Р Е Ш Е Н И Е
№
1140 21.06.2019г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на пети юни две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова,
като разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 982 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр.
с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по
жалба на „АБА-11“ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.К.Р., против заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ОП-81-480297/05.04.2019г.
на директор на дирекция „Контрол “, при ТД на НАП-Бургас, с която е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект –
траурна агенция „АБА“, находяща се в гр.Бургас, к-с „Зорница“, бл.47, партер и
забрана за достъп до него за срок от 20 дни на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна
поради липса на първо място на материалноправните предпоставки за издаването й,
както и поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя. В подробности се разяснява, че при
извършената проверка по документи ПКО не са установени и събрани, а проверка
намясто не е извършвана. Оспорва се автентичността на двата ПКО, като стараната
е пожелала на основание чл.183 ГПК ответният орган да представи оригиналите, с
оглед назначаване на експертиза, касаеща авторството им в лицето на посочения в
единия от тях управител на дружеството. Възразяват срещу липсата на
доказателство, от което да е видно как са били събрани процесните два ПКО. На
следващо място се претендира липсата на изложени мотиви, които да обосновават
продължителността на наложенаъта мярка. Оспорват се изводите за размера на
оборотите от тази „специфична дейност“ – организиране на погребения. Счита се
необоснована и необходимостта от самата мярка, доколкото процесните ПКО са с
посочена дата на издаване 21.09.2018г. и 22.09.2018г., а заповедта за налагане
на мярката е едва от 05.04.2019г. Отделно от това според жалбоподателя чисто
фактически с подобна мярка не можело да бъдат предотвратени труднопоправими
вреди, тъй като със запечатване на търговския обект било невъзможно
обезпечаването на събирането на твърдените като невнесени приходи. На последно
място се навежда довод за липса на конкретно нарушение, поради липса на НП,
издадено към момента на постановяване на оспорената жалба.
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административният орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г., на Изпълнителния директор на НАП, където съгласно т.
1 Директорите на Дирекции „Контрол“ при ТД на НАП са упълномощени от органа да
налагат ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
От ответния орган се представят
съставения при проверката Протокол № П -02000218214392-073-001 от 03.04.2019г.,
копия на квитанции към ПКО съответно №25/22.09.2018г. и №404/21.09.2018г.,
копия на фискални бонове от 05.11.2018г. за сумите от 300,00 лева и 1235,00
лева. Извлечение за обората от ФУ на траурната агенция за 21 и 22.09.2019г.,
справка за счетоводния финансов резултат на дружеството, за периода от 2013 до
2018г., справка за задължения на дружеството към НАП , към 04.04.2019г. и АУАН
сер.№ F480297 от 03.04.2019г.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
законният си представител, а от процесуален такъв - адв. М., който поддържа
жалбата и доказателствените искания. Претендира разноски.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр.
Бургас представя пълната административна преписка, редовно призован, се представлява
от ю.к. ………………. , която оспорва жалбата но не представя оригиналите на
квитанциите към ПКО, които съдът е изискал с оглед провеждане на производство
по оспорване на автентичността им. Обяснява, че проверката с-у дружеството е
била по сигнал на КЗП, която е изпратила копие на оспорените документи, като
оригиналите никога не са били налични по адм. преписка.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
От съставения по повод на проверката и оспорен
от жалбоподателите протокол за проверка се установява, че служители на ТД на
НАП-Бургас извършили проверка по документи за установяване на факти и
обстоятелства за периода от 05.12.2018г. до 03.04.2019г. в търговски обект –
траурна агенция „АБА“, находяща се в гр.Бургас, к-с „Зорница“, бл.47, партер. В
хода на проверката било приобщено копие от квитанции към ПКО както следва: №25/22.09.2018г.
и 404 от 21.09.2019г., удостоверяващи че на 21.09.2018г. и 22.09.2018г. е
прието плащане в размер съответно на 300лв. и на 1235лв., За посочените суми от
фискалната памет било установено, че не е издадена фискална касова бележка от
регистрираното в обекта фискално устройство. След справка в информационните
системи на НАП се установило, че за датите 21.09.2019г. и 22.09.2019г. не са
постъпили данни за подадени дневни финансови Z отчети от фискалното устройство
в търговския обект.
При тези констатации бил съставен протокол №
П-02000218214392-073-001 от 03.04.2019г., акт за установяване на
административно нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. С оглед на
това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в
настоящото производство административен акт била издадена заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ОП-81-480297/05.04.2019г. на директор
на дирекция „Контрол “, при ТД на НАП-Бургас. с която е разпоредил срещу „АБА
11“ ООД, с ЕИК *********, „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ)
– запечатване на търговски обект – траурна агенция АБА, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. Зорница, бл.47, партер, за срок от двадесет дни. Със същата
заповед е забранен достъпа до обекта за срока на действие на ПАМ.
Административният орган е посочил като фактически
основания и мотиви за предварителното изпълнение идентични обстоятелства, а
именно: на 21.09.2019г. и 22.09.2019г. са приети плащания съответно в размер на
300лв. аванс и в размер на 1235лв. за извършено дружеството траурни услуги и не
са издадени фискални бонове от работещото в обекта фискално устройство,
задълженото лице е регистрирано по ЗДДС и декларира сравнително ниски вноски по
ЗДДС, на 21.09.2019г. и 22.09.2019г. не са постъпили данни за подадени дневни
финансови отчети от регистрираното фискално устройство с изградена дистанционна
връзка, средно дневния оборот за периода от 05.05.2018г. до 29.12.2018г. е в
размер на 815,17лв., който също е определен като нисък на предлаганите услуги,
декларирани финансови резултати от дейността на дружеството – данъчна
печалба-1472,25лева за 2014г., данъчна печалба- 923,87лв.-за 2015г., данъчна
печалба-7643,60лв.-2016г., данъчна печалба-9689,63лв.-2017г., данъчна загуба-
13032,75лв.-2018г., при неотчитане на всички приходи тодишните финансови
резултати също са силно занижени.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е
видно, че тя е връчена на представляващия дружеството на 10.04.2019г., а
жалбата е подадена на същата дата –на
24.04.2019г., следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е адресат
на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените
съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ОП-81-480297/05.04.2019г. на директор на
дирекция „Контрол “, при ТД на НАП-Бургас, е наложена на основание чл. 186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – траурна агенция АБА, находящ се в гр.Бургас, ж.к. Зорница,
бл.47, стопанисван от „АБА 11“ ООД, с ЕИК ********* за срок от двадесет дни,
както и забрана на достъпа до него за срок от 20 дни, а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Изложени са
мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон за
доставка/продажба на услуги по погребение, е засегнат утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадено от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ – ОПР
– 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186,
ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81,
ал.1 от АПК е определил директорите на дирекция “Контрол” в териториалните
дирекции на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното
разпореждането е издадено от компетентен орган.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административния орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. При служебна проверка на
оспорения административен акт, както и на представените от двете страни
доказателства, Съдът намира, че при издаването на атакуваната заповед са
нарушени законовите разпоредби уреждащи налагането на ПАМ. Доколкото на ПАМ е
възложена превантивна, предупредителна и възпитателна функция, налагането на
всяка мярка следва да бъде основано на констатацията на конкретно и
надлежноиндивидуализирано нарушение на закона. Това, в съответствие с
изискванията на ЗАНН включва правилно и достатъчно конкретно индивидуализиране
на обстоятелствата около нарушението, а именно дата, конкретно време, място и
автор на самото нарушение и не на последно място правилна правна квалификация.
В конкретния случай, събраните от органа
частни писмени, свидетелстващи документи сочат на твърдение за допуснато
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. с чл.118, ал.1 ЗДДС.
Първата разпоредба гласи: Независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Според разпоредбите на втората: Всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
В съответствие с приетите за установени в
протокола факти и обстоятелства, Административният орган е възприел като
допуснато нарушението на чл.118, ал.1 ЗДДС, но във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, с която цитирана норма се намира в
логическа и хронологическа връзка, доколкото последната гласи : Независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;
Въпреки това, отчетено следва да бъде
обстоятелството, че в събраната по делото доказателствена съвкупност липсват
доказателства в подкрепа на изложеното в заповедта обстоятелство, че на
21.09.2018г. и на 22.09.2018г. е извършено плащане, което не е било отчетено
чрез издаване на касов бон. Изводите са направени въз основа на копия на
документи, за които едва в о.с.з. се обяснява от процесуалния представител на
ответния орган, че са получени от КЗК, очевидно по недоказано регламентиран
начин. Не са представени съпроводителни писма между двете администрации, които
да доказват това обстоятелство, нито са депозирани пред съдебния състав
оригиналите на двете квитанции, за да бъде проведено производство по оспорване
автентичността им. Визуално почерците на двата документа се различават, като
освен ръкописния надпис АБА 11 ООД в графата организация, нищо не може да
свърже авторството на документа с жалбоподателя. Що се отнася до другия
документ, №404 от 21.09.2018г. безспорно копието на същия носи печат на
дружеството и е посочена фамилията на неговия управител, но липсват категорични
доказателства, че оригиналът на документа съдържа същите правнорелевантни
елементи. Съгласно рапоредбата на чл.183 ГПК „Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в
заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да
представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не
стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.“
В тази връзка съдът изключва от доказателствата по делото непредставените в
оригинал квитанции към приходни касови ордери с №№ 404/21.09.2018г. и
25/22.09.2018г. Липсват други доказателства като например свидетелски показания
на клиенти, жалби от такива лица и др., от които да бъде направен извод за
действително извършени плащания на двете дати от надлежноиндивидуализиран
клиент на съответното дружество по повод на конкретна услуга, предоставена му
от същото.
Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б."а"
от ЗДДС "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова
нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния
орган, но безспорно е обусловена от доказването по категоричен начин на претендираното
от органа правнорелевантно бездействие на жалбоподателя. Доколкото последният е
оспорил претендираните плащания и е пожелал да проведе процедура по оспорване
авторството на двете квитанции в лицето на дружеството, респ. на негови
представители и това не е било реализирано поради слабости в процесуалното
поведение на ответния орган, първият е изпълнил процесуалното си задължение в
съответствие с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове. След
като недоказано е останало плащането с изискуемата от закона конкретика за
време, място и особено за страни, липсвала е и необходимост от отчитане на
същата във ФУ на жалбоподателя.
Само за яснота, следва да бъде коментирано и
това, че твърдението за липса на изготвени към момента на постановяване на
спорната заповед АУАН бива оборено в настоящото производство с представеното и
неоспорено по делото копие на АУАН сер. №
F480297 от 03.04.2019г.
Предвид всичко
изложено, Съдът приема, че не са налице както правните, така и
фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Недоказвайки
извършването на нарушение на цитираната разпоредба от № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът не само не е бил обвързан, но и не е
следвало да издава оспорения административен акт, чието съдържание е
запечатването на търговския обект, в който претендира да е осъществено противоправното
поведение.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № ОП-81-480297/05.04.2019г., издадена от директора на дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Бургас са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да
водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от жалбоподателя
за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност от ответната
страна. С оглед изхода на делото такива следва да бъдат присъдени в пълния
размер от 960,00 лева и 50,00 лева държавна такса, доколкото адвокатското
възнаграждение надхвърля с 60% минималния размер за този вид дела и включва и
дължим ДДС. Този размер не е прекомерен с оглед характера на производството,
позициите на страните в проведените две съдебни заседания и направените искания
за разгръщане на производството, чрез назначаване на експертиза по оспорване
автентичността на двете решаващи за спора писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ОП-81-480297/05.04.2019г. на директор на дирекция
„Контрол “, при ТД на НАП-Бургас, с която на „АБА-11“ООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.К.Р., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект – траурна агенция „АБА“, находяща се в
гр.Бургас, к-с „Зорница“, бл.47, партер и забрана за достъп до него за срок от
20 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр.Бургас, да заплати на „АБА-11“ООД,
ЕИК *********, представлявано от Д.К.Р., съдебноделоводни разниски в размер на
1010,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: