Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 17.10.2019г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 1468 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 97138/29.07.2019г. на Национална агенция за приходите, подадена по пощата на 24.07.2019г.,  за откриване на производство по несъстоятелност срещу „С.О.“ ЕООД.

Молителят твърди, че държавата, която представлява, е кредитор на „С.О.“ ЕООД с изискуеми публични вземания за данъци в общ размер на 6 196 096. 11 лева, в това число главница от 5 629 006. 99 лева и лихви от 567 089. 12 лева. Основание за това е влязъл в сила ревизионен акт № 1103493/19.07.2011г., издаден от ТД на НАП София.  Задълженията на дружеството са за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2010г. до 31.07.2010г. Ответното дружество не е в състояние да изпълни задълженията, поради което на основание чл. 608, ал. 2, т. 2 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. Съгласно действащата правна уредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност. Същевременно законодателят е приел, че се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от кръга на визираните по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Доколкото в търговския регистър няма данни, от които да е видно, че „С.О.“ ЕООД е заявило за обявяване годишните си финансови отчети за 2016г., 2017г. и 2018г., каквото задължение е регламентирано за всеки търговец в срок до 30 юни на следващата година, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, налице е въведената в чл. 608, ал. 2 от ТЗ презумпция за неплатежоспособност.        

Молителят иска да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с което да се обяви неплатежоспособността на „С.О.“ ЕООД, да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и сметките на дружеството и възбрана върху недвижимите имоти, да се обяви дружеството в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността на предприятието, със спиране на производството по делото.    

„С.О.“ ЕООД не е дало становище по молбата.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите, Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР,  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа страна следното:

„С.О.“ ЕООД  е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2009г.

Дружеството е с предмет на дейност вътрешна и външна търговия в страната и чужбина, експорт, импорт и реекспорт, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, превозни, складови и лицензионни сделки, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, импресарски услуги и други дейности, незабранени от закона.   

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми непогасени публични задължения към държавата, чрез Национална агенция за приходите, в размер поне от  5 629 006. 99 лева главница за невнесен данък ДДС по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС след осъществени, като доставчик, в периода от 01.05.2010г.  до 31.07.2010г. облагаеми доставки на стоки и услуги,  както и  лихви по ЗЛВДТДПДВ, дължими след изтичане на сроковете за подаване на справка-декларация за съответния данъчен период - 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл. 125, ал. 5, вр. чл. 89, ал. 1 от ЗДДС).    Данъчните задължения са били установени с ревизионен акт № 1103493 от 19.11.2011г. по чл. 118 от ДОПК, в разпоредителната част на който е било указано плащането им. Задълженията са посочени като съществуващи и непогасени и в представена по делото справка вх. № 112975/17.09.2019г. на НАП.

Във връзка със задълженията е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 53-00-395/02.02.2015г., но  няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 20-00-3608/28.08.2019г. на НАП).

От дружеството - длъжник не са били заявявани за обявяване в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови отчети, нито по делото са представяни  документи, свързани с финансово-икономическите му състояние.

По-конкретно не е било изпълнено  задължението на страната по чл.  190 от ГПК да представи  годишни данъчни декларации, баланси, отчети за приходите и разходите, отчети за паричния поток, и справка за вземанията и задълженията към 2015г., 2017г. и 2018г., съгласно искането на молителя, нито е било давано съдействие на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза, със задачи да установи включително релевантните показатели за платежоспособност, което е било и причина експертиза по делото да не се изслушва като безпредметна.

  На ответника - длъжник е било изрично указано, че при неизпълнение на задължението по чл. 190 от ГПК, съответно липсата на дадено съдействие на вещото лице при работата му, съдът ще приеме, че относимите към финансово-икономическото състояние на дружеството показатели сочат на неплатежоспособност, включително че  коефициентът на обща ликвидност на дружеството е  под характерната стойност 1.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество.   Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на длъжника в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В този смисъл са събраните служебно по делото данни.  Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 106236 от 26.08.2019г., както и липсват данни изобщо за налични активи по настоящем. 

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 08.10.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в едноседмичен  срок на сума от 2 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 09.10.2019г.

Същевременно с молба от 29.05.2012г. самият длъжник е поискал откриване на производство по несъстоятелност, но образуваното съдебно производство по т.д.н. № 4416/2012г. на Софийски градски съд е било прекратено поради неотстранени нередовности на молбата по чл. 625 от ТЗ.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.

Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Същевременно длъжникът не е заявявал за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети повече от 3 години (такива не са били обявявани от регистрирането  на търговското дружество), при което също се предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 2 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията. Напротив от самия длъжник е била подадена молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, както и от длъжника не са представени никакви доказателства по настоящото дело във връзка с платежоспособността.   Същевременно не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2010г.

При липсата на представени доказателства за финансово-икономическото състояние на дружеството към тази дата, и въз основа на възприетото от фактическа страна, че през тази година са възниквали задълженията за заплащане на ДДС по осъществени облагаеми доставки по ЗДДС, с лихва за забава по ЗЛВДТДПДВ,  следва да се приеме, че не по-късно от 31.12.2010г. ответникът - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Без значение е дали след 31.12.2010г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

По вече възприетото, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 08.10.2019г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските за държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност – от тези разноски молителят е бил освободен при позоваването си на качеството кредитор за публични държавни вземания (чл. 84, т. 1 от ГПК).

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.О.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2010г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „С.О.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***. 

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „С.О.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „С.О.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „С.О.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 1468/2019г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА „С.О.“ ЕООД, с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд държавна такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност  в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

                                                         

                                                                          СЪДИЯ: