Решение по дело №121/2015 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 62
Дата: 9 юли 2015 г. (в сила от 16 юли 2015 г.)
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20153500200121
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ….                                                 09. 07. 2015 година                            град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                            наказателно отделение

На девети  юли                                                               две хиляди и петнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                                                ЙОРДАН ИВАНОВ

 

           

            Секретар: А.А.

            Прокурор: Николай КАЗАКОВ

            Като разгледа докладваното от съдия М.Митев ЧНД № 121 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по постъпило в Министерство на правосъдието на Република България удостоверение, ПОСТАНОВЕНО от Районен съд Цитау ГЕРМАНИЯ издадено въз основа на решение  Z5Cs110Js21936 / 13  от 02. 05. 2014 год.,  влязло в сила на 19. 06. 2014 год.,  за прилагане на финансова санкция по отношение на Б.Е.,  роден на *** год. в Р. Турция, с  настоящ адрес *** и постоянен адрес в Р. Турция.   Наложената  финансова санкция е в размер на 1650,00 евро, както и 70,00 евро разходи по производството. Касае се за решение на съдебен орган в решаващата държава, въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон,  като се потвърждава,  че производството е било писмено и лицето е уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен представител да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

При направеното запитване в ОД ”Полиция” – Търговище се установи, че Б.Е. , роден на ***  год. е със статут „продължително пребиваващ“ в Р. България. Срокът на пребиваване е до 07. 10. 2015 год. Лицето притежава ЛНЧ **********, с настоящ адрес *** .

В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената парична санкция.

Засегнатото лице Б.Е. , редовно призован,  се явява лично.  Счита, че искането е основателно.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Решението, представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу  лицето за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции от издаващата държава. Издаващата държава сочи за частично плащане от 70,00 евро – касаещи разноските. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се деяние подсъдно на български съд. Решението не се отнася за деяния, които:

-          по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или

-          са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В Конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 1650,00 евро.

Решението се отнася за следното деяние:  Осъденото лице подлежало като турски гражданин на разпоредбите на Закона за пребиваване на чужденците. Около 01.05. 2013 год. същият влязъл във федералната територия от Чехия. След това той е пребивавал до залавянето му от Федералната полиция на 01.05.2013 год. около 07.10 ч. в Еберхарс-Нойгерсдорф. Същият не е притежавал необходимия титул за пребиваване във Федерална република Германия и съответно е бил длъжен да напусне страната. Експулсирането му при нова не е било отложено.- Още на 29.02.2008 год. той е бил експулсиран от федералната територия и тези обстоятелства са му били известни. Касае се за непозволено влизане в съвкупност на деянията с непозволено пребиваване след експулсиране.

Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 1650,00 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е  3227,12 лв.

Правонарушението което е извършил Б.Е.  е по чл. 3 ал.1, чл. 11 ал.1 изр.1, чл. 14 ал.1 т.1, чл. 48 ал.2, чл. 95 ал.1, ал.2 т.1 „а“ и „б“ от Закон за пребиваване на чужденци и чл. 52 НК на Федерална република Германия.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно. Същото е правилно от формална страна, а по изложените по-горе съображения  НЕ е НАЛИЦЕ което и да е от основанията  по чл.35 от  Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), при които може да се откаже признаване и изпълнение. Ето защо следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното съдът

 

 

 

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА  РЕШЕНИЕ  Z5Cs110Js21936 / 13  от 02. 05. 2014 год.,  на Районен съд Цитау ГЕРМАНИЯ влязло в сила на 19. 06. 2014 год.,  за прилагане на финансова санкция по отношение на Б.Е. , роден на ***  год., със статут „продължително пребиваващ“ в Р. България и срок на пребиваване е до 07. 10. 2015 год., притежаващ ЛНЧ **********,  с настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 1650,00 евро,  равностойни на 3227,12 лв. / три, двеста двадесет и седем, дванадесет/ лева по курс на Българска народна банка към датата на издаване на решението - 02. 05. 2014 година.

Изпраща РЕШЕНИЕ Z5Cs110Js21936 / 13  от 02. 05. 2014 год.,  на Районен съд Цитау ГЕРМАНИЯ, ведно с препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Районен съд Цитау Германия, както и копие от Уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес  пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от  ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               

   2.