РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242000500493 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от
Н. И. П., от гр. Н., ул. „Д.“ № **, със съдебен адрес: С., ул. „Д.“ № *, ет. *,
офис * против решение № 697/25.07.2024 г. по гр.д. № 1922/2022 г. на
Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
положителен установителен иск за собственост на реална част от недвижим
имот с идентификатор 37023.501.110 по КККР на гр. К., с площ 5300 кв.м,
защрихована в зелено на приложената скица към исковата молба, ПИ с
идентификатор 37023.501.110, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с обща площ на имота 8746 кв.м и посочени граници. В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно
решение. Оспорени са изводите на съда, че фактическата власт на ищеца е
установена като държане и той не е демонстрирал промяна в намерението
спрямо собственика на имота и не е предприел действия, с които да е
манифестирал намерението си за своене пред ответниците. Неправилно са
кредитирани показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е наемател на
имота на „Софийски имоти“ ЕАД, като те всъщност твърдят, че наемател е
дружеството - търговец, а не физическото лице Н. П.. Освен това тези факти
подлежат на доказване с писмени доказателства, установяването на наемно
правоотношение със свидетелски показания е недопустимо. Счита, че
показанията на свидетелите М. и Д. не са пресъздадени според
действителния им смисъл. Неправилни са изводите на съда в тази връзка, че
не е установен моментът, в който ищецът - въззивник е установил
фактическата власт, както и основанието, на което се владее имота. Този
извод е в противоречие с материалния закон, според който при
недобросъвестно владение изначално липсва основание за установяване на
1
владение. Разпитът на тези свидетели установява недвусмислено
необезпокоявано владение на ищеца в рамките на 10 години. Показанията на
свид. Т., според въззивника, разколебават тезата на ответника „Софийски
имоти“ ЕАД, според която дружеството е собственик и е владяло процесния
имот. От тази показания се установява, че дружеството никога не е владяло
имота и не е извършвало фактически действия, които са присъщи на
собственика и имотът всъщност е бил изоставен. Тази показания са в
противоречие със заключението на вещото лице К. относно извършените
подобрения в имота от Н. П., които пряко доказват собственическите му
намерения. Установените подобрения на значителна стойност доказват, че
ищецът е действал като собственик, който облагородява имота, служи си с
него, инвестира в инфраструктура и създава удобства на посетителите. Без
значение е дали посочените сграда и ограда са законни или не, а е
достатъчно да се докажат фактическите действия, довели до доказване на
положителните факти относно извършените подобрения. Липсват
доказателства констатираните от вещото лице К. подобрения в имота да са
извършени от страна на „Софийски имоти“ ЕАД. Установяването на
стойността на подобренията не е част от доказването на субективното
отношение на ищеца към вещта, като въззивникът счита, че не е разумно и
обосновано лице, което не е собственик да извършва подобрения в
продължение на 20 години в чужд имот. Счита също,че по делото не е
доказано правото на собственост на имота на „Галатея 2002“ ЕАД или
„Софийски имоти“ ЕАД или противопоставяне на осъществяваното владение
от страна на ищеца. Неправилно е прието от съда, че ищецът следва да
демонстрира промяна в намерението си спрямо собственика на имота, тъй
като до м. август 2022 г. не е било необходимо да демонстрира намерението
си да свои имота пред Община Приморско и „Софийски имоти“ ЕАД. До
този момент те не са демонстрирали действия, с които да заявят
собственически претенции и не са се противопоставяли на дългогодишното
владение на ищеца. Счита, че ако ответниците оспорват необезпокояваното
владение върху имота в продължение на 10 години, то тяхна е
доказателствената тежест да докажат, че са прекъснали владението или са се
противопоставили на упражняваната фактическа власт на ищеца.
Неправилно, при положение, че е приел, че О. П. не е собственик на имота,
съдът е изложил мотиви, че не е установено ищецът да е манифестирал
намерението си да свои имота спрямо О. Счита, че представеният от
„Софийски имоти“ ЕАД договор за наем с трето лице, без да го привлече в
процеса, лишава посоченият ответник от възможността да установи, че
имотът е владян от това трето лице. Оспорен е изводът на окръжния съд, че
„Софийски имоти“ЕАД е собственик на процесния имот. Не е анализирано
съдържанието на представените от дружеството документи, като според
ищецът не е установено да е предоставена земя за управление и не е
извършен апорт на такава земя в капитала на „Галатея 2002“ЕАД.Това
означава, че праводателят на дружеството - ответник „Софийски имоти“ ЕАД
никога не е бил собственик на процесния имот и следователно и ответникът
не може да стане собственик. Не е доказана идентичност между ПИ с
идентификатор 37023.501.110 и имотът ,който е апортиран в капитала на
„Галатея 2002“ЕАД, а отделно от това и идентичност между имота, предмет
на апорта и процесната част от ПИ с идентификатор 37023.501.110. Няма
доказателства за правото на собственост на Община Приморско, тъй като
актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Отново се
2
твърди, че праводателят на „Софийски имоти „ЕАД не е собственик на
процесния имот, а апортът по своята същност е деривативен способ, което
означава, че, ако апортиращият в капитала на дружеството не е собственик и
самото дружество не може да придобие права. Двамата ответници никога не
са владяли имота самостоятелно или чрез другиго, а едва след процеса
заявяват собственически претенции въз основа на писмени доказателства, но
без доказателства за упражнявана от тях фактическа власт. Моли да бъде
постановено решение,с което да се отмени обжалваното съдебно решение и
да се уважи предявения установителен иск или делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на ОС - Бургас, като моли и да се присъдят
разноските.
По делото е постъпил е отговор от О. П., в която жалбата е оспорена
като неоснователна. Твърденията за процесуални нарушения са
необосновани, а решението да окръжния съд е правилно и законосъобразно,
направените фактически и правни изводи са в съответствие с приложимите
правни норми. Процесуалният представител на О. заявява, че поддържа
изцяло изложеното в отговора на исковата молба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Софийски имоти“ЕАД,
чрез адв. К. Жалбата е оспорена като неоснователна. Правилно съдът е приел,
че дружеството е собственик на ПИ с идентификатор 37023.501.110, част от
който е предмет на настоящия иск за собственост, в качеството му на
универсален правоприемник на „Галатея 2002“ ЕАД. Анализирани са
представените писмени доказателства, установяващи увеличението на
капитала на „Галатея 2002“ ЕАД с внасяне на непарична вноски, вкл. и
процесния имот. Вещото лице М. М. е установил, че терен от 20 дка, описани
в АОС № 4/21.02.1997 е идентичен в ПИ 37023.501.110. Правилно и в
съответствие с ангажираните доказателства съдът е установил, че от 2003 г.
дружеството „Галатея 2002“ ЕАД е отдавало имота под наем на различни
търговски дружества, а на 10.06.2015 г. е сключен договор за наем на 4435
кв.м, реална част от имот с идентификатор ПИ 37023.501.110 с „Я.Д.И.-1“
ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител - ищеца Н. П.
Наемната цена е плащана от дружеството до 13.09.2022 г. Фактическата власт
върху имота е упражнявана от 2003 г. до депозиране на исковата молба от
праводателя на „Софийски имоти „ ЕАД и от самото дружество-ответник
чрез трети лица наематели.Счита, че твърденията за извършени подобрения
от ищеца в имота са останали недоказани. Оспорено е заключението на
вещото лице К., тъй като то е базирано само на твърденията на ищеца, без да
са представени доказателства относно тяхното реално извършване.
Разпитаните свидетели не правят разграничение между Н. П., като
физическо лице и притежаваното от него търговско дружество и техните
показания не установяват, че ищецът в лично качество е извършвал каквито и
да е действия по ремонт и поддръжка на процесния имот. Твърди се, че на
11.06.2015 г. ищецът, дори и да е установил фактическа власт върху имота
преди това, е загубил същата, защото тя е предадена на дружеството „Я.Д.И.-
1“ ЕООД, представлявано като управител от ищеца, което е имало качество
наемател на имота. Наемната цена е плащана от дружеството,
представлявано от ищеца до 13.09.2022 г., без да са направени каквито и да е
възражения, че дружеството наемател е лишено от държането на имота.
Поддържа, че правилно окръжният съд е приел, че фактическата власт е
установена първоначално като държане, като това се потвърждава от
представените писмени доказателства и показанията на разпитаните
3
свидетели, вкл. свид. С. Д., доведен от ищеца. Правилно и в съответствие с
практиката на ВКС съдът е приел, че е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС,
като в тежест на ищеца е да установи, че е манифестирал явно пред
собственика на имота намерението си да свои имота, като възраженията в този
смисъл в жалбата са изцяло неоснователни. Счита, че тези факти са останали
недоказани в процеса. Моли да се потвърди обжалваното първоинстанционно
решение и да се присъдят разноски по делото.
По делото е постъпила частна жалба от Н. И. П. против определение №
2379/25.09.2024 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и отговори на тази
жалба от О. П. и „Софийски имоти“ ЕАД.
Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Предявени са положителни установителни искове за собственост от
ищеца Н. И. П. против О. П. и „Софийски имоти“ ЕАД, като се претендира
постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на двамата ответници, че ищецът е придобил по силата на давностно
владение реална част от ПИ с идентификатор 37023.501.110 при граници
от три страни - изток, запад и юг - улици и от север - останалата част от ПИ с
идентификатор 37023.501.110, като площта на претендираната реална част е
4980 кв.м /след направено уточнение на исковата молба с молба с вх.№
572/16.01.2025 г./. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на заведение за хранене, бар и дискотека „З.“ в гр. К.,
ул. „Т. з.“. Твърди се също, че като собственик на тези заведения ищецът е
ползвал и владял прилежащите площи към заведението, като е разполагал там
маси, сепарета, леки навеси, тенти, сцени и други съоръжения, разполагане на
каравани и палатки, паркиране на МПС на гости на заведението и други
мероприятия. Твърди, че от 2002 г. владее реална част от земята, като
прилежаща към заведението, която е част от ПИ с идентификатор
37023.501.110, като границата на тази реална част от север отстои на 5 метра
от сграда с идентификатор 37023.501.110.2. Извършвани са от него действия
по ползване и своене на реалната част от имота са полагане на грижи за
неговото почистване, облагородяване, озеленяване, монтиране на осветление.
В процесния имот е изградена и сграда, която да служи на хората по
поддръжката и за съхранение на техника и инструменти. Във връзка с
желанието му на изгради паркинг за гостите на заведението е започнал да
събира такси от туристите за паркиране в процесната част от имота от лятото
на 2022 г. Тези негови действия за провокирали реакция на общинската
администрация, която е издала заповед № 700/09.08.2022 г. за изземване на
поземлен имот с идентификатор 37023.501.110, като се сочи, че имотът е
общинска собственост. Счита, че О. П. не се легитимира като собственик на
имота, но с тези свои действия оспорва владението на ищеца и придобитото от
него право на собственост въз основа на над 10-годишно давностно владение,
което обосновава и правния му интерес да предяви положителен
установителен иск за собственост. Пасивната материалноправна легитимация
на втория ответник е обоснована с факта, че като собственик на част от
поземлен имот с идентификатор 370.501.110 в Агенцията по кадастър
фигурира дружеството „Галатея 2002“ ЕАД, чийто правоприемник е
ответното дружество „ Софийски имоти“ ЕАД.
В отговора на исковата молба О. П. е оспорила иска, като твърди, че
ищецът не е манифестирал действията си на своене на имота пред
собственика - О. П., като за него е издаден АЧОС №186/15.03.2004 г., вписан в
4
СВ - Ц. Твърди се, че описаните в исковата молба действия не установяват
владение и намерение за своене на процесния имот, а се характеризират
като частични, скрити навлизания в имота с поставяне на вещи, обслужващи
търговската дейност на туристически обект. Оспорено е твърдението, че
ищецът е собственик на дискотека „З.“. Твърди се, че О. П. е собственик на
процесния имот на осн. пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, пар. 42 от ПЗР на ЗОС, вр.
с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОбС, във връзка с чл. 2а от същия закон и чл. 34,
ал. 1, предл. трето от ЗОбС. Впоследстие уточнява, че О. е станала собственик
по силата на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА. Тъй като имотът е частна общинска
собственост за него важи законовата забрана за придобиване по давност.
В отговора на исковата молба на „Софийски имоти“ ЕАД искът също е
оспорен като неоснователен. Изложена е фактическа обстановка по
придобиване на имота от дружеството, като правоприемник на „Галатея
2002“ ЕАД. Твърди се, че имотът е стопанисван от дружеството, плащани са
данъците за него, отдаван е под наем. Твърди се също така, че на 10.06.2015 г.
между ответното дружество и дружеството „Я.Д.И.-1“ ЕООД, представлявано
от управител - Н. И. П. - ищец по делото, е сключен договор за наем на терен
с площ 4435 кв.м, част от ПИ с идентификатор 37023.501.11. по КК на гр. К.,
ведно с построената в него сграда с идентификатор 37023.501.110.2,
обозначени съответно като дял I и сграда 02 на скица-проект,
представляваща приложение 1, неразделна част от договора. Договорът е
сключен за срок от 3 години, но и след изтичане на този срок неговото
действие е продължило, като дружеството е упражнявало държане на имота и
заплащало наемната цена до м. септември 2022 г.
С атакуваното решение предявените искове против двамата ответници
са отхвърлени, като съдът е приел, че процесният недвижим имот е бил
собственост на С. О. до момента на апортирането му в капитала на
общинското дружество „Галатея 2002“ ЕАД. Анализирани са свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели Г. и Г., от които се установява,
че ищецът е бил наемател на ответното дружество „Софийски имоти“ ЕАД.
От друга страна от показанията на свидетелите н.а ищеца М. и Д. се
установява, че той има заведение „З.“ и ползва земята около него, която
облагородява и е оградил същата с цел изграждане на паркинг. Свид. Д.
заявява, че теренът, който стопанисва ищеца му е бил отдаден под наем от О.
Съдът е приел, че имотът, реална част от който се претендира от ищеца, не е
собственост на О. П., а към 2002г е бил собственост на С. О. След вписване на
апорта, той е станал собственост на „Галатея 2002“ ЕАД, което се е вляло в
ответното дружество „Софийски имоти“ ЕАД. Фактическата власт е
установена от ищеца като държане и колкото и да продължи тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само,
ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. Когато
фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се
явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана и в
тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез промяна на държането във владение. Съдът е
приел, че по делото не е доказано, че след 2002 г. ищецът изобщо е предприел
някакви действия, с които е манифестирал намерението си за своене пред
ответниците.
Съдът е бил сезиран с положителни установителни искове за
5
собственост против двамата ответници и предмет на доказване е правото на
собственост на ищеца /не на правото на ответниците/, на заявеното от ищеца
основание, чиято е и тежестта на доказване. При положителния
установителен иск, предметът на доказване се ограничава до онези факти и
обстоятелства, на които ищецът основава правото си на собственост. В случая
в тежест на ищеца е да установи, че в качеството си на физическо лице е
установил фактическа власт с намерение за своене върху реална част от имот
с идентификатор 37023.501.110, продължила в рамките на законовия срок от
10 години, като е упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато
владение и при спазване на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ. От позициите
на ответниците по делото е видно, че е налице спор за собственост между
тях, като всеки твърди, че е собственик на процесния имот на различни
основания - О. твърди, че е придобила собствеността по силата на пар. 7 от
ЗМСМА, а „Софийски имоти“ ЕАД в качеството си на правоприемник на
„Галатея 2022“ ЕАД, в чийто капитал имотът е бил апортиран от С. О. Този
спор обаче не е предмет на разглеждане в делото, поради което възраженията
в жалбата относно това дали О. П. или „Софийски имоти“ ЕАД са доказали,че
са собственици на посочените основания не следва да се разглеждат от съда.
Както бе посочено по-горе, предметът на спора е дали ищецът е станал
собственик на посоченото от него основание.
По делото безспорно се установява, че между „Софийски имоти“ ЕАД
и дружеството „Я.Д.И.-1“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител - ищеца по делото, е сключен договор от 10.06.2015 г. за наем на
терен с площ 4435 кв.м, съставляващ част от ПИ с идентификатор
37023.501.110 по КК на гр. К., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 37023.501.110.2., съобразно скица приложение № 1 към
договора, неразделна част от него. От заключението на вещото лице М. по
назначената съдебно-техническа експертиза и разпита му в съдебно заседание
се установява, че спорната реална част от имота, предмет на иска е
идентична с тази, която е отдадена под наем с договора от 2015 година. По
този факт няма спор между страните. Вещото лице заявява, че наетият от
дружеството „Я.Д.И.-1“ЕООД терен е с граница от север, отстояща на 5 м от
сграда 2, така както се описва имотът в обстоятелствената част на исковата
молба. Без значение е какви граници на ползване са посочили страните при
посещение на имота от вещото лице преди изготвяне на експертизата. Това
води до обоснования извод, че имотът, предмет на иска, е идентичен с имота,
който дружеството, чийто управител е ищецът, е наело от „Софийски имоти“
ЕАД през 2015 година. Няма спор между страните, че дискотека „З.“ е
собственост на дружеството „Я.Д.И.-1“ ЕООД, както е заявено от
процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 06.10.2023 г. От
твърденията в исковата молба става ясно, че всички твърдяни от ищеца
подобрения в имота са извършени с оглед експлоатацията на дискотеката.
Свидетелите Г., М. и Д., също установяват, че теренът е бил ползван за
такива цели, но никой не може да конкретизира дали извършваните действия
в него са направени от физическото лице в това му качество или от
юридическото лице - дружество с управител - ищеца по делото. Свид. Г. и
свид. Г. познават ищеца като наемател на имота, в който е изградена
дискотеката „З.“. Свидетелите М. и Д., които заявяват, че ищецът е ползвал и
облагородявал имота, направил е ограда и е построил сграда в него, логично и
естествено не могат да направят разлика между физическото лице и
управителя на дружеството - наемател. Последното участва в търговския
6
оборот чрез законния си представител - управителя, които в случая е и
едноличен собственик на капитал и ищец по делото. След като наемател е
дружеството, то е и собственик на дискотеката, то следва да се приеме, че
именно дружеството е извършвало всички действия по поддръжка на наетия
имот, с оглед използването му съобразно предназначението му и за
осъществяване на търговската му дейност. Не се доказа по никакъв начин
ищецът като физическо лице да е установил фактическа власт върху имота,
при положение, че дружеството „Я.Д.И. -1“ ЕООД е било наемател на същия
имот и е плащало наемната цена в периода от 2015 до 2022 година.
Дружеството в качеството си наемател е държало имота за ответника –
наемодател - чл. 68, ал. 2 ЗС. Показанията на свидетелите следва да се
анализират в смисъл, че ищецът е представлявал дружеството като наемател,
тъй като той е бил законен представител на същото и те са го възприели като
наемател. Не се доказа от разпитите на свидетелите по делото да е установена
фактическа власт от ищеца в периода от 2002 г. до 2015 година, когато е
сключен наемния договор с ответника „Софийски имоти“ ЕАД, както се
твърди в исковата молба. Нещо повече, свидетеля Диханов, който е бил зам.-
кмет на О. П. сочи, че имотът е бил отдаден на дружеството на ищеца под
наем от О. П., което се е случило преди 2009 г., а впоследствие е сключен
договор за публично-частно партньорство. Свидетелят също така установява,
че след 2008 г. са заявени претенциите към имота от ответника „Софийски
имоти“ ЕАД и след този момент той няма впечатления относно ползването на
имота. След 2009 г. не са налице доказателства относно ползването и
владението на имота, но от 2015 г. държател е било дружеството наемател по
силата на сключения договор за наем. Свид. М. в показанията не дава никаква
конкретика относно времето, по което е установена фактическа власт от
страна на ищеца върху процесната реална част от имота и дали тя е
установена от него като физическо лице или като управител на търговското
дружество - наемател. Свидетелят установява само, че е изградена ограда, но
не може да посочи дали работниците, които са изградили оградата са
служители на дружеството или са наети от ищеца.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че не се доказа
по делото ищецът, в качеството му на физическо лице да е установил
фактическа власт върху спорната реална част от терена от 2002 г. до 2015
година, липсват и доказателства за извършени действия, с които да е
демонстрирал намерение за своене на тази част през предвидения в закона
срок. Установява се от друга страна, че от 2015 г. до 2022 г. имотът е бил
отдаден под наем на дружество, чийто едноличен собственик на капитала и
управител е той, плащан е наем за него, извършвани са благоустройствени
мероприятия, необходими с оглед ползване на имота за целта, за която е нает,
но в нито един момент не се доказа държането на дружеството да е
променено във владение от страна на ищеца, като физическо лице и това да е
демонстрирано както по отношение на наемодателя или по отношение на О.
П. Освен това противоречи на логиката, в случай че към 2015 г. ищецът вече
да е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение,
установено през 2002 г. /при автоматичното придобиване правото на
собственост и липса на необходимост от позоваване/, да сключи договор за
наем на същия терен, вече като управител и едноличен собственик на
капитала на „„Я.Д.И.-1“ ЕООД. Не се установява след 2015 година да е отнета
фактическата власт от дружеството наемател/ при съвпадане на имота,
предмет на договора за наем и претендираната от ищеца реална част от имот с
7
идентификатор 37023.501.110/ и да е установена фактическа власт на ищеца
като физическо лице върху терена, още повече, че през целия период се е
ползвал за обслужване на дискотеката, която е собственост на дружеството.
Без значение е в случая дали „Софийски имоти“ ЕАД или О. П. са
упражнявали собственически правомощия, дали да посещавали имота и дали
са се грижили за него, тъй като правото на собственост не се губи, ако не се
упражнява, а само, ако друг субект го придобие или има отказ от право на
собственост във съответната форма. Владението е едновременно проявление
на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически
действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - /ПП-6-74/.С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не е доказано по делото упражняването на фактическа власт върху
процесния имот от страна на ищеца, като физическо лице за изискуемия от
закона 10-годишен период, с което не е доказано наличието на обективния
елемент на владението. Що се отнася до направените подобрения, по делото
не е установено по категоричен начин, че тези подобрения са направени от
ищеца, в качеството му на физическо лице, а не от „Я.Д.И.-1“ ЕООД,
наемател на имота,още повече, че тези подобрения са във връзка с ползването
на построеното в него заведение, също собственост на дружеството. Дори
тези извършени подобрения в имота да са направени от дружеството -
наемател, то би могло да има евентуални облигационни претенции към
наемодателя, но не доказват намерение за своене на ищеца - физическо лице,
както сочи в жалбата въззивника.
С оглед на гореизложеното предявените положителни установителни
искове за собственост против двамата ответници са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
По постъпилата частна жалба от Н. П. против определение №
2379/25.09.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за изменение на постановеното решение в частта за разноските съдът намира
следното:
Съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на въззивника за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, с мотив, че
уговореното възнаграждение на двамата процесуални представители на
ответниците не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на
спора. В жалбата се сочи, че част от представените от ответниците писмени
доказателства са неотносими и нямат никакво отношение към спора. По
делото са проведени пет заседания, но в част от тях не са извършвани никакви
процесуални действия. Освен това резултата от делото е неблагоприятен за
ответника О. П., тъй като съдът е приел в мотивите си, че общината не е
собственик на имота. Жалбата е неоснователна: неоснователно е
възражението, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност -
събрани са многобройни писмени и гласни доказателства, изслушани са три
експертизи, като през цялото производство пред първата инстанция
процесуалните представители на ответниците са вземали активно участие в
събирането на доказателства и са излагали мотивирани становища. Що се
отнася до това, че изходът от спора е неблагоприятен за О. П., отново следва
да се отбележи, че предмет на спора не е дали О. е собственик, а дали имотът
е собственост на ищеца. Така, че при отхвърляне на иска против О. П.
ищецът дължи заплащане на разноски на ответниците, независимо от
8
мотивите на съда. С оглед на горното частната жалба против определението
по чл. 248 ГПК е неоснователна.
С оглед изхода от спора на ответниците се дължат направените в
производството разноски, за които са представени доказателства, че са реално
сторени. По делото са налице доказателства за преведени по банков път
възнаграждения за процесуалните представители на двамата ответници: за О.
П. – 6000 лв. с ДДС, а за „Софийски имоти“ ЕАД - 12 780 лв. с ДДС. От
страна на въззивника е направено възражение за прекомерност на адв.
възнаграждения - чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно действалата към момента на
подписване на договорите за правна помощ и съдействие Наредба за
минималните размери на адв. възнаграждения, уговорените и платени
възнаграждения за процесуалните представители са в рамките на минимума
съобразно цената на иска. Съгласно даденото разрешение по преюдициалното
запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, при
извършване на тази преценка, съдът не е обвързан от минимално
определените размери на адвокатските хонорари в Наредба № 1/2004 г.,
изготвена от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за
ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС
във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Преценката за прекомерността на заплатения от
страната адвокатски хонорар за настоящата инстанция следва да бъде
направена при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа (т. 3 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). По делото въззиваемите страни са подали отговори на
въззивната жалба и е проведено едно съдебно заседание. В производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат.
Поради това съдът намира възражението за прекомерност по отношение на
уговорения и заплатен адв. хонорар на процесуалния представител на
„Софийски имоти“ ЕАД е основателно и то следва да се намали до размер от
9600 лв. с ДДС, а по отношение на О. П. съдът счита, че уговореният хонорар
не е прекомерен с оглед извършената работа от процесуалния представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 697/25.07.2024 г. по гр.д. № 1922/2022 г. на
Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени исковете на Н. И. П. против О. П.
и „Софийски имоти“ ЕАД за приемане за установено, че ищецът е собственик
на основание давностно владение на реална част от недвижим имот с
идентификатор 37023.501.110 по КККР на гр. К. с площ от 5300 кв.м,
защрихфована в зелено на приложената към исковата молба скица на ПИ с
идентификатор 37023.501.110, по КККР на гр. К., находящ се в гр. К., ул. „А.“
№ ** с трайно предназначение на територията урбанизирана, с обща площ на
целия имот 8746 кв.м и граници: имоти с идентификатори 37023.501.680,
37023.501.145, 37023.501.678, 37023.501.103, 37023.501.859, 37023.501.116 и
37023.501.683., а след постъпило уточнение на исковата молба относно
идентификацията на имота: реална част от ПИ с идентификатор
37023.501.110, при граници: от три страни /изток, запад, юг/ - улици и от
север: останалата част от имот с идентификатор 37023.501.110, с площ на
реалната част 4980 кв.м.
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. И. П., с адрес за
призоваване: гр. С., ул. „И. Д.“ № *, ет. *, офис № * против определение №
2379/25.09.2024 г. по гр.д. № 1922/2022 г. на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул.
„И. Д.“ № *, ет. *, офис № * да заплати на О. П. сумата 6000 лв.,
представляваща разноски в настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Н. И. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул.
„И. Д.“ № *, ет. *, офис № * да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 9600 лв., представляващи разноски в настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10