Определение по дело №973/2019 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 349                    от 21.02.2020г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд –Бургас, втори състав, на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар Вяра Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 973 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Булгариен директ райзен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 2, хотел „Приморец“, представлявано от Стоян Д. Караненов - управител против неоснователни действия и бездействия на администрацията - Център за административни услуги (ЦАУ) „Зора“ при Община Бургас, изразяващи се отказ за извършване на административна услуга, състояща се в отказване за входиране на заявления за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ и издаване на административен акт по арг. от § 1 от ДР на Закона за администрацията във вр. с чл.21, ал. 3 от АПК като неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон. В жалбата е заявено, че оспорения отказ на директора на ЦАУ „Зора“ е неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на материалния закон по изложени подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А.П. поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи, ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства и формулира искане за отмяна на оспорения отказ.

Ответникът по оспорване – директор на ЦАУ „Зора“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Станимир Д., оспорва жалбата, като твърди, че оспорването е недопустимо, респ. неоснователно по подробно заявени доводи и аргументи. Представя допълнителни писмени и гласни доказателства и формулира искане за оставяне без разглеждане, респ. отхвърляне на обжалването като неоснователно.

След като прецени твърденията на страните и приложения към делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение № 16162/27.11.2019 г., постановено по адм. д. № 13281/2019 г. на ВАС е отменено Определение № 1410/05.07.2019 г. , постановено по настоящото дело. Върховният административен съд, състав на второ отделение е посочил, че в случая е налице изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, като изложените в писмо изх. № 70-00-1950/1/09.04.2019 г. на директора на ЦАУ „Зора“ съображения представляват фактическите основания за отказа да се приемат заявленията и да се входират. Налице е изричен отказ за произнасяне по същество на направено искане, което следва да бъде разгледано по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съобразно нормата на чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Жалбата е депозирана директно пред съда в срока по чл. 197 от АПК. Изхожда от надлежна страна и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.02.2019 г. в периода между 16.20 – 16.40 часа (между страните има спор за точния час, като от събраните доказателства липсват такива, които обективно да удостоверят същия), служител на „Булгариен директ райзен“ ЕООД – свидетелката Ц. Б. е посетила деловодството на ЦАУ „Зора“, където пред служителката е заявила искане да бъдат приети и входирани общо 29 броя заявления за поставяне на преместваеми обекти за търговски дейности по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. По данни на свидетелката, служителката от деловодството е възразила, че в края на работния ден се носят толкова много заявления и след като е проверила приложените към заявленията документи е казала, че към заявленията не са приложени всички изискуеми документи. Свидетелката е обяснила, че тя лично не е комплектувала заявленията, поради което не е знаела какви документи са били приложени към тях и какво е липсвало. С оглед на това, деловодителката е показала образец на заявление, в което са били вписани всички изискуеми приложения. При това, свидетелката Б. е възразила, че на сайта на Община Бургас е качен образец от заявление, в който обаче липсват въпросните приложения. При това, деловодителката е извикала директора на ЦАУ „Зора“ – свидетеля Стефан Д., който да даде по-подробни разяснения. Действително, малко след това в деловодството е влязъл свидетеля Д., който след като е разгледал заявленията и приложените към тях документи е започнал да задава въпроси на Б., за това дали разполагат с определени документи – по нейни спомени за проект за преместваемите обекти, разрешение за електричество или някакво друго одобрение, за което не си спомня. На така поставените въпроси, свидетелката е отговорила отрицателно, като по нейни твърдения, Д. е започнал да й се кара, че е нямала половината документи, на което тя е отговорила, че са й дали заявленията да ги входира, без въобще да знае с какви приложения са комплектувани. Б. е помолила да й издиктуват липсващите документи, тъй като в публикувания на сайта на общината образец на заявление, същите не са посочени, при което Д. е започнал да диктува на деловодителката, която е записвала какво е необходимо да се приложи към заявлението. По данни на свидетелката, едва след като е издиктувал необходимите документи, Д. е попитал дали Б. разполага с пълномощно за подаване на заявления за поставяне на преместваеми обекти, на което тя е отговорила, че не разполага с такова и е попитала дали трябва да е нотариално заверено. Д. е казал, че е необходимо нотариално заверено пълномощно, при което Б. е помолила и това да се впише в листа с необходимите документи. След като и пълномощното е било вписано, Б. е взела листа с указанията за прилагане на необходимите документи, взела е и 29-те заявления и е напуснала сградата на ЦАУ „Зора“.

На 12.03.2019 год. в ЦАУ „Зора“ при Община Бургас е постъпила молба с вх. № 70-00-1950/12.03.2019 г. от „Булгариен директ райзен“ ЕООД, изготвена и подписана от технически сътрудник Ц. Б., адресирана до директора Стефан Д.. В молбата е описан отказа за приемане на заявленията за поставяне на преместваеми обекти по собственоръчно написани мотиви, според изложеното в молбата. В молбата е заявено, че отказа е бил неоснователен, по заявени конкретни съображения относно: изискването за представяне на сертификати за безопасност, преведени на български език за позицията детски атракции; по отношение изискването приносителя на документите да бъде с нотариално заверено пълномощно; относно изискването при необходимост от ел.захранване да бъде представено становище от инж. Дечева от Община Бургас; както и относно изискването за представяне на снимка. Предвид изложеното становище и съображения по въпросните изисквания, в молбата е формулирано искане за отстраняване на посочените проблемни точки с оглед провеждане на законна процедура за отдаването под наем на преместваеми обекти.

Във връзка с така депозираната молба, с писмо изх. № 70-00-1950/1/09.04.2019 г., директорът на ЦАУ „Зора“ е уведомил дружеството за причините, поради които на 28.02.2019 г. не са приети заявленията за поставяне на преместваеми обекти. В писмото на първо място е посочено, че основната причина, поради която не са приети заявленията е липсата на пълномощно от фирмата заявител, каквото е изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градско обзавеждане на територията на Община Бургас (НПОТДОДЕГОТОБ), както и обстоятелството, че заявителя е посетил деловодството в 16.40 часа - извън работното време за граждани, което е до 16.30 часа. В писмото е взето отношение по конкретните възражения относно определените изисквания, като в детайли е разяснено кое изискване въз основа на какъв акт е вменено.

Недоволно от така получения отговор, обективиран в цитираното писмо и като е приело същия за отказ от извършване на административна услуга, дружеството жалбоподател е оспорило този отказ, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство. В сезиращата съда жалба се твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен, в подкрепа на което твърдение са развити подробни доводи и аргументи. По отношение заявеното в писмото изискване за наличие на пълномощно на приносителя на заявлението и приложените към него документи в жалбата се твърди, че това изискване е относимо само в случаите, в които заявлението е подписано от пълномощник, докато в случая, заявленията са били подписани лично от управителя на дружеството. Оспорва се и твърдението, че лицето, което е представило заявленията е отишло след работното време с граждани, като е заявено твърдение, че документите са били представени в 16.20 часа. По отношение на останалите изисквания за наличие на сертификати за безопасност на български език и за становище при необходимост от ел. захранване е заявено, че такива липсват в текстовете на Наредбата. Предвид така заявените твърдения е формулирано искане до съда за отмяна на оспорения отказ и да признае правото на дружеството да подаде заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти. 

При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът прави следните изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

В писмо изх. № 70-00-1950/1/09.04.2019 г. на директора на ЦАУ „Зора“ като основна причина за отказ за приемане на документите е липса на пълномощно от дружеството на лицето, което физически е носило документите. В жалбата се сочи, че подобно изискване е неправилно, тъй като нормата визира случаи, в които заявлението е подписано от пълномощник. Според жалбоподателя, заявленията, които е следвало да бъдат приети от административния орган, са подписани лично от представляващия дружеството и не е необходимо пълномощно само за фактическото пренасяне на документите. Съдът намира оплакването за неоснователно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ (изм. Протокол № 26/23.07.2013 г., изм. Протокол № 43/25.11.2014г., изм. с Протокол № 35/22.04.2014г., в сила от 30.12.2014г.) заинтересуваните лица лично или с изрично упълномощени техни представители подават заявление за издаване на разрешение за поставянето на преместваеми обекти по чл. 2, ал. 1, т. 1, 3 и 4 или елементи на градското обзавеждане по образец, утвърден от Кмета на Община Бургас, в съответната Дирекция „Център за административни услуги“ по местонахождението на обекта. Видно е, че цитираната наредба като подзаконов нормативен акт изрично предвижда необходимост от наличието на пълномощно за подаване на документите, независимо дали заявлението е подписано от надлежен представител на юридическото лице или от физическо лице. В цитираната норма е употребен израза „подават заявление“. Не се спори между страните, че приносителят на заявленията – свидетелката Б. не е имала подобно пълномощно. Без значение в настоящия казус е дали пълномощното следва да е нотариално заверено или не. Също без значение е и факта в колко точно часа е влязла Брeянова в сградата на ЦАУ „Зора“ и дали това се е случило в работно време съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на общинската администрация – Община Бургас, утвърден със Заповед № 2005/01.08.2017 г. на Кмета на Община Бургас. Липсата на изрично пълномощно за подаване на заявление е непреодолима пречка, при която правилно административният орган е отказал да приеме същото.

Съдът счита, че в конкретния казус не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1 от АПК, съгласно която когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. В случая няма спор между страните, че заявлението е подписано от представляващия дружеството – заявител. Процедурата по приемане на заявлението обаче не може да стартира тъй като изначално липсва изрично пълномощно на лицето – приносител на заявлението. В този смисъл, административният орган не може да установи налице ли е действителна воля у заявителя именно приносителя да представи тези документи или не. Едва след представянето на подобно пълномощно или след представянето на заявлението лично от представляващия дружеството може да се преценя изпълнението на всички изисквания, заложени в чл. 5 от НПОТДОДЕГОТОБ.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав достига до извода, че постановения отказ, обективиран в писмо изх. № 70-00-1950/1/09.04.2019 г. на директорът на ЦАУ „Зора“ (съобразно Определение № 16162/27.11.2019 г., постановено по адм. д. № 13281/2019 г. на ВАС) е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, т. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Булгариен директ райзен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 2, хотел „Приморец“, представлявано от Стоян Д. Караненов - управител против неоснователни действия и бездействия на администрацията - Център за административни услуги „Зора“ при Община Бургас, изразяващи се отказ за извършване на административна услуга, състояща се в отказване за входиране на заявления за поставяне на преместваем обект по чл.56 от ЗУТ и издаване на административен акт по арг. от § 1 от ДР на Закона за администрацията във вр. с чл.21, ал.З от АПК

ОСЪЖДА „Булгариен директ райзен“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                     СЪДИЯ: