Р Е Ш Е Н
И Е
№3605/30.7.2020г.
Гр.Варна,30.07.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ДАРИНА ДИМИТРОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 19 034 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията М. ЖЕКОВА, за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от ищеца Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Д.М. от ВАК, със съдебен адрес *** срещу ответното дружество „Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***.Предявеният иск е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
като оправеното искане до съда е: Да
бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 75,12 лева (седемдесет и пет лева и дванадесети
стотинки)
- представляваща стойност на служебно начислена електро-енергия за извършена
корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
ел.енергия по клиентски номер *, съобразно фактура от 05.11.2019 г. за обект, находящ се на адрес: село *, *. Обективирано
е искане и за присъждане на сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски.
Ищецът основава искова си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства: Сочи се, че ищецът и ответното дружество се намират в
договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия на обекта на потребеление в село *, *, както и че ищецът е потребител на ел.енергия за битови нужди . По
същество ищецът заявява, че потребяваната от него
ел.енергия се отчита и заплаща при ответника по партида с абонатен номер *и
клиентски номер*. Сочи, че ищецът получил уведомление от трето на спора лице Е.С.
АД от 05.11.2019 год., с което бил информиран за извършена на 06.02.2019 г.
проверка на точността на СТИ. Според ответника на процесната
дата служители на третото на спора лице „*“ АД извършили проверка на електромера /СТИ / обслужващо адреса на
потребление на ел.енергия на обекта и била извършена корекция на сметка на
потребление на абоната.На следващо място ищецът е навел твърдения за наличие на
правен интерес от водене на отрицателен установителен
иск.С предявения иск ищецът оспорва изцяло дължимостта
на исковата сума, за която сума е издадена от ответника фактура №020286723584/
05.11.2019 г. на стойност 75,12 лева със срок на плащане до 19.11.2019 г.,
отнасяща се до допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период.
Оспорва законосъобразността на съставения за проверката констативен протокол,
като ищецът счита, че не са налице предпоставки
за извършване на корекция. Оспорени са констатациите и в КП от
проверката на СТИ, както и протокола от метрологична експертиза на БИМ. В
исковата си молба ищецът се спира на
правен анализ на нормите на чл.1 от ТЗ относно търговската продажба, каквато и
е и продажбата на ел.енергия, като намира, че сметката му за ел.енергия е
произволно коригирана и не дължи плащане на исковата сума за ел.енергия, която
не му е доставена от ответника.Твърди се, че създадената в ПИКЕЕ възможност за
корекция на сметка за потребление на
ел.енергия излиза извън делегираната от законодателя в ЗЕ компетентност на ДЕКЕВ, като прави и правен
анализ на отделни норми на ПИКЕЕ, на което би могъл ответникът да се
позове.Акцентирано е още в исковата молба, че електромерът не е и смартов и не са налице предпоставки за да се търси
отговорност на ищеца за исковата сума, като е извършено препращане и към
практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК. По изложените съображения ищецът
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски, като е обективирал доказателствени
искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б..Ответникът
намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Становището на ответника в
отговора на искова молба, подробно развито и по същество е следното :
Ответникът не оспорва, че между страните по делото съществува валидно договорно
правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяната от
ответното дружество ел.енергия. Потвърдено е обстоятелството, че е била
извършена проверка на изправността на СТИ
на адрес, находящ се в село *, както и че
резултатът от проверката е обективиран в Констативен
протокол. Наведени са следните възражения против иска и обстоятелствата на които се основават:
Твърди, че страните се
намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като
правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на
ДПЕЕЕМ на „Е.С.“ АД
и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Посочва се от
ответника, че на 06.02.2019 г., на адреса на потребление на ел.енергия е била
извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен
констативен протокол, като проверката била извършена в присъствието лично на абоната. За проверката бил
съставен КП №1105468, като СТИ било демонтирано, пломбирано и представено за
изследване в БИМ. Твърди се, че от страна на БИМ ГД МИУ РО ВАРНА била извършена метрологична
експертиза, за резултатите от която бил съставен Констативен протокол
№2586/1.11.2019 г-АУ – Е- 000029-8783/07.02.2019 г. Именно от БИМ била
установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличието на преминала ел.енергия по трета тарифа на електромера ТЗ – регистър
1.8.3 от 385,5 кВТч, която ел.енергия не била
визуализирана на дисплея. След проведената проверка на СТИ и Метрологична
експертиза, твърди ответникът, че от „*“ АД
било съставено становище за
начисление на ел. енергия от 04.11.2019 г., въз основа на което ответникът
издал фактура №**********/05.11.2019
г. за сумата 75,12 лева. По повод тази сума релевира ответникът, че чрез писма на двете енергийни дружество ищецът бил уведомен, както за
проверката, така и за дължимостта на сумата. На
последно място, в обобщение, според ответника, при установеното след разчитане на регистър 1.8.3
количество ел. енергия в размер на е реално доставено и консумирано от абоната
и процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В случай, че съдът
счете за неприложима разпоредбата на ПИКЕЕ ответникът поддържа, че сумата е
дължима на чл. 183 от ЗЗД с оглед продажбеното отношение между страните. По
изложените съображения ответникът,
позовавайки се и на съдебна практика и след правен анализ на действащото
законодателство за периода, в който се претендира за плащане исковата сума, желае ВРС да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, присъждайки в полза на
ответника сторените по делото съдебно-деловодни разноски.В отговора на искова
молба ответникът е направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 03.07.2020 г. ищецът не се явява, не се
представлява.В писмена молба становище с вх.№43115/03.07.2020 г., ищецът представляван от
адвокат Д.М. изразява становището си по същество на спора, като намира че
предявения иск е и основателен и доказан.Съобразно
становището ищецът желае ВРС да уважи предявения иск като присъди в негова
полза сторените по делото съдебно деловодни разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК .
В същото открито заседание
ответното дружество, представлявано от адв.М.намира
предявения иск да неоснователен и недоказан,поради което и желае искът да бъде
отхвърлен ведно с присъждане на разноските по делото в полза на ответника.В
условията на евентуалност адв.М.е заявила възражение
по чл. 78, ал.5 ГПК .
Съобразявайки становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства
(представените
с отговора на исковата молба заверени копия на следните
писмени доказателства: (Констативен
протокол №1105478/06.02.2019 г. – л.30-31;Констативен
протокол №2586/01.11.2019 г.-АУ-Е-000029-8783/07.02.2019 г. на
Български институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди, Регионален отдел - Варна – л.32-33; Фактура №**********/05.11.2019 г. – л.34-35; Становище за начисляване на
електрическа енергия от 04.11.2019 г. – л.36; Справка за потреблението за клиентски №*
към 06.12.2019 г. – л.37; Извлечение за фактури и плащания за клиентски №*
към 05.12.2019 г. – л.38-39; Уведомително писмо от „Е.С.“ АД
изх.№56078-КП1105478-1/05.11.2019 г. – л.40; Уведомително писмо от „Е.П.“ АД изх.№56078-КП1105478-2/ 05.11.2019
г. – л.41; Известия за доставяне два
броя – л.42 и л.43 )се установяват и доказват твърденията и на двете страни затова, че ищецът има качеството потребител на ел.енергия,
която енергия е потребявана от ищеца на
административен адрес село *, ул. „Асен Златоров „ и отчитана по партида с кл. № *, аб.№ *,водена на
името на ищеца Г.Р.Г. .
Съвкупния анализ на
цитираните писмени доказателства води до извод, че ответникът е издал към
ищеца-потребител на ел.енергия данъчна фактура
№ ********** от дата 05.11.2019 г. / л. 34-ти от делото/ с която претендира
за плащане исковата сума от общо 75,12 лева – сума начислена от
ответника за ел.енергия за периода от 07.02.2018
г. до 06.02.2018 г. до 06.02.2019 г.Видно от фактурата в същата е посочен и подпериод 7.2.2018 -030.6.2019 г.,без да има втори подпериод .Този факт обосновава и извода за наличието
на правен интерес у ищеца за водене на отрицателния установителен
иск. Фактът, че ищецът и ответното дружество се
намират в договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен.С проекта за доклад по делото, обявен и за окончателен,
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване,съгласно разпоредбата
на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, че: е налице твърдяната и от ищеца и от
ответника договорна облигационна връзка, с предмет доставка и продажба на
ел.енергия, която облигационна връзка е регулирана от публично известни Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на
ищеца, за което е издадена и съответната фактура на стойност 75,12 лв.Отделените
за безспорни факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават
извода от фактическа страна, че страните по спора се намират във валидна
облигационна връзка с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищеца.
Спорът
между страните се свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищеца към
ответника и ако „ да“ на какво основание.За пълното изясняване на фактическата
страна по спора по делото е допуснато провеждането на съдебно - електротехническа експертиза, заключението по която е
изготвено от вещото лице инж.Н.В..От приобщеното по делото на л.74-77 заключение на
в.л. инж.Н.В. по допусната СЕТЕ се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства:
От констативно - съобразителната част на съдебната
електротехническа експертиза е видно, че в.л.инж.Н.В. е изготвило заключението
си на база действащите към момента Общи
условия на договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия през
електроразпределителните мрежи на „*“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за
измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в
сила от 14.10.2013 г. – отменени.Констатациите на в.л. В. са направени и на
база приобщените по делото писмени доказателства/ цитирани по-горе /.
Въз основа на приобщения по делото в заверено за вярност с
оригнала копие на Констативен протокол
на „*“ АД № 1105 478 / 06.02.2019 г. в.л. е установило, че провереният
електромер е с фабр. № 1114 0215 6611 5041.Уредът е
тип „ISKRA“ – МЕ 162, с ток 5/85 А -
произведен 2015 г., монофазен, статичен. Служителите,
съставили протокола, били снели показания по отделните тарифи на СТИ, както
следва: 1.8.1 –
009 873 Kwh; 1.8.2 –034 737 Kwh; 1.8.3.
– 000 389 Kwh;1.8.4 – 000 000 Kwh;1.8.0 - 045 000 Kwh.СТИ е било демонтирано и
представено за експертиза в БИМ. В БИМ- в ГД „МИУ“ - гр. Варна СТИ е било обект
на метрологична експертиза, като резултатите от същата са обективирани
в Констативен протокол на Института № 2586
от 1.11.2019 г.
В.л.инж.В., на база данните по делото извежда извода, че на
процесния СТИ е била една проверка и тя е била на дата от служители на „* „ АД
,при която в скрития регистър 1.8.3 са били отчетени 389 Kwh ел.енергия,като повторна /последваща /
проверка на уреда е била проведена от БИМ Варна. В протокола на БИМ е било установено
същото количество ел.енергия в невизуализирания регистър 1.8.3.
Според в.л. инж.Н.В. съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния електромер, доказано от независимото
изследване на БИМ а натрупаното количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3 можело
да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. (л.77
–ми от делото)
От страница
трета на СЕТЕ / л.76 –ти от делото/ се установява и изяснява още, че СТИ е било
монтирано на адреса на потребление на ел.енергия към 5.2.2018 г., че срокът на метрологична годност на същото е 6
години и изтича в края на 2021 г., т.е. според вещото лице СТИ е било годно от
метрологична гледна точка да измерва ел.енергия към датата на проверката –6.2.2019
г.От останалата част на СЕТЕ се вижда,че исковата сума е правилно пресметната
по действалите за периода цени на ел.енергияз за
посоченото количество ел.енергия установено в тарифа 3 / регистър 1.8.3/.
Допълнително от разпита на вещото лице праведен в о.с.з. на
03.07.2020 г. / л.86 –ти гръб и л. 87 –ми /се установява, че количеството
ел.енергия от 389 Kwh Kwh не е реално
потребено за съответния период, а получено на база аритметични изчисления и тук
ответникът е приложил периода от 1
година назад – максималния съгласно чл. 50 ПИКЕЕ . Отделно от горното вещото
лице отговоря отрицателно на поставените от процесуалния представител на ищеца
въпроси от които отговори се изяснява, че електромерът не е смартов,
не може да бъде установено нито кога е започнало отклоняването на ел.енергията
от визуализираните към невизуализирания регистър 1.8.3 нито в кой часови диапазон е ставало
това.
По делото на
база протоколно определение по чл.192 ГПК третото на спора лице „Е.С.“ АД е изпълнило вмененото си
задължение като е представило Протокол №М1055639/12.02.2016 г. за монтаж на
процесния електромер, изготвен от служители на „*“ АД – протокола от
първоначален монтаж на процесното СТИ . Така цитирания протокол е приобщен по
делото в заверено за вярност с оригинала копие на л. 71 –ви и обективира факта, че процесния електромер е монтиран в
обекта на потребление на 12.2.2016 г. с нулеви показания по нощно и дневна тарифи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца Г.Р.Г. отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него
ищецът цели да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество
– „ * „ АД на претендираното
от последното вземане в размер на 75,12 лева. При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника. Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
- потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със одобрените
и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищеца.Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищецът е потребител на
ел.енергия за битови нужди а ответното дружество му доставя ел.енергия на
адреса на потребление представляващ недвижим имот находящ
се в село *, ул. „* „ № *. Изяснено
е по делото въз основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата
СЕТЕ (която съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена),
че електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 6.2.2019 г.(л. 30,31 ).Не е
спорно по делото, че на посочената дата 6.2.2019 г. служители на трето
неучастващо в спора лице – „*“ АД / дружество с предходно наименование „*” АД / са извършили проверката на обекта на потребление на
ел.енергия, като са подменили процесното СТИ.От копието на протокола приложено
на л.30,31 по делото/ ангажирано с отговора на искова молба, приложено и от
ищеца с исковата молба / може да бъде прочетено че проверката е вписано,че е
проведена в присъствие на абоната .На самия протокол има положен подпис за
абоната и на лице за което е записано „ съпруга „ .Обективните данни отразени в
същия КП са вписани на първа страница – показанията на СТИ по четирите регистри
а на стр. 2 –ра е посочено само че СТИ е демонтирано
за експертиза в БИМ,без да е визирана причината за демонтаж.Констатира се още
че след демонтажа на СТИ на дата 11.1.2019 г. е била проведена метрологична
експертиза на процесния СТИ ,резултатите от която са обективирани
в приобщения на л. 32,33 в заверено за вярност с оригинала копие на протокол от
метрологична експертиза, както и че на база становище на * АД от дата 4.11.2019
г./ л. 36/ на абоната и ищец е издадена данъчната фактура от дата 5.11.2019 г.с
която ответникът претендира плащане на сумата от 75,12 лв./ л. 34/ .
Спорът между страните е дали е налице правно основание на което
ответникът претендира плащане на исковата сума , спазена ли е цялата процедура по ПИКЕЕ/ ЗЕ от „*” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в издадената
от ответника фактура и то за периода от точно максималния – една година назад във времето е било реално
доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената
сила на констативния протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът прави извод, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството
ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищеца за релевирания период.Установяването на това обстоятелство бе
необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната
продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на
договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от ответното дружество
наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост
на исковата сума.На първо място Констативния
протокол макар и да носи подписа на потребителя
и на съпругата му, не съдържа никаква информация относно причината за демонтаж
на СТИ.Наличието на подписи на абоната и на съпругата му върху КП от проверката
не доказва по никакъв начин че абоната и съпругата му са били уведомени за
причината за демонтаж на СТИ.В подкрепа на този извод е и факта,че ищецът е
завел отрицателния си установителен иск,твърдейки че
не дължи исковата сума . Анализа на събраните по делото писмени доказателства мотивира
съда в настоящия му състав да приеме, че при провеждане на проверката на СТИ
абонатът и съпругата му не са били запознати с причината за демонтаж на СТИ,т.к.
такава липсва в КП .На следващо място, видно и от материалите по делото,
включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извод, че исковата сума е била определена след провеждане на метрологична
експертиза на СТИ и издаване на становище от страна на * АД и на основание
чл.50 ПИКЕЕ – на абоната е начислена исковата сума за максималния 1 годишен
период от време .
ПИКЕЕ са били атакувани
пред ВАС за което са образувани и приключили отделни административни дела,
като са постановени Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова , Решение № 1500/06.02.2017 год. на ВАС,
петчленен състав с Председател Галина Христова и членове Таня
Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено по административно
дело № 2385/2016 г. и Решение № 1500/06.02.2017 г. петчленният
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. С Решение №
1500/06.02.2017 ВАС е отменил Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за
Постановеното от ВАС Решение № 2315/ 21.02.2018 г. на
Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина Ковачева, членове – Кремена Хараланова и Бисерка
Цанева касае в частност и нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е
публикуван в интернет страницата на ВАС и от него е видно, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от закрито заседание,
проведено на 14.10.2013 г. и обективирано в протокол
№ 147 от същата дата.Проверката на абоната
в конкретния случай е извършена на 06.02.2019 г. т.е.
след окончателната отмяна на ПИКЕЕ от
ВАС на 08.11.2018 год.(окночателна отмяна на ПИКЕЕ с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. на ВАС, 5-членен състав) .
Ето защо следва да бъде даден отговор на въпроса съществува ли право доставчикът на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както
и при сега
действащите ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 35 от 30 април 2019
г.), при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи
условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за
уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ?
