О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № …
гр.Ловеч, 14.02.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав,в закрито съдебно заседание на четиринайсети
февруари през две хиляди и деветнайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като разгледа докладваното от член-съдията Ангелова ч.гр.д.№
73/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.274,във връзка с
чл.124,ал.5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И.С.М.
***, против Определение №109/25.01.2019г.,пост.по гр.д.№2531/2018г.на РС-Ловеч.
Счита съдебния акт за неправилен поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснован.
Не се съгласява с констатацията
на РС-Ловеч,че не е отстранил нередовностите на претенцията си. Счита,че го е
сторил с Молба с вх.№882/24.01.2019г., където ясно е изложил твърдения за това
на кого ще се противопоставят установените престъпни обстоятелства,а именно
ответникът д-р Ивалинка Калчева Калчева-Въчева. Възразява,
че няма как „да се изведат и останалите ответници, тъй
като ответникът е само един”.
Счита, че първоинстанционният
съд се е позовал на архаични разпоредби
при действието на ГПК(отм.) от 1952г. и ТР
№20/20.03.1968г. на ОСГК на ВС. Сочи,че на основание
чл.131 от ЗСВ тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин,който се
издава от ВКС или ВАС,а ТР №20/20.03.1968г. на ОСГК на ВС
не фигурира в този списък.
Твърди,че дадената от РС-Ловеч
правна квалификация е неправилна, при което са му дадени неточни указания да
излага твърдения за други лица,на които ще се противопоставят престъпните
обстоятелства. Не се съгласява и с извода на съда,че не е извел искане,което да
кореспондира с обстоятелствената част на молбата-за установяване на конкретно
престъпно обстоятелство. Счита, че е формулирал петитум,като изрично е посочил
съдържанието на спорното право и вида на търсената искова защита с
установителния иск по чл.124,ал.5 от ГПК,а именно-да се установи престъпно
обстоятелство,с което му е нарушено правото от длъжностно престъпление и
длъжностно лице е съставило лъжливо документиране на несъществуващо негово
настаняване на лечение в ДПБ-Ловеч, през м.януари
2011г.
Не споделя и констатацията на
съда за наличие на противоречие между обстоятелствената част и искането,което
води до липса на правен интерес у ищеца за защита срещу определено лице.
Възразява,че такова основание възниква единствено когато съдът констатира,че
исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част,в
която се излагат твърдения,сочещи за правния интерес да се търси защита срещу
определено лице,а петитумът е насочен срещу друго
лице,като се позовава на т.5 от ТР №1/09.12.2013г.,пост.
По т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Цитира и ТР
№6/2017г.от 15.01.2019г.,пост.по т.д.№6/2017г.на ОСГТК на ВКС,според което
ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,предвидени в
чл.269,изр.ІІ-ро от ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба,където съдът действа като такъв по същество и
сам решава поставения пред него въпрос.
Позовава се и на разпоредбата на
чл.2 от ГПК,съгласно която съдът дължи съдействие и защита. Определя като
неразбираеми процесуалните действия на първоинстанционния съд и приема,че с тях
се цели отказ от търсената от него защита. Твърди,че атакуваното определение
има негативен ефект спрямо него,непосредствено засяга правото му на защита и се
отразява неблагоприятно в неговата правна сфера.
По изложените съображения моли
да се отмени обжалваното определение, с което исковата молба е върната и
производството е прекратено, като ОС-Ловеч реши въпроса по жалбата.
ОС-Ловеч, като съобрази
направените в жалбата оплаквания и доводи, обсъди доказателствата по гр.д.№
2531/2018г.по описа на РС-Ловеч, намира за установено следното:
По допустимостта.
Жалбоподателят И.С.М. е бил
уведомен за атакуваното определение на 31.01.2019г.,а жалбата е подадена на 01.02.2019г.,т.е
спазен е срокът по чл.275,ал.1 от ГПК. Подадена е от легитимирана да обжалва
страна, срещу определение,с което се прегражда по-нататъшното развитие на
делото,което подлежи на въззивен контрол. С оглед изложеното
съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна.
Установява се,че И.М. ***,
като е изложил твърдение,че при посещение
в ДПБ-Ловеч,за снабдяване с удостоверение води ли се
на отчет, му е представена Епикриза от 15.01.2001г.
на Държавна психиатрична болница-Ловеч, в
която твърди, че е извършено „лъжливо документиране в официален
документ-престъпление по чл.311,ал.1 от НК,т.н.”интелектуална поправка. В епикризата е записано, че е бил настанен за лечение от
05.01.2001г. до 15.01.2001г.,като е попълнен и документ „История на заболяването”.
Отрича да е бил настаняван за лечение в ДПБ-Ловеч и
да е посещавал диспансера. Твърди,че длъжностното лице, извършило
престъплението, е бивш лекар в ДПБ- Ивалинка Калчева Калчева-Въчева. Обяснява,че
удостоверението му е било нужно във връзка с процедура по проучване във връзка
с издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация съгласно ЗЗКИ. Обяснява,че е държавен служител в Министерство на
правосъдието с правомощия по ЗМВР и съгласно чл.226,ал.1,т.7,б.”е” от ЗМВР
служебното му правоотношение може да се прекрати при обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си поради отказ или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана
информация. Наличието на това обстоятелство може във всеки един момент да
доведе до прекратяване на служебното му правоотношение,тъй като процедурата по отнемане на това разрешение
включва разширено проучване на служител на ДА”НС”. Твърди,че в посочения в епикризата период е бил военнослужещ в БА.
Твърди,че има правен интерес да установи действителното правно положение, за да
възстанови правото си,което е нарушено. Интересът му е чрез иск по чл.124,ал.5
от ГПК да установи престъпно обстоятелство за несъществуване на гражданско
правоотношение-правото му на оспорване авторството на обективираното
в подписаните документи изявление,както и съответствието между удостоверените в
официален свидетелстващ документ факти и действителното фактическо положение. Като
петитум е формулирал искане да бъде призован с ответника д-р Калчева и след
като се установи престъпното обстоятелство,съдът да се произнесе с решение по
същество.
Към исковата молба са приложени копие от цитираната Епикриза от 15.01.2001г.на ДПБ-Ловеч
и вносната бележка за държавна такса.
С Разпореждане №230/22.01.2019г.
Рс-Ловеч е приел,че исковата молба е нередовна и е дал указания ищецът да
наведе твърдения,с които да очертае престъпните обстоятелства,чието
установяване търси в рамките на процеса, да уточни дали това е съставянето на
документ с невярно съдържание,съответно да го посочи, да уточни кой го е
съставил, ползвал, да посочи на кого ще се противопоставят установените
престъпни обстоятелства, да допълни адресната част на исковата молба,посочвайки
ответниците по нея(имена и адреси за кореспонденция), да посочи
причините,поради които престъпното обстоятелство/а не може да се установи от
наказателния съд в рамките на наказателно производство, да уточни петитума с конкретизиране на кои престъпни
обстоятелства и спрямо кого иска да
бъдат установени.
Ищецът е представил в срок
уточняваща молба,в която е изложил,че
искането му е да се установи престъпно обстоятелство,с което му е нарушено правото
на длъжностно престъпление и е съставено лъжливо документиране на
несъществуващо негово настаняване в ДПБ-Ловеч през
м.януари 2001г. Изложил е,че наказателното производство неможе да бъде
възбудено поради изтекла давност по правилото на чл.24,ал.1,т.3,вр.с
чл.80,ал.1,т.3 от НК,при съобразяване,че за престъплението по чл.311,ал.1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Посочил е,че е надлежно
легитимиран и има правен интерес да установи действителното правно положение, като
иска да възстанови правото си, което е нарушено. Моли да бъдат призовани с
ответника д-р Ивалинка Калчева Калчева-Въчева и след
като докаже твърдението си и съдът се убеди в престъпното обстоятелство,да постанови решение,с което да възстанови
нарушеното му право.
РС-Ловеч, с атакуваното
Определение №109/25.01.2019г.,пост.по гр.д.№2531/2018г., е приел, че ищецът не
е отстранил нередовностите на претенцията. Съдът е изложил,че е уточнено само
едно от лицата, срещу които се търси установяване на престъпни
обстоятелства-длъжностно лице, съставило официален документ, където е
удостоверило неверни обстоятелства, с цел да използва документа, престъпните
обстоятелства и причините за невъзможността да се възбуди наказателно
преследване. Липсват твърдения за това на кого ще се противопоставят
установените престъпни обстоятелства, от които да се изведат и останалите ответници, съответно да бъдат индивидуализирани,съобразно
реквизитите на ГПК. Съдът се е позовал на ТРеш.№20/1968г.на
ОСГК на ВС,като е посочил,че макар и постановено
при действието на ГПК(отм.) от 1952г.,е
приложимо и към настоящата норма на чл.124,ал.5 от ГПК. Съдът е приел,че ищецът
не е извел искане, което да кореспондира на обстоятелствената част от исковата
молба. При тези съображения РС-Ловеч е приел,че са налице предпоставките на
чл.129,ал.3 от ГПК и е върнал исковата молба,а производството по
делото-прекратил.
Въззивният състав напълно споделя мотивите
на РС-Ловеч.
От изложените в исковата молба и
уточнението й факти и обстоятелства, става ясно, че поддържаната от ищеца теза е,че
в изготвената от ДПБ-Ловеч Епикриза
от 15.01.2001г. са били удостоверени неверни обстоятелства- негов престой в
болничното заведение през периода 5-15.01.2001г., с цел този документ да бъде
използван като доказателство за тези обстоятелства. Твърди,че документът е
съставен от д-р Ивалинка Калчева Калчева-Въчева.
Поддържа,че с така извършеното престъпно деяние са нарушени негови права, като
не ги сочи конкретно,но могат да се изведат от тезата му,че като служител в
Министерство на Правосъдието, в случай на издаване на удостоверение, че се води
на отчет в ДПБ, има опасност да му бъде отказано или
да се отнеме разрешението за достъп до класифицирана информация.
При тези твърдения РС-Ловеч е
дал подробни и правилни указания за предпоставките, които следва да се
изпълнят, за да може ищецът да реализира правата си по избрания от него ред,а
именно чл.124,ал.5 от ГПК. В уточняващата молба от М. е потвърдено,че предявява
претенцията си единствено срещу твърдения извършител на престъпното деяние, потвърдил е кое е престъпното обстоятелство,чието
установяване иска и е формулирал подробно причините,поради което то не може да
се установи в наказателен процес.
Въпреки уточнението не са
наведени твърдения за абсолютни процесуални предпоставки на иска по чл.124,ал.5 от ГПК.
Въззивният състав намира,че от ищеца не се
разбират правилно възможните правни последици,които възникват при уважаване на
иск с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК. Следва да съобрази,че доколкото се
касае до отклонение от правилото, че престъпни обстоятелства се установяват от
наказателния съд по реда и с процесуалните средства, предвидени в НПК,то искът по чл.124,ал.5 от ГПК се явява специално
средство за защита на интересите на лице, чиито права и законни интереси са
нарушени от извършено престъпно обстоятелство и което лице не може да получи
защитата им поради настъпване на обстоятелства, осуетяващи развитието на
наказателното производство. Абсолютни процесуални предпоставки за разглеждане
на този иск са престъпното обстоятелство да е от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение и наказателното
производство да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от
основанията по чл.24,ал.1,т.2-5 или да е спряно на някое от основанията на
чл.25,т.2 и чл.26 от НПК. Тези специфични предели на
защита определят и особеностите на надлежните страни в производството.
Претенцията следва да се предяви срещу твърдения извършител на деянието, съотв.ако е
починал–срещу наследниците му. С оглед
значението на това престъпно
обстоятелство за гражданско правоотношение,то с процеса следва да се ангажира и
ответната страна по това правоотношение. Именно това са лицата, на които може и
следва да се противопостави установеното по този ред за престъпно обстоятелство,
тъй като то има значение за развитието на правоотношението с тях. Наличието или
не на престъпно обстоятелство влияе върху развитието на това гражданско
правоотношение и затова, за да може установяването по реда на чл.124,ал.5 от ГПК да има сила на присъдено нещо по отношение и на тях,те следва да са
ангажирани с процеса на установяването му. В противен случай установяването
няма да ги обвързва със задължителна сила и гражданското правоотношение ще
следва да се развива при съществувалите условия-т.е.без да може ищецът да се
противопостави и да твърди,че елемент от него е признат за неистински и не трябва
да се съобразява. Затова е нужно с процеса да се ангажират и лицата, чиито
граждански правоотношения с ищеца, са обусловени от съществуването или несъществуването
на тези обстоятелства-лицата,на които установяването ще се противопостави.
Установяване само и единствено по отношение на твърдения извършител ще има сила
на присъдено нещо единствено между ищеца и извършителя и не би осигурило
последицата на признаване със задължителна сила по отношение на всички на това
престъпно обстоятелство. Видно от опасенията на ищеца резултат от зачитане на
удостовереното в Епикризата, може да бъде издаване на
удостоверение,че се води на отчет,от което биха произлезли негативни за него
правни последици. Ангажирането на другата страна в това гражданско
правоотношение-в случая на органа,пред който ще се представи удостоверението, гарантира
противопоставимост на установения факт, при избрания
от него начин да се защити.
В този смисъл
съставът се съгласява изцяло с констатацията на РС-Ловеч,че ищецът не е посочил
и другия/те ответник/ци, на който цели да
противопостави установяването на
престъпното обстоятелство,за да повлияе върху гражданското правоотношение с него.
Касае се за съществена и абсолютна предпоставка за упражняване на правото на
защита по този ред и липсата й,съотв.отказът да се
наведат твърдения в тази насока, обуславя недопустимост на претенцията.
На следващо място, въпреки
дадените конкретни и ясни указания от съда, ищецът не е формулирал относим на изложените обстоятелства петитум. Като искане
поддържа само установяване на престъпно обстоятелство, без да се сочи по
отношение на кого и за кое гражданско правоотношение е от значение. Затова и
правилно съдът е приел,че и тази нередовност не е отстранена.
Съставът не приема
за основателни възраженията на жалбоподателя, че са допуснати процесуални
нарушения-накърняване на правото му на защита и нарушение на нормата на чл.2 от ГПК. Напротив- първоинстанционният съд конкретно,
точно и разбираемо е изложил какви нередовности са допуснати и как следва да се
отстранят. Част от тях ищецът е корегирал, но други
категорично е отказал да отстрани. Несъстоятелно е твърдението за „позоваване
на архаични разпоредби”,тъй като цитираното от съда ТРеш.№20/20.03.1968г.на
ОСГТК на ВС не е загубило действието си. Макар и постановено при действието на
отменения ГПК от 1952г., то е приложимо и към момента, при съобразяване,че
нормата на чл.97,ал.4 от ГПК(отм)-по която е
постановено, е възпроизведена в сегашната чл.124,ал.5 от ГПК. Съгласно чл.130,ал.2
от ЗСВл., тълкувателните решения имат задължителен
характер и правилно е отчетен от първоинстанционния съд. В съществуващите правноинформационни системи решението следва да се търси
като приложение към нормите на отменения ГПК от 1952г.(чл.97,ал.4).
Съставът намира,че
при наведените от ищеца факти и обстоятелства, той няма правен интерес да води
настоящето производство. Адекватната защита на твърдяното нарушено негово право-
неистинско удостоверяване в официален документ на негов престой в болнично
заведение, би могъл да получи по реда на чл.124,ал.4 от ГПК. В това
производство, при обосноваване на предвидените предпоставки за упражняване на
правото на иск и след оборване по същество на доказателствената
сила на документа-установяване на неговата неистинност, ищецът може да си
осигури постановяване със задължителна сила по отношение на органа, издател на
документа, да коригира вписаното и да издаде нов с установеното за истинно
съдържание (че не се води на отчет). Установяването на търсеното в настоящето
производство на престъпно обстоятелство, за което би следвало да обоснове както
обективния, така и субективен състав на престъплението, по отношение единствено
на лекаря, подписал епикризата, без да ангажира
органа, пред който ще представи това удостоверение, не може и няма да му
осигури тази последица.
По изложените съображения Определение
№ 109/25.01.2019г., постановено по гр.д.№ 2531/2018г. по описа на РС-Ловеч,с
което на основание чл.129,ал.3 от ГПК е върната обратно исковата молба на И. С.М. и е прекратено производството по делото,
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
По
изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 109/25.01.2019г.,
постановено по гр.д.№ 2531/2018г.по описа на РС-Ловеч,с което на основание
чл.129,ал.3 от ГПК е върната обратно исковата молба на И.С.М. *** и е
прекратено производството по делото, като
правилно и законосъобразно.
Определението може да се обжалва на осн.чл.274,ал.3,т.1
от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.