвят, поради което не би могло да се приеме, че от
разликата в цветоусещането на свидетелите и подсъдимите следва извод за, че
става въпрос за различно гориво. Същественото в случая е, че в дизеловото
гориво, установено в автомобила на подсъдимия К.Б. са открити същите съставки,
които се използват при оцветяването на горивото в системата на „БДЖ“, за което физико-химическата
експертиза е категорична.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че макар и да
не е намерен маркучът, с който се твърди, че е източено горивото от локомотива,
такъв е бил използван, тъй като от показанията на свидетеля А. С. Г. се
установява, че от техническа гледна точка резервоарите на локомотивите са
конструирани така, че не е възможно дизеловото гориво от локомотива да се
източи по друг начин, освен с маркуч /фактът, че решетки на гърловината на
локомотива не е имало се установява и от писмо изх.№*** г. от БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД, Централно управление/, а във връзка с изложеното по-горе се
установи по делото, че подсъдимите С.С. и Н. С. са
имали предостатъчно време както за да източат горивото от локомотива с маркуч,
така и междувременно да се освободят от маркуча.
Поради изложеното, съдът намира, че крайният извод на
първоинстанционния съд, че всеки от четиримата подсъдими е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е правилен и
законосъобразен.
При определяне
на наказанието на
подсъдимите С.Е.С., Б. А.З. и К.Н.Б., районният съд по начало правилно е отчел
наличието
само на смекчаващи отговорността обстоятелства и е преценил,
че следва на всеки от
тях да бъде
наложено наказание лишаване от свобода
малко над минимума, а именно - по
една година и три месеца лишаване
от свобода, което е приел, че не следва
да бъде изтърпявано
ефективно. Настоящият състав на въззивния съд възприема мотивите на
първата инстанция, като при определянето на размера на наказанието прецени, че
е налице и още едно съществено смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно
– изминалият сравнително дълъг период /повече от 10 години/ от извършването на
деянията до постановяването на окончателен съдебен акт по делото, като това не
се дължи на поведението на подсъдимите и се дължи в малка степен на поведението
на техните защитници. Ето защо, съдът намери, че следва наказанията и на
тримата подсъдими С.С., Б.З. и К.Б. да бъдат намалени
до минимума, предвиден в закона, а именно – на всеки от тях да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от по една година, чието изтърпяване да
се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При определяне
на наказанието на подсъдимия
Т.К.Б., районният съд
правилно е приел, че следва да му се наложи минимално наказание лишаване от
свобода, а именно – една година лишаване от свобода, което да бъде отложено за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, което правилно е
прието, че съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК,
поради което в тази й част, присъдата следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
Районният съд е постановил, на
основание чл.53, ал.1, б“а“ от НК, вещественото доказателство лек автомобил
марка „Тойота“ с рег.№***, принадлежащ на подсъдимия К.Б., да се отнеме в полза
на държавата, тъй като е послужил за извършването на престъплението, но
доколкото по делото са налице данни, че автомобилът е придобит по време на
брака на подсъдимия К.Б. и съпругата му Й. Г. Б. и,следователно, представлява
вещ в режим на съпружеска имуществена общност, следва обжалваната присъда на
първоинстанционния съд да се измени, като се отнемат само една втора идеални
части от посочения автомобил.
Районният съд правилно е постановил
след влизане на присъдата в сила, на основание чл.53, ал.1, б. “а“ от НК,
веществените доказателства, представляващи 16 броя туби да се унищожат.
В съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал.3 от НПК с първоинстанционната присъда е разрешен и въпросът за
отговорността на подсъдимите за разноски, като последните са осъдени да
заплатят всеки от тях сумата от по 281,23 лева, представляващи направени
разноски за експертизи на досъдебното производство по сметка на ОД на МВР – П.,
както и сумата от по 135,00 лева, представляваща направени разноски на
съдебното производство, които суми следва да се уточни, че се заплащат в полза
на държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез Районен съд – Перник.
Поради изложените съображения
въззивната инстанция намира, че присъдата следва да бъде изменена, като наложените
наказания на подсъдимите С.С., Б.З. и К.Б. следва да бъдат намалени до мининума, както
и да се отнеме вместо цялото вещественото доказателство лек автомобил марка „Тойота“ с рег.№*** само
една втора идеални части от него, тъй като същият е придобит по време на брака
на подсъдимия К.Б. с Й. Г. Б. и само една втора идеални части от него
принадлежат на подсъдимия, а
в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1,
т.1 от НПК и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд - Перник
Р Е Ш И:
Изменя присъда №269/26.04.2018 г., постановена по НОХД № 2038/2016 г. по описа на
Районен съд - Перник в
частта относно размера на наложените наказания на подсъдимите С.Е.С., Б.А.З. и К.Н.Б.,
като ги намалява от една година и три месеца лишаване от свобода на една година
лишаване от свобода, както и в частта относно отнемането в полза на държавата
на лек автомобил
марка „Тойота“ модел „Терцел“ с рег.№***, като вместо
целия автомобил, отнема в полза на държавата една втора идеални части от него.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.