Според ВРС отговора на този въпрос е отрицателен.Както бе посочено
към датата на проверката на процесния електромер ПИКЕЕ от 2013 г. са били
отменени а новите Правила са създадени и обнародвани след проверката,
респ.неприложими. Внимателния прочит на материалите по делото налага извода, че
ответното дружество е използвало нормата на чл.50 ПИКЕЕ, която обаче е била отменена за да определи именно за 1
година назад количество ел.енергия за заплащане от абоната при твърденията за
наличие на софтуерно претирифиране на СТИ. Съдът в
настоящия му състав отчита факта, че периодът,
за който
е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) след приемане на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) но и
след цялостната отмяна на ПИКЕЕ от 2013
г. Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., ВКС,
I отделение, с
изменението на Закона за енергетиката /ДВ,
бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ
за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл.
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г./ изрично е предвидена възможността за провеждане корекционна
процедура. “Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е
специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено
количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на
доставената ел. енергия се налага от спецификата на “вещта” , която се продава
- ел. енергия.Извършената едностранна
корекция от страна на ответника в конкретния случай се оказва основава на
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и при прилагане на чл. 50 Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013 г. (в сила от 16.11.2013 г.) – последния текст отменен към датата на
проверката.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото на база съвкупния анализ на събраните
доказателства се извежда извод, че едностранната корекция на сметката на ищеца
е била извършена от ответника на база на нормата на чл.50 ПИКЕЕ, норма която
към датата на проверката не е действала. При тези правни доводи ВРС достига до
извод, че цялата корекционна процедура
е проведена от ответното дружество на база норма която е била отменена, което
прави процедурата незаконосъобразна. И на последно място ВРС счита, че в случая
са и неотносими и неприложими ОУ на двете енергийни дружества действали преди
приемането на ПИКЕЕ, като и дори да се приеме че все още действат, то тяхната
недействителност в частта касаеща едностранна
корекция на количество потребена ел.енергия е анализирана в редица съдебни
актове на касационната инстанция още от периода в който енергийните дружества
имаха наименованията „*“ АД и „*“ АД.На
следващо място следва да бъде отчетено,че при липсата на доказателства за
началния период на софтуерно претарифиране на СТИ а
още по-малко за участието пряко или индиректно на ищеца при софтуерната
манипулация, неуведомяването на ищеца за проверката – независимо от формалното
полагане на подпис - налагат извод, че ответникът не е установил и доказал при
условията на пълно и главно доказване изпълнение на фактическия състав на отменения
чл.50 ПИКЕЕ,поради което и искът на ищеца се явява доказан и по основание и по
размер. Отделно от горното само на базата на ОУ на двете енергийни дружества (в
различните им по време редакции ) и на чл.183 и чл.200 ЗЗД съдът счита, че за ответника дори и да съществува възможност да търси
заплащане на цена на потребена ел.енергия, то тази цена трябва да бъде доказано,
че е за реално доставена и потребена ел.енергия.Доказателства по делото съдът
счита, че не са налице затова, че точно за 1 година назад, считано от датата на
проверката ищецът е потребил количеството ел.енергия остонойстено като 75,12 лева ,поради което и на това
основание искът на ищеца отново се явява основателен и доказан .
В обобщение, към датата на
проверката, ВРС намира, че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.Приемайки
предявения отрицателен установителен иск за допустим,
основателен и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца
реално сторените разноски по делото, за които са ангажирани доказателства.Видно
от приобщения по делото на лист 69 ти списък
по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски от 50,00 лева за платена такса и
адвокатски хонорар от 300,00 лв. Приложените на л.2-ри и л. 8 –ми по делото
преводно нареждане към бюджета на РС и оригинал на договор за правна защита от
18.11.2019 г./имащ характера на разписка / доказват размера и основанието на
двата разхода, поради което и ВРС присъжда на осн.
чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца сумата от общо
350,00 лева – сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно
деловодни разноски.
Евентуалното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК на ответната страна
съдът не обсъжда, т.к. към 18.11.2019 г. съгласно Наредба № 1/ 2004 г.
минималният размер на адвокатски хонорар е именно вписания в договора за правна
защита.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните – ищеца Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., че ищецът Г.Р.Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество „Е. П. П.“
АД, ЕИК * СУМАТА от 75,12 лева (седемдесет и пет лева и дванадесети
стотинки)
- представляваща стойност на служебно начислена електро-енергия за извършена
корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
ел.енергия по клиентски номер *, съобразно фактура от 05.11.2019 г. за обект, находящ се на адрес: село *, *, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“
АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА
от общо 350,00 лева (триста и петдесет лева) - сторените от ищеца страна съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :