№ 65664
гр. София, 08.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110122425 по описа за 2024 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от К. ЕООД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** против С. В. Т., ЕГН:
**********, с адрес: *** за парично вземане по договор за потребителски
кредит № OL00007807 от 05.12.2019 г., сключен между тях в размер на: 1200
лева – главница, договорна лихва в размер на 618,38 лева за периода от
05.12.2019 г. до 05.07.2020 г., такса за ангажиране на човешки ресурси в
размер на 105 лева, неустойка в размер на 663,15 лева и законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
На 05.12.2019 г., К. ЕООД, като заемодател и С. В. Т., като заемател са
сключили Договор № OL00007807 за предоставяне на заем на парична сума.
При сключване на договора заемателят се е задължил в тридневен срок от
сключването му да представи обезпечение по договора. Тъй като в
конкретния случай заемателят не е изпълнил задължението си да представи
исканото обезпечение, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение
на това договорно задължение. Тъй като заемателят не е изпълнил
задължението си, К.рът е направил разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в общ размер от 105 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността
съдът следи служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която
се позовава на нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши
служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, от които се
извежда предявеното със заявлението вземане се обосновава с разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава,
а депозираното заявление се отхвърля в случаите, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Неравноправните клаузи се
намират в пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
От фактическите твърдения, изложени от К. ЕООД в подаденото
заявление, се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен
договор за паричен заем, който по своята правна характеристика отговаря на
1
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Следователно длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и
изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват
потребителя. Съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай,
поради неизпълнение на задължението си за представяне на обезпечение по
договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Настоящата инстанция намира така
начислената неустойка за прекомерна съобразно размера на заетата сума. На
основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези
неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Не
на последно място следва да се отбележи, че осигуряването на такова
обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора,
а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с
неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за
добросъвестност, визирано в чл. 143 ЗЗП.
По отношение на претендираната сума за такса за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на сумата по кредита
съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича вземането
за такса за разходи в размер на 105 лева директно противоречи на чл. 33, ал. 1
ЗПК. Твърденията в заявлението сочат, че уговорената предпоставка за
начисляване на такси и разходи е единствено забавата на длъжника. Според
цитираната разпоредба, при забава на потребителя К.рът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо
валидността на уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи,
преценена с оглед на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК, води до извод
за нейната нищожност. Освен това конкретната уговорка противоречи и на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. От изложеното в
заявлението не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и
действието, за което се събират такси, да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. К.рът може да събира само такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От твърденията в заявлението не може да
се направи несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото
не се изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
К.получателя. Както се посочи по-горе, таксите и разноските са основани на
забавата на длъжника, която е последица от договорно неизпълнение и не
съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Поради всичко гореизложено настоящият състав счита, че клаузата на
договора – предмет на настоящото дело, на основание на която е начислена
неустойка за обезпечение на договора, както и тази, на основание на която са
начислени разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и
2
съдебно събиране на вземането, са нищожни, не обвързват длъжника по този
договор и не следва да бъдат включени в заявената заповед за изпълнение.
Що се отнася до останалите, посочени в заявлението вземания, не са налице
основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение и такава следва да се
издаде.
Искането за присъждане на разноски не следва да се уважава в цялост.
Съгласно представения договор адвокатското възнаграждение се изплаща по
банкова сметка, а по делото не са налице доказателства, че такова реално е
изплатено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на К. ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление *** против С. В. Т., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от
663,15 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за сумата
от 105 лева – такса за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и
съдебно събиране на сумата по кредита, както и за сумата от 560 лева –
адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3