Р Е Ш Е Н И Е
№ 2239
гр. Пловдив, 07 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, ІХ-ти състав, в открито заседание на първи
октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1025 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.45, т.т.4 и 6 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №14/28.05.2015г.).
Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Я.Т.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с №16/06/1/0/01784/2/01/04/01 от 25.02.2019г. (Изх.№01-163-6500/318 от 28.02.2019г.), издаден от директор на Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”), с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер от общо 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСС); определено е възстановяване на сумата от 24 447,50 лв., представляваща първо плащане по договора.
Претендира се отмяна изцяло на оспорени акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 10.10.2019г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№18236, в която са изложени подробни съображения в тази връзка.
Ответникът- Директор на ОД- Пловдив на Държавен фонд “Земеделие“, чрез юрисконсулт К.Н.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя. На 08.10.2019г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№18052, в които се излагат подробни съображения.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според приетото по делото заверено копие на известия за доставяне (лист 48), на 11.03.2019г. от М. М.- “майка“ (лист 209) е получена пощенска пратка, вероятно съдържаща оспорения АУПДВ (листи 34-40, 41-47), адресирана до жалбоподателя, изпратена от Регионална разплащателна агенция (РРА), Разплащателна агенция (РА)- Пловдив. От своя страна, жалбата (листи 7-23) е подадена чрез ДФ“З“ по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор на 25.03.2019г., според приетата по делото нарочна разписка (лист 24), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според разпоредбите на чл.27, ал.ал.3 и 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (ЕС); Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. Според разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Според разпоредбата на чл.27, ал.5, пр.1 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и събират по реда на ДОПК. Според чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ“З“ изпълнява функциите на РА от датата на издаване на акта за акредитация. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ”З” е такъв и на РА. Освен това, разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ”З” (УПДФ”З”) предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. (лист 6) на изпълнителния директор на ДФ”З”, с която е делегирал редица свои правомощия на директорите на ОД на ДФ“З“, между които и правомощието да издава актове от вида на оспорения (точка I. от заповедта).
Така направеното делегиране на правомощия на ответника по делото съдът намира за надлежно направено, поради което оспореният акт се явява издаден от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
По повод подадено заявление за подпомагане по подмярка 6.1 с уникален идентификационен номер (УИН) 16/06/1/0/01784 от 22.07.2015г. (неприложено по делото) жалбоподателят е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 656923 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Със Заповед №03-160-РД/77 от 21.01.2016г. (листи 106-107, 336) на директора на ОД- Пловдив на ДФ“З“ заявлението за подпомагане на М. е одобрено за финансиране; одобрен е размер на финансова помощ от 48 895,00 лв.; одобрен е размер на първо плащане от 24 447,50 лв.; одобрен е размер на второ плащане от 24 447,50 лв.
До жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за одобрение с Изх.№01-161-6500/74 от 21.01.2016г. (лист 105, 336а), с което е поканен за подписване на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (БФП), в 15-дневен срок от получаване на писмото. Според нарочно отбелязване върху посоченото писмо, същото е получено от М. на 25.01.2016г.
На 25.01.2016г. е подписан Договор №16/06/1/0/01784 за предоставяне на БФП по подмярка 6.1 (листи 54-69, 108-123), между ДФ“З“, от една страна наричана “ФОНДЪТ“, и жалбоподателят М., от друга страна, наричана “ПОЛЗВАТЕЛ“. Неразделна част от посочения договор са Приложение №1 (листи 70-73, 124-127), Приложение №2 (лист 74, 128), Приложение №3 (лист 75, 129).
Според договора, на ползвателя е одобрена БФП в общ размер от 48 895,00 лв., която се предоставя на два етапа- първо плащане в размер от 24 447,50 лв. (50% от общия размер на помощта), което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на договора; второ плащане от 24 447,50 лв. (50% от общия размер на помощта), което се извършва в срок до три месеца след издаване на УИН на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение №7 към Наредба №14/28.05.2015г., заявка за второ плащане от ползвателя. Заявката за второ плащане се подава до 31.08.2018г.
Според приетото по делото заверено копие на Уведомително писмо за одобрение №16/06/1/0/01784/2/01/03/01 от 08.06.2016г. (Изх.№01-163-6500/839 от 09.06.2016г.) на ответника по делото (лист 350), на 20.04.2016г. на жалбоподателя е платена сума от 24 447,50 лв.
В изпълнение на Заповед №332632 от 16.06.2017г. (листи 298-299), на 19.06.2017г. служители на отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) при ОД- Кърджали на ДФ“З“ извършват на място в с. Буково, общ. Първомай, област Пловдив, констатациите от която са отразени в нарочен Контролен лист (КЛ, листи 300-305). В цитирания контролен лист (лист 302) е посочено местоположението на пчелин №4295-0168, а именно- имот №060029, с. Буково, община Първомай, като в таблица №1 е отразено, че броят пчелни семейства на проверката на място (0 нула) не съответства на броя по документи (126). В забележка проверяващите посочват, че не са установени пчелни семейства и кошери на декларирания имот с ЕКАТТЕ 56335, №060029. Отразено е още, че ползвателят е информиран за предстоящата проверка на 19.06.2017г. в 13:15ч., а като начален час на проверката в КЛ е посочен 14:00ч. на 19.06.2017г. (лист 305). В забележка на експерта пък е посочено, че проверката на място е приключена поради отказ на кандидата да присъства на нея, да предостави изисканите документи.
Изготвена е Докладна записка с Изх.№03-092-092/7 от 30.06.2017г. (листи 306-307) от Д.Н.- извършил посочената по-горе проверка на място до Началник отдел РТИ на ДФ“З“- Кърджали, в която се посочва, че по време на извършване на проверката е присъствал и друг екип служители на отдел РТИ при ОД на ДФ“З“- Кърджали, които извършвали проверка на изпълнението на бизнес плана на е. Й. М.- сестра на Д.Й.М. (лист 209). Изложено е че кандидатите са едновременни уведомени за предстоящата проверка по телефона, непосредствено преди пристигането в населеното място на 19.06.2017г. в 13:15 часа, като и двамата заявяват, че са ангажирани и е осъществена връзка с майка им (М. Г. М.)- техен консултант. Според докладната записка, служителите на отдел РТИ на ДФ“З“- Кърджали се срещат с жената (М. М.) извън с. Буково, която се държала арогантно и се опитала да ги заблуди по отношение на местонахождението на парцела, описан в бизнес плана. Посочено е, че са направили замерване с GPS устройство и са направили актуални снимки с GPS координати, показващи действителното състояние на парцела, на който не са установени никакви кошери, на ограда, вход, табела, животновъден обект или наличие на някаква селскостопанска дейност.
С писмо Изх.№05-2-092/90 от 13.07.2017г. (лист 322) на директора на Дирекция “Технически инспекторат“ (Д“ТИ“) е направено предложение, констатациите от проверките на Д.М. и е. М. да бъдат сведени до знанието на изпълнителния директор във връзка с възникнали съмнения.
Със заявление с Вх.№02-160-6500/3058 от 03.11.2017г. (лист 283) Д.М. предоставя копие от Ветеринарно-медицински дневник и копие на Ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване на животни №0011662 от 10.09.2015г. (листи 284-289), с което удостоверява, че животновъдният обект е преместен от имот в с. Буково, община Първомай, местност “Требище“, на имот в с. Буково, община Първомай, местност “Заслона"'.
Изготвена е Докладна записка с Вх.№05-2-163/333 от 12.12.2017г. (листи 275-282) от директора на Дирекция “Противодействие на измамите“ (Д“ПИ“) при ДФ“З“, в която се изразява становище за налични деяния, които водят до съмнение за измама и/или нередност относно бенефициентите Д.Й.М. и Е. Й. М., получили средства от бюджета на ЕС и РБ, които не им се полагат, както и относно д-р И.В.- частно практикуващ ветеринарен лекар на територията на община Първомай, заверявал и издавал документи с вероятно невярно съдържание, некореспондиращи със Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). В докладната се посочва още, че за местността “Заслона“ кандидатите никога не са имали правно основание на имота, на който са разположени кошерите, както и регистрирани животновъдни обекти (ЖО) в противоречие с чл.137 от ЗВМД. Изложено е, че не става ясно къде точно и в кой обект са извършени декларираните и описани ВММ (вероятно ветеринарномедицински мероприятия) от кандидатите и заверени от техния частно практикуващ лекар.
С писмо Изх.№01-163-6500/120 от 21.02.2018г. (листи 130-132, 134-136) на ответника се уведомява жалбоподателят М., че ДФ“З“ открива производство по налагане на финансова корекция. Писмото е връчено на 21.02.2018г. лично на ръка на Д.М. в офиса на РРА. В писмото му е указана възможността да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. В указания срок, на 06.03.2018г. М. представя възражение с Вх.№01-163-6500/120#1 (листи 85-97),в което оспорва направените констатации от служителите на ДФ“З“ и посочва, че неоснователно му се налага финансова корекция, предвид обстоятелството, че в стопанството си съгласно бизнес плана към договора е заложено увеличаване и поддържане на пчелните семейства, като към датата на подаване на Заявлението за подпомагане съгласно Приложение 6 към чл.24, ал.1, т.8, т.9 от Наредба №14/28.05.2015г. е отбелязано като “Не е приложимо“ документ за земята, която участва във формирането на минимален икономически размер на стопанството от 8000 евро СПО (стандартен производствен обем). Посочва, че в стопанството му, съгласно бизнес плана към договора, е заложено увеличаване и поддържане на пчелните семейства, като не следва да се има предвид земята, която участва във формирането на минимален икономически размер на стопанството от 8000 евро СПО. Посочва, че земеделската земя и правното му основание за ползване е една от предпоставките, за да бъде факт регистрацията на животновъден обект- пчелин, но никъде в качеството му на кандидат не е декларирал, нито е бил длъжен да декларира, че ще отглежда пчелни семейства само на този имот №56335-060-029, с. Буково, м. “Требище“. Във възражението се посочва още, че на 10.09.2015г. са преместени пчелните семейства, при спазване на законовата уредба за преместване, както и че именно в с. Буково, местност “Заслона“ е направено посещението на място от експерти на ДФ“З“ на 15.09.2015г. и е установено наличието на пчелни семейства, съгласно контролен лист за посещение на място, вследствие на което е изготвено и Уведомително писмо за одобрение, с което М. е поканен да подпише договор. Счита, че така на административния орган към момента на извършването на посещението на място му е станало известно местонахождението на животновъдния обект, върху който са разположени, отглежданите от него пчелни семейства. Заявява, че не е бил длъжен да уведомява ДФ“З“ преди датата на сключване на договора, а след тази дата не е следвало повторно да уведомява, тъй като в срока на уведомлението му, във връзка със заявлението за подпомагане, длъжностните лица са били на терена и са осъществили проверката си, въз основа на което, именно, е подписан договорът. Спазени са условията на чл.6 от Наредба №10 от 01.04.2015г. за условията за регистрация и реда за идентификация на пчелните семейства.
Със Заповед №352757 от 29.05.2018г. (лист 79, 80) е разпоредено извършване на нова проверка на място от страна на експерти на ДФ“З“. В приложената по делото докладна записка Изх.№05-2-162/98 от 05.06.2018г. (лист 77) началникът на Отдел РТИ на ДФ“З“- Пловдив посочва, че М. е уведомен по телефона в 13,50 ч. на 31.05.2018г., че ще му бъде извършена проверка на място и същият е отказва съдействие, тъй като не е уведомен писмено.
На 30.08.2018г. в офиса на отдел РРА- Пловдив М. подава заявка за второ плащане по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. (листи 177-187), както и приложения към същата (листи 188-191). Изготвена е Форма за наблюдение и оценка на проектите по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ (листи 192-194). Д.М. подписва декларация за информираност (лист 195), че е запознат, че по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. е открито производство по налагане на финансова корекция с писмо с №01-163-6500/120 от 21.02.2018г. на директора на ОД- Пловдив на ДФ“З“, както и че е информиран, че във връзка с подадената от него заявка за плащане №16/06/1/0/01784/3/01 от 30.08.2018г. ще му бъде извършена проверка на място с цел установяване на фактическото състояние на стопанството и съответствието със заявените данни и представените документи, но под подписа си е посочил, че има възражение.
На 05.09.2018г. М. подава жалба с Вх.№01-163-6500/120#3 (листи 174-176), в която посочва, че Декларацията за информираност, която му е била предоставена при подаване на заявката за второ плащане по договор, е с неточно и некоректно съдържание, както и че е изпълнил задължението си по договора с фонда.
Със Заповед №370185/08.10.2018г. (лист 165, 166) е възложено извършване проверка на място на стопанството на жалбоподателя. В докладна записка с Изх.№05-2-162/236 от 11.10.2018г. (листи 167-168) началникът на О“РТИ“- Пловдив при ДФ“З“ отразява, че на 08.10.2018 г. в 13,13 ч. експерт от отдел РТИ към ОД на ДФ“З“-Пловдив осъществява връзка по телефона с кандидата, за да го уведоми, че проверката ще започне на 09.10.2018г. Д.М. заявява, че без писмено уведомление няма да му бъде извършвана проверка, поради което на 09.10.2018 г. в 13,16 ч. от служебната поща е изпратено на предоставената от ползвателя електронна поща, уведомление (лист 170, 171) за това, че на 10.10.2018г. в 10:00 ч. следва да се яви на адреса на сградата на ОД- Пловдив на ДФ“З“, находящ се на адрес: гр. Пловдив, бул. “Цар Борис Ш Обединител“ №20А, ет. 5, стая 503, за да получи уведомление за извършване на проверка на място, след което отново е уведомен по телефона, че има изпратено уведомление на посочената от него електронна поща. Изложено е още, че на 10.10.2018г. около 9,30ч. М. се явява, за да получи лично уведомлението за назначената проверка, като отказва да му бъде извършвана такава и заявява, че няма да допусне извършването, докато не му се дадат отговори на негови запитвания към ДФ“З“. В докладната е посочено, че възложената проверка не може да бъде извършена.
Изготвен е Доклад за нередност №16/06/1/0/01784/2/01/17/01 от 25.02.2019г. (листи 50-53), като описание на извършената нередност е посочено: 1. Установена липса на пчелни семейства, отглеждани от М. върху декларирания от него имот №56335-060-029, находящ се в с. Буково, община Първомай, област Пловдив, в следствие на което е изчислен икономическия размер на стопанството в СПО в размер на 0,00 евро СПО; 2. Възпрепятства и/или осуетява извършването на проверка/посещение на място, извършвана от РА, включително и след подаване на заявката за плащане. Като дата на извършване на нередността е посочена 19.06.2017г. като нарушени разпоредби са посочени: чл.45, т.4 и т.6, чл.38 ал.1, т.16 във връзка с чл.33 ал.1 във връзка с чл.38 ал.1 т.2, предл.първо във връзка с чл.15 ал.2 от Наредба №14/28.05.2015г. и на основание чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.
С оспорения по делото АУПДВ с №16/06/1/0/01784/2/01/04/01 от 25.02.2019г. (Изх.№01-163-6500/318 от 28.02.2019г.) на жалбоподателя М. е отказано изплащане на финансова помощ в размер от общо 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР, съфинансирана от ЕЗФРСС и е определено възстановяване на сумата от 24 447,50 лв., представляваща първо плащане по договора. Обсъдено е възражението на М. и не е прието за основателно, като в тази насока се посочва, че същият е декларирал в стопанството имот №56335-060-029, находящ се в с. Буково, община Първомай, област Пловдив с отглеждане на пчелни семейства, с представен Договор за аренда, Анекс и скица на имота към Заявление за подпомагане номер 16/06/1/0/01784 от 22.07.2015г., в който имот са извършени и проверки на място от отдел РТИ на 19.06.2017г. и от Д“ПИ“ на ДФ“З“. Посочено е, че действително след това със Заявление с Вх.№ 02-160-6500/3058 от 03.11.2017г. от страна на Д.М. е предоставено копие от Ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване на животни №0011662 от 10.09.2015г., с което удостоверява, че животновъдният обект е преместен от имот в с. Буково, община Първомай, местност “Требище“ на имот в с. Буково, община Първомай, местност “Заслона", но в ДФ“З“ няма депозирано уведомление от страна на бенефициента, че пчелните семейства ще се отглеждат на имот, различен от този, който е деклариран при кандидатстването и върху който имот бенефициентът е поел ангажимент по договор и бизнес плана към него да отглежда пчелни семейства. Прието е за неоснователно твърдението на М., че земеделската земя и правното основание за ползване касаят единствено регистрацията на животновъден обект- пчелин, но никъде в качеството му на кандидат не е декларирал, нито е бил длъжен да декларира, че ще отглежда пчелни семейства само в имот №56335-060-029, с. Буково, местност “Требище“. Посочено е, че, предвид констатациите от извършената проверка на място на 19.06.2017г. от отдел РТИ при ОД- Кърджали на ДФ“З“ и последвалата проверка от Д“ПИ“ на ДФ“З“, е установена липса на пчелни семейства, отглеждани от М. върху деклариран от него имот №56335-060-029, находящ се в с. Буково, община Първомай, област Пловдив, и така е изчислен икономическият размер на стопанството в СПО в размер на 0,00 евро СПО. Направен е извод, че се установява неподдържане на минимално изискуем размер на стопанството в границите, очертани в чл.5, ал.2, т.3 от Наредба №14/28.05.2015г. на условията за размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16000 евро включително от датата на сключване на Договора с ДФ“З“ до датата на проверката на място. Като правно основание за издаване на АУПДВ е посочено: чл.45, т.4 и т.6, чл.38 ал.1, т.16, във връзка с чл.33, ал.1, във връзка с чл.38, ал.1, т.2, пр.първо, във връзка с чл.15, ал.2 от Наредба №14/28.05.2015г., както и чл.8, ал.3, чл.9, ал.1, т.15 от сключения с ДФ“З“ Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г., и чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.
По делото е приета цялата административна преписка, като са приети и заверени копия на “Правилник за дейността на Дирекция „Технически инспекторат“ (листи 445-516), както и на “Правилника за деловодната дейност и документооборота в ДФ“З“ (лист 428-444).
Изслушана като свидетел по делото (листи 373а-375), М. Г. М.- майка на жалбоподателя и служител в неговото предприятие като пчелар, магистър по пчеларство, обяснява, че лично присъствала на проверката, извършена на 15.09.2015г., за която на 14.09.2015г. се обадили и на сина ѝ. Твърди, че се качили с двама от проверяващите на пчелина, където те отваряли кошери, гледали, броили, номера, табели, направили снимки навсякъде. Заявява, че проверяващите ги посъветвали двата пчелина (с този на сестрата на жалбоподателя) да бъдат на различни места. Не са искали контролния лист от проверката и не са знаели, че трябва да го искат. След тази проверка синът ѝ бил одобрен по Мярка 6.1 и подписал договор на 25.01.2016г. Следващата проверка била на 19.06.2017г. и тъй като синът ѝ бил ангажиран, помолил свидетелката ако може да отиде. Твърди, че е знаела че трябва да има изрично пълномощно, но е отишла след обяд до с. Буково и по пътя за пчелина потърсила кмета, за да види какви са тези хора, защото проверяващите ходят при кмета. Кметът бил в отпуска и не знаел. По пътя за пчелина срещнала господата, които били с две коли, но едната били оставили пред кметството. Двамата от тях, според свидетелката, се държали безпардонно. Обяснила им, че ако искат да ги представлява, да представят заповед или уведомление за тази проверка, за да може да си изготви пълномощно. Казала, че ще ги заведе до мястото, без да участва в проверката, като е била след тях и видяла, че се отклоняват им звъннала по телефона, че са в грешната посока. След 10 минути проверяващите се върнали и казали, че “там горе имаше едни кошери, но те не са вашите“. Според свидетелката те не влезли изобщо в пчелина. Твърди, че пътят е по-ниско и на склона са разположени кошерите. Единият от проверяващите снимал, като се качил на колата си, но не са влизали вътре. Пак с обаждане по телефона са предупредени за следваща проверка от г-н П.., който се представил, че е от “Дирекция за противодействие на измамите”. Закарали го с техния автомобил до пчелина и той изкарал снимки от първата проверка на 15.09.2015г., след което казал, че мястото е същото, но кошерите са много повече. Според свидетелката до този момент не знаели, че ДФ“З“ имат проблем с мястото и не знаят къде са били на 15.09.2015г. Така се оказало, че проверяващите от 19.06.2017г. са вменили и на сина й и на дъщерята й, че са отказали проверка, без да са били уведомени. След проверката г-н П.. им поискал куп документи, които те предоставили, включително и от личния лекар, а през м. декември отишли отново в ДФ“З“, за да видят какво се случва и тогава г-н П.. им е обяснил проблемът във фонда, а именно, че когато на 23.07.2015г. Д. кандидатствал по мярката, пчелните му семейства били разположени в с. Буково, на местност “Требище“, но поради редица причини, като кражби и други, Д. решил на 10.09.2015г. да си премести пчелните семейства в местност “Заслона“, като според свидетелката е спазил целият надлежен ред за преместването– уведомил е кмета, пуснал си е медицински лист и прочие. Според М. М. в бизнес плана синът й никъде не е поемал ангажимент, че точно на това място ще отглежда пчелните семейства, а е писал, че смята да упражнява подвижно пчеларство и това е прието от административния орган. Когато разбрали, че проверяващите не са знаели къде са били, веднага им входирали ветеринарно-медицинското свидетелство за придвижване на пчелно семейство, за да знаят къде са били. Твърди, че на 08.10.2018г. пак по телефона звъннали на синът й за проверка на място, а той заявил, че желае писмено уведомяване и така получил уведомление от служителите, че на 10.10.2018г. трябва да се яви в сградата на фонда в определен час. Отишли заедно и се оказало, че желанието на служителите е веднага да тръгнат за пчелина на проверка, но синът й казал, че има уговорка в София и не може да тръгне и не желае да го направи, докато няма надлежно уведомително писмо. Във връзка с въпрос на юриск. Н., свидетелката заявява, че си спомня за мястото– пчелните семейства били разположени на място в м. “Требище“, където е регистрацията на животновъден обект “Пчелина“. Твърди, че за да посочи че е собствен обектът, синът й е приложил договор за земята, за да удостовери, че пчелинът е собствен, но никъде не е поемал ангажимент, че ще отглежда пчелните си семейства точно там, както и че там където пише “договор за земя”, експертите са написали “неприложимо“, защото земята е относима като критерий само когато участва в СПО, а неговото СПО се формира от 126 пчелин семейства. Заявява, че през 2015г. завели служителите на местността “Заслона“.
Изслушан като свидетел по делото (листи 387-388), Д.И.Н.-*** към ДФ“З“, обяснява, че в края на юни 2017г. бил на проверка в с. Буково, община Първомай и с още трима колеги извършили проверка във връзка с Мярка 6.1 по изпълнението на бизнес-плана на кандидата Д.М.. Твърди, че при пристигането ни в населеното място, според изискванията на проверката, се обадил по телефона на Д.Й.М., който заявил, че е ангажиран, същото заявила и сестрата на Д. на колегите на свидетеля. След 10-15 минути се обадила майката, която се държала арогантно, но заявила че ще съдейства. След около 1-2 часа се срещнали в землището на селото, но извън самото село. В крайна сметка майката и мъжът който бил с нея, в крайна сметка се съгласили да ги заведат, качили се в тяхната кола и тръгнали по черния път. Според свидетеля преди да дойде майката на М., те вече посетили парцела за проверка, разполагали с Джи пи ес координати на парцела 56335-060-029 и направили актуални снимки. За парцелът Н. сочи, че представлявал силно обрасъл терен с дървета и горска растителност, без следи от стопанска и земеделска дейност, без пчели, само обрасъл с горска растителност. Тръгнали след тяхната кола, като умишлено карали бавно, с цел да ги забавят и спирали често. След половин час, след като не ги завели до пчелина, си тръгнали. Свидетеля заявява, че документ за проверката не можело да бъде подписан, тъй като те не се легитимирали, а документите били техни вътрешни, по отношение на зададени параметри.Твърди, че няма местоположение на проверката, а това е тяхна вътрешна заповед, която носи само параметрите и благодарение на която влиза в системата и се предоставя информация за всеки един бенефициент. След предявяване на страница 305 от делото на свидетеля, същият заявява, че вторият положен подпис на стр. 305 е негов. Заявява, че изготвил протокол от проверката, но не е изпратил екземпляр от протокола на М.. На въпрос на адв. Т. във връзка с проверка в случай, че не се открие бенефициент или негов пълномощник, заявява, че според договора ДФ”З” има право еднолично да решава кога да извършва проверки и бенефициентът не е длъжен да присъства. Така отишли на парцела с Джи пи ес координати и обходили целия парцел. Свидетелят Н. обяснява, че жената, която е присъствала на извършените от него действия на 19.06.2017г. на място в с. Буково, община Първомай е М. Г. М., която е изслушана като свидетел в предишното съдебно заседание.
Изслушан като свидетел по делото (лист 422), И.Т.В.- частно практикуващ ветеринарен лекар от 2006г., обяснява, че от 2014г. има договор с Д.М. за ветеринарномедицински услуги и преглежда пчелните семейства по програмата два пъти в годината. Твърди, че са ги местили от с. Буково, м. Требище, като не може да каже точни дати, но има писмено обяснение в Икономическа полиция и иска да го ползва. Сочи, че на 26.06.2014г. са транспортирани от м. Требище, землището на с. Буково, до с. Татарево, община Първомай, с ветеринарномедицинско свидетелство №0038131 на Д.М. от м. Требище до с. Татарево - на 26.06.2014г. От с. Татарево се връщат в м. Требище, но няма издадено свидетелство. Срок за връщане - 20.09.2014г. Според свидетеля, на 10.09.2015г. по желание на Д.М. с ветеринарномедицинско свидетелство №0011662 за преместване от м. Требище, с. Буково в м. Заслона, същото землище, като и досега са там. След това заявява, че не е бил ангажиран, а е викан само за профилактични прегледи. След последното установяване на пчелина в землището на с. Буково е извършвал само прегледи на място. Твърди, че на 18.04.2016г. е извършил пролетен преглед в м. Заслона на пчелните семейства на Д.М.; на 08.09.2016г. – есенен преглед на пчелните семейства на Д.; на 04.04.2017г. – пролетен преглед на пчелите на Д.М.; на 09.09.2017г. – есенен преглед на пчелните семейства на Д.М.. През 2018г. също два пъти- пролет и есен, но не може да каже точни дати. На 30.05.2019г. е извършил пролетен преглед пчелните семейства на Д.М.. Заявява, че 423 е броят на пчелните семейства и е един и същ през цялото време. Тези проверки обективирали в протокол, като имат протоколи от Агенцията (БАБХ), Протокол 27 за извършена проверка на пчелин- представя в ОДБХ за да се отрази. За всяко извършено от него посещение е съставил протоколи в 3 екземпляра – за М., за ОДБХ и за него. Свидетелят твърди, че на 18.05.2016г. имало преглед на увеличените пчелни семейства и за това има протокол за преглед, като от 123 пчелните семейства станали на 423. Твърди, че следи дали има идентификация за пчелните семейства. На кошера имало надпис, на който е посочен номера (кода) на селото и номер подред на пчелното семейство и в протокола се отразява само бройката. Сочи, че ако има празен кошер го отразява, но при М. няма празни кошери. Според свидетеля всички проверки са били на място на пчелина – м. Заслона и през цялото време констатирал, че от 123 станали 423 пчелни семейства, като в кошерите има по няколко семейства, а на мястото имало ограда.
Изслушана като свидетел (листи 537-538), Л.С.С.- служител в работеща в ОД на клон към ДФ“З“ от 2006г. и към момента е на длъжност главен експерт на отдел “ОПСМП“, обяснява, че след отваряне на процедурата през месец юни 2015г. за прием на заявления по мярка 6.1 за млади фермери, проектът на Д.М. бил сред класираните и като част от процедурата за обработка се извършило посещение на място за установяване на съответствие между подадените и реалните данни. При посещението не използвали замерваща техника, а кандидатът имал задължение да ги заведе на парцела, който е заявил, че обработва, в конкретния случай - на който се намирали кошерите. Според свидетелката по документи парцелът на г-н М. е разположен в землището на с. Буково, община Първомай, което е необлагодетелстван район и за което при класирането на заявлението са му дадени точки. Твърди, че посещението е извършено от нея и от Н.Б., като се срещнали в началото на с. Буково с Д.М. и до парцела отишли с превозно средство на г-н М.. На мястото установили пчелни кошери и пчелни семейства, съответстващи на декларираните в проекта бройки. Попълнили са контролен лист и уведомление за посещение, с което посещението приключило. На следващо място свидетелката посочва, че по процедура, при промяна на местонахождението на декларираната към момента на кандидатстване земя кандидатът е длъжен да уведоми за тази промяна ДФ“З“ и да приложи съответните документи, отговарящи на изискванията за кандидатстване: документ за собственост и/или договор за наем или аренда, нотариално заверени, за срок най-малко от 5 години, придружени с актуална скица на имота. Твърди, че при посещението на място г-н М. не им казал, че това не е парцела, който е заявен при проектното предложение, и не са им били представени документи. С. сочи, че не са носили документи, придружаващи проекта, като единствено било споменато труднодостъпността и евентуално тяхното намерение да бъде преместен на друго място. Заявява, че уведомили устно кандидата, че при преместване на земята следва да уведомят ДФ“З“, както и че при извършване на посещението се попълва контролен лист за посещение на място, който се разписва от експерта и от кандидата, уведомление за посещение и снимки, които след това се прикачват към проекта в системата за обработка.
На въпрос на жалбоподателя свидетелката сочи, че след като е заявил, че ще практикува подвижно пчеларство, според наредбата, при евентуално преместване би следвало да уведоми ДФ“З“. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя за процедурата при посещение на място и уведомяването на кандидата, С. отговаря, че кандидатът бива уведомен чрез уведомление за посещение на място и то е писмено, като трябва да се спазват срокове, процедурата за уведомяване при едно посещение на място е в деня, предхождащ деня за посещението на място. Заявява, че се обаждат на кандидата и се уговаряме с него за извършване на посещението и ако кандидатът каже, че поради някаква причина е невъзможно да бъде осъществено посещението, се разбират за дата, когато му е удобно, в срок обаче от 2-3 работни дни от обаждането. В момента на самото посещение на кандидата се предоставя уведомление за посещение и след това контролния лист. Сочи, че в случая с г-н М. в контролния лист от колежката й е допусната техническа грешка и погрешно е изписана датата 05.09.2015г., а посещението е извършено на датата 15.09.2015г.
След предявяване на страница 410 страница от делото, свидетелката заявява, че в приложения по делото контролен лист, изписаната дата 05.09.2015г. е написана от колежката ѝ Н.Б., а в действителност проверката е извършена на 15.09.2015г. Заявява, че на страници 411- 413 от делото ръкописната забележка е част от контролния лист, преди окончателния подпис на кандидата. Моли да се има предвид, че листът с ръкописната забележка “Кандидатът отглежда пчелите на парцел №060029 отговаря на парцела, който….“ е грешно подреден по реда на контролния лист. Категорично заявява, че забележката не е толкова важна по отношение на парцела, а е важно това, че между двете стопанства– на брата и на сестрата, има видима разделителна граница, че двата пчелина са видимо разделени, а не точно на кой парцел се намира всеки пчелин и забележката е написана пред бенефициента. Отново на въпрос по отношение на това какво влиза в СПО, С. посочва, че при проекти с животновъдство, водещи за определяне на СПО (стандартен производствен обем) е наличието на декларираните животни, като животновъдният обект трябва да бъде придружен с документ за собственост или наем - аренда на земята, на която е разположен, и както посочих преди, разположението на обекта в землището на с. Буково - необлагодетелстван район е критерий при класирането на проекта. За пчелните кошери твърди, че не знае дали били в землището на с. Буково, и не разполагала с измерителна техника, а само попитали дали това е имотът и отговорът бил положителен. В следващ разговор ги уведомили, че искат да преместят пчелина поради труднодостъпния терен. Заявява, че кошерите били по изискванията, имали на всеки кошер идентификационна табела и на пчелините имало надпис.
На въпрос на жалбоподателя, къде от бизнес плана е отбелязано, че е точно тази земя, С., посочва, че има стандартна бланка, на която е отбелязано кой е обектът.
Допълнително излага, че проверката на 15.09.2015г. била на брат и сестра, а при проекти, подадени от брат и сестра, трябва да следят да има разделност между двете стопанства. В случая двете стопанства били разделени и пред тях била написана тази забележка, която отразява, че има разделност на стопанствата и няма да бъдат разглеждани по нататък при създадени изкуствени условия. Посочва, че забележката е затова да има видима и ясна граница между двете стопанства и че не е установено наличие на изкуствени условия.
По искане на ответника по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с вещо лице М.Р.Ш.. Според заключението на вещото лице Ш. (листи 403-407), по първи въпрос относно икономическия размер на стопанството на жалбоподателя към момента на извършване на проверката на място през м.06.2017г., от данните от проверката на място се получава 0 лв./0 евро икономически размер на стопанството. По втори въпрос, вещото лице посочва, че единственият вариант за определяне на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя към датата на подаване на заявката за второ плащане от 30.08.2018г. е да се вземат декларираните от жалбоподателя данни (лист 189) и тези от Справката за животните в обекта от ИИС на БАБХ от дата 28.08.2018г. (лист 201), в които са посочени 423 бр.пчелни семейства и се получава 52 875,00 лв./27 034,56 евро икономически размер на стопанството на жалбоподателя измерен в СПО към датата на заявката за второ плащане.
В съдебно заседание от 11.07.2019г. вещото лице заявява, че по делото има документи (листи 328-332), които са представени на 14.10.2016г., във връзка с Уведомително писмо от 18.10.2016г., много преди проверката през месец 06.2017г. Като сред тях има представени протоколи за извършен профилактични преглед, анекс за договор със сертифициращия орган “ЛАОКОН БЪЛГАРИЯ“, частен институт за осигуряване на биологично произведени продукти, ветеринарно-медицински прегледи– таблица, и справка от регистъра на МЗХ за стопанската 2015-2016г. Според вещото лице, във всички тези документи, приложени по делото е записано, че пчелните семейства са 423. Посочва, че взела данните от проверката и е ползвала само документи, приложени по делото. Задачата е поставена за моментно състояние към момента на проверката на място през м. 06.2017г. Излага, че към месец юни 2017г. актуални документи към момента на проверката няма приложени към самата проверка и затова цитираните документи от нея документи са по делото, но те са представени много по-рано.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено, съобразено изцяло с поставените задачи и основано на данните от преписката, и неоспорено от страните.
С оглед на установеното от фактическа страна, Съдът формира следните правни изводи:
Актът е издаден в писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, поради което е спазено изискването по чл.59, ал.2, т.4 АПК.
По отношение на АУПДВ в частта, с която изцяло е отказано изплащането на одобрената финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г., следва да се отбележи, че с цитираната по-горе Заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФ“З“, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП и чл.11, ал.2, във връзка с чл.44 и 45 от УПДФ“З“ са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ“З“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия: I. Да издават решения за налагане на финансови корекции (РФК) по чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и АУПДВ по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 “стартова помощ за млади земеделски стопани” и подмярка 6.3 “стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020, както и по мярка 112 “Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР за периода 2007-2013г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и 6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.; II. Във връзка с правомощията по пункт I …директорите на областните дирекции на ДФ“З“ имат право да откриват, провеждат и при наличие на законовите предпоставки за това – да спират и/или прекратяват производствата по издаване на РФК и АУПДВ, както и да преразглеждат издадените актове при условията на чл.91, ал.1 от АПК, като в зависимост от приложимия закон- издават съответните актове в случаите, когато се постановява отказ от изплащане на договора и/или заявена за плащане финансова помощ (РФК“ и/или се претендира възстановяване на изплатена финансова помощ (РФК или АУПДВ). В действителност цитираната заповед съдържа правомощие за издаване на актове за отказ от изплащане на договорена или заявена за плащане финансова помощ посредством съответни актове и претендиране възстановяването на изплатена финансова помощ посредством РФК или АУПДВ, но от друга страна следва да се отбележи, че с АУПДВ като индивидуален административен акт се установяват публични вземания като съответно предмет на акта е определянето на такива вземания по основание и размер. Следователно, отказът занапред на плащане на одобрена финансова плащане, която обаче не е изплатена и не подлежи на връщане, не съставляват установяване на публично вземане (в този смисъл Решение № 10325 от 03.07.2019г., по адм. дело №3263/2019 на ВАС). Следва да се отбележи, че Директорът на ОД- Пловдив на ДФ“З“ принципно разполага с правомощие за отказване на цялостно плащане на одобрена финансова помощ, но не и с АУПДВ, поради което в тази част АУПДВ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Административната преписка следва да бъде върната на органа за издаване на съответен акт, въз основа на Заповед №05-РД/286 от 01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФ“З“, но не във формата на АУПДВ.
По отношение на АУПДВ в частта, с която на Д.М. е определено задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г., настоящия съдебен състав намира следното:
Като правно основание за издаване на АУПДВ са посочени чл.45, т.4 и т.6, чл.38 ал.1, т.16 във връзка с чл.33, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 т.2, пр.1, във връзка с чл.15, ал.2 от Наредба №14/28.05.2015г., както и чл.8, ал.3, чл.9, ал.1, т.15 от сключения с ДФ“З“ Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г.
Съгласно чл.45, т.4 и т.6 от Наредба №14/28.05.2015г., РА има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато: ползвателят на помощта или упълномощен негов представител възпрепятства и/или осуетява извършването на проверки от лицата и органите, посочени в чл.43, или не оказва необходимото съдействие при извършването на тези проверки и ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. А съгласно чл.38, ал.1, т.16 от Наредба №14/28.05.2015г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато той или упълномощен негов представител възпрепятства и/или осуетява извършването на проверка/посещение на място, извършвана от РА. Съдържанието на разпоредбите на чл.45, т.4 и т.6, и чл.38, ал.1, т.16 от Наредба №14/28.05.2015г. се припокрива със съдържанието на чл.9, ал.1, т.15 от Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г., посочен също като правно основание за издаване на оспорения акт. Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба №14/28.05.2015г., през целия период от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ до изтичане на срока за подаване на заявка за второ плащане РА има право да извършва проверки, включително и проверка/посещение на място, с цел да установи фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнес план и заложените в него данни и показатели с действителните такива. Резултатите от извършените проверки се вземат предвид при обработката на подадената заявка за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнес план и заложените в него данни и показатели и тяхното реално изпълнение. Идентично е съдържанието и на цитирания в оспорения АУПДВ чл.8, ал.3 от Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. От цитираните нормативни и договорни разпоредби, следва, че безспорно РА има право да извършва проверки на място по всяко време. Но от друга страна, видно от приложения по делото Правилник на дейността на Дирекция “Технически инспекторат“, в раздел 4.5. Проверки на предприятията, подготовката за проверка известяване на предприятията за предстоящата проверка, като в задължението на главния експерт е включено изпращане на Уведомително писмо по образец. Предвидено е още, че за съгласуване на мястото и датата на проверката се осъществява комуникация с проверяваното лице по телефон, факс, e-mail. В случая, в правилника не е предвиден срок за предварителната уговорка с проверяваното лице за датата и часа на проверката. Но съгласно чл.25 от РЕГЛАМЕНТ за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, проверките на място може да се обявяват, при условие че това не е в разрез с тяхната цел или ефективност, като обявяването е строго ограничено до минималния необходим период от време и не надвишава 14 дни. Пак там е посочено, че въпреки това при проверки на място, свързани със заявления за помощ за добитък или искания за плащане по мерки за подпомагане за животни, обявяването не надвишава 48 часа, освен в надлежно обосновани случаи. От събраните по делото доказателства се установява, че комуникация с жалбоподателя служителите на ДФ“З“ са осъществявали ден преди проверката или както на 19.06.2017г. на същия ден и то след като служителите на ДФ“З“ са пристигнали в с. Буково. Житейски обосновано е уведомяването да бъде извършвано няколко дни по-рано, тъй като, от една страна, ползвателят на помощта няма задължение да стои 24 часа при пчелните кошери, а от друга страна, може да се намира на отдалечено място, като например да е на екскурзия в чужбина. Видно от приложената по делото докладна записка с Изх.№05-2-162/98 от 05.06.2018г. (лист 77), началникът на отдел на РТИ на ДФ“З“- Пловдив посочва, че бенефициентът е уведомен по телефона в 13,50 ч. на 31.05.2018г., че ще му бъде извършена проверка на място и същият е отказал съдействие, тъй като не е уведомен писмено, както и че съгласно процедурата за работа на технически инспекторат, след отказа за съдействие от страна на бенефициента, проверката се прекратява и се изготвя докладна записка, в която се описват причините. Първо прави впечатление, че е направено само едно единствено обаждане, от друга страна на Д.М. не е обяснено, че след като се уговорят за часа и датата на проверката ще му бъде изпратено изпращане на Уведомително писмо по образец, с оглед на което съвсем нормално е било отношението му към това телефонно обаждане, а и както е отразено в докладната записка същият е отказал съдействие, именно защото не е уведомен писмено. От друга страна, никъде в Правилник на дейността на Дирекция “Технически инспекторат“ не е посочено, че след отказа за съдействие от страна на бенефициента, проверката се прекратява. Единственото което е посочено е, че при неизпълнение на разпоредбите в чл.60, ал.2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), че лицата по ал.1 са длъжни да осигурят на контролиращите лица: 1. свободен достъп до проверяваните обекти; 2. исканите от тях търговски документи и извлечения или копия от тях; електронно съхраняваните данни се предоставят на електронен носител; 3. исканите от тях сведения), се прилага процедура по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В случая, по делото няма данни на жалбоподателя да е съставян АУАН. От изложеното може да се направи извод, че органът не е спазил правилата разписани в Правилника на дейността на Дирекция „Технически инспекторат“.
Що се отнася до твърдението на ответния орган, че ползвателят на помощта не оказва необходимото съдействие при извършването на тези проверки, следва да се отбележи, че няма данни за такова поведение от страна на жалбоподателя. Напротив от данните по делото се установява, че при извършената проверка на 19.06.2017г. М. е бил ангажиран и въпреки всичко не е отказал извършването на проверката, а е изпратил своята майка, макар и същата да не е изрично упълномощена да представлява сина си пред служителите на ДФ“З“. От друга страна, безспорен факт по делото е, че на няколко пъти, по собствена инициатива, Д.М. е ходил до ДФ“З“ -София за изясняване на обстоятелствата по проверките и по заявката му за второто плащане. Още повече, че в докладната записка от 11.10.2018г. (листи 167-168) началникът на О“РТИ“ на ДФ“З“- Пловдив отразява, че на 09.10.2018г. в 13:16ч. от служебната поща е изпратено на предоставената от ползвателя електронна поща, уведомление (лист 170) за това, че на 10.10.2018г. в 10:00ч. следва да се яви на адреса на сградата на ОД- Пловдив на ДФ“З“, находящ се на адрес: гр. Пловдив, бул. “Цар Борис III Обединител“ №20А, ет. 5, ст. 503, за да получи уведомление за извършване на проверка на място, след което отново е уведомен по телефона, че има изпратено уведомление на посочената от него електронна поща. Пак от съдържанието на докладната записка става ясно, че на 10.10.2018г. около 9:30 ч. бенефициентът се е явил, за да получи лично уведомлението за назначената проверка.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на изслушаните по делото свидетели М. Г. М. (майка на жалбоподателя) и Д.И.Н. ***), в частта им относно протичането на самата проверка, извършена на 19.06.2017г., тъй като са противоречащи помежду си и взаимоизключващи се. В останалата част съдът кредитора техните обяснения.
От изложеното по-горе не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят или упълномощено от него лице възпрепятства и/или осуетява извършването на проверки или не оказва необходимото съдействие. Още повече, че майката на Д.М. не е упълномощена, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Н..
На следващо място, административния орган посочва като правно основание за издаване на процесния АУПДВ и чл.38, ал.1, т.2 пр.1 от Наредба №14/28.05.2015г., според която норма, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно. А съгласно чл.15, ал.2 от същата наредба, бизнес планът трябва да показва, че кандидатът ще поддържа размер на стопанството не по-малък от левовата равностойност на 8000 евро, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до осъществяване на планираното увеличение по ал.1, т.2.
Тук, на първо място следва да се отбележи, че бизнес планът не е представен по делото, но от обясненията на Л.С.С. (на длъжност главен експерт на отдел “ОПСМП“), които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, жалбоподателят е заявил, че ще практикува подвижно пчеларство, в каквато насока са и показанията на М. М.. Ето защо, следва да се приеме за безспорно, че по бизнес план Д.М. е поел ангажимент за подвижно пчеларство, а видно от приложение №2 към Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. (лист 74, 128) в таблицата за инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи е посочено закупуване на 65 броя кошери.
От събраните по делото доказателства съдът констатира, че след одобряването на заявлението на Д.М., органът не е наясно в кой имот в с. Буково физически са се намирали пчелните кошери и така са извършили проверка на 19.06.2017г. в първоначалния имот, деклариран от жалбоподателя, като според свидетеля Н., преди да дойде майката на М., те вече посетили парцела за проверка, разполагали с GPS-координати на парцела 56335-060-029 и направили актуални снимки. Само за пълнота, съдът ще отбележи, че снимките от тази проверка не са приложени по делото.
Съгласно §1, т.3 от ДР на Закона за пчеларството (ЗП), “подвижно пчеларство“ е придвижването и временното настаняване на пчелни семейства в близост до медоносна растителност за ползването ѝ като пчелна паша и за опрашване на ентомофилните култури и дивите растения. Може да се направи извод, че целта на подвижното пчеларство е не само повишаваме на добивите, но и рационално използване на наличната медоносна растителност, събиране на повече нектар по време на главната паша, добив на повече пчелни продукти и по-ефективно опрашване на селскостопанските култури. Следователно преместването на пчелните кошери от бенефициента не е някаква самоцел, а е с оглед изпълняване на целите на подвижното пчеларство, което е заложено в бизнес плана. Отделно от това, от показанията на свидетеля Н. става ясно, че парцелът 56335-060-029 представлява силно обрасъл терен с дървета и горска растителност, а според показанията и на Н., С. и М. М. имотът се намира на трудно достъпен терен. Освен това С. заявява, че още при проверката през 2015г. жалбоподателят ги уведомил за намерението си да премести пчелните кошери на друго място. Нещо повече, със Заявление с Вх.№02-160-6500/3058 от 03.11.2017г. (лист 283 и следващите) Д.М. предоставя копие от ветеринарномедицински дневник на пчелина (листи 285-289) и копие на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни №0011662 от 10.09.2015г. (лист 284), с което удостоверява, че животновъдният обект (пчелинът) е преместен от имот в с. Буково, община Първомай, местност “Требище“ на имот в с. Буково, община Първомай, местност “Заслона“. Съответно, налице е надлежно уведомяване на органа за преместването на пчелните кошери, но това не е отразено от органа.
Що се отнася до твърдението на свидетелката С., че по документи парцелът на г-н М. е разположен в землището на с. Буково, община Първомай, което е необлагодетелстван район и за което при класирането на заявлението са му дадени точки, следва да се отбележи, че между страните по делото няма спор, че и местността “Заслона“ също е в землището на с. Буково, община Първомай, т.е. необлагодетелстван район. В този смисъл, дори и да има изискване при промяна на местонахождението на декларираната към момента на кандидатстване земя кандидатът е длъжен да уведоми за тази промяна ДФ“З“ и да приложи съответните документи, отговарящи на изискванията за кандидатстване, а именно документ за собственост и/или договор за наем или аренда, нотариално заверени, за срок най-малко от 5 години, придружени с актуална скица на имота, то този пропуск от страна на жалбоподателя не е толкова съществен, че да доведе до издаването на процесния АУПДВ.
Отделно от изложеното, след направена справка на интернет страницата на БАБХ[1], съдът констатира, че пчелинът на Д.М. фигурира в регистъра на пчелините в България (18.10.2019г.) под номер 402, с посочени 62 броя пчелни семейства. Освен това, жалбоподателят М. фигурира и в Списъка на производителите на пчелни майки и рояци/отводки, съгласно чл.26, ал.2 от Наредба №47 от 11 ноември 2003г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на регистър, актуален към 16.10.2019г.[2]
На следващо място по делото са представени документи, издадени от ветеринарния лекар д-р И.В., а именно: Протокол за извършен профилактичен преглед, ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животнии ветеринарномедицински дневник на пчелина. Въпреки, че в докладната записка на директора на Д“ПИ“ при ДФ“З“ с Вх.№05-2-163/333 от 12.12.2017г. (листи 275-282) е изразено становище относно д-р И.В.- частно правктикуващ ветеринарен лекар на територията на община Първомай, че заверявал и издавал документи с вероятно невярно съдържание, некореспондиращи със ЗВМД, следва да се отбележи, че няма данни тези документи да са обявени по съответния ред за такива с невярно съдържание, а и от друга страна не бяха оспорени в настоящото производство от ответника.
На следващо място, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на свидетеля И.В. (ветеринарен лекар), доколкото същите не противоречат на събраните доказателства. Нещо повече, свидетелят заявява с категоричност, без колебание, че са местили пчелните кошери от с. Буково, м. Требище.
От друга страна, по делото е приета Справката за животни в обект по категории в ИИС на БАБХ вероятно от дата 28.08.20(18)г. (лист 201), в която са посочени 423 броя пчелни семейства.
Обстоятелството, че жалбоподателят е отглеждал пчели се потвърждава и от приетите по делото: инвентаризационен опис; договор за закупуване на кошери ведно с приемо-предавателен протокол; фактура и преводно нареждане към него (листи 255-257); Стандартен договор №BG-5384-2015 от 07.07.2015г. за инспекция на биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент (ЕО) 834/2007 със сертифициращия орган “ЛАОКОН БЪЛГАРИЯ“ (листи 262-263) и Анекси към същия (листи 264-266); сертификационно писмо от 14.12.2017г. (лист 267), с отразена дата на контрол 25.04.2017г., в което е посочен и адрес на пчелина с. Буково, област Пловдив №4295-0168; справка от регистъра на земеделските стопани към МЗХ за дейността на Д.М. с дата на последна актуализация 20.06.2016г. и с посочен брой пчелни кошери – 423 броя. Следователно, по делото има документи относно пчелните кошери на жалбоподателя, много преди проверката през м. 06.2017г.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че ответният административен орган не е съобразил, че в случая става въпрос за подвижно пчеларство, и че съвсем нормално е придвижването на пчелни семейства в близост до медоносна растителност. Още повече, че със заявление от 03.11.2017г. до ОД- Пловдив на ДФ“З“ М. представя копие от Ветеринарномедицински дневник и копие на Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни №0011662 от 10.09.2015г. и по този начин удостоверява, че животновъдният обект е преместен в местността “Заслона“.
Ето защо, настоящият състав на съда счита за напълно неправилен изводът на ответника, че икономическият размер на стопанството на М. в СПО е в размер на 0 евро СПО.
Съгласно приетото по делото заключение по назначената ССЕ, икономическият размер на стопанството на жалбоподателя към датата на подаване на заявката за второ плащане от 30.08.2018г. е в размер на 52 875,00 лв. (27 034,56 евро), измерен в СПО, вземайки предвид декларираните от жалбоподателя данни (лист 189) и тези от Справката за животните в обекта от ИИС на БАБХ от дата 28.08.2018г. (лист 201), в които са посочени 423 броя пчелни семейства. Т.е. размерът на стопанството на жалбоподателя не е по-малък от левовата равностойност на 8000 евро, измерен в СПО, по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредба №14/28.05.2015г.
В този смисъл, неправилно са приложени разпоредбите на чл.38, ал.1, т.2, пр.1 и и чл.15, ал.2 от Наредба №14/28.05.2015г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният по делото АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 534).
Предвид изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 24 447,50 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. или 1 263,43 лв. в случая (830,00 лв. + 3% от 14 447,50 лв. (433,43 лв.)).
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч.и А.Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правно съдействие и защита от 11.03.2019г. (лист 535) с адвокат Я.Т. от страна на жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 1 250,00 лева, а по Анекс към Договор за правно съдействие и защита от 10.07.2019г. (лист 536) е заплатена в брой сумата от 400,00 лева.
Според чл.7, ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г., при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая, по делото са проведени 5 открити заседания, като и в петте заседания участваше адвокат Т.. Съответно, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер от 1 563,43 лв. (1 263,43 лв. + 300,00 лв.).
При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от общо 1 650,00 лева не е прекомерно.
За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява ДФ“З“.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане с №16/06/1/0/01784/2/01/04/01 от 25.02.2019г. (Изх.№01-163-6500/318 от 28.02.2019г.), издаден от директор на Областна дирекция- Пловдив на Държавен фонд “Земеделие”, с който на Д.Й.М., ЕГН **********, е отказано изплащане на финансова помощ в размер от общо 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 “Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; определено е възстановяване на сумата от 24 447,50 лв., представляваща първо плащане по договора.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция- Пловдив на Държавен фонд “Земеделие” за ново разглеждане и постановяване на акт по заявка за второ плащане от 30.08.2018г. на Д.Й.М. по Договор №16/06/1/0/01784 от 25.01.2016г., при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК *********, да заплати на Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1 660,00 (хиляда шестстотин и шестдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/