ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260066
гр. Варна, 05.02..2021г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 54/21г., намира
следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С.Н.С. чрез адв. Бр. Б. ***, насочена против
определение № 3958/27.11.20г. /съобщено на страните като такова от
01.12.20г./, постановено
по в.гр.д. № 1843/20г. на ОС-Варна, с което е
било оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото
решение № 1100/14.10.20г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК. Счита
се, че определението е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като
се поддържа, че нормата на чл. 78 от ГПК се прилага за всички производства, за
които не са предвидени специални правила. Липсват специални правила за делата,
имащи за предмет разрешаване на спорове по чл. 127, ал. 2 от ГПК, поради което
са приложими общите правила на ГПК, в който смисъл е произнесено и определение
№ 252/25.09.15г. по ч.гр.д. № 3895/15г. на ВКС, ІІ г.о. Поради това се
претендира отмяна на обжалваното определение.
В предвидения срок е депозиран отговор на
частната жалба от насрещната страна Н.И.П. чрез адв. Ил. Д. ***, с който същата
е оспорена като неоснователна. Признава се, че по поставения от жалбоподателя
въпрос е налице разнородна съдебна практика, но се споделя тази, която
изхождайки от характера на производството /като такова по съдебна администрация
и подчинено изцяло на интереса на детето, независимо от становищата на страните
по делото/, приема, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора, не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред
първата инстанция – така определение № 385/25.08.15г. по ч.гр.д. № 3423/15г. на
ВКС, І г.о. Изведени са аргументи и от мотивите на т. 4 по ТР № 7/31.07.17г. по
т.д. № 7/14г. на ОСГТК на ВКС, определящи характера и правните последици на
влезлите в сила решения, постановени в производства по спорна съдебна
администрация – имат за предмет промяната на граждански правоотношения
съобразно установени в закона критерии и интереси и със същите не се създава
сила на пресъдено нещо, тъй като са отменими и изменими при промяна на
обстоятелствата, вкл. и въз основа на новооткрити факти. Тези аргументи относно
предмета и характера на производството за разрешаване на спор по чл. 127, ал. 2
от СК, следва да се приложат и за въззивното производство, тъй като
постановеното решение ползва и двете страни и направените от всяка от тях
разноски следва да бъдат понесени, така, както са извършени, а не съобразно правилото
на чл. 78 от ГПК. Цитирани са съдебни решения на въззивни съдилища в страната в
този смисъл. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена
в срок, от страна с правен интерес от обжалването на
обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е имало за
предмет подадената от Н.И.П. въззивна жалба, насочена против решение № 1284/10.03.20г.,
постановено по гр.д. № 17232/18г. на РС-Варна, с което на осн. чл. 127, ал. 2
от СК във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК са били изменени мерките, постановени с
решение № 5492/04.12.13г. по гр.д. № 4409/12г. на ВРС по отношение на детето
Никола Станиславов Н., р. на 04.08.06г. като упражняването на родителските
права е било предоставено на бащата С.Н.С., а на майката е бил определен режим
на лични отношения с детето, както и последната е осъдена да заплаща месечна
издръжка в полза на детето чрез неговия баща в определен размер. С решение №
1100/14.10.20г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Въззивното решение не е обжалвано от страните в обжалваемата му част.
С молба, подадена в срока за касационно
обжалване, въззиваемият С.С. чрез адв. Бр. Б. е отправил искане за допълване на
въззивното решение в частта за разноските, тъй като въпреки отправеното от
страната искане и представените доказателства за извършени разноски, такива не
са ѝ били присъдени. Отговор на молбата не е бил подаден от насрещната
страна Н.И.П.. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение
искането, тъй като е споделил виждането, изложено от ответника по частната
жалба пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на съда намира, че относно
разноските за въззивното производство, имащо за предмет инстанционната проверка
на съдебен акт, с който е осъществена съдебна администрация на гражданските
отношения, включени в хипотезата на нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато е
потвърден обжалвания акт, приложение намира чл. 78 от ГПК. Съдът изцяло споделя
съображенията, изтъкнати в Определение
№ 252 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II г. о., ГК, но
относими само за въззивното производство в настоящата му хипотеза. Именно
такова е разрешението, дадено и с определение № 385/25.08.15г. по ч.гр.д. №
3423/15г. на ВКС, І г.о., че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 от СК пред първата инстанция. Това разрешение
съответства и на възприетото от законодателя в нормата на чл. 329, ал. 2, изр.
2 от ГПК. Очевидно такова е становището на ВКС и за касационната проверка при
произнасянето по разноските, извършено с Решение № 39 от 10.02.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4927/2013 г., IV г. о., ГК /когато е потвърдено въззивното решение,
разноските се разпределят съобразно чл. 78 от ГПК/, с Определение № 898 от
19.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 2955/2018 г., ІІІ г.о. /когато не е
допуснато до касационна проверка въззивното решение, разноските се разпределят
отново по реда на чл. 78 от ГПК/.
По горните съображения, обжалваното
определение следва да се отмени и отправеното в предвидения по чл. 248, ал. 1
от ГПК искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез
присъждане в полза на въззиваемия на сумата от 800 лв. /при липсата на
релевирано от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК/,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение /за което са представени
доказателства със списъка по чл. 80 от ГПК – л. 66-67 от въззивното дело/,
следва да се уважи.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3958/27.11.20г.
/съобщено на страните като такова от 01.12.20г./, постановено по в.гр.д. № 1843/20г. на ОС-Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 1100/14.10.20г. по в.гр.д. №
1843/20г. на ВОС в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, като ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН ********** *** да
заплати на С.Н.С., ЕГН ********** ***, сумата от 800 /осемстотин/ лв.,
представляващи разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: