№ 1393
гр. Плевен , 23.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно
дело № 20214430201361 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
С протокол за избор на съдия докладчик, *** на 14.07.2021 г. в 15:12
часа е разпределил горепосоченото дело на Районен съдия Красимир
Димитров.
Лицето Г. Ф. М., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване в страната –
*** обжалва постановление за прекратяване на наказателното производство
от 25.06.2021 г. на *** при Районна прокуратура -Плевен, издадено на осн. чл.
243, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на
наказателното производството по Досъдебно производство пр. преписка №
7925/2020 г. по описа на РП-Плевен, за извършено престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК.
С посоченото постановление РП - Плевен е прекратила наказателното
производство водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
1
необоснованост на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна.
РС - Плевен, след проверка на материалите по посоченото досъдебно
производство, намира жалбата за ДОПУСТИМА, доколкото е предявена в
срока по чл. 243, ал. 4 от НПК.
По съществото на жалбата:
Съдът, след като се запозна подробно с доводите в жалбата и събраните
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата
за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните други съображения:
Предмет на контрол е постановление на РП – Плевен, с което
наказателното производство за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от
НК е прекратено.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК е
да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението
на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, като
при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество
на делото.
За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е
спазен материалния и процесуалния закон.
В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването
на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се
спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването
е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и
какви следствени действия да бъдат проведени.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да
вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът,
2
прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява
дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за
правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на
вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по спазването на
закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на
господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното
производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно
производство.
Досъдебно производство пр. преписка № 7925/2020 г. по описа
на РП – Плевен е образувано на 30.11.2020 г. на осн. чл. 212, ал. 1 от
НПК за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че
през периода от 31.08.2020 г. до 25.09.2020 г. в ***, с цел да се
набави за себе си или за другиго имотна облага, било възбудено и
поддържано заблуждение у Г. Ф. М. от ***, и с това й била
причинена имотна вреда.
В хода на разследването са разпитани като свидетели всички имащи
отношение към случая лица. Събрани са и нужният набор от писмени
доказателства, които да доведат до извод за виновността или невинността на
лицето.
Въз основа на тези събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
в постановлението на РП - Плевен е приета като установена една фактическа
обстановка въз основа на която е направено заключението за неналичие на
доказателства за извършено престъпление по чл.209, ал. 1 от НК и на
основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и е
прекратено наказателното производство по Досъдебно производство пр.
преписка № 7925/2020 г. по описа на РП – Плевен.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България в
3
правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича
към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено
лице в извършване на престъплението.
Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и
правилно РП - Плевен е прекратила наказателното производство по
цитираното досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си
фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на
разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени
факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да
сочат за извършено престъпление съставомерно по чл.209, ал. ал.1 от НК.
Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и
обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на
събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от
страна на наблюдаващия делото прокурор е правилен и същият
законосъобразно, с оглед на установените факти е приложил
правомощието си по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, като е прекратил
наказателното производство.
Към мотивите, изложени в постановлението на прокуратурата, които
съдът напълно споделя, е уместно и да се отбележи и следното:
При така установената фактическа обстановка между страните са налице
неуредени граждански правоотношения, при които има спор за
неизпълнение на задължения по договор, който спор следва да бъде
разрешен по исков ред.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че изводите, до които е
достигнал прокурора са законосъобразни, обосновани и правилни. Съобразно
събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната общност и
поединично през призмата на трайната съдебна практика на ВКС, няма как да
се направи извод в случая за осъществен състав на престъплението измама.
4
Единственият законосъобразен извод в случая е този за наличието на
гражданско – правни отношения между горните лица, при които е налице
неизпълнение на условия по неформален договор.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си
фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на
разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени
факти е приел, че не се установяват признаците на извършено престъпление
по чл.209, ал.1 от НК.
Измамата по чл.209, ал.1 от НК е резултатно, увреждащо
престъпление.
Изпълнителното деяние се изразява във формиране на невярна представа
у пострадалия и тази неправилна представа да е мотивирала последния да
извърши акт на имуществено разпореждане. Имуществото обаче, следва да
се намира във фактическата или разпоредителна власт на измамения, поради
което той може да се разпорежда с имуществения предмет. Следва да е
налице и причинна връзка между деянието и престъпния резултат.
За да е налице т.нар. наказателна измама, следва да са събрани
несъмнени доказателства, че още към момента на поемане на задължението,
деецът не е имал намерение да го изпълни.
Действително, както правилно е приел държавния обвинител, по делото
се наблюдават неуредени гражданско-правни отношения, но прокуратурата и
наказателния съд не могат да интервенират в тях. Същите следва да бъдат
разрешени по реда и със способите, които предлага гражданското
законодателство.
Налице са гражданско-правни отношения, които жалбоподателят следва
да реализира в пълен обем пред гражданския съд.
Всичко посочено по горе щеше да породи правни последици за
досъдебното производство , ако не беше фрапантната грешка на
наблюдаващият делото прокурор , изготвил постановлението за
5
прекратяване на наказателното производство която не може да се
санира на този етап !!!
Досъдебното производство е образувано и се води под един номер –
7925/20 по описа на РП-Плевен , а прокурорът е прекратил наказателното
производство под № Д- 672/2017 год.по описа на РП-Плевен, което налага
отмяната на това постановление и връщане на делото на прокурора с
указанието да прекрати досъдебното производство , което се води на
отчет , а именно № 7925/20 по описа на РП-Плевен !!!
С оглед изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението на
РП – гр. Плевен за прекратяване на наказателното производство следва да
бъде отменено , тъй като се явява незаконосъобразно , не е ясна волята на
прокурора , като следва да се изпълнят указанията на съда .
Водим от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ Постановление на РП – Плевен за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебното производство пр. преписка №
7925/2020 г. по описа на РП – Плевен от 25.06.2021 г. и наказателно
производство № Д 672/2017 год. по описа на РП-Плевен образувано по реда
на чл. 212, ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протестиране от
страните в 7 –мо дневен срок от получаване на съобщаването чрез Районен
съд – Плевен пред Окръжен съд - гр. Плевен.
НЕЗАБАВНО да се изпрати съобщение на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6