Определение по дело №204/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 368
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия: Пламен Пенов
Дело: 20224300500204
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. Ловеч, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500204 по описа за 2022 година
С определение № 299/04.04.2022 г., по гр. д. № 2066/2021 г. на РС
Ловеч, е оставено без уважение искането на ИР. Ц. АВР. за изменение на
протоколно определение № 71/16.02.2022 г., по гр. д. № 2066/2021 г. на РС
Ловеч, в частта, с която съдът е осъдил ИР. Ц. АВР. да заплати на В. П. Ш.
разноски по делото в размер на 300 лв.
Определението е обжалвано от Р.А.Р. с частна жалба, в която са
изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като се
поставя акцент върху недължимост на присъдените разноски, поради
извършена от съда размяна на книжа (изпращане на ответника препис от
исковата молба) при неотсранена нередовност, както и върху неизвършено от
съда дължимо прекратяване на делото, преди връчване на преписи от
исковата молба, което е обусловило преждевременно извършване на разноски
от ответника В. П. Ш., спрямо когото производството е било прекратено.
В срока по чл. 276 ГПК от ответника по частната жалба В. П. Ш. е
подаден писмен отговор, в който се дава становище за нейната
неоснователност и се прави искане за оставянето й без уважения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното
определение (13.04.2022 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване
изтича на 20.04.2022 г., а частната жалба подадена преди изтичането – на
15.04.2022 г., видно от клеймото за изпращач.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по гр. д. № 2066/2021 г. на РС Ловеч e образувано по
искова молба от ИР. Ц. АВР. против ИВ. АС. АВР., СВ. АС. АВР. и В. П. Ш.,
с която е предявен иск за делба на четиринадесет недвижими имота, като с
иска за делба от ИР. Ц. АВР. са предявени и искове по чл. 30 ЗН против всеки
от ответниците, както следва: против ИВ. АС. АВР. и СВ. АС. АВР. за
възстановяване на запазената част чрез намаляване на дарението, извършено с
1
нотариален акт № 66, т. 3, рег. № 222, дело № 162/2001 г. и против В. П. Ш.
за възстановяване на запазената част чрез намаляване на дарението,
извършено с нотариален акт № 77, т. 5, рег. № 3773, дело № 427/2013 г.
По повод дадените от съда указания за внасяне на държавна такса по
исковете по чл. 30 ЗН, с допълнителна молба от 16.11.2021 г. ИР. Ц. АВР. е
представила вносна бележка за сумата от 30 лв., като с молбата тя е
направила оттегляне на иска за делба на имоти с номера от 8 до 14, както и на
иска по чл. 30 ЗН против ответника В. П. Ш..
С разпореждане от 18.11.2021 г. съдът е разпоредил на всеки от тримата
ответника да се изпрати препис от исковата молба.
В срока за по чл. 131 ГПК от ответника В. П. Ш. е постъпил писмен
отговор на исковата молба, в който са изложение съображения за
недопустимост и неоснователност на предявените искове, като с оглед
направеното оттегляне на иска е дадено съгласие за прекратяване на делото.
С определение от 13.01.2022 г. съдът е насрочил делото в открито
съдебно заседание за 16.02.2022 г.
С определение от 16.02.2022 г., постановено в открито съдебно
заседание, съдът е прекратил производството по отношение на В. П. Ш. - в
частта, обхваната от направеното оттегляне на иска за делба на имоти с
номера от 8 до 14, както и на иска по чл. 30 ЗН против ответника В. П. Ш..
Съсъ същото определение съдът е осъдил ИР. Ц. АВР. да заплати на В. П. Ш.
разноските по делото в размер на 300 лв.
В срока за обжалване против определението е постъпила частна жалба,
с която е направено искане за неговата отмяна в частта, с която съдът е
присъдил разноски в полза на ответника. Против частната жалба е подаден
писмен отговор, в които е дадено становище за нейната неоснователност.
С определение № 211/31.03.2022 г., по ч.гр.д. № 114/2022 г. на ОС
Ловеч, съдът е оставил без разглеждане частната жалба, прекратил е
производството пред себе си и е върнал жалбата районния съд за произнасяне
по направеното с нея искане за изменение на определението в частта за
разноските.
С определение № 299/04.04.2022 г., по гр. д. № 2066/2021 г. на РС
Ловеч, е оставено без уважение искането на ИР. Ц. АВР. за изменение на
протоколно определение № 71/16.02.2022 г., по гр. д. № 2066/2021 г. на РС
Ловеч, в частта, с която съдът е осъдил ИР. Ц. АВР. да заплати на В. П. Ш.
разноски по делото в размер на 300 лв.
От правна страна съдът приема, че определението е правилно.
Постановилият го състав на РС Ловеч е отчел, че искането за изменение
на определението за прекратяване на делото е допустимо. То е направено в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за обжалване на определението. Поискалата го
страна не е представила списък по чл. 80 ГПК, но такъв в конкретния случая
не е необходим, доколкото е поискано изменение на съдебния акт, чрез
ревизия на присъдените в полза на насрещната страна разноски.
Искането по чл. 248 ГПК се явява неоснователно по изложените от
районния съд съображения. Съответен на закона е изводът за възникване
правото на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото (чл. 78,
ал. 4 ГПК). Законът не се интересува от причините, поради прекратяване на
делото, а от това дали ответникът е давал повод за завеждане на иска. В
2
случая ответникът не е давал повод за завеждане на делото.
Ответникът има право на разноски, с оглед ангажираните от страната
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
от 300 лв., за който е отразено в договора за правна помощ, че е заплатен в
брой. В този смисъл страната, претендираща разноски, е представила
доказателства за извършването им. Упълномощеният адвокат и ответникът са
договорили размера на възнаграждението за защитата и процесуалното
представителство по конкретното дело, с оглед неговия предмет (делба на
земеделски земи) и при минимума по чл. 7, ал. 4 от Наредба 1/2004г.
Документите, свидетелстващи за възникването на вземането за адвокатско
възнаграждение и за неговото плащане (договор за правна помощ и
съдействие от 12.12.2021 г.), предхождат прекратяването на делото.
По тези съображения законосъобразно районният съд е отказал да
измени определението си от 16.02.2022 г. в частта, с която след прекратяване
на производството по отношение на ответника В. П. Ш. е осъдил ИР. Ц. АВР.
да заплати на същия ответник разноски по делото в размер на 300 лв.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, според което
възнаграждението на ответника не се следвало, доколкото съдът му връчил
нередовна искова молба. В такава нередовност не е била налична, защото
въпросът се свежда до преосмисляне от ищеца на преценката си дали и срещу
кого да насочи иска си, изразена чрез оттеглянето му против В. П. Ш..
Съображението за допуснато от съда процесуално нарушение е
неоснователно и не би могло да доведе до преразглеждане на крайния извод
за присъждане на разноските в полза на ответника, защото последният не е
давал повод за завеждане на делото. При реализиране на отговорността му за
разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът не може да иска да бъде освободен от
заплащането им, поради допуснато от съда процесуално нарушение. Това е
така, защото възнаграждението е заплатено от ответника преди прекратяване
на делото, т.е. налице е действително сторена от него разноска. Договарянето
му в минималните по Наредба 1/2004г. размери е с оглед очакваната защита и
процесуално представителство до приключване на производството пред
съответната инстанция, но до такова развитие не се стига поради десезиране
на съда, което действие не е обусловено и мотивирано от поведението на
ответника.
По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното и и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 299/04.04.2022 г., по гр. д. №
2066/2021 г. на РС Ловеч.
Определението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките на чл. 280 ГПК.

3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4