№ 11271
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110167696 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Ф. ************* В. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 33915/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за
главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта
била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, но ищеца били дадени указания за
предявяване на установителен иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на
собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
1
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 3 801,28 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 590,21 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 17.05.2024 г.,
сумата от 25,92 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,06 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 17.05.2024 г. Претендира и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца за наличие на облигационна
връзка между страните през исковия период, както и доставянето на топлинна енергия.
Сочи се, че по делото липсват доказателства ответникът да е приел ОУ на ищцовото
дружество, както и дали абонатната станция е узаконена, а монтирания топломер –
годен измервателен уред. Прави се възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност на задълженията, позовава се на разпоредбата на чл.62 ЗЗП. Излагат се
доводи, че дружеството не е изпълнило и задълженията си да публикува задълженията
на интернет страницата си, поради което и ответникът не е изпаднал в забава за
плащане на претендираните суми. На последно място в отговора се иска съдът да
съобрази и отмяната от ВАС на т.6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от
2
12.03.2020 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 33915/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 3 801,28
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 590,21 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022
г. до 17.05.2024 г., сумата от 25,92 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
6,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 17.05.2024 г.
С разпореждане от 21.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 33915/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
От представените по делото писмени доказателства - молба за вписване на
законна ипотека и постановление за налагане на възбрана, се установява, че
ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
По делото е приложено удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, от което се установява, че Ф. С. В., Ф. С. Физерополова и Ф. С. Физеропопова,
са имена на едно и също лице.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото е приложен констативен акт за установяване годността на строеж –
абонатната станция в жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, както и протокол за проведена 72-„асова проба при експлоатационни условия, от
които се установява, че абонатната станция е годна за въвеждане в експлоатация.
По делото са приложени свидетелства за метрологична годност на монтираното
в абонатната станция СТИ, от които се установява, че същото е преминало
3
необходимите проверки през исковия период.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е констатирало, че в
ап.172 има монтирани три радиатори, но без монтирани топлинни разпределители. По
данни на дружеството, извършвало дялово разпределение в сградата, в процесния
недвижим имот не е осигуряван достъп за отчет на уредите от 2013 г. до настоящия
момент. С оглед предходното топлинният счетоводител е разпределил ТЕ за отопление
на имота от три радиатора по МСРС и сградна инсталация, а БГВ по норма за разход
на един обитател в апартамента. Вещото лице е констатирало още, че срещу
изготвените изравнителни сметки не са подавани възражения. В заключението вещото
лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е
преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от
3827,20 лева, в т.ч. сумата от 25,92 лева за дялово разпределение, а обезщетението за
забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 596,27 лева, в т.ч. сумата от 6,06
лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
4
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от горепосочените писмени доказателства се обосновава
извод, че ответницата се легитимира като собственик само на 1/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния
период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата, но съразмерно на
притежаваната от него идеална част в съсобствеността. Обстоятелството дали в
процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
5
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени
в съответствие с действащата нормативна уредба. Видно от констатациите на вещото
лице е, че ответникът не се е възползват от правото да подаде възражение срещу
издадените изравнителни сметки, в случай, че не е бил съгласен с отразените в тях
данни. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база
на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен
материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл
решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е
спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и относно коректното
отчитане и начисляване на ТЕ за имота, следва да бъде разгледано наведеното
възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 05.06.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
05.06.2021 г. В конкретния случай ищецът претендира главница за топлинна енергия,
считано от 01.05.2021 г., поради което и по отношение на процесните суми не е
настъпила погасителна давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер. Върху главницата
се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 05.06.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
6
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за
обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите
търговец, но по делото няма доказателства ищцовото дружество да е заплатило сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство. С оглед предходното
този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
7
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предявения иск за сумата
от 6,06 лева също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно данните по делото ищцовото дружество е
направило разноски за държавна такса, СТЕ, ССчЕ и депозит за особен представител в
общ размер на 1293,58 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без
да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното и съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 1197,56 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото не се съдържат доказателства
за направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 138,47 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва
да бъде присъдена сумата от 118,99 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Ф. С. В., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 801,28
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се на
адрес: ******************, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2024 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 590,21
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
8
периода от 15.08.2022 г. до 17.05.2024 г., за сумата от 25,92 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2024 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 6,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 17.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ф. С. В., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 1197,56 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 118,99 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 33915/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Нелбо” АД, ЕИК
*********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9