Решение по дело №133/2012 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 41
Дата: 18 юни 2013 г. (в сила от 13 юли 2013 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20122180100133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:       41                       18.06.2013г.                      гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                         граждански състав

На единадесети юни,                       две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов…….

Членове:...............................................

Съдебни заседатели:..........................

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

гр.дело № 133 по описа за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищец: И.С.И., ЕГН-**********,***.```, против ответник: С.Й.Й., ЕГН-**********,*** 10.

Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК и с него ищецът моли съда да приеме за установено вземането му против ответника, в размер на 9000лв., по издаден от последния запис на заповед. Претендира и за разноските по делата.

С исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№ 1221/2011г. на РС-Царево, приложено към настоящото дело и е издадена заповед срещу ответника за сумата от 9000лв. и извършените от него разноски, като ищецът не претендира признатите му със заповедта за изпълнение лихви върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Ответникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение и по негово искане съдът е постановил спиране на принудителното изпълнение, което е станало повод за предявяване на иска.

Като писмени доказателства с исковата молба ищецът представя преписи от записа за заповед, платежни нареждания и актове на съда. Оригиналът на записа на заповед е в кориците на приложеното ч.гр.д.№ 1221/2011г.

Ответникът представя писмен отговор в който оспорва иска. Прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Освен това твърди, че е изпълнил задължението си към ищеца заради което е бил издаден процесния запис на заповед.

С отговора на исковата молба представя като писмени доказателства: съдебно решение по фирмено дело, извлечение от търговския регистър, договор за продажба на дружествен дял, фактура, нотариален акт. По негово искане са разпитани двама свидетели и е извършена съдебно-техническа експертиза с поставена задача и изискано писмено доказателство – фактура, от трето неучастващо в производството лице.

 

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2008г. ответникът С.Й.Й. издала запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 9000 лв., която следвало да му заплати без протест и без разноски на падежа – 31.08.2008г. Не е спорно между страните, че на уговорения падеж ответницата не заплатила сумата по записа на заповед, поради което, на 22.06.2011г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата относно изплащането на сумата от 9000 лв. по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от датата на издаване на изпълнителния лист до окончателното изплащане на задължението, както и за съдебни разноски – 180лв. за държавна такса и 1200лв. за адвокатски хонорар, във връзка с което е образувано ч.гр.д.№ 1221/2011г. на РС-Царево. Съдът уважил основното искане на заявителя като на 24.06.2011г. издал заповед за изпълнение за главницата от 9000лв., претендираната лихва и разноски, но само в размер на 590лв., като счел останалия претендиран размер на разноските за прекомерен. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от страна на ответницата Й. срещу издадената заповед за изпълнение, като съдът е дал указания на заявителя И.И., че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил с предявяването на настоящия иск. По искане на ответницата, с определение от 03.09.2012г., съдът е спрял и принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1221/2011г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Приложеният по делото запис на заповед от 16.03.2008г. е редовен от външна страна, тъй като отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ. Падежът му е определен по реда на чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, настъпил на 31.03.2008г., когато вземането е станало изискуемо. В записа на заповед липсва отбелязване съгласно чл.492 от ТЗ за изплащане на част или на цялата сума по него от страна на ответницата, а и не е спорно между страните, че такова плащане не е извършвано. Въпреки това ответницата Й. не дължи изпълнение по процесния запис на заповед тъй като исковата претенция на ищеца срещу нея е погасена по давност, а тя направи възражение в тази насока в настоящия процес. Съгласно чл.531, ал.1, вр. чл.537 от ТЗ, искът на ищеца срещу издателя на записа на заповед се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от падежа. С оглед установения падеж на ценната книга, давностният срок в разглеждания случай е изтекъл на 31.03.2011г., а претенцията за издаване на заповед за изпълнение на вземането по нея е предявена на 22.06.2011г. При това положение се достига до извода за погасяване по давност на претендираното въз основа на записа на заповед вземане от 9000 лв. както и на обезщетението за забава, за което е била издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 1221/2011г., по описа на РС-Царево, поради което предявеният установителен иск срещу ответницата по чл.422 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява неоснователна, като на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, той следва да заплати на ответницата сумата от 1300лв., представляващи направените от нея разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

 

Р      Е      Ш      И    :

         

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.С.И., ЕГН-**********,***.```, с който моли съда да приеме за установено вземането му против С.Й.Й., ЕГН-**********,*** 10, в размер на в размер на 9000лв., по издаден от ответника запис на заповед.

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН-**********  да заплати на С.Й.Й., ЕГН-**********, сумата от 1300лв., за разноски по делото.

Препис от настоящото решение да се приложи по 1221/2011г. на РС-Царево 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

 

                                                                                         СЪДИЯ: