РЕШЕНИЕ
№ ………, 12 юли
2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав,
на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 8694 по описа за
2016г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.79 във вр. с чл.372 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ ООД твърди, че по
договор със С.О.се е задължил да извършва обществен превоз на пътници по
автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на общината при договорена цена от 2,92лв. на километър
пробег без ДДС. Поддържа, че според договора
посочената цена е следвало да бъде увеличавана с размера на обявената от
Националния статистически институт годишна инфлация. Твърди, че за месеците
ноември и декември 2103г. е извършил превоз на пътници според договора, като
цената за този превоз, предвид посочената клауза от договора за индексиране, е
следвало да бъде 182 952,78лв. за м. ноември и
180 255,96лв. за м.декември. Твърди, че ответникът е заплатил само
частично посочената цена на базата на първоначално уговорената цена за
километър, т.е. заплатил е съответно 150 910,20лв. и 145 679,18лв. Предявява
искове за осъждане на ответника да заплати оставащата част от цената съответно
32 042,58лв. за м.ноември 2013г. и 31 570,25лв. (след отчитане на наложена
парична санкция) за м.декември 2013г. Предявява и искове за мораторна лихва
върху посочените главници както следва – 9583,27лв. върху първата главница за
времето от 21.12.2013г. до 28.11.2016г. и 9169,64 лв. върху втората главница за
времето от 21.01.2014г. до 28.11.206г. Претендира освен това и законна лихва и
разноски.
Ответникът С.О.оспорва исковете
изцяло, без да оспорва фактическите твърдения на ищеца относно наличието на
договор, изпълнението на този договор и извършения пробег в километри. Твърди,
че договорът предполага добросъвестно изпълнение на поетите задължения, поради
което е неоснователно да се претендира изменение на договорената цена, както и
че договорът съдържа три различни хипотези за изменение на цената, които следва
да са осъществени кумулативно. Освен това поддържа, че за изменение на цената
на превоза е необходимо изрично съгласие на страните за изменение на договора.
Намира за неправилно становището на ищеца, че цената следва да се увеличава с
индекса на инфлацията чрез натрупване за всяка следваща година и счита, че ако
цената подлежи на промяна, това следва да става като размерът на инфлацията за
всяка година се начислява върху уговорения базисен размер на цената. Твърди
също, че ищецът е издал фактури за първоначалната цена по договора, а не за
индексираната и е получил плащане по тези фактури. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност.
Софийски градски съд намира от
фактическа страна следното:
На 24.10.2007г. между страните по
делото е бил сключен договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява
обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 74 от общинската транспортна схема на С.О.. Страните са уговорили превозна цена от
2,92 лв. без ДДС на километър, като в чл.5, ал.3 на договора са уговорили условия за изменение
на цената. Договорен е бил и срок от 180 дни за пускане на линията в
експлоатация. Договорът е бил сключен на основание заповед на кмета на С.О.№
РД-09-01-319 от 15.10.-2007г. и проведен конкурс.
Със заповед на кмета на С.О.№ РД-09-05-3293 от
21.07.2008г. е наредено ищцовото дружество да започне превоз на пътници на
основание договора, считано от 25.07.2008г.
На 30.11.203г. ищецът е издал фактура № 013359 срещу „Ц.Г.М.“
ЕАД за извършен превоз по договора за същия месец с пробег 43 057,555 км при
единична цена 2,92лв. на обща стойност 150 910,20лв. На 31.12.2003г. ищецът е издал на същото
дружество фактура № 013454 за извършен превоз с пробег 42 433,135 км. на обща
стойност, след приспадане на парична санкция, 145 679,18лв.
Страните не спорят, че посочените в двете фактури
километри пробег са реално извършен превоз от ищеца, както и че сумите по
фактурите са платени от ответника.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът приема като обективно и безпристрастно, неизплатените
части от цената на превоза за месеците ноември и декември 2013г. са съответно
32 042,57лв и 31 570,24лв. Лихвите за забава върху тези две главници са
съответно 9 574,36лв. и 9 160,86лв.
При тези факти съдът намира от
правна страна следното:
Между страните е бил сключен валиден
договор за осъществяване на превоз на пътници, по силата на който ищецът е поел
задълженията на превозвач, а ответникът е следвало да заплаща уговорената цена
на превоза. Договорът е бил елемент от сложен фактически състав, включващ освен
това конкурс за определяне на превозвач по линиите на общинската транспортна
схема на С.О., както и въвеждане в експлоатация на съответната градска
автобусна линия. Спорът между страните е относно тълкуването на част от
разпоредбите на този договор, отнасящи се до уговорената цена.
Посоченият фактически състав следва
да бъде отчетен при изясняване на действителната обща воля на страните, тъй
като той е определящ за съдържанието на правата и задълженията и на двете
страни. От съществено значение за тълкуването на клаузите на договора са
обстоятелствата, че договорът предвижда предоставяне на транспортни услуги в
един сравнително дълъг период от време – 8 години и че, макар и да е сключен
през м. октомври 2007г., договорът предвижда срок за въвеждане на автобусната
линия в експлоатация, което е и началният момент на изпълнението му, с
продължителност 180 дни. При това положение следва да се приеме, че и двете
страни са били наясно още в момента на
сключване на договора, че неговото изпълнение ще започне пред 2008г. и че
договорената превозна цена от 2,92лв. без ДДС за километър пробег ще започне да
се прилага от 2008г. Също така с оглед продължителния период на изпълнение на
договора следва да се приеме, че страните са се съгласили уговорената цена да
подлежи на изменение, за да се отчитат инфлационните процеси в рамките на този
период. В този смисъл неоснователен е доводът на ответника, че добросъвестното
изпълнение на договора предполага цената да не се променя.
Съгласно чл.5, ал.3 от договора цената
на километър пробег се променя: с размера на годишната инфлация за предходната
година; в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година
с повече от 30%; в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали,
гуми и резервни части, надвишаващо с над
50% стойностите за предходната
календарна година. Начинът на формулиране на посочената клауза води до извод,
че всяко едно от тези основания за изменение на цената е самостоятелно и
независимо от другите две. Така сравнението между двете последни условия
показва, че те частично се припокриват, доколкото се отнасят до изменение в
цените на горивата. Такова припокриване означава, че тези условия могат да
съществуват единствено алтернативно и наличието на едното от тях е достатъчно
основание за изменение на уговорената цена. Изхождайки от тези особености на
клаузата следва да се приеме за неоснователен доводът на ответника, че
изменение на цената е възможно само при кумулативното осъществяване на всички
три хипотези. Напротив, всяка една от тях самостоятелно би дала основание за
изменение на цената, без да е необходимо останалите да са налице.
Допълнителен аргумент в полза на
това становище е и начинът на формулиране на трите условия за изменение на
цената: докато първото от тях, на което се позовава ищеца, посочва ясно и
конкретно как и с колко се изменя цената (с размера на годишната инфлация)
останалите две посочват само предпоставките за изменение, без да посочват
конкретен размер, което означава, че този размер е въпрос на допълнителна
договорка между страните. При това положение не може да се поддържа довод за
кумулативно действие на трите хипотези, защото подобно тълкуване би довело
до съществена неяснота относно начина на
изменение – дали увеличението би било в
размера на годишната инфлация, според първата хипотеза, или с поне 30 %,
съгласно втората, или надвишаващо 50%,
при условията на третата.
Горните изводи означават
неоснователност и на друг от доводите, поддържани от ответника – че
индексирането на цената съобразно годишната инфлация не настъпва автоматично, а
изисква изрично съгласие на страните да изменят договора в писмена форма, както
изисква чл.43 от заключителните му разпоредби. Формулировката на първата от
хипотезите за увеличение на цената в чл.5, ал.3 от договора ясно показва, че
изменението на цената в този случай е
автоматично и не изисква съгласие или одобрение на страните. Подобно тълкуване
държи сметка и за продължителния период за изпълнение на договора и за предмета
на договора - осъществяване на превоз на пътници по линиите на общинската
транспортна схема на С.О.. Безспорно е, че изпълнението на такъв договор би
било несигурно или най-малкото затруднено, ако се налага страните всяка година
да предоговарят условията по него.
Начинът на формулиране на условието
за изменение на цената като функция на годишната инфлация води до извода, че
при това изменение цената се отчита с натрупване, с други думи, след като
цената веднъж е била увеличена за дадена година, при определянето й за
следващата година се взима за база вече увеличеният размер, към който се добавя
размерът на годишната инфлация. Тълкуването, предложено от ответника, че размерът
на инфлацията за всяка една година се начислява върху уговорения базисен размер
на цената от 2,92лв. без ДДС, не държи сметка за изричния текст на договора,
според който увеличението на цената става „с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година“ и не почива на конкретна клауза от
договора.
На основание изложеното тълкуване на
клаузите от договора относно цената на превоза и изменението на тази цена
предявените искове за неизплатената част от цената са основателни. Установява
се от събраните доказателства, че ответникът дължи на ищеца съответно сумите 32
042,57лв. и 31 570,24лв. и до тези размери предявените искове следва да бъдат
уважени. Без значение за наличието на задължението на ответника е
обстоятелството, че в издадените от ищеца фактури е посочена само базисната
цена за километър пробег, без индексирането й за изминалите години.
Задължението на ответника да плаща договорената цена следва пряко от клаузите
на договора и фактурите имат значение единствено за правилното му
осчетоводяване, но не влияят върху основанието за пораждане и върху размера на
задължението. В случая освен това двете фактури за извършени превози са
издадени от ищеца срещу друг правен субект, различен от ответника, поради което
ответникът не може да се позовава на тях като извинение да не изпълнява
задължението си в уговорения размер.
Неоснователно е и направеното
възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията за възнаграждение по
превозен договор се погасяват с общата 5-годишна давност. Дори и ако се приеме,
че в случая тези възнаграждения имат периодичен характер, предвид предмета на договора
между страните, от момента на изискуемостта на претендираните вземания –
съответно края на месеците ноември и декември 2013г до предявяването на иска на
29.11.2016г. не е изтекъл и краткия 3-годишен давностен срок.
Частично основателни са и претенциите
за мораторна лихва. Според договора част от цената за превоза е трябвало да се
заплаща авансово за текущия месец, а изравняването до пълния размер за месеца е
следвало да се извършва до 20-то число на следващия месец. Посочената клауза
следва да се тълкува и като уговорен краен срок за изпълнение на задължението
на ответника като възложител по превозния договор да плати цената. С изтичането
на този срок ответникът изпада в забава и съгласно общото правило на чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение за забава. Размерът на това обезщетение се доказва
съответно до 9 574,36лв. и 9 160,86лв. и исковете следва да бъдат уважени до
тези размери.
При този изход на спора в полза на
ищеца следва да се присъдят законните лихви върху двете главници, считано от
29.11.206г. до окончателното им изплащане, както и разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно
уважената част от исковете. С оглед частичното отхвърляне на исковете, в полза
на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ******, гр.София, ул. „*********,
да заплати на „Ю.И.“ ООД, ***, на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.372 от ТЗ
сумите 32 042,57лв. и 31 570,24лв., представляващи
неизплатени части от цена за превоз на пътници съответно за месеците ноември и
декември 2013г., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
29.11.2016г. до окончателното им изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумите 9 574, 36лв. лихва за забава върху 32
042,57лв. за периода от 21.12.2013г. до 28.11.2016г. и 9 160,86лв. лихва за забава върху 31 570,24лв. за периода от
21.01.2014г. да 28.11.2016г., както и 5
770,16лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ю.И.“ ООД ***
останалите им части до пълните предявени размери съответно от 32 042,58лв.,
31570,25лв., 9 583,27лв. и 9 169,64лв.
ОСЪЖДА „Ю.И.“ ООД, *** да заплати на С.О., ЕИК ******,
гр.София, ул. „*********, на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 от ГПК и чл.25, ал.1
от НЗПП сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